Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 829 от 05.07.2023, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 850/2023
Вид
Решение № 829
Подписан
05.07.2023
В сила
16.09.2024
Състав
Светла Величкова Пенева, Мирела Огнянова Кацарска, Красимир Тодоров Василев

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 227 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269, ал. 1, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 270, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 24, ал. 2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл. 2, ал. 5 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл. 53 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл. 53а · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл. 54, ал. 2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл. 109 · Закон за собствеността
  • чл. 56, ал. 2 · Закон за собствеността
  • чл. 59, ал. 1 · Закон за собствеността
  • чл. 68, ал. 1 · Закон за собствеността
  • чл. 70, ал. 1 · Закон за собствеността
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за собствеността
  • чл. 92 · Закон за собствеността

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 829 гр. Варна, 05.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20233100500850 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 6116/25.01.2023 г. на Ю. Г. Д. и С. И. Д. против Решение № 98/11.01.2023 г. по гр.д. № 17177/2021 г. по описа на ВРС, ХХХ V състав, поправено с Решение № 869/16.03.2023 г. по гр.д. № 17177/2021 г. по описа на ВРС, ХХХ V състав по реда на чл. 247 от ГПК, в частта с което е 1/. признато за установено по отношение на тях, че П. Р. С. е собственик на реална част с площ от 96 кв. м. от ПИ № *** по КККР на гр. Варна, находящ се в ***, която реална част е защрихована в лилав цвят и е заключена между точки 1, 2, 5 и 6 на скицата на л. 196 от делото, изготвена от вещото лице Ш.Х., която скица, приподписана от съда, съставлява неразделна част от съдебното решение, която реална част е неправилно нанесена в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД – 18 – 92/ 14.10.2008 год. на Изпълнителния директор на АГКК, като част от имота на ответниците – ***, вместо като част от имот № *** – собственост на ищцата П. Р. С., на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР и в частта, с което 2/. са осъдени да преустановят неоснователните действия, пречещи на П. Р.

С. и Р. С. И. да ползват собствения си недвижим имот ПИ № *** по КККР на гр. Варна, изразяващи се в изграждане на бетонна греда между т. 1 и 4 на скицата на л. 196, с дължина 1.64 м., височина 0.15 м. и дебелина 0.09 м., монтиране на неотваряема метална оградна система между точки 1 и 4, с дължима 1.64 м. и височина 1.24 м., както и монтиране на 1 метална оградна система между т. 2, 3 и 4, както и да премахнат тези оградни системи, която скица, приподписана от съда, съставлява неразделна част от решението, на основание чл.

109 ЗС.

Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз основа на събраните по делото доказателства. Иска се отмяна на първоинстанционното и постановяване на ново, с което да се отхвърлят изцяло предявените искове с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР и чл. 109 от ЗС. Претендират се разноски.

Въззиваемата П. Р. С. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира отговор по така подадената жалба, с който излага искане за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.

В съдебно заседание страните поддържат изразената позиция по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по кумулативно съединени искове на П. Р. С. и Р. С. И., както следва: с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР против Ю. Г. Д. и С. И. Д. за приемане за установено, че ищците са съответно собственик и ползвател на реална част с площ от 96 кв. м. от ПИ № *** по КККР на гр. Варна, находящ се в ***, която реална част е защрихована в лилав цвят и е заключена между точки 1, 2, 5 и 6 на скицата на л. 196 от делото, изготвена от вещото лице Ш.Х., която скица, приподписана от съда, съставлява неразделна част от съдебното решение по силата на договор за дарение, обективиран в нот. акт № 120, том III, рег. № 4530, дело № 466/24.09.2007 г., а в евентуалност по давност чрез владение, упражнявано в периода от 25.09.2007 г. до датата на предявяване на иска в съда – 29.11.2021 г. , която поради грешка в КК от 2008 г. неправилно е включена като част от съседния ПИ № *** по КК на гр. Варна, собственост на С. и Ю. Д.и /искът е уточнен с молба с вх. № 11034/04.05.2023 г. на ВОС/ и с правно основание чл. 109 от ЗС д а бъдат осъдени ответниците Д.и да преустановят неоснователните действия, пречещи на П. Р. С. и Р. С. И. да ползват собствения си недвижим имот ПИ № *** по КККР на гр. Варна, изразяващи се в изграждане на бетонна греда между т. 1 и 4 на скицата на л.

