Решение № 55 от 04.03.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 1501/2025
- Вид
- Решение № 55
- Подписан
- 04.03.2026
- В сила
- 04.03.2026
- Състав
- Красимира Райчева, Карамфила Тодорова, Доротея Кехайова
Цитирани разпоредби
- чл. 150 , ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 198, ал. 1, пр. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 199, ал. 1, т. 4 · Наказателен кодекс
- чл. 24 · Наказателен кодекс
- чл. 29, ал. 1, б. "а" · Наказателен кодекс
- чл. 29, ал. 1 б. "б" · Наказателен кодекс
- чл. 30 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 55 · Наказателен кодекс
- чл. 58а · Наказателен кодекс
- чл. 58а, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 371, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 55 гр. София, 04.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Красимира Райчева
Членове:
Карамфила Тодорова
Доротея Кехайова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова в присъствието на прокурора Веселин Ст. Стоев като разгледа докладваното от Карамфила Тодорова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251000601501 по описа за 2025 година за да се произнесе, прие следното:
Производството е по реда на глава 21- ва НПК.
Образувано е по въззивна жалба на адв. Й. Т., служебен защитник на подс. И. Я. А., срещу присъда № 117/09.10.2025г. на СГС,НО, 3-ти състав, по нохд № 5453/2025.
С присъдата подс. И. А. е признат за виновен за това, че на 18.06.2025г., около 02:00 ч., в гр. София, ж.к. „Младост 1“, в близост до бл. 88, отнел чужди движими вещи – парична сума в размер на 30 лв., от владението на Я.
Т., с намерение противозаконна да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване и престъплението е извършено при условията на опасен рецидив - престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК, поради което и на основание чл. 58а, ал. 1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест години и осем месеца.
Подсъдимият е признат за невиновен по обвинението за опасен рецидив в хипотезата на чл. 29, ал. 1 б. „б“ НК, както и за съответните осъждания, които са вменени да попадат в тази хипотеза на опасен рецидив – нохд № 1
3068/2009, нохд № 10978/2006, нохд № 2938/2010, нохд № 4286/2010, нохд № 2171/2011, нохд № 14891/2010, нохд № 10595/2009, и нохд № 5989/2010 всички на СРС. На основание чл. 57, ал. 1,т. 2 б. „а“ и „б“ ЗИНЗС съдът определил първоначален режим на изтърпяване на наказанието - „строг“.
Осъдил подсъдимия да заплати разноски по делото.
С жалбата се поддържат доводи, че присъдата е неправилна и несправедлива. Правят се оплаквания, че съдът при определяне на наказанието не съобразил, че е налице опасен рецидив само по чл. 29, ал. 1, б.
„а“ НК. Релевира се, че деянието не е изпълнено с драстично физическо насилие и че е отнета малка сума пари. Прави се искане за намаляване на наказанието към минималното, предвидено по закон.
В съдебно заседание пред въззивния съд защитникът поддържа жалбата.
Релевира, че е налице лек превес на смекчаващите обстоятелства, нисък интензитет на приложената сила, не е налице сериозна телесна повреда, налице е отказ от продължаване на действията, както и съдът оправдал подсъдимия по част от осъжданията като релевантни за опасния рецидив.
Възразява срещу довода на първия съд да приеме в тежест на подсъдимия това, че не е възстановил вредата от престъплението.
Подсъдимият в лична защита се присъединява към защитника.
Представителят на САП пледира присъдата да се потвърди. Счита обвинението за доказано. Намира наложеното наказание за съразмерно и справедливо, определено от съда при вярна оценка на релевантните за отговорността обстоятелства.
Подсъдимият в последна дума моли наказанието да се намали.
Софийски апелативен съд, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и като сам подложи присъдата на пълна проверка по чл. 314 НПК, намери следното:
Жалбата е неоснователна. Присъдата е законосъобразна, обоснована и правилна. Наложеното наказание е справедливо.
Законосъобразно при заявеното от подсъдимия признание на фактите на обвинението по чл. 371, т. 2 НПК, съдът приел, че признанието се подкрепя от събраните доказателства, и е разгледал делото по реда на съкратеното съдено следствие в тази хипотеза. Законосъобразно при този ред е приел за установено заявената в обвинителния акт фактическа обстановка:
Установява се, от фактическа страна, че подс. А. е осъждан с присъда на СГС, НК, в сила от 10.03.2017г. по нохд № 4323/2015 за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 29, ал. 1 ,б. „а“ НК и по чл. 150 , ал. 1 НК и по нохд № 4031/2015 на СГС - за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1 б. „а“ и „б“ 2
НК с наложено общо наказание девет години и четири месеца лишаване от свобода, увеличено по чл. 24 НК на дванадесет години и четири месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим.
