Определение № 230 от 26.01.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 230 гр. Пловдив, 26.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Белева

Членове:

Надежда Дзивкова

Виделина Куршумова като разгледа докладваното от Величка Белева Въззивно частно гражданско дело № 20255300503444 по описа за 2025 година

Производство по чл. 274 ал. 1 вр. чл. 248 ал. 3 от ГПК, образувано по частна жалба на ищеца по спора – Етажната собственост / ЕС / на сградата с административен адрес гр. П., бул. С.П. № 1, представлявана от председателя на управителния съвет П. В. В.,ЕГН ********** чрез процесуалния представител адв. В. З. срещу Определение № 15 234 от 26.11.2025 г. по гр.д. № 1 386 /2025 г. на РС – Пловдив, с което съдът е оставил без уважение искането на ЕС за изменение на постановеното по първоинстанционното дело прекратително Определение № 6 646 от 20.05.2025 г. в частта за разноските чрез присъждане на Етажната собственост - ищец направените по делото разноски.

Жалбоподателят твърди да е неправилен извода на съда, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото, т.к. изпълнение на задължението като извъндоговорно такова дължал след покана, каквато ищецът не му е отправил преди ИМ. Поддържа, че процесното му вземане не е извъндоговорно. Твърди, че задължението – по основание, размер и падеж, произтича пряко от прекратените договори за наем, в който смисъл и разп. на чл. 236 ал. 2 от ЗЗД, която се явява специална спрямо общата разпоредба на чл. 84 ал. 2 от ЗЗД.

Ответното „ Ди Ай Ди Билд „ ЕООД е депозирало отговор за неоснователност на жалбата. Оспорва твърдяния договорен произход на предявеното с ИМ вземане. Настоява, че обезщетението по чл. 236 ал. 2 от ЗЗД е с извъндоговорен характер, а не с характер на престация по договора, поради което изискуемостта му настъпва след покана – чл. 84 ал. 2 от ЗЗД. Затова и след като покана преди предявяването на ИМ не му е отправена, не е дал повод за завеждане на иска, т.к. го е признал и платил след получаване на ИМ – покана. В горния смисъл и мотивите за отказ по ищцовата молба по чл. 248 ал. 1 от ГПК в обжалваното определение, поради което същото се явява правилно.

Съдът установи следното:

Частната жалба е допустима.

Разгледана по същество се явява и основателна.

Предявеният иск е заплащане на сумите 1 022,80 лв. и 1 460 лв., съставляващи дължими за период 01.07.2023 г. – 08.01.2025 г. обезщетения по чл. 236 ал. 2 от ЗЗД във вр. със сключени между страните на 28.03.2018 г. два договора за наем и поради 1 неосвобождаването от ответника и непредаване на ищеца на наетите помещения след настъпилото на 25.03.2023 г. прекратяване на казаните облигации, ведно със законната лихва. Обезщетенията се претендират в размерите на договорените месечни наемни цени.

От приложените към ИМ влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 12 798/2023 г.по описа на РС - Пловдив и Протокол за въвод по принудително изпълнение по изп.д. № 611/2024 г. по описа на ЧСИ рег. № 758 е безспорно установено, че ответникът като наемател е осъден да предаде на ищеца – наемодател имотите, предмет на казаните договори за наем поради прекратяването на последните на дата 25.03.2023 г., както предаването им е извършено на 08.01.2025 г.. Предмет на казаното гр.д. № 12 798/2023 г. е било и осъждането на ответника да заплати договорените наеми – до прекратяването на договора, а след това обезщетения в размер на договорените месечни наеми до 25.06.2023 г., като в тази му част производството е било прекратено поради оттегляне на иска с оглед престирано от дружеството – наемател плащане в хода на производството.

С отговора на ИМ ответникът „ Ди Ай Ди Билд „ ЕООД е признало и настоящите искове – изцяло, и в хода на съдебното производството е заплатило процесните задължения, ведно с лихви за забава. Поради което ищецът е оттеглил иска, съответно съдът прекратил делото с Определение № 6 646/20.05.2025 г., като със същото е отказал присъждане на разноски на ищеца с довод, че ответникът е признал иска и не е дал повод за завеждане на делото – защото предявените вземания са с извъндоговорен характер, като така изискуемостта им настъпва след покана за плащане, такава покана е в случая ИМ, т.к. преди предявяването на исковете друга не е отправяна.

