Определение № 120 от 18.03.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 120 гр. Варна, 18.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело № 20263001000086 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 267 от ГПК и е образувано по две въззивни жалби, подадени от името на В. Н. В. и Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве АД срещу различни ЧАСТИ от Решение № 478/05.12.2025 г., постановено по електронно дело 20253100900149 (ТД 149/2025 г.) по описа на Окръжен съд – Варна, с които с била отхвърлена претенция на пострадало лице, увредено при ПТП, причинено от застрахован водач за присъждане на остатък от застрахователно обезщетение по застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилист, над определена и изплатена доброволно сума от застрахователя, за горница над 6000лв до поисканите 30 000лв. като справедлива компенсация за неимуществени вреди, съответно в частта, с която е присъден остатъка от 6000лв, ведно с лихва, считано от поискването на плащането от застрахователя 30.04.2024г. и съответно са били разпределени разноски.

По допустимостта на обжалването: Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на решение по обективно съединени претенции на увредени лица, подлежащи на обжалване като самостоятелни части от съдебен акт по същество. Въззивните жалби са били депозирани в рамките на процесуални срокове, отчитани от връчване на обжалвания акт на всеки от въззивниците.

Всеки от жалбоподателите /ищец и ответник в първоинстанционното производство/ има интерес от упражняване на самостоятелно право на жалба срещу съответната неизгодна за него част от решението. Представляват се от надлежно упълномощени процесуални представители с права за всички инстанции. Общото разглеждане на жалбите е допустимо.

По предварителните въпроси: Жалбите на насрещните страни са надлежно комплектовани по чл. 261 ГПК и са били надлежно администрирани. Жалбата на ищец е подадена като електроннан документ, с действителен КЕП и отговаря на изисквания на чл. 260 и 261 ГПК, но по 1 отношение на жалбата на ответника – застраховател въззивният състав констатира, че отправеното до въззивния съд искане е неясно , тъй като от една страна визира цялото постановено решение, а от друга страна са изложени оплаквания само по дължимостта на присъдената сума. Това налага страната да конкретизира интерес и да изложи оплаквания и по отхвърлителната част от решението или да ограничи сезирането на настоящия съд само до осъдителния диспозитив. Доколкото отстраняването на нередовността ще действа с обратна сила, въззивният съд ще подготви произнасянето си паралелно със служебното указване на реда за отстраняване на протИ.речието.

Съдебният осъдителен акт е бил постановен преди 01.01.2026г., поради което на осн. чл. 11 ал. 2 от ЗВЕРБ стойностите на сумите в лева, посочени в обжалваните диспозитиви се считат за автоматично превалутирани по правилата на този закон: главница, присъдена до 3067.75 евро (вместо 6 000 лева) и претендирана до 15338.76 евро (вместо 30 000 лева).

Пред първата инстанция пълномощникът на ищеца е получил достъп до електронното дело, който е заявил и изрично съгласие за ползването на портала ЕПЕП и за връчване на съобщенията по делото. На осн. чл. 38а ал. 3 ГПК този достъп следва да се осигури служебно и за настоящата инстанция, съответно да се съхрани и направения избор за уведомяване на страната чрез този пълномощник по електронния канал, едновременно с предупреждение за фикцията за връчване по чл. 41а ал.1 ГПК, приложима при ползване на портала за комуникация със съда. Застрахователното дружество, задължено да поддържа електронна кореспонденция по чл. 50 ал. 5 ГПК, обаче не е заявило по делото избора си за начин за уведомяване по чл. 38 ал.2 ГПК. Тъй като това задължение не било указвано от първата инстанция, въззивният съд следва да изиска изпълнението му от страната и да я предупреди за риска от понасяне на санкция при затрудняване на срочното приключване на процеса и връчване на електронни книжа.

Доклад по жалбите:

Въззивникът В. Н. В., чрез пълномощника адв. Н., излага оплаквания за неправилна преценка на събраните доказателства и необосновани изводи по установяване на фактите относно вида на телесните увреждания, проведеното лечение и възстановителния процес на пострадалия. Позовава на неоправданото игнориране на показания на разпитан свидетел, който е възприел безсъзнателното състояние на ищеца непосредствено след ПТП и интерпретирането им от назначения по делото експерт, които не са изолирани, а напротив кореспондират и на отразена контузия на главата в медицинската документация от спешния прием и на показанията на другия свидетел, придружаващ пострадалия при изписването му. Сочи, че за разлика от присъдата, актът за прекратяване на наказателно разследване не е задължителен за съда и отричането на установени по гражданското дело факти не може да се обоснова със пропуснато обжалване на такъв акт.

Оплаквания се излагат и за погрешно възприемане на влошаването на състоянието на шийния отдел (увреждане на междупрешленни дискове с радикулопатия) като резултат от естествено дегенеративно изменение и игнориране на причинно-следствената му връзка с понесения удар при ПТП, въпреки категоричните показания на свидетелите за поява на болките в тази 2 област непосредствено след инцидента и задълбочаването на страданията на дотогава активно спортуващия здрав човек до болезнено ограничаване на движенията и нужда от нови изследвания, които потвърдили нуждата от стабилизиране на увредените прешлени с оперативно поставени импланти.

Според жалбоподателя съдът е нарушил задължението си да обсъжда съвкупно всички доказателства и без нужната обосновка безкритично е възприел само необоснованото заключение на вещото лице, което е отрекло връзката на лечението на провокираните от ПТП травми на шията с пътния инцидент.

