Определение № 272 от 06.07.2026, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 272 гр. К., 06.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно частно гражданско дело № 20265100500165 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Oбразувано е по частна жалба с вх. № 2731/12.06.2026 г. по регистъра на ОС-К., депозирана чрез адв. Д. М. -представляващ ЕАД „Д. М.“, от ищцата в първоинстанционното производство Д. М. Н., и насочена против Определение № 349/18.03.2026г., постановено по гр.д. № 1046/2025 г. по описа на РС - К., с което е оставено без уважение искането й с правно основание чл.248 от ГПК, за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските за платеното адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв./ 102.26 евро с ДДС, с искане определението като неправилно да се отмени и молбата по чл.248, ал.1 от ГПК да се уважи, като на ищцата се присъдят още 1 000 лв. / 511.29 евро с ДДС и заплатена държавна такса в размер още на 10 лв./ 5.11 евро над присъдените 100 лв./ 51.13 евро.

В жалбата се сочи, че по делото е представен договор за правна защита и съдействие и фактура, от които е видно, че жалбодателката е заплатила адвокатски хонорар в размер на 1 200 лева /613,55 евро/. Посочено е, че преди приключване на устните състезания по делото с молба страната представила цитираните писмени доказателства -договор за правна защита и съдействие, фактура, касов бон и списък на разноските, без да има спор, че възнаграждението е заплатено от ищцата, както и че до приключване на съдебното дирене от страна на ответника не е направено възражение за прекомерност, поради което за съда липсва правна възможност за редукция на платеното адвокатско възнаграждение, като извършената в казуса представлява процесуално нарушение.

В дадения му по реда на чл.276, ал.1 от ГПК срок, въззиваемият „Ф.Б.“ ЕООД, гр. С., не е представил отговор на частната жалба.

За да се произнесе, въззивният съд съобрази следното:

1

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество е частично основателна.

Производството по гр. д. №1046/2025 г. по описа на РС – К., е образувано по предявен от ищцата Д. М. Н., чрез процесуалния й защитник адв. Д. М., против „Ф.Б.“ ЕООД, осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и с цена 5 лв., предявен като частичен от сумата от 264 лв., представляваща платена при изначална липса сума по договор за потребителски кредит № 1241931, ведно със законна лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда и до окончателното й изплащане. По делото за така предявената искова претенция е заплатена ДТ в размер на 100 лв.

С молба с вх.№ 14313/19.12.2025 г., докладвана в откритото съдебно заседание от 19.12.2025 г., в което съдебното дирене е обявено за приключено, ищцовата страна чрез процесуалния си представител, като е взел становище по хода на делото, както и по съществото на спора, е направил изрично искане за присъждане на разноски, съгласно представен списък на разноските и сключения по делото договор за правна защита и съдействие за сумата от 1200 лв. с ДДС, фактура за извършено плащане за договорената сума и касов бон от 19.12.2025 г.

С постановеното, влязло в сила Решение № 8/07.01.2026 г., първоинстанционният съд, като е признал за установена между страните на основание чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, нищожността на процесния Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние № 1241931/23.03.2023 г., е осъдил ответника да заплати на ищцата по иска с правно основание чл.55, ал.1,предл.1 от ЗЗД търсената сума от 2.56 евро, с равностойност 5 лв., предявена като частична от сумата от 134.98 евро, с равностойност 264 лв. Съдът е присъдил на ищцовата страна по реда и при условията на чл.78, ал.1 от ГПК и разноски под формата на платена държавна такса в размер на 51.13 евро, с равностойност 100 лв. и на адвокатско възнаграждение в размер на 102.26 евро, с равностойност 200 лв. с ДДС.

Ищцата, чрез процесуалния си представител, е депозирала в срока за обжалване на постановения съдебен акт молба по чл.248 от ГПК, с искане да се допусне изменение на постановеното по делото решение и да й бъдат присъдени допълнително разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева /511.29 евро с ДДС над присъдените 200 лева /102.26 евро с ДДС и държавна такса в размер на 10 лева/5.11 евро над присъдените 100 лева/ 51.13 евро.

