Определение № 160 от 08.07.2026, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 160 гр. Велико Търново, 08.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ (A)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ , в закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно частно търговско дело № 20264001000122 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 717 и сл. от Търговския закон във вр. с чл. 274 – 278 от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба от В. К. Д. в качеството му на изпълнителен директор на „Вагонен завод - Интерком“ АД гр. Дряново - в несъстоятелност, както и в качеството му на управител на „Интерком“ ЕООД, гр. София против Определение № 108/15.06.2026 г., постановено по т. д. № 57/2023 г. по описа на Окръжен съд – Габрово, с което са оставени без разглеждане молби с вх. № 2661/05.06.2026 г. и с вх. № 2786/12.06.2026 г., изхождащи от В. К. Д. в качеството му на В. К. Д. в качеството му на изпълнителен директор на „Вагонен завод - Интерком“ АД гр. Дряново - в несъстоятелност, и в качеството му на управител на „Интерком“ ЕООД, гр. София, като недопустими.

В частната жалбата се прави оплакване, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Неправилни били мотивите на съда, че висящият иск по чл. 694 от ТЗ не е свързан с производството по несъстоятелност, като се излага, че този иск пряко определя състава на кредиторите и пасива на масата на несъстоятелността. Твърди се, че първоинстанционният съд умишлено е забавил произнасянето си по искането за спиране на търга с 10 дни, като това позволило на синдика да проведе търга на 08.06.2026 г. в условията на висящ съдебен спор, а целта била синдикът да премине към втори търг с 20% намаление на цената и продажбата на имущество „на безценица“ преди изхода на исковете по чл. 694 от ТЗ и преди произнасяне по възраженията за оценката, което щяло да увреди дружеството и законните кредитори. Счита се, че съдът е смесил понятията „неоснователна“ (произнасяне по същество) и „без разглеждане“ (процесуална недопустимост), което прави акта неясен.

1

Оспорва и вписаният в определението диспозитив, че то не подлежи на обжалване. Според жалбоподателите актът изцяло прегражда пътя на защитата им срещу действията на синдика и съгласно ГПК такива преграждащи определения подлежат на контрол от горната инстанция.

Претендира се да се отмени обжалваното определение и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на частната жалба от другите страни.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, провери обжалваното определение, съобрази правомощията си на въззивен съд, приема за установено следното:

Частната жалба е допустима – подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК; от страна, която имат право и интерес от обжалване; срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване с частната жалба. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

С Решение № 95/13.03.2025 г., постановено по т. д. № 57/2023 г. по описа на Окръжен съд – Габрово, длъжникът „Вагонен завод- Интерком” АД, гр. Дряново, ЕИК 200984996, е обявен в несъстоятелност; постановено е прекратяване на дейността на предприятието му; постановена е обща възбрана и запор на имуществото му; прекратени са правомощията на органите на длъжника и същият е лишен от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността; постановено е започване осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността и е допълнена фирмата на длъжника с добавката „в несъстоятелност“.

От електронното досие на делото е видно, че синдикът М. Ш. е подала молба до съда, към която е приложила два доклада за пазарна оценка на недвижимите имоти и движимите вещи, включени в обособената част на предприятието. Докладите са изготвени съответно на 20.02.2026 г. и 17.04.2026 г. от „Ревекс“ ООД, като оценките са извършени от лицензирани оценители с удостоверена правоспособност.

Събранието на кредиторите, проведено на 24.06.2025 г., е определило начина на осребряване на имуществото на „Вагонен завод – Интерком“ АД в несъстоятелност. Според това решение недвижимите имоти заедно с движимите вещи, които са пряко свързани с дейността на завода, следва да се продават като обособена част, а всички останали активи, които не са свързани с основната дейност, могат да бъдат продавани отделно или като други обособени части, по преценка на синдика, за издръжка на производството по несъстоятелност. Кредиторите са определили и методите за оценяване: земята и сградите да се оценяват по метода на пазарните аналози, а машините и съоръженията – по метода на вещната стойност, като оценителят може да използва и други подходящи методи според характера на активите. Събранието е взело и решение да освободи първоначално избрания оценител от заседанието на 14.02.2025 г. и да възложи избора на нов оценител на синдика.

2

С Определение № 92/12.05.2026 г., постановено по т. д. № 57/2023 г. по описа на Окръжен съд – Габрово, съдът е дал разрешение на синдика да извърши публична продан по реда на чл. 717а във вр. с чл. 717в от ТЗ, при начална цена в размер на 100% от изготвената оценка н а обособена част от имуществото, включено в масата на несъстоятелността, подробно описана в определението.

Видно също от електронното досие на делото се установява, че на 05.06.2026 г. (вх.

2661) и 12.06.2026 г. (вх. № 2786) са подадени от В. Д. (в качеството му на представител на длъжника „ВЗ Интерком“ АД) до Окръжен съд – Габрово молби с основно искане за спиране на процедурите по продажба чрез търг с тайно наддаване на активите на дружеството. В същите се излага, че началните цени са драстично занижени, не отразяват реалната пазарна цена и са изготвени при груби пропуски, като дори не са включени съществени активи на длъжника. Посочва се, че има неприключило дело за оспорване на вземането на най-големия кредитор (БДЖ ПП, притежаващ над 51% от гласовете), което продажба преди решението на съда ще създаде риск за правата на останалите кредитори. Във втората молба е посочено, че в масата на несъстоятелността са включени движими вещи, които са собственост на трети лица (други дружества), а не на длъжника. И в двете молби се претендира спиране на насрочените търгове, забрана за прихващания от страна на оспорения кредитор и назначаване на нова инвентаризация и независима оценка на цялото имущество.