Постъпил в затвора за изтърпяване на наказанието на 17.10.2015 г. и освободен по изтърпяване на 30.05.2025г.
Подсъдимият е осъждан преди това с присъда на СРС в сила от 21.03.2014г. по нчд № 20930/2013, с което налага общо наказание по нохд № 3068/2009, нохд № 10978/2006, нохд № 2938/2010, нохд № 4286/2010, нохд № 2171/2011, нохд № 14891/2010, нохд № 10595/2009 , нохд № 5989/2010, всички на СРС - четири години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване.
Наказанието е изтърпяно на 27.03.2015г. По това осъждане подсъдимият не е реабилитиран.
На 18.06.2025г. около 02:00 ч. в гр. София, ж.к. „Младост 1“ св. Я. Т. се прибирала към дома си. Вървяла по ул.„Боян Дановски“. Когато стигнала блок 88 подс. А. я доближил, сграбчил я с едната ръка през ръцете отзад, а с другата ръка я стиснал за челюстта. Натиснал свидетелката на земята и й казал „Дай ми всичките си пари!“, „Внимавай, дай ми всичките си пари, ще те наръгам!“, „Дай ми пръстените си, дай ми телефона си!“. Св. Т. много се изплашила. Подпряла раницата си на капака на паркиран лек автомобил и я отворила. Извадила отвътре портмонето си, от което подсъдимият взел всичките пари - 30 лв. Св. Т. го попитала дали иска и монетите, но той отказал. Подсъдимият поискал от свидетелката още банкноти. Тя му отговорила, че няма. Тогава той отново й казал: „Дай ми пръстените си, дай ми телефона си!“ Свидетелката треперела от страх и се чувствала в безизходица. Видяла, че някои от прозорците на блока светят и започнала да вика за помощ като се мъчела да се отскубне от подсъдимия. Той й казал, че му писнало от нея и я блъснал на земята.
Вярно първият съд е приел, че така описаната фактическа обстановка, призната от подсъдимия по чл. 371, т. 2 НПК, се установява от събраните доказателства: показания на св. Я. Т. – относно механизма на деянието и неговия автор, протокол за разпознаване - с което пострадалата разпознава подсъдимия, съдебно-медицинска експертиза – относно получени от пострадалата увреждания от деянието, причинили й болка и страдание, показания на поемните лица на разпознаването – св. А. Т. и св. М. Д., справка за съдимост – относно съдебния статус на подсъдимия, сведение от ГДИН - относно търпените от подсъдимия наказания.
Вярно съдът е оценил доказателствата като правдиви, последователни и непротиворечиви. Подчертал е значението на проведеното разпознаване, в 3 което пострадалата категорично идентифицира подсъдимия като нападателя си.
При така установеното от фактическа страна, вярно от правна страна, съдът е приел, че подсъдимият е извършил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 199, ал. 1 т. 4, вр. чл. 198, ал. 1 , пр. 1 и пр. 2 вр. чл.
29, ал. 1, б. „а“ НК
Правилно съдът е подвел установените факти под признаците на закона – че подсъдимият отнел от владението на св. Т. чужди движими вещи, като за това употребил сила и заплашване. Силата е изявена в действията на подсъдимия, с които засегнал телесната неприкосновеност на свидетелката сграбчил я, стиснал за челюстта, натиснал я на земята. Заплашването е изявено в цитирания по-горе израз: „Внимавай, дай ми всичките си пари, ще те наръгам“, годни да възбудят страх у пострадалата. И чрез двете форми на принуда - физическо и психическо, подсъдимият препятствал евентуална съпротива и сломил воля за съпротива на пострадалата и така способствал самото отнемане. Принудата е служила като способ на престъплението.
Правилно градският съд е приел, че в резултат на упражненото насилие и заплашване подсъдимият успял да прекъсне фактическата власт на пострадалата върху вещите и установи своя трайна такава.
Правилно съдът е приел, че се касае за довършено престъпление, а не опит, тъй като подсъдимият окончателно е установил своя фактическа власт върху чуждите вещи. Престъпният резултат с това е настъпил.
Изпълнителното деянието, доколкото теоретично в случая може да се касае само за недовършен опит, не е било прекъснато нито от външни, нито от вътрешни фактори.