С обжалваното в настоящото производство определение, първоинстанционният съд е оставил молбата без уважение, като е приел, че делото е с изключително ниска степен на фактическа и правна сложност; че посочените в Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения служат само за ориентир при служебното определяне на възнагражденията, без да са обвързващи за съда; че в случая по делото, извън подадената исковата молба от процесуалния представител на ищеца е депозирана молба по хода на делото, в която са изложени бланкови съображения по същество 2 на спора. По отношение на търсената държавна такса в размер на 10 лв., дължаща се по реда на чл.102з, ал.3 от ГПК за възпроизвеждане на преписи, е приел, че доколкото страната е имала право на избор как да процедира, поради което в производството тя не е абсолютно необходима , не се следва и присъждането й. При тези мотиви съдът е счел, че справедливият размер на адвокатското възнаграждение за ищеца възлиза на 200 лева с ДДС и, че този присъден с решението размер на адвокатското възнаграждение, съответства на принципите за пропорционалност и справедливост, както и на действително извършения обем от работа от процесуалния представител на ищцовата страна.

При така установеното от фактическа страна, настоящата съдебна инстанция намира, че с оглед изхода на спора, на ищцата се следват разноски за адвокатско възнаграждение в пълния заплатен от нея размер от 613.55 евро, с равностойност 1 200 лв. И това е така, защото съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Съдът може да редуцира заплатеното от страната възнаграждение само по искане на насрещната страна. В случая насрещната страна „Ф.Б.“ ЕООД, гр. С., сама не е защитила правата си и не е направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което за съда не съществува възможност да присъди по-нисък размер от заплатеното адвокатско възнаграждение.

Настоящата инстанция обаче намира за правилно обжалваното определение в частта му, с която е оставено без уважение искането на ищцовата страна за присъждане на търсената държавна такса в размер на 10 лв., заплатена в производството по реда на чл.102з, ал.3 от ГПК за възпроизвеждане на преписи, споделяйки довода на решаващия съд, че заплащането на същата не представлява необходими разноски по делото, а е израз на волята на страната как нейните волеизявления да стигнат до съда.

Или казано в заключение, обжалваното определение като частично неправилно, следва да бъде отменено само в тази му част, с която е отказано присъждане на търсеното адвокатско възнаграждение в пълния извършен обем. Досежно останалата му част частната жалба следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното и на основание чл.278, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.248, ал.1 и ал.3 от ГПК, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 349/18.03.2026 г., постановено по гр.д.

№1046/2025 г. по описа на РС - К., в частта му, с която е оставено без уважение, депозираното чрез процесуален представител от Д. М. Н. искане за изменение на постановеното по делото Решение № 8/07.01.2026 г. в частта му за разноските, за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер още на 511.29 евро, с равностойност 1 000 лв., с ДДС, вместо което:

ИЗМЕНЯ Решение № 8/07.01.2026 г., постановено по гр.д.№1046/2025 г.

3 по описа на РС –К., в тази му част за разноските, като :

ОСЪЖДА „Ф.Б.“ ЕООД, гр. С., бул. „А.М.“ № **, вх. *, ет. *, офис **, с ЕИК ********, да заплати на Д. М. Н., с ЕГН **********, от гр. К., ул.“А.К.“ № **, вх.А, ет. *, ап. *, допълнително сумата в размер на 511.29 евро, с равностойност 1 000 лв., с ДДС, представляващи адвокатско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 2731/12.06.2026 г., депозирана чрез процесуален представител от Д. М. Н., и насочена против Определение № 349/18.03.2026г., постановено по гр.д. № 1046/2025 г. по описа на РС - К., в останалата й част досежно разноските за ДТ.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4