Решение № 254 от 24.02.2020, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И

Е № 254 гр. Пловдив, 24.02.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, ІV гр. състав, в публично съдебно заседание на 18.02.2020г, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ПОЛИНА БЕШКОВА при секретаря Тодорка Мавродиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1586 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Обективно и пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 240, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът - Кооперация „Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частните земеделски стопани – Марица Инвест“, ЕИК ********* със седалище гр. Пловдив и адрес на управление ул. „Брезовска“ № 8, ет. 1 чрез упълномощения си процесуален представител адв. Н.П.Р. твърди, че на *** г. с първата ответница К.К.Т., ЕГН **********, в качеството й на член на кооперацията, след подадена от нея молба за кредит с вх. № 154, придружена от декларации от поръчителите, е сключен договор за заем № *** под формата на целеви кредит за зеленчукопроизводство в размер на 20 450 евро. Сумата е усвоена еднократно в левовата й равностойност, а именно – 39 996,72 лв., като погасителният план за връщане на заетите средства също е бил уговорен и изготвен в левови вноски по изрично писмено изразено желание на кредитополучателя. Въз основа на уговореното в чл. 3, ал. 8 от договора, след прихващане на вземанията за такса за управление на заема, такса за разглеждане и произнасяне по молбата за заем и оформяне на кредитно досие, разходи по договора и дялова вноска за довнасяне в капитала или общо сумата от 2 164,93 лв., на 06.06.2012 г. на заемополучателката по банков път е преведена сумата от 37 831,79 лв., като от момента на усвояване на кредита започнали да се начисляват и дължимите договорни лихви. Вземането съгласно чл. 12, ал. 1 от договора било обезпечено с поръчителството на И.А.Б., К.К.К. и Г.П.К., както и с учредена договорна ипотека върху недвижим имот, находящ се в с. ***, ул. „***“ № ***, обективирана в нотариален акт № 109, том I, рег. № 716, н.д. № 101 от 06.06.2012 г. на нотариус В.Б., рег. № *** в НК и район на действие – *** районен съд, вписан в Служба по вписванията под № 107, том 4, дело № 5952 / 2012 г. Ищецът твърди, че съобразно уговореното в договора за заем и погасителния план, който представлява неразделна негова част, ответницата Т. е следвало да погаси цялото си задължение до 20.05.2022 г. по схема от 120 вноски, като по отношение погасяване на главницата са били определени 8 равни вноски от по 4 500 лв. със следните падежи: на 20.12.2014 г., на 20.12.2015 г., на 20.12.2016 г., на 20.12.2017 г., на 20.12.2018 г., на 20.12.2019 г., на 20.12.2020 г., на 20.12.2021 г. и една последна изравнителна вноска в размер на 3 996,729 лв. с падеж 20.05.2022 г. Ищецът сочи, че Т. не е спазила погасителния план, заемът не е обслужван редовно, тъй като не се заплащали своевременно дължимите погасителни вноски за главницата и лихвите, което довело до начисляване на неустойки за забава.

Твърди, че до 05.03.2017 г. вкл. по обслужване на заема са направени общо 10 банкови превода, както следва: на 06.06.2012 г. – сумата от 3 063,50 лв.; на 21.06.2013 г. – сумата от 60,59 лв.; на 11.07.2013 г. – сумата от 99,14 лв.; на 09.08.2013 г. – сумата от 80 лв.; на 06.12.2013 г. – сумата от 148,72 лв.; на 03.01.2014 г. – сумата от 93,64 лв.; на 06.02.2014 г. – сумата от 144,21 лв.; на 15.05.2014 г. – сумата от 120,66 лв.; на 04.06.2014 г. – сумата от 91,23 лв.; на 13.08.2014 г. – сумата от 22,64 лв. на обща стойност 3 924,33 лв., като периодично заемополучателката е изпадала в забави, подробно описани по периоди в исковата молба. Ищецът сочи, че с неплащане на три последователни вноски от главницата, всяка от които от по 4500 лв., както и невнасянето на 50 поредни погасителни вноски за договорни лихви в размер на 21 251.31 лв., считано от 20.01.2013г. до всяко следващо 20 –то число на месеца до 20.02.2017г., както и невнасяне на погасителни вноски за начислените и дължими неустойки за забава на просрочените и дължими главници в размер на 5717.42 лв. за периода от 20.12.2014г. до 05.03.2017г., както и невнасяне на погасителни вноски за начислените и дължими неустойки за забава на просрочените и дължими договорни лихви за 15 440.44 лв. за периода на забавата от 20.01.2013г. до 05.03.2017г. ответницата Т. виновно нарушила договорните си задължения, в резултат на което и на основание чл. 14 от процесния договор същият е бил обявен от заемодателя за предсрочно изискуем с писмо изх. № 48 от 07.03.2017г., връчено на 13.03.2017г. на Г.К., на 13.03.2017г. на К.К. и Т.и на