С Определението № 15 234 от 26.11.2025 г. – предмет на настоящата въззивна проверка, е оставил без уважение ищцовото искане по чл. 248 ал. 1 от ГПК за присъждане на направените от ищеца разноски, като е препратил към този си довод.

Определението е неправилно.

Съгласно чл. 236 ал. 2 от ЗЗД ако наемателят продължи ползването въпреки противопоставянето на наемодателя, той дължи обезщетение и трябва да изпълнява всички задължения, произтичащи от наемния договор. Налице е трайно установена съдебна практика, според която това обезщетение не може да бъде в размер, по нисък от уговорения наем по прекратената облигация. Следователно, обезщетението по чл. 236 ал. 2 от ЗЗД замества наемните цени и се дължи съгласно клаузите на договора относно нейните размери и падежи. Доколкото в случая именно така се и претендира / в размер на месечните наеми на съответните определени с договора падежи за плащането им /, то на ответника са били известни размера на процесните обезщетения, както и техните падежи – тези по наемния договор, като същият е заплатил и дължимите се такива за предходен период – казаното гр.д. № 12 798/2023 г. на РС – Пловдив. Т.е. към датата на предявяване на ИМ вземанията на ищеца към ответника са били ликвидни и изискуеми. Като така е без значение за настоящия спор дали същите са с характер на престации по договора или са с извъндоговорен характер, т.к. и в двата случая покана за плащането им не е необходима. Общата разпоредбата на чл.

84 ал. 2 от ЗЗД е дерогирана от специалната такава на чл. 236 ал. 2 от ЗЗД.

Предвид изложеното, не е налице едната от двете кумулативно изискващи се от разп. на чл. 78 ал. 2 от ГПК предпоставки – ответникът да не е дал повод за завеждане на делото.

Същият е дал повод по смисъла на казаната разпредба, т.к. е платил процесните свои задължения към ищеца със забава и след предявяване на ИМ и получаването на преписа от нея. Затова и на ищеца се дължат направените от него съдебни разноски изцяло. Същите са в общ размер от 664 лв. / 339, 50 евро / - 114 лв. ДТ и 550 лв. възнаграждение за един адвокат.

Водим от горното съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя Определение № 15 234 от 26.11.2025 г. по гр.д. № 1 386 /2025 г. на РС – Пловдив, вместо което Постановява:

На основание чл. 248 от ГПК Отменя Определение № 6 646 от 20.05.2025 г. по гр.д.

№ 1 386 /2025 г. на РС – Пловдив в частта, с която е оставено без уважение искането на Етажната собственост на сградата с административен адрес гр. Пловдив, булевард С.П. № 1, представлявана от председателя на управителния съвет П. В. В., ЕГН – ********** за присъждане на направените по делото разноски и в тази част Постановява:

Осъжда „ Ди Ай Ди Билд „ ЕООД, ЕИК 204141000 да заплати на Етажната собственост на сградата с административен адрес гр. Пловдив, бул. С.П. № 1, представлявана от председателя на управителния съвет П. В. В., ЕГН – ********** деловодни разноски в размер на 339,50 евро.

Определението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 230 гр. Пловдив, 26.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Белева

Членове:

Надежда Дзивкова

Виделина Куршумова като разгледа докладваното от Величка Белева Въззивно частно гражданско дело № 20255300503444 по описа за 2025 година

Производство по чл. 274 ал. 1 вр. чл. 248 ал. 3 от ГПК, образувано по частна жалба на ищеца по спора – Етажната собственост / ЕС / на сградата с административен адрес гр. П., бул. С.П. № 1, представлявана от председателя на управителния съвет П. В. В.,ЕГН ********** чрез процесуалния представител адв. В. З. срещу Определение № 15 234 от 26.11.2025 г. по гр.д. № 1 386 /2025 г. на РС – Пловдив, с което съдът е оставил без уважение искането на ЕС за изменение на постановеното по първоинстанционното дело прекратително Определение № 6 646 от 20.05.2025 г. в частта за разноските чрез присъждане на Етажната собственост - ищец направените по делото разноски.

Жалбоподателят твърди да е неправилен извода на съда, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото, т.к. изпълнение на задължението като извъндоговорно такова дължал след покана, каквато ищецът не му е отправил преди ИМ. Поддържа, че процесното му вземане не е извъндоговорно. Твърди, че задължението – по основание, размер и падеж, произтича пряко от прекратените договори за наем, в който смисъл и разп. на чл. 236 ал. 2 от ЗЗД, която се явява специална спрямо общата разпоредба на чл. 84 ал. 2 от ЗЗД.