Отделно се сочи и неправилно приложен принцип на справедлИ. обезщетяване на всички неблагоприятни последици, включително значителната продължителност на търпените болки и страдания и остатъчните дори и след проведеното лечение ограничения в движението при липса на пълно възстановяване. Счита, че компенсацията, определена от съда е много под размерите, възприети в съдебната практика за подобни случаи суми, с отчитане и на ежегодните темпове на увеличаване на обезщетенията и повишаването на нормативно установените лимити на застрахователната отговорност.

Въззиваемият застраховател не е подал отговор по тази жалба в срока по чл. 263 ГПК.

Като въззивник ответникът Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве АД, чрез адв. Ц., излага свои оплаквания по приложението на закона при спроведлИ.то оценяване на правилно установените леки по характер увреждания и възстановяване в обичайния срок. Сочи, че не отчетена съдебната практика по сходни казуси и социално – икономическата обстановка в страната към момента на понасяне на вредите и съпоставимостта на паричния еквивалент на моралните вреди спрямо нИ. на нетна минимална работна заплата в страната, като критерий възприет в практиката на ЕСПЧ. Счита, че балансът на справедлИ.стта(при отчитане на всички фактори, изведени в практиката на ВКС) и социалната необходимост изискват онази разумна оценка, която ще изключи превръщането на обезщетението в неоправдан източник на доходи, и съответно изключват дължимостта на компенсация над вече получените от пострадалия 2000лв.

Въззиваемият ищец, чрез пълномощника си, е оспорил тази жалба с доводи срещу оплакването за надхвърляне на справедливия размер на обезщетението, сходни с тези в жалбата на тази страна по установените факти за причиняване на дори по-тежки по степен увреждания, вкл. загуба на съзнание и шийната травма и връзката на последвалото лечение и непълно възстановяване именно с процесното ПТП.

Страните претендират насрещно и за определяне на разноски в настоящата инстанция, като към настоящия момент липсват данни за промяна на декларираното от ищеца социално-икономическо състояние, обосновало освобождаването му от задължението за внасяне на такси и разноски в този процес и поетия от адв. Н. ангажимент за изпълнение на възложеното процесуално представителство без заплащане на адвокатска услуга от клиента.

По доказателствените искания:

3

Във връзка с оплакванията по фактическите извода на съда, ищецът – въззивник е поискал събиране на повторна експертиза от вещо лице със специалност – неврология с допълнителни въпроси, които не са били достатъчно изяснени, макар отчасти да съвпадат с изследваната вече от назначения в състава на комплексната експертиза съдебен лекар-травматолог проява на симптоматика на безсъзнателно състояние и причинно–следствена връзка на понесени удари при ПТП с по-късно диагностицирано увреждане на шийни прешлени и оперативното лечение на дисковите хернии в този отдел на гръбнака на пострадалия. Такова искане не е било заявено в първата инстанция, а при изслушването на заключението по тези въпроси единственото пояснение, което представителят на ищеца е поискал е било обосновано с новосъбраните в присъствието на вещото лице показания на свидетел за пряко възприета от него симптоматика на пострадалия непосредствено след ПТП. Не са били оспорени нито обосновката на изводите на експертите, нито специалната им компетентност по поставените въпроси, нито е поискана проверка на констатациите им от експерти с друга специалност. Затова въззивният съд не намира, че първата инстанция е изчерпила изцяло доказателствената активност на страната и липсва процесуално нарушение, което да е накърнило правото й на попълване на делото с поискани доказателства. Съответно и поисканата повторна експертиза не следва да се допуска.

Същевременно обаче, събраните след изслушване на комплексната експертиза други доказателства за състоянието на увреденото лице след диагностицирането на травмите в Спешен център и изписването му за домашно лечение, не са били интерпретирани допълнително от медицински експерт, а именно тяхното съдържание въззивника сочи като съществено за установяване на твърденията, останали недоказани според мотивацията в обжалвания акт. Действително, назначеният д-р Д. е обявил, че е съобразявал медицинска документация и образна диагностика като от прегледа в спешния кабинет, така и от болничното лечение, проведено след последваща консултация н неврохирург и ново образно изследване, включително и компютърна томография на глава и шия от 06.12.23г. (КОЦ –Шумен ЕООД), чийто резултати вещото лице е установило чрез записите на електронни носители(изискани при наказателно разследване) и допълнително е консултирало с неврохирург записи от ядрено-магнитно изследване на прешлени С5 - С6. Въпреки обосноваване на извода за пораждане на дисковите хернии от налични в тези подробно коментирани документи следи за краен стадий на дегенеративно заболяване на шийния отдел, липсва конкретен извод за въздействието на понесения удар (установен като посока и интензивност от автоексперта) върху вече наличното обективно състояние на междупрешленните дискове, съответно за наличието или липсата на зависимост на това състояние със степента на страданията и болките в тази област, проявени след ПТП. Също така, експертът е обосновал първоначално извод за последици от понесен удар в областта на главата с показания на очевидци(фиксирани в протоколи при разследване на инцидента), но след изслушване на свидетеля, разпитан в настоящото производство е променил констатацията си, без да е било изискано и конкретно обяснение, с което да се съпостави хронологията на възприетите от различни лица факти(поведение преди напускане на автомобила и след това).

4

И двете групи фактически обстоятелства, останали спорни пред въззивната инстанция, касаят интерпретирането на онези медицински данни, които са наложили консултация със специалист по неврология. Затова, настоящият състав намира, че за да може да формира обоснована преценка на посочените от въззивника протИ.речия във вече събраните доказателства, се налага да ползва допълнително заключение на такъв специалист, но само по въпросите, които налагат пояснения, независимо от искането на въззивника (т.3 от ТРОСГТК 1/2013). Вещото лице ще следва да интерпретира различните версии, обслужващи тезите на насрещните страни, поради което разноските за неговото назначаване следва да се разпределят по равно между двете страни.