Решение № 524 от 03.11.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 524 гр. София, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Димитър Г. Цончев

Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Въззивно гражданско дело № 20251800500942 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано e по въззивна жалба, депозирана от първоначалния ответники настоящ въззивник от „Ю.“ ООД, чрез адвокати Ч. и Д. – А. от САК срещу решение № 136/ 24.04.2025 г., постановено по гр.д. № 37/2024 г., по описа на Районен съд Костинброд (КРС), с което съдът:

- на осн.чл.344, ал.1, т.1 от КТ е признал за незаконно и е отменил уволнението на П. А. Т., ЕГН **********, извършено със заповед № 407/10.09.2023 г., издадена от управителя на „Ю.“ ООД, ЕИК **********, за прекратяване на трудовото правоотношение между страните на основание 330, ал.2, т.6 КТ;

-ЗАДЪЛЖИЛ „Ю.“ ООД, ЕИК **********, на основание чл.344, ал. 1, т. 4 от КТ да извърши поправка в трудовата книжка на П. А. Т., ЕГН **********, като заличи вписаното в нея обстоятелство за прекратяване на трудовото правоотношение, с правно основание по чл.330, ал.2, т.6 КТ;

-ОСЪДИЛ „Ю.“ ООД, ЕИК **********, на основание чл.242, вр.чл.128 КТ, вр.чл.86 ЗЗД да заплати на П. А. Т., ЕГН ********** сумата от 928, 50 лева, представляващо незаплатено трудово възнаграждение за периода от 01.09.23 г. до 09.10.23 г., заедно със законната лихва от 25.10.23 г. до 14.01.24г., в размер на 28,35 лева, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 15.01.2024 г. до окончателното й заплащане;

1

-ОСЪДИЛ „Ю.“ ООД, ЕИК **********, на основание чл.226, ал.3, вр. ал.2 КТ да заплати на П. А. Т., ЕГН**********, сумата от 1262,76 лева, представляваща обезщетение за противоправно задържане на трудовата книжка за периода от 09.10.2023 г. до 24.11.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 15.01.2024 г. до окончателното й заплащане;

-ОСЪДИЛ „Ю.“ ООД, ЕИК **********, на основание чл.221, ал. КТ, вр.чл.86 ЗЗД да заплати на П. А. Т., ЕГН ********** сумата в размер на 2340 лева, представляваща обезщетение за 90 дни (срокът на предизвестие съгласно трудовия договор), заедно със законната лихва върху тази сума за времето от 25.10.2023 г. до 14.01.2024 г., в размер на 70, 54 лева, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 15.01.2024 година до окончателното й заплащане;

-ОСЪДИЛ „Ю.“ ООД, ЕИК ********** да заплати на П. А. Т., ЕГН ********** сумата от 2500 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение;

-ОСЪДИЛ „Ю.“ ООД, ЕИК ********** да заплати по сметка на Районен съд Костинброд сумата от 794, 11 лева, представляващи платени суми за държавна такса за уважените искове и разноски за съдебно-счетоводна експертиза;

-ОТХВЪРЛИЛ предявените насрещни искове от „Ю.“ ООД, ЕИК ********** срещу П. А. Т., с които е поискано да се осъди последния да му заплати сумата от 2 340 лева, представляващи дължимо от П. Т. обезщетение на основание чл. 221, ал. 2 КТ, за заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие относно прекратяване на процесния трудов договор, както и законната лихва върху тази сума, която е в размер на 92.75 лева, начислена за времето от 10.11.2023 г. до датата на депозирането на ОИМ - 22.02.2024 г., ведно със законната лихва от 23.02.2024 г. до датата на окончателното й заплащане, като неоснователни;

-на основание чл. 242, ал. 1 ГПК е допуснал предварително изпълнение на съдебното решение в частта, с която „Ю.“ ООД, ЕИК ********** е осъден да заплати на П. А. Т., ЕГН **********, на основание чл. 242, вр.чл.128 КТ, вр.чл.86 ЗЗД сумата от 928,50 лева, представляващо незаплатено трудово възнаграждение за периода от 01.09.2023 г. до 09.10.2023 г., заедно със законната лихва от 25.10.2023 г. до 14.01.2024 г., в размер на 28,35 лева, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 15.01.2024 г. до окончателното й заплащане.

С решението си РС Костинброд (КРС) е възложил разноските в тежест на ответника.

С въззивната жалба се изразява несъгласие с обжалвания съдебен акт в неговата цялост.

Излага твърдения за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение, като счита, че първоинстанционният съд е установил еднопосочно фактите по казуса и твърденията само на ищеца.

Счита, че издадената от него заповед за уволнение е в съответствие с фактите, изложени в нея, мотивирана е и е изцяло съобразена със законовите изисквания. Излагат се подробни мотиви и доводи в тази насока.

Претендират се разноски, сторени пред районния и въззивния съд.

2

В срок е подаден писмен отговор от насрещната страна П. А. Т. – първоначален ищец и настоящ въззиваем, чрез адвокат А. Д., в който, по подробно изложени съображения се иска въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

Процесуалният представител на въззиваемия намира обжалваното решение за правилно, законосъобразно и постановено при адекватна оценка и анализ на събрания по делото доказателствен материал.

Постановено е и решение № 246 от 24.07.2025 година, с което е оставена без уважение молба с вх.№ 3131 / 03.06.2025 г. до КРС по делото, подадена от „Ю.“ ООД по реда на чл.248 ГПК – за изменение на решението в частта за разноските, касателно намаляване на определения и присъден от съда в тежест на ответника размер на платения адвокатски хонорар в полза на ищеца по казуса.