Ответното „ Ди Ай Ди Билд „ ЕООД е депозирало отговор за неоснователност на жалбата. Оспорва твърдяния договорен произход на предявеното с ИМ вземане. Настоява, че обезщетението по чл. 236 ал. 2 от ЗЗД е с извъндоговорен характер, а не с характер на престация по договора, поради което изискуемостта му настъпва след покана – чл. 84 ал. 2 от ЗЗД. Затова и след като покана преди предявяването на ИМ не му е отправена, не е дал повод за завеждане на иска, т.к. го е признал и платил след получаване на ИМ – покана. В горния смисъл и мотивите за отказ по ищцовата молба по чл. 248 ал. 1 от ГПК в обжалваното определение, поради което същото се явява правилно.

Съдът установи следното:

Частната жалба е допустима.

Разгледана по същество се явява и основателна.

Предявеният иск е заплащане на сумите 1 022,80 лв. и 1 460 лв., съставляващи дължими за период 01.07.2023 г. – 08.01.2025 г. обезщетения по чл. 236 ал. 2 от ЗЗД във вр. със сключени между страните на 28.03.2018 г. два договора за наем и поради 1 неосвобождаването от ответника и непредаване на ищеца на наетите помещения след настъпилото на 25.03.2023 г. прекратяване на казаните облигации, ведно със законната лихва. Обезщетенията се претендират в размерите на договорените месечни наемни цени.

От приложените към ИМ влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 12 798/2023 г.по описа на РС - Пловдив и Протокол за въвод по принудително изпълнение по изп.д. № 611/2024 г. по описа на ЧСИ рег. № 758 е безспорно установено, че ответникът като наемател е осъден да предаде на ищеца – наемодател имотите, предмет на казаните договори за наем поради прекратяването на последните на дата 25.03.2023 г., както предаването им е извършено на 08.01.2025 г.. Предмет на казаното гр.д. № 12 798/2023 г. е било и осъждането на ответника да заплати договорените наеми – до прекратяването на договора, а след това обезщетения в размер на договорените месечни наеми до 25.06.2023 г., като в тази му част производството е било прекратено поради оттегляне на иска с оглед престирано от дружеството – наемател плащане в хода на производството.

С отговора на ИМ ответникът „ Ди Ай Ди Билд „ ЕООД е признало и настоящите искове – изцяло, и в хода на съдебното производството е заплатило процесните задължения, ведно с лихви за забава. Поради което ищецът е оттеглил иска, съответно съдът прекратил делото с Определение № 6 646/20.05.2025 г., като със същото е отказал присъждане на разноски на ищеца с довод, че ответникът е признал иска и не е дал повод за завеждане на делото – защото предявените вземания са с извъндоговорен характер, като така изискуемостта им настъпва след покана за плащане, такава покана е в случая ИМ, т.к. преди предявяването на исковете друга не е отправяна.

С Определението № 15 234 от 26.11.2025 г. – предмет на настоящата въззивна проверка, е оставил без уважение ищцовото искане по чл. 248 ал. 1 от ГПК за присъждане на направените от ищеца разноски, като е препратил към този си довод.

Определението е неправилно.

Съгласно чл. 236 ал. 2 от ЗЗД ако наемателят продължи ползването въпреки противопоставянето на наемодателя, той дължи обезщетение и трябва да изпълнява всички задължения, произтичащи от наемния договор. Налице е трайно установена съдебна практика, според която това обезщетение не може да бъде в размер, по нисък от уговорения наем по прекратената облигация. Следователно, обезщетението по чл. 236 ал. 2 от ЗЗД замества наемните цени и се дължи съгласно клаузите на договора относно нейните размери и падежи. Доколкото в случая именно така се и претендира / в размер на месечните наеми на съответните определени с договора падежи за плащането им /, то на ответника са били известни размера на процесните обезщетения, както и техните падежи – тези по наемния договор, като същият е заплатил и дължимите се такива за предходен период – казаното гр.д. № 12 798/2023 г. на РС – Пловдив. Т.е. към датата на предявяване на ИМ вземанията на ищеца към ответника са били ликвидни и изискуеми. Като така е без значение за настоящия спор дали същите са с характер на престации по договора или са с извъндоговорен характер, т.к. и в двата случая покана за плащането им не е необходима. Общата разпоредбата на чл.