196, с дължина 1.64 м., височина 0.15 м. и дебелина 0.09 м., монтиране на неотваряема метална оградна система между точки 1 и 4, с дължима 1.64 м. и височина 1.24 м., както и монтиране на метална оградна система между т. 2, 3 и 4, както и да премахнат тези оградни системи.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответниците Ю. Г. Д. и С.

И. Д., с който оспорват исковете като неоснователни и отправят искане за тяхното отхвърляне.

С обжлаваното решение е постановено следното: прекратено е производството пред ВРС в частта по предявения от Р. С. И. против С. и Ю. Д.и иск с правно основание чл. 54, ал.

2 от ЗКИР, като недопустим на основание чл. 130 от ГПК; прието е за установено по 2 отношение на Д.и, че П. Р. С. е собственик на реална част с площ от 96 кв. м. от ПИ № *** по КККР на гр. Варна, находящ се в ***, която реална част е защрихована в лилав цвят и е заключена между точки 1, 2, 5 и 6 на скицата на л. 196 от делото, изготвена от вещото лице Ш.Х., която скица, приподписана от съда, съставлява неразделна част от съдебното решение по силата на договор за дарение, обективиран в нот. акт № 120, том III, рег. № 4530, дело № 466/24.09.2007 г., а в евентуалност по давност чрез владение, упражнявано в периода от 25.09.2007 г. до датата на предявяване на иска в съда – 29.11.2021 г. , която поради грешка в КК от 2008 г. неправилно е включена като част от съседния ПИ № *** по КК на гр. Варна, собственост на С. и Ю. Д.и и са осъдени Д.и да преустановят неоснователните действия, пречещи на П. Р. С. и Р. С. И. да ползват собствения си недвижим имот ПИ № *** по КККР на гр. Варна, изразяващи се в изграждане на бетонна греда между т. 1 и 4 на скицата на л.

196, с дължина 1.64 м., височина 0.15 м. и дебелина 0.09 м., монтиране на неотваряема метална оградна система между точки 1 и 4, с дължима 1.64 м. и височина 1.24 м., както и монтиране на метална оградна система между т. 2, 3 и 4, както и да премахнат тези оградни системи, която скица, приподписана от съда, съставлява неразделна част от решението.

Решението на ВРС в прекратителната му част не е обжалвано в указания от съда срок, поради което е влязло в законна сила.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК и чл. 263, ал. 1 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбите. В обхвата на така посочените въззивни предели ВОС намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно. Иск овете с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР и чл. 109 от ЗС са допустими, тъй като се касае за спор за собственост между страните и нейната защита.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбите оплаквания.

Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от първостепенния съд, поради което въззивния съд препраща към тази част от мотивите на осн. чл. 272 ГПК.

Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи:

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 54, АЛ. 2 ОТ ЗКИР:

3

С иска по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР се разрешава спор за собственост на имот, който или не е нанесен в действащия кадастрален план /кадастрална карта/, или поради грешка в кадастралния план или кадастрална карта този имот или част от него е отразена като част от имота на ответника, а не като част от имота на ищеца.

