Решение № 195 от 01.04.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. В.Т., 29.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т. в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димо Колев

Членове:

Радка Цариградска

Любка Милкова при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Димо Колев Въззивно гражданско дело № 20234100500987 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С решение № 659/21.10.2023г. постановено по гр. дело № 1041/2023г. на ГОРС „Поделение за пътнически превози – Г.О.“ към „БДЖ - ПП“ ЕООД е осъдено да заплати на Б. С. Ш. сумата от 47 374 лв. и на Л. Д. Ш. сумата от 67 374 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на смъртта на прекия им наследодател Д.Т.Ш., настъпила на 06.10.2022г., в резултат на трудова злополука от 29.09.2022г., ведно със законната лихва от 06.10.2022г., като исковите претенции на последните са отхвърлени за горницата над уважения размер до пълния предявен размер от 107 374 лв.

Срещу така постановено решение са подадени въззивни жалби и от двете страните. Във въззивната си жалба работодателя „ППП – Г. Оряховица“ към „БДЖ ПП“ ЕООД е развил оплаквания за неправилност на решението на районния съд в осъдителната му част, поради нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Сочи се, че районният съд неправилно не е уважил релевираното пред него възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, поради груба небрежност. Изтъква се, че съдът не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства в тази насока и преди всичко показанията на свид. П. и протокола на ТП на НОИ В.Т. от 07.11.2022г. за разследване на трудовата злополука, от които е видно, 1 че вина за настъпване на инцидента има само починалия работник. В тази връзка се поддържа, че последният при настъпване на инцидента не е положил дължимата грижа, каквато и най – небрежният човек в такава обстановка би предприел. Отделно от това се възразява срещу обема на търпените от ищците неимуществени вреди, като се изтъква, че по делото не е доказано на същите да са предписани успокоителни медикаменти, както и че са се преместили да живеят при свои роднини след случилото се. Оспорва се тези обстоятелства да се установяват от показанията на свид. С., която е заинтересована от изхода на спора, тъй като е майка на единия ищец респ. баба на другия. Оспорва се, че присъденият размер на обезщетението за всеки от ищците не покрива критериите за справедливост по см. на чл. 52 ЗЗД. По тези съображения се иска от ВТОС да отмени обжалваното решение в осъдителната му част и да отхвърли исковите претенции като неоснователни, а в условията на евентуалност да намали размера на присъдените суми. Претендират се разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263 ал.1 изр.1 ГПК ищците по делото са подали отговор на тази въззивна жалба, чрез пълномощника си адв. Й. Й. от ВТАК. Оспорили са същата като неоснователна и недоказана. Заема се становище, че първоинстанционният съд правилно е изяснил фактическата обстановка по делото, вкл. че липсва съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия работник, поради груба небрежност.

Оспорват се оплакванията в жалбата за завишен размер на присъденото от районния съд обезщетение. С тези доводи се иска да се отхвърли въззивната жалба на работодателя с присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Във въззивната си жалба срещу първоинстанционното решение в отхвърлителната му част ищците релевират оплакване за неговата неправилност, поради необоснованост на извода на съда относно справедливия размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. В тази връзка се сочи, че присъдените суми не са съобразени с характера, интензивността и продължителността на търпените неимуществени вреди. Смята се, че при съобразяване на тези обстоятелства следва да се присъди по – висок размер на обезщетението за неимуществени вреди. Предвид на изложеното се иска от ВТОС да отмени решението на районния съд в отхвърлителните му части и да се уважат исковете до пълните си предявени размери от по 107 374 лв.

С подадения в срок отговор на тази въззивна жалба, работодателят е заел становище за нейната неоснователност. Поддържа се наведеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от починалия, за прекомерност на размера на присъденото обезщетение и за недоказаност на част от търпените от ищците вреди по вече изложените от него доводи във въззивната му жалба. По тези съображения се иска отхвърляне на въззивната жалба на ищците с присъждане на разноски.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени 2 събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК от легитимирани страни, с правен интерес да обжалват постановения първоинстанционен съдебен акт, в съответната част, поради което са процесуално допустими и следва да се разгледат по същество.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивните жалби, въззивният съд приема за установено следното:

Първостепенният съд е бил сезиран субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 200 КТ ал. 1 КТ предявени от съпругата и дъщерята на починалия служител на ответника за осъждането на последния да заплати на всяка от тях сумата от 107 374 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, чийто размер е намален с полученото застрахователно обезщетение от всяка в размер на 52 626 лв., ведно със законната лихва от 06.10.2022г. Ищците сочат, че на 29.09.2022 г. около 00:50 часа, при изпълнение на трудовите си задължения и предприемайки качване в кабината на локомотива на влак № 9647 от Г.О. за Р., техният наследодател се подхлъзнал на последното стъпало и паднал на перона от височина 1,2 м. Твърдят, че същият бил приет за лечение в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ – В.Т., където починал на 06.10.2022 г. от полиорганна недостатъчност, остра сърдечна слабост, дължаща се на съчетана травма гърди-корем, спленектомия. Посочват, че случилото се било признато за трудова злополука с разпореждане на ТП на НОИ от 15.11.2022г., влязло в сила на 02.12.2022г. Ищците изтъкват, че са живели заедно с починалия в един дом и са се издържали основно от неговия доход. Твърдят, че в семейството били изградени трайни отношения на любов, доверие, взаимопомощ, привързаност и зависимост, тримата общували свободно, споделяли хубави и трудни житейски моменти и имали общи планове за бъдещето. Допълват, че смъртта на наследодателя им била шокираща за тях и до днес не могат да преодолеят загубата му, която ги променила личностно – изпитвали предимно мъка и тъга, станали затворени, трудно общували с околните. Признават, че всяка от тях е получила застрахователно обезщетение по застраховка „Трудова злополука“ за претърпените неимуществени 3 вреди от по 52 626 лв. от „ОЗК-Застраховане“ АД, която следва да бъде приспадната от дължимото от работодателя обезщетение за неимуществените вреди, които са претърпели в резултат на своя съпруг и баща. Считат, че неговият справедливия размер е 160 000 лв. с присъждане на сторените разноски за заплащане на адвокатски хонорар.

С отговора на исковата молба ответника признава, че наследодателят на ищците е бил негов служител, както и че инцидентът от 29.09.2022 г., причинил смъртта му на 06.10.2022 г., бил признат за трудова злополука. Твърди, че на посочената дата, в 00,45 часа на починалия бил проведен ежедневен /предпътен/ инструктаж, след което той започнал изпълнение на служебните си задължения. Твърди се, че той и другия локомотивен машинист, се намирали на V коловоз, където пристигнал влак № 9647 от С. за Р.-разпределителна. Двамата извършили приемане на техническото състояние на локомотив № 44-169 от предаващата бригада, след което починалият предприел качване в кабината на локомотива. Той се подхлъзнал на последното стъпало на височина около 1,2 местра, загубил равновесие и паднал по гръб на перона. Колегата му се опитал да му помогне и да изправи на крака, но видял, че той имал непоносими болки и веднага уведомил Спешна медицинска помощ чрез телефон 112. В МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ – В.Т. били направени изследвания и рентгенова снимка, установени били фрактури на 8- мо и 9-то ребро с хематом на далака. Твърди, че причина за падането е непроявено внимание от пострадалия при качването в кабината, с което проявил груба небрежност. Аргументира тезата си с това, че локомотивът бил в изправно състояние, а починалият е имал 15 години трудов стаж на длъжността, през които е изкачвал многократно такава стълба. Допълва, че съгласно констатациите от извършеното разследване, единственият виновен за инцидента е починалият. Счита, че размерът на двете претенции е прекомерен и не отговаря на критерия за справедливост.

Твърди, че ищците получили и застрахователно обезщетение, и обезщетения от държавното обществено осигуряване, с които счита, че следва да бъде намалено дължимото обезщетение. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени, а в условията на евентуалност – да бъде присъден по-нисък от претендирания размер на обезщетенията, както и да му бъдат присъдени съответно сторените в производството разноски.

При тези твърдения на страните и въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от заключението на СИЕ, районният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото, поради което въззивната инстанция възприема като свои изложените в мотивите на атакувания акт фактически констатации и препраща към тях на основание чл. 272 ГПК.

В тази връзка по делото се установява, че от 2007г. наследодателят на ищците заемал при ответното дружество длъжността „локомотивен машинист“ и че първата ищца е негова съпруга, а втората – негова дъщеря. Вечерта на 28/29.09.2022г. същият 4 бил на работа за обслужване на влак № 9647 от гара Г.О. до гара Р.-разпределителна съгласно възложеното му с Ежедневен план за 28/29.09.2022 г. В 23:52 часа на 28.09.2022 г. му бил проведен ежедневен (предпътен) инструктаж от свид.Н. – дежурен депомайстор. Той установява, че проведеният инструктаж минал рутинно и починалия и колегата му – свид. П., декларирали писмено, че са бодри, отпочинали и не са употребили алкохол или други упойващи вещества. Свид.Н. уточнява, че не е забелязал нещо необичайно или странно в поведението на наследодателя на ищците, включително миризма на алкохол или залитане. След като на 29.09.2022 г. в 00:45 часа новата локомотивна бригада приела локомотив № 44-169 в добро техническо състояние, около 00:50 часа на същата дата пострадалият предприел качване в кабината на локомотива, като се хванал за перилата на стъпалата и започнал да се качва. В този момент нямало нищо поставено на стъпалата на кабината и те не били хлъзгави, а същият не разговарял с никой, не е ползвал слушалки или телефон. На последното стъпало се подхлъзнал, загубил равновесие и паднал по гръб на перона от приблизителна височина 1,2 метра. Веднага бил повикан екип на Спешна медицинска помощ, а който откарал пострадалия в МОБАЛ гр. В.Т., където били констатирани счупвания на осмо и девето ребро и хематом на далака. Въпреки проведеното лечение, на 06.10.2022 г. наследодателят на ишците починал от полиорганна недостатъчност и остра сърдечна слабост, дължаща се на съчетана травма гърди-корем и спленектомия.