Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 12626 от 27.06.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 6353/2025
Вид
Решение № 12626
Подписан
27.06.2025
Състав
Мария Стоянова Танева

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.400, ал.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.411 · Кодекс за застраховането
  • чл.412, ал.3 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 12626 гр. София, 27.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Ст. Танева при участието на секретаря ЮЛИЯ К. ГРУДОВА като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело № 20251110106353 по описа за 2025 година

Производството е по чл.140 ГПК.

Образувано е по искова молба с вх.№ 36381/03.02.2025г., подадена от ЗАД “,,” АД, ЕИК: ,, със седалище и адрес на управление : гр. София, ул. “ С,” № 16, представлявано от всеки двама от Изпълнителните директори – А,,в, П,в, ,, ,в и ,, срещу ЗД “ , “ АД, ЕИК: ,, със седалище и адрес на управление гр. София, 1407, бул. “ , “ № 87, представлявано от изпълнителните директори – ,.

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.411 КЗ, за сумата от 500 лева, представляваща частичен иск от 1383.13 лева за заплатено застрахователно обезщетение по щета № 0300/22/727/502086, за отстраняване на вреди по лек автомобил марка “ Ситроен С5” с рег. № ,, настъпили вследствие на ПТП, реализирано на 22.07.2022г. в гр. София, бул. “ Сливница”, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 03.02.2025г., до окончателното изплащане на сумата, както и с правно основание чл.86 ЗЗД, за сумата от 50 лева – частичен иск от 409.90 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата ( 1383.13 лева ), за периода от 21.10.2022г. до датата на завеждане на исковата молба – 03.02.2025г.

Ищецът излага твърдения, че на 22.07.2022г. в гр. София, бул. “ Сливница” е настъпило пътно-транспортно произшествие, с участието на лек автомобил марка “ Ситроен С5”, с рег. № ,, управлявано от Е. Д. и автомобил “ Фиат Пунто “, с рег.№ ,, управляван от Л. Д.. Твърди, че процесното ПТП е било причинено от водача на “Фиат Пунто “, с рег.№ ,, който при преминаване от дясната пътна лента в лявата е ударил в задната част движещия се в лентата автомобил “ Ситроен С5” с рег. № ,. За настъпилото ПТП бил съставен Двустранен констативен протокол за ПТП, представен като доказателство по 1 делото.

Към датата на настъпване на произшествието, увреденият автомобил с рег. № , бил застрахован по застраховка “каско на МПС” при ищцовото дружество, като бил сключен застрахователен договор по полица № 220300/301/5000127, валидна от 02.02.2022г. до 01.02.2023г., а автомобилът на посочения като виновен за настъпилото ПТП водач бил застрахован по застраховка “ Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена с ответното дружество, валидна към датата на настъпване на ПТП.

Във връзка с настъпилото застрахователно събитие била образувана щета № 0300/22/727/502086, като след оглед на увредения лек автомобил били установени увреждания вследствие на процесното ПТП – облицовка задна броня – боя и облицовка задна броня – задна долна структура. Във връзка с отремонтирането била издадена Фактура № 0910012498/19.09.2022г. за сумата от 1368.13 лева. Посочва се, че на 23.09.2022г. ЗАД “,,” е изплатило горепосочената сума на сервиза, извършил ремонт на увредения автомобил, за което е представено и платежно нареждане.

Застрахователят реализира правото си да се суброгира в правата на своя застрахован срещу причинителя на вредата, съответно срещу неговия застраховател по застраховка ГО. До размера на изплатеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне. Ищецът посочва, че отправил регресна покана към ЗД “ ,” АД, като ответното дружество отказало изплащане на застрахователното обезщетение с уведомително писмо от 21.10.2022г., тъй като счита , че водачът на “Фиат Пунто” не е виновен за причинените вреди на л.а. “ Ситроен С5”.

Изтъква още, че за ищецът е възникнало правото за получаване на законна лихва за забава върху размера на дължимото за възстановяване обезщетение на основание чл.86, ал.1, във вр. с чл.412, ал.3 КЗ и чл.429, ал.3 КЗ, считано от датата на отказа ( 21.10.2022г. ) до датата на завеждане на настоящото производство ( 03.02.2025г. ) в размер на 409.90 лева, като искът е предявен като частичен за сумата от 50 лева. Претендира сторените в производството разноски.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество, с който оспорва така предявените искове като неоснователни. Посочва, че не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност”, сключена по отношение на МПС “Фиат Пунто”, с рег. № ,.

Навежда твърдения за неоснователност на иска, като оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП, наличието на виновно и противоправно поведение от страната на водача на МПС с рег. № , – Л. Д., както и причинноследствена връзка между щетите върху процесното МПС и деянието на Л. Д..

Твърди се, че вината за процесното ПТП е на водача на другия автомобил – рег. № ,, който се движел с превишена и несъобразена скорост и извършил маневра “ смяна на лентите “ без да се увери, че няма да представлява опасност за другите участници в движението. В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване в значителен размер. Оспорва и 2 стойността на причинените вреди, като твърди, че изплатеното от ищеца обезщетение надвишава размера на действително претърпените вреди, като цените на боята, частите и часовата ставка за труд били значително завишени.