29.03.2017г. на И.Б. В предоставения срок доброволно изпълнение не последвало, поради което ищецът подал две заявления по чл. 417 от ГПК до РС – Пловдив, първото от които въз основа на учредената в негова полза ипотека, а второто въз основа на издадения запис на заповед от ответницата Т. Сочи, че от двете заявления било уважено само второто, въз основа на издадения запис на заповед и по ч.гр.дело № 5180 / 2017 г. на II гр. състав при РС – Пловдив били издадени заповед № 3484 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист № 4320 от дата 24.04.2017 г., с които четиримата солидарни длъжници – ответници в настоящото производство, са осъдени заедно да заплатят на ищцовата кооперация сумата от

28 448,83 евро с левова равностойност от 55 641,08 лв., представляваща сбор от задълженията по договора за заем, извън главницата или конкретно сумата от 32 955,95 лв. – дължима договорна лихва при условията на предсрочна изискуемост, сумата от 6 170,51 лв. представляваща начислени, неплатени и дължими неустойки по чл.

92 ЗЗД и чл. 15 от договора за периода върху просрочените и неплатени вноски за главници, сумата от 16 154,62 лв., представляваща начислени, неплатени и дължими неустойки по чл. 92 ЗЗД и чл. 15 от договора за заем върху просрочените и неплатени вноски за договорна лихва и сумата от 360 лв. – разноски по договора за заем. Въз основа на изложеното ищецът твърди, че за него е налице правен интерес от предявяване на осъдителен иск срещу ответниците, които при условията на солидарност да му заплатят сумата от 39 996,72 лв., представляваща дължима главница по договор за заем № *** от *** г. ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска в съда до пълното й изплащане. Претендира разноски.

Ответниците - К.К.К. с ЕГН ********** и Г.П.К. с ЕГН **********, двамата с адрес: *** подават отговор, с който заявяват, че считат предявения иск за недопустим, неоснователен и недоказан. Оспорват да е настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по процесния договор за заем, като твърдят, че е налице неизпълнение на уговореното в чл. 14, ал. 2 от договора задължение за известие, тъй като никога не са получавали писмена покана.

Твърдят, че обратните разписки, представени от ищеца, не са получени от тях. Сочат, че в качеството им на поръчители по договора въз основа на учредената от тях в полза на кредитора ипотека е бил издаден изпълнителен лист по ч. гр. дело № 5182/2017 г. по описа на РС – Пловдив, 3 бр. състав, поради което смятат, че за ищцовата кооперация липсва интерес от водене на настоящия процес, тъй като вече разполага с изпълнителен титул.

Ответникът - К.К.Т. с ЕГН ********** и адрес: *** е подала писмен отговор, с който оспорва исковата претенция като неоснователна и недоказана с мотиви, че не е настъпила твърдяната от ищеца предсрочна изискуемост на вземанията по процесния договор за заем, както и че не е била надлежно поканена по смисъла на чл. 14, ал. 2 от договора, тъй като обратната разписка към писмото не е получена от нея. Излага твърдения, че първоначално платената от нея сума на дата *** г. в размер на 3 063,50 лв. представлява частично погасена първа вноска от главницата в размер на 4 500 лв.

Ответникът - И.А.Б. с ЕГН ********** с настоящ адрес *** не е подал отговор на исковата молба в законоустановения едномесечен срок по чл. 131 от ГПК, нито е ангажирал конкретно становище по спора.

Ответниците с изключение на ответника Б. са депозирали общо допълнително становище в писмени бележки, с което навеждат нови твърдения и възражения извън преклузивните срокове за това.

Съдът, от събраните доказателства и фактите, които се установяват с тях, прие следното:

С договор за заем № *** от ***г., сключен между

„Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани – Марица инвест“, в качеството й на заемодател и К.К.Т. като заемател е учредено облигационно правоотношение, по силата на което заемодателят е предоставил на заемателя заем в размер на 20 450 евро, която сума е усвоена еднократно в евро, с цел зеленчукопроизводство. За предоставения заем заемателят се е задължил да заплаща договорна лихва за периода на действие на договора в размер на 14 % годишна лихва върху главницата, който лихвен процент е формиран от базовия лихвен процент на кооперативен съюз „Евростаст“ – 5 % и надбавка от 9

%, определена от УС на кооперацията – чл. 3.1. Начислени са такса за управление на заема, такса за разглеждане и произнасяне по молбата за заем и за оформяне на кредитно досие, такса за консумативни разходи и довнасяне на дялов капитал в общ размер на 2164.93 лв. – чл.3.7. Между страните по договора за заем е постигнато съгласие заетата сума, включваща главница, лихви, разноски и наказателни лихви, да бъде върната в срок до 20.05.2022г. съгласно изготвен погасителен план, представляващ неразделна част от договора – чл.4.1. За обезпечаване главницата, лихвите, таксите, неустойката и разноските по договора са поръчителствали Г.П.К., К.К.К. и И.А.Б.. Заемателят е учредил договорна ипотека и е издал на ***г. в полза на заемателя запис на заповед за сумата от 38 870 евро, включваща главницата по договора за заем и сумата на договорените лихви – чл. 12. Уговорени са определени условия, при настъпването на които заемодателят има право да обяви за предсрочно изискуем целия заем – главници, договорни лихви, разноски по договора, наказателни лихви – чл. 14.

По искане на заемателя от ***г. разрешеният кредит е отпуснат в лева, за което е изготвен и погасителен план.

В покана – уведомление изх. № 48 от 07.03.2017г., адресирана до кредитополучателя, с копия до поръчителите, ищецът е посочил, че към 05.03.2017г. по заема му е регистрирана забава в погасяване на три поредни месечни вноски за главница, както и забава по отношение на още 50 поредни погасителни вноски за договорни лихви, с което са нарушени задълженията по чл.3, ал.5, чл.4, чл.5, чл.6, чл.7, чл.8, чл.9 и чл. 12 от договора, като общият размер на задължението към 05.03.2017г. и при условията на предсрочна изискуемост на заема е в размер на 94 477.58 лв. Даден е седемдневен срок за погасяване на посочената сума, считано от получаване на поканата. Последната е изпратена по пощата с писмо с обратна разписка, като на 13.03.2017г. е получено от името на Г.К. /л.46/, на 13.03.2017г. от името на К.К.

/л.47/ и на 13.03.2017г. от името на К.Т., всички чрез „Б. Т.“. Изпратеното до И.Б. писмо с обратна разписка е останало непотърсено, видно от отбелязването за това от 29.03.2017г. – л. 49.

Със заявление вх. № 20777 от 10.04.2017г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК ищецът е поискал да му бъде издадена заповед за незабавно изпълнение срещу К.К.Т. с разпореждане за осъждането й да му заплати сумата от 20 450 евро, представляваща дължима главница по нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 109, том 1, рег. № 716, н.д. № 101 от 06.06.2012г. на нотариус В.Б., издаден въз основа на договор за заем от 3171 от 06.06.2012г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на заявлението и разноските в производството, както и да му бъде издаден изпълнителен лист. С разпореждане № 32874 от 18.04.2017г., постановено по образуваното ч.гр.д. № 5179/2017г., заявлението е отхвърлено. Съдебният акт е потвърден с определение № 1218 от 23.05.2017г., постановено по в.ч.гр.д. № 1224 по описа на ПОС.

Със заявление вх. № 20780 от

10.04.2017г. ищецът е поискал да се издаде заповед за незабавно изпълнение срещу длъжниците К.К.Т., Г.П.К.,

Разпечатката съдържа 28 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/02ccc3ac-6304-473c-9536-a48cf23bfc23