В настоящия случай спорът е именно за грешка в кадастралната карта, тъй като ищцата твърди, че неправилно спорната площ от 96 кв.м. е нанесена като част от имота на ответниците, вместо като част от нейния имот, както е по всички предходни кадастрални планове. Следва да се отбележи, че решаващо е именно местоположението на тази граница, а не площта на имота на ищцата. Постоянна е практиката на ВКС, че площта не е решаващ индивидуализиращ белег при спор за собственост; че основната характеристика на един недвижим имот е в зависимост от неговите граници; че меродавна е площта, включена в тези граници, а не посоченото в един или друг документ пространство решение № 1169 от 13.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 5251/2007 г., V г. о., решение № 912 от 15.01.1997 г. на ВКС по гр. д. № 661/96 г., 5-членен с-в, решение № 1171 от 22.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4521/2007 г., I г. о., решение № 389 от 10.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 364/2009 г., I г. о., решение № 262 от 30.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1519/2017 г., I г. о.

В случая границите на двата съседни имота на страните се определят от заснемането им през 1936 г., 1956 г. и 1977 г., като по всички изработени планове за територията се установява навлизане на западната имотна граница на ПИ № *** по КК на гр. Варна в ПИ № 2019 по КП от 1977 г. с площ от 96 кв.м. Според горните планове спорната площ попада в имота на ищцата, а не в имота на ответниците. Горното безспорно се установява от заключението на вещото лице по допуснатата и приета пред първоинстанционния съд СТЕ и приложените към нея комбинирани скици.

В тежест на ищцата е да установи, че е собственик на ПИ № 2019 по КП от 1977 г., действал към момента на разпоредителната сделка, в който е включена и процесната реална част по силата на договор за дарение, обективиран в нот. акт № 120, том III, рег. № 4530, дело № 466/24.09.2007 г., а в евентуалност по давност чрез владение, упражнявано в периода от 25.09.2007 г. до датата на предявяване на иска в съда – 29.11.2021 г. Същата обаче не може да се легитимира по силата на деривативния способ като собственик на целия ПИ № 2019 по КП от 1977 г., тъй като видно от представените по делото титули за собственост на праводателите й се установява следното:

По силата на нот. акт за собственост на имот отстъпен като обезщетение за отчужден имот за обществени нужди № 72, том I, дело № 228/27.02.1958 г. Л.Я.А. и К.Я.А. са признати за собственици на имот пл. № 314, парцел IX, в кв. 47 на гр. Варна, м. „В.“ с площ от 3265 кв.м. Квотите на същите не са изрично посочени в документа, поради което се приема, че те са равни. С нот. акт № 46, том I, дело № 92/13.01.1966 г. Л.Я.А. продава на Т. Д. М. собствената си 1/2 ид.ч. от нива с площ от 3000 кв.м., находяща се вземлището на гр. Варна, м. „В.“. Съсобственици след тази сделка в имота остават приобретателят М. и К.А. при равни квоти. Независимо впоследствие на колко по-малки имота се разделя големият, 4 квотите на страните в съсобствеността по отношение на всеки един от новообразуваните имоти се запазват непроменени. Въпросът дали реални части от горния имот са отчуждени и доколко е настъпило непосредственото отчуждително действие на плана за разрширението на пътя Варна – кв. „Д.“ е ирелевантен доколкото настоящият спор не касае границата между двата съседни имота в параметрите й преди плана от 1977 г.

С нот. акт № 98, том II, рег. № 6538, дело № 345/19.06.2001 г. Т. Д. М. продава на Р.

С. И. 1200 кв.м. ид.ч. от УПИ № 2019 с площ от 3000 кв.м., находящ се в землището на гр.

Варна, м. „В.“, при граници: път, УПИ № 2017 и път. От СТЕ и от скицата на лист 27 от делото на ВРС се установява, че към момента на горната сделка ПИ № 2019 е с площ от 1734 кв.м., а не с площ от 3000 кв.м. Приобретателят не може да придобие собствеността върху 1200 кв.м. ид.ч. от имота, тъй като неговият праводател М. притежава само 50 % ид.ч. от него, другите 50 % ид.ч. принадлежат на К.А. или неговите правоприемници, тъй като няма наведени твърдения по делото, а съответно и ангажирани в тази насока доказателства, че съсобствеността между М. и А. е ликвидирана посредством делба /доброволна или съдебна/.