Моли съда да отхвърли така предявените искова като неоснователни и недоказани. Претендира сторените в настоящото производство съдебноделови разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и представените по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

По силата на разпоредбата на чл.411 КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, а в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

С оглед тази законодателна уредба предпоставките за уважаване на иск на това основание срещу застраховател са: наличието на застрахователно правоотношение по имуществена застраховка между ищеца и увредено лице /в т. ч. и по застраховка "Каско"/; плащането на застрахователно обезщетение по нея; осъществено непозволеното увреждане от трето лице по чл.45, ал.1 ЗЗД – деяние, вина, противоправно поведение, вреда и причинна връзка между това деяние и претърпени от застрахования по имуществената застраховка вреди, и наличие на валидна застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и ответника по спора – изисквания, които в дадената хипотеза са налице, с оглед отделените като безспорни между страните обстоятелства, представените по делото писмени доказателства и заключението на САТЕ.

С доклада по делото са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства : 1) че към момента на настъпване на процесното ПТП от 22.07.2022г. между ищеца – ЗАД “,,” и собственика на увреденото МПС – “Ситроен С5” е бил налице валиден договор за имуществена застраховка “Каско” по полица № 22/0300/301/5000127; 2) че към момента на настъпване на процесното ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност”, сключена с ответника, по отношение на МПС “Фиат Пунто”, с рег. № ,; 3) че на 23.09.2022г. ЗАД “,,” е изплатило по банков път сума размер на 1368.13 лева на сервиза, извършил ремонта на увредения автомобил; 4) че ищецът е изпратил на ответното дружество покана за доброволно изпълнение на заплатеното застрахователно обезщетение.

По делото е разпитан като свидетел водачът на лек автомобил “Фиат Пунто” – Л. Д.. В своите показания свидетелят сочи, че е управлявала лек автомобил “Фиат Пунто”. “ Пътната обстановка беше суха. Имаше три 3 ленти в посока на движение. Аз бях в най-лявата лента за движение.

Другият автомобил беше в средната лента на движение. Другият автомобил тръгна да се мести от средна в най-лява лента. Малко преди да я ударя аз забелязах другия водач. Мисля, че преди това и аз бях направила маневра за наляво. Аз бях вече от лявата страна изцяло. Аз първо преминах в лявата страна от средна в лява лента и вече бях изцяло в лявата лента. Тя беше наполовина в лявата лента, когато я ударих и наполовина в средна лента.

Ударих другия автомобил отзад в лява задна част на автомобила. На моят автомобил щетите бяха отпред в най-дясната част, а на нейните бяха отзад в лявата”.

По делото е представена и съдебно-автотехническа експертиза, която съдът кредитира като обективно, пълно и компетентно съставена. В своето заключение вещото лице сочи следния механизъм на ПТП: На 22.07.2022г. около 8:45ч., чек автомобил “Ситроен С5” с рег. № , се движи по бул.

“Сливница, където водачът предприема маневра за отклонение вляво, за преминаване в лява пътна лента. В същото време и посока, водачът на движещия се зад него лек автомобил “ Фиат Пунто “ с рег. № , също предприема маневра за отклонение вляво и преминаване в лява пътна лента, вследствие на което траекториите на двете превозни средства се пресичат и настъпва съприкосновение между предна дясна част на лек автомобил “Фиат” и задна лява част на лек автомобил “Ситроен”.

Така посоченият от вещото лице механизъм е в съответствие както със събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетел, така и с представения Двустранен констативен протокол. Макар и последният да е частен документ и да няма обвързваща съда материална доказателствена сила, след преценка на съвкупния доказателствен материал, настоящият състав счита, че следва да кредитира обстоятелствата обективирани в представения документ.

По отношение на изискването да е налице противоправно поведение от страна на водача на МПС “Фиат”, такова безспорно е налице. В теорията противоправността традиционно се разглежда в два аспекта – като поведение, противоречащо на установена правна норма или като отрицателно засягане на чужди блага, защитени от правото като обект на чужди абсолютни субективни права и фактически състояния.

Видно от представеното заключение, а и след преценка на съвкупния доказателствен материал, водачът на лек автомобил “Фиат” е нарушил правилата за движение по пътищата, като престроявайки се от една лента в друга, не е осигурил достатъчна дистанция от намиращите се наоколо МПС.

Това излага и вещото лице в своята експертиза, посочвайки, че от техническа гледна точка водачът на лек автомобил “Фиат Пунто “ с рег.№ , е имал възможност да предотврати процесното ПТП, тъй като е имал възможност да възприеме увреденото МПС – “Ситроен С5”. От друга страна, не са налице данни по настоящото дело за поведение от водача на повреденото МПС, което обективно да е допринесло за настъпване на процесното ПТП или вредоносния резултат. Липсват наведени доказателства същият да е нарушил правилата за движение по пътищата, установени в ЗДвП, поради което и 4 релевираното от страна на ответника възражение за съпричиняване е неоснователно.

По отношение на стойността на повредите, кредитираната по настоящото дело САТЕ посочва, че изчислени на база пазарни цени към датата на ПТП, същите възлизат в размер на 1368.13 лв. Размерът на обезщетението, определен на базата на средни пазарни цени към датата на ПТП е определена на 1022.11 лева.

В тази връзка следва да се има предвид следното.

Съгласно Решение № 6/02.02.2011 . по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о. ; Решение № 206/03.09.2013 г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о .; Решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., Решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., за възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество като увредената вещ. Макар и частите, които са повредени, в действителност да не са били нови към датата на настъпване на ПТП, няма как да се вмени в задължение на застрахованото лице да намери части, със същата степен на използване и то ще е принудено да закупи нови и техният.