В обжалваното окръжният съд е приел, че предложението на синдика напълно съответства на решението на събранието на кредиторите, което му е възложило да формира обособена част от недвижимите имоти и движимите вещи, свързани с основната дейност на длъжника, и да ги продаде. Първоначалната цена била определена по представената оценка, изготвена по методите, избрани от кредиторите – пазарни аналози за недвижимите имоти и вещна стойност за машините и съоръженията. Пазарната стойност на имотите е около два пъти по-висока от данъчната им оценка, поради което началната цена отговаря на изискванията на чл. 717а, ал. 1 ТЗ, както и на чл. 717, ал. 3 ТЗ във връзка с § 1а от ДР на ТЗ.

Приел е, че Събранието на кредиторите има правомощие да определя начина на осребряване, методите на оценка и избора на оценители, а съдът при разрешението по чл. 717а ТЗ проверява единствено дали продажбата е на актив, избран от кредиторите, и в допустимия от закона обхват. Тези предпоставки са изпълнени, предложението на синдика е законосъобразно и съобразено с решението на събранието, което не е обжалвано. Прието е също, че разпоредбата на чл. 637, ал. 6, т. 1 ТЗ позволява на трети лица, които твърдят, че са собственици на вещи, включени в масата на несъстоятелността, да предявят искове за защита на правата си и след откриване на производството, като постановените по тях решения следва да бъдат зачетени от синдика. В случая обаче не се твърди и не се доказва наличие на такива искове. Съдът приема и че висящ установителен иск по чл. 694 ТЗ не е основание за спиране на осребряването, тъй като решението по този иск има само установително действие спрямо длъжника, синдика и кредиторите и се отчита при разпределението на осребреното имущество, съгласно чл. 694, ал. 8 и 9 ТЗ.

Съдът по несъстоятелността е приел, че подадените молба са недопустими.

3

Настоящият състав на въззивната инстанция, намира, че съдът по несъстоятелността е сезиран с молба, с която се иска спиране на действието на постановено разрешение по чл.

717а ТЗ, дадено на синдика за извършване на публична продан на имущество от масата на несъстоятелността. В молбата се твърди, че първоначалната продажна цена е определена въз основа на занижена оценка, приета от събранието на кредиторите, и че извършването на продажбата при тези условия би увредило интересите на кредиторите и масата на несъстоятелността.

Преди да се произнесе по нейната основателност, съдът следва да се произнесе по нейната допустимост.

Разрешението по чл. 717а от ТЗ представлява еднократен контролен акт на съда по несъстоятелността, чрез който се допуска извършването на продажба на имущество от масата на несъстоятелността при условията, определени от Събранието на кредиторите. Този акт има строго определена функция в производството и е част от процедурата на осребряване, който законът урежда като последователност от действия на синдика под надзора на съда. След постановяването на разрешението производството преминава към фазата на самата продажба, която се извършва по реда на чл. 717в от ТЗ и следва да завърши с постановление за възлагане.

Съдебната практика последователно приема, че разрешението по чл. 717а от ТЗ не подлежи на обжалване, не подлежи на спиране и не може да бъде ревизирано чрез спор относно оценката или първоначалната продажна цена, а съдът упражнява контрол единствено при постановяването на разрешението, като проверява дали искането на синдика съответства на решението на събранието на кредиторите, дали имуществото е част от масата и дали са спазени законовите изисквания за продажбата. След постановяването на разрешението законът не предвижда никакъв последващ контрол върху този акт, нито процесуален способ за неговото спиране или изменение.

Оценката на имуществото и определянето на първоначалната продажна цена са в изключителната компетентност на Събранието на кредиторите и тази преценка не подлежи на съдебен контрол в рамките на производството по чл. 717а от ТЗ. Спорът относно правилността на оценката може да бъде релевиран единствено чрез оспорване на решенията на събранието по чл. 679 от ТЗ или при обжалване на постановлението за възлагане, когато вече е проведена продажбата и е налице конкретен акт за прехвърляне на собствеността.

След като законът изрично изключва възможността разрешението по чл. 717а от ТЗ да бъде спряно или ревизирано, съдът не разполага с правомощие да разгледа искане, насочено към упражняване на несъществуващ процесуален способ. Липсата на правна възможност за спиране на разрешението води до извод за процесуална недопустимост на молбата.

Недопустимостта произтича не от липса на правен интерес, а от липса на предвиден в закона ред, който да позволи на съда да постанови исканото процесуално действие. Съдът не може да създава нови процесуални механизми по аналогия, нито да разширява своите правомощия извън изрично установените в закона, тъй като това би противоречало на принципите на законност и правна сигурност.

4

С оглед на изложеното съдът приема, че молбата за спиране на действието на разрешението по чл. 717а от ТЗ е процесуално недопустима, тъй като е насочена към акт, който не подлежи на спиране и обжалване, поради което молбата следва да бъде оставена без разглеждане.

До същите правни изводи е стигнал и окръжният съд, поради което настоящият състав на въззивния съд намира, че подадената частна жалба е неоснователна, поради което следва да се остави без уважение, а обжалваното определение – да се потвърди.

С оглед разпоредбата на чл. 613а от ТЗ определението е окончателно и не подлежи на обжалване.