Решение № 114 от 09.09.2019, Районен съд - Царево
- Съд
- Районен съд - Царево
- Дело
- Административно наказателно дело 263/2019
- Вид
- Решение № 114
- Подписан
- 09.09.2019
- В сила
- 04.11.2019
- Състав
- МИНЧО ТАНЕВ ТАНЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 150а · Закон за движението по пътищата
- чл. 150а, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 177, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
Р Е
Ш Е Н
И Е
№: 09.09.2019 год. Град Царево
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Царевският районен съд, наказателен състав
На втори септември две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание, в следния състав: Председател: Минчо Танев Секретар: Нели Стоянова като разгледа докладваното от съдия Минчо Танев
НАХД № 263 по описа на съда за 2019 год. за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството по делото е от административно наказателен характер, по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод постъпила жалба от М.В.Д., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 19-0302-000070 от 27.03.2019 год. на Началника на РУ- Царево, с което на М.В.Д., ЕГН **********, на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300,00 лв. за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения за процесуална незаконосъобразност на наказателното постановление.
Изтъкват се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при провеждане на административно наказателното производство, в хода на което е издадено обжалваното наказателно постановление, както и противоречие на същото с материалния закон. Твърди се, че жалбоподателя не е извършил нарушението за което е санкциониран. Поради изложените причини, се иска от съда да отмени атакуваното НП.
В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява.
В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от упълномощен представител- адвокат. Моли наказателното постановление да бъде отменено.
Ответникът по жалбата, редовно уведомен, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
По делото бяха събрани множество писмени доказателства.
Разпитани са актосъставителят.
Съдът, като взе предвид събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:
На 14.03.2019 год. актосъставителят- служител на РУП-
Приморско, спрял за проверка жалбоподателя, който управлявал МПС „Ямаха“. При проверката се установило, че МПС не е регистрирано. Констатираното нарушение мотивирало актосъставителя, да състави акт за установяване на административно нарушение № 0651678 от 14.03.2019 год. в който било описано извършеното нарушение ясно и точно. АУАН бил връчен на жалбоподателя лично и приет без възражения. Материалите по преписката били изпратени на РП- Царево за образуване на НП /прекратено от прокуратурата/.
Наказващият орган- Началника на РУП-Приморско, въз основа на съставения АУАН и постановлението за прекратяване на НП, издал обжалваното наказателно постановление, в което административното нарушение е описано, но не по същия като в АУАН начин. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 150а от ЗДвП и санкционирано на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка, съда установи по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на актосъставителя и свидетеля- полицейски служители- които кредитира изцяло. Същите са обективни, безпротиворечиви и кореспондират изцяло със събраните по делото писмени доказателства, дадени са под страх от наказателна отговорност и не е налице индиция за тяхната заинтересованост.
При така установената фактическа обстановка и след като съобрази разпоредбите на закона, съда прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, същата е основателна.
Настоящото производство е от административно- наказателен характер, като същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и това деяние извършено ли е виновно от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.
В конкретния казус, съда констатира следното:
Разпоредбата на чл. 50 а от ЗДвП, съдържа няколко хипотези за допуснато административно нарушение от водачите, а именно: За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. В настоящия случай обаче, липсва конкретизация по коя точно от тези хипотези лицето е наказано. Това само по себе си е съществено процесуално нарушение и води до нарушено право на защита на наказаното лице.
Отделно от това, АНО, чиято е доказателствената тежест в процеса, не е представил по делото нито едно годно доказателство, което да установи че жалбоподателя управлява МПС, след като е лишен по административен ред, още повече, че нормата на чл. 150а от ЗДвП предвижда и лишаване по съдебен ред. В обстоятелствената част на НП не е посочено кога е бил лишен жалбоподателя от право да управлява МПС, за какъв срок и по какъв ред- административен или съдебен ред.
Посочените обстоятелства са съществени и очертават именно фактите които биха могли да квалифицират извършеното от жалбоподателя като деяние по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.
Като не го е направил наказващия орган е нарушил правото на защита на жалбоподателя, тъй като го е възпрепятствал да направи своята преценка относно фактите, очертаващи от обективна страна твърдяното нарушение, което е съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и е основание за отмяна на издаденото НП
По изложените съображения, съдът счита, че наказателното постановление, следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0302-000070 от
27.03.2019 год. на Началника на РУ- Царево, с което на М.В.Д., ЕГН **********, на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300,00 лв. за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред
Административен съд, гр. Бургас, в 14- дневен срок от получаване на съобщението за неговото постановяване.
СЪДИЯ
: