Решение № 59 от 16.03.2026, Апелативен съд - Бургас
- Съд
- Апелативен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 89/2026
- Вид
- Решение № 59
- Подписан
- 16.03.2026
- Състав
- Росица Желязкова Темелкова, Калина Стоянова Пенева, Кремена Илиева Лазарова
Цитирани разпоредби
- чл. 460 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 463, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 492 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 495 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 136, ал. 1, т. 1 и 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 136, ал. 1, т. 1 и 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 136, ал. 1, т. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 171 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 59 гр. Бургас, 16.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Росица Ж. Темелкова
Членове:
Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело № 20262000500089 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 463, ал. 2 от ГПК.
Подадена е жалба от В. Г. С. от гр. Ц., ул. „Х. С.“ № *, ет. * срещу решение № 874/14.11.2025 год. по в.гр.д. № 1250/2025 год. по описа на Бургаския окръжен съд, с което са оставени без уважение жалба с вх. № 11864 от 20.05.2025 г. на В. Г. С., ЕГН ********** и жалба с вх. № 11865 от 20.05.2025 г. на В. Г. С., ЕГН ********** против разпределение от 16.05.2025 год. по изп.д. № 888/2016 год. по описа на ЧСИ Ивелина Божилова, с рег. № 800, с район на действие БОС.
В жалбата е посочено, че решението се обжалва изцяло. Изложени са твърдения за неправилност на обжалваното решение като постановено в противоречие с процесуалния закон, тъй като окръжният съд не е обсъдил възражението на жалбоподателя относно неправилно определяне на привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД в полза на С. С. С. Пред настоящия съд се поддържа твърдението, че такава привилегия в негова полза не съществува, тъй като по договорите за цесия, от които той черпи права, не са вписани в имотния регистър. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и за отмяна на обжалваното разпределение.
В дадения срок е постъпило становище по жалбата от В. Г. С., в което са изложени идентични възражения за неправилност на обжалваното решение и на разпределението, като също е направено искане за отмяна на обжалваното 1 решение и на разпределението.
Останалите страни по изпълнителното дело не са взели становище по жалбата.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по- горе и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Сезиращата настоящия съд жалба е подадена от В. Г. С. в качеството му на длъжник по изпълнителното дело. Това лице има правен интерес да обжалва постановеното от окръжния съд решение, но само в частта, с която неговата жалба е била оставена без уважение. В. Г. С. не би могъл да упражнява чужди права пред съда, включително не би могъл да упражнява правата на ипотекарния длъжник по делото В. Г. С. Ето защо и поради липсата на правен интерес от обжалване, жалбата, с която решението постановено от окръжния съд е обжалвано от В. Г. С. в частта за оставяне без уважение на жалбата подадена до окръжния съд от друго лице - В. Г. С., е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, като в тази част производството по делото следва да бъде прекратено.
Решението е постановено от законен съдебен състав, в съответната форма, при наличие на задължителните реквизити, а в допустимата за обжалване част - по допустима жалба подадена от длъжника В. С. по изпълнителното производство срещу разпределение на парични суми в резултат на публична продан на ипотекирано имущество за обезпечение на дълга, поради което е валидно, а в допустимата за обжалване част допустимо.
За да постанови обжалваното решение в допустимата за обжалване част, окръжният съд по изложени подробни мотиви не е споделил възраженията на жалбоподателя В. Г. С., от които с подадената пред настоящия съд жалба се поддържа единствено възражението за неправилно зачитане на привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД в полза на взискателя С. С. С., с твърдението, че такава привилегия в негова полза не съществува, тъй като представените договори за цесия, от които той черпи права относно ипотеката върху продадените от ЧСИ имоти, не са вписани в имотния регистър и нямат действие спрямо третите лица.
Настоящият съд дължи произнасяне единствено по наведеното в сезиращата го жалба възражение, което намира за неоснователно.
Изпълнително дело № 20168000400888 по описа на ЧСИ Ивелина Божилова е било образувано по молба на първоначалния взискател „Обединена Българска Банка“ АД /“ОББ“АД/ против длъжника В. Г. С. за събиране на парични вземания на банката срещу В. Г. С.
В хода на изпълнителното производство е насочено изпълнение към ипотекирани в полза на взискателя „ОББ“ АД недвижими имоти собствени на длъжника В. Г. С., както и върху ипотекирани имоти от В. Г. С. за 2 обезпечаване на дълга на В. Г. С.
След извършена цесия по договор от 21.09.2022 год ., първоначалният взискател „ОББ“ АД е бил заменен по изпълнителното дело от цесионера за вземанията предмет на изпълнителното производство - „ЕОС Матрикс“ ЕООД, а след извършена цесия по договор от 21.03.2025 год., взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД е бил заменен от цесионера С. С. С. - последният конституиран като взискател по изпълнителното дело преди извършване на обжалваното разпределение.
След проведена публичната продан на ипотекирани за обезпечаване на дълга недвижими имоти както следва: самостоятелен обект в сграда 48619.502.***.*.*; самостоятелен обект в сграда 48619.502.***.*.*; самостоятелен обект в сграда - 48619.502.***.*.*; сграда 48619.502.***.*; и сграда - 48619.502.***.* - всички по КККР на гр. Ц., обл. Б., с протокол от 15.04.2025 год., на основание чл. 492 от ГПК е обявен за купувач взискателя - ипотекарния кредитор С. С. С., като с обжалваното разпределение от 16.05.2025 год., на осн. чл. 460 от ГПК, вр. чл. 495 от ГПК е извършено разпределяне на сумите отделно за всеки едни от продадените имоти. След разпределяне на суми за погасяване на привилегированите вземания по чл.
136, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗЗД, остатъкът от сумите е разпределен като привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД в полза на взискателя С. С. С.
Преди всичко следва да се посочи, че при обжалването на разпределението пред окръжния съд жалбоподателят В. С. е направил възражение за липса на привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД в полза на взискателя С. С., но с твърдение, че вписването на ипотеката е с краен срок 20.07.2024 год. и не е било подновено, поради което към момента на извършване на разпределението няма привилегия в полза на този взискател.
Възражението по това твърдение е разгледано от окръжния съд и е прието за неоснователно, като не се поддържа с жалбата подадена до настоящия съд.
Пред окръжния съд с жалбата на В. С. не е направено възражение за неспазена форма и неизвършено вписване на договорите за цесия в имотния регистър императивни законови предпоставки за валидно прехвърляне на ипотечно право ведно с вземането предмет на цесията. Такова възражение жалбоподателят заявява за първи път пред настоящия съд, поради което липсата на изрични мотиви в този смисъл по обжалваното решение не е процесуално нарушение на окръжния съд и не дава основание за неговата отмяна.
Отделно от изложеното по-горе, твърденията на В. С. в подадената до настоящия съд жалба не