В срок е депозирана и частна жалба от „Ю.“ ООД срещу решението на КРС по чл.248, ал.3 ГПК, с която се изтъкват съображения за неговата отмяна и основания за редуциране на размера на присъдения адвокатски хонорар на ответника.

Претендира и присъждане на разноски съобразно оттеглен от ищеца иск пред КРС.

Постъпил е отговор по нея от ищеца и настоящ въззиваем, с която се оспорва същата, като неоснователна, излагат се доводи и изчисления, че заплатения общ размер на адвокатския хонорар, с оглед вида, броя и дължимия минимум по НВАР е определен от съда под минимума.

От фактическа страна съдът възприема за установено следното:

Между ищеца - настоящ въззиваем и ответното дружество - въззивник е съществувало трудово правоотношение на изпитателен срок от шест месеца в полза на ответника, на пълно работно време с осем часов работен ден, по което ищецът е работил на длъжност „шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“ срещу месечно трудово възнаграждение от 780 лева, видно от клаузите на подписан между страните трудов договор № 97 от 17.03.2023 година.

На 06.10.2023 година ищецът изпратил до ответника чрез пощенски оператор писмено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, надлежно получено от ответното дружество на 09.10.2023 година.

Със заповед № 407/10.09.2023 г., подписана от управителите на ответното дружество се сочи, че работодателят също е прекратил трудовото правоотношение с ищеца, на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, като му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.

В графата за подпис на служителя ръкописно е изписано от ищеца, че според него трудовото правоотношение е прекратено на 09.10.2023 г. от него на друго основание, като се е подписал върху заповедта на 14.11.2025 година.

Налице и протекла двустранна кореспонденция между страните по делото относно прекратяването на трудовото правоотношение: отговор на заявление по чл.327, ал.1, т.2 КТ от 09.10.2023 година, подаден от ответника по делото на 25.10.2023 година., с което последният е уведомил ищецът, че не е съгласен трудовото му правоотношение да е 3 прекратено на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ, както и това, че за времето от 01.09.2023 г. до 09.10.2023 г., не му се е следвало трудово възнаграждение; отговор от 01.11.2023 г., с който ищецът уведомил ответното дружество, че трудовия договор бил прекратен на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ и че е предявил претенции за заплащане на дължими суми и връщането на трудовата му книжка.

Видно от покана от 02.11.2023 година на ответното дружество, било поискано писмено обяснение на основание чл.193, ал.1 КТ от ищеца, за причините за неявяване на работа за времето от 02.10.2023 г. до 06.10.2023 г.

Последвал отговор от ищеца на 06.11.2023 г., с който повторил, че трудовото му правоотношение било прекратено едностранно от него на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ на 09.10.2023 г., поради което не дължи писмени обяснения и отново настоява да му бъде оформена и върната трудовата книжка.

Видно от придружително писмо от 15.11.2023 година на ответника, от извлечение на трудовата книжка на ищеца и от приложената към нея справка по чл.62, ал.5 КТ, адресирана от ответното дружество до НАП, работодателят е приел, че ТПО с ищеца е прекратено на 14.11.2023 година, като това обстоятелство е било заявено пред НАП и отразено в трудовата книжка на ищеца.

Ищецът бил уведомен, че може да си получи трудовата книжка.

Видно от заповед № 17 / 20.07.2020 година, на ищецът е било наложено дисциплинарно наказание „забележка“ за извършено нарушение на трудовата дисциплина преди настоящито нарушение, през 2023 година.

Правилно районният съд е констатирал, което се възприема и от настоящата въззивна инстанция, че в тази и в обжалваната заповед е налице несъответствие между датата на нарушението и налагането на наказанието, като и в двете заповеди от работодателя се налага наказание преди да е било извършено и вменено нарушение на работника, т.е. – датата на наказанието предхожда тази на извършване на твърдяното нарушение.

Ето защо правилно районният съд не е кредитирал заповед №17/20.07.2020 г. и приложените докладни записки към нея, както и поради тяхната ирелевантност за настоящия спор.

Разпитана в хода на първоинстанционното производство, св. Поли Христова (служител при ответника) установява, че познава ищецът от края на 2022 година, преди назначаването му на работа при ответника, когато бил обучаван за международен шофьор, като заявява, че поради лични проблеми не се бил явил на работа повече от месец, възприятията на свидетелката не били непосредствени, а опосредени, чрез „счетоводен отдел“.

От заключението на допуснатата, извършена и приета от КРС ССчЕ се установяват размерите на дължимите искови суми от ответника на ищеца, като в открито съдебно заседание, проведено на 02.04.2025 година пред КРС ищецът на осн.чл.214 ГПК е изменил и уточнил претенциите си в тази насока, в съответствие с прецизираните суми от експерта.

След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Софийски окръжен съд приема за установено следното :

Въззивната жалба се явява процесуално допустима – подадена е от активно 4 легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, Софийски окръжен съд намира следното:

Обжалваното решение не се явява нищожно. Същото е постановено от съдия от Костинбродски районен съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.

Обжалваното решение се явява процесуално допустимо. Налице е гражданскоправен спор, между процесуално правоспособни и дееспособни страни, подведомствен на съда, като родово и местно компетентен да разгледа делото, се явява Костинбродси районен съд.

При предявяването на иска са били налице положителните процесуални предпоставки за това и не са били налице отрицателни процесуални предпоставки, водещи до неговото погасяване. Районният съд се е произнесъл именно по предявения иск.

Софийският окръжен съд следва да отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.

Същото е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от КРС, тъй като фактическите и правни констатации на настоящата инстанция съвпадат с тези, направени от районния съд в атакувания съдебен акт.