Верни са изводите на съда и за субективната страна на престъплението, извършено умишлено. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им. Всичките му действия, чиято целенасоченост е явна, убедително показват точно такава постройка на съзнанието и волята.
Вярно съдът е приложил закона и с квалифициране на престъплението като извършено в опасен рецидив в хипотезата на чл.29, ал. 1, б. „а“ НК.
Подсъдимият е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода за повече от една година, чието изпълнение не е бил отложено по чл.
66, ал. 1 НК. Тъй като от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по останалите осъждания са изминали повече от пет години по смисъла на чл. 30 НК, правилно съдът оправдал подсъдимия по обвинението за опасен рецидив в хипотезата на чл. 29, ал. 1,б. „б“ НК.
Недоволството на подсъдимия и защитника не е свързано с въпроса за 4 деянието и вината, по които не се спори, а най-вече с наложеното наказание, което намират за прекомерно.
Съобразявайки доводите на страните и като сам прецени релевантните за това обстоятелства, въззивната инстанция намира наказанието за пропорционално и справедливо.
Предвиденото за извършеното престъпление наказание е лишаване от свобода от пет до петнадесет години, като съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновния.
Първоинстанционният съд е наложил на подсъдимия наказание десет години лишаване от свобода при условията на чл. 54 НК, което е средният предвиден в закона размер, т.е. при принципното положение на паритет на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. С прилагане на редукцията по чл.
58а НК, вярно съдът е определил резултативното наказание от шест години и осем месеца лишаване от свобода, който размер подлежи на реално изпълнение.
За да определи наказанието по чл. 54 НК, правилно съдът е намерил, че не е налице хипотезата на чл. 55 НК – не са налице нито многобройни, нито едно изключително, смекчаващи обстоятелства, поради които и най-лекото предвидено по закон наказание да се явява несъразмерно тежко.
Налице са смекчаващи обстоятелства, за каквото обстоятелство вярно съдът е приел ниската стойност на отнетата сума - 30 лв. При този размер причинените вреди се очертават действително в много нисък порядък и ниска степен на засягане на обекта на престъплението. От друга страна, на това обстоятелство не следва да се придава голямо значение, защото, така или иначе, отнетият размер на сумата, съответно на причинените вреди, се явява фактор на случайността, стоящ извън волята на дееца, насочена към отнемане на чужда движима вещ, такава, каквато се окаже. Съответно сумата може да е много малка, но и много голяма, при еднаква престъпна нагласа и едно и също изпълнително деяние на извършителя. Това е било вярно преценено от първия съд, още повече в системата на повтарящите се подкани към пострадалата да даде каквото има у себе си. Очевидно подсъдимият е търсел и желаел повече от реално отнетата сума – още банкноти, пръстени, телефони. Отказът от монети не променя характеристиките на деянието и твърдостта на волята да се отнемат колкото се може вещи.
Вярно съдът е приел като смекчаващо обстоятелство и разкаянието на дееца. Пред градския съд подсъдимият е изразил съжаление за постъпката си.
По повод възражението на защитника, че подсъдимият сам се отказал от възможността да продължи действията си, с което се релевира, че би могло да става въпрос за смекчаване на отговорността, следва да се отбележи, че 5 подсъдимият не се е отказал доброволно от довършване на деянието като е имал възможност да го довърши. Налице е напълно довършено деяние, от една страна. От друга – подсъдимият е напуснал местодеянието едва след като пострадалата се развикала за помощ и се опитала да се отскубне от него, т.е. оказала е известна съпротива. При това подсъдимият вече е бил отнел сумата от 30лв., вече се е бил разправял известно време с пострадалата, и стигнал до известна ниво на психологическо насищане със случая. Което обаче не означава трансформация на престъпна воля в непрестъпна. Сам подсъдимият е илюстрирал това с репликата към пострадалата, че „му писнало от нея“, при което дори я блъснал на земята, т.е. продължил с напълно ненужна агресия. С това се очертават изцяло външни за волята на подсъдимия фактори, които са го принудили, или най-малкото подпомогнали в решението, повече да не се занимава с пострадалата и настоява за по-голямо обогатяване, а се е задоволил с вече отнетата сума от 30 лв. Това поведение на подсъдимия не го представя като личност с по-ниска степен на опасност.
Разпечатката съдържа 53 от 149 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/02d012dd-a61e-433a-8d50-78b84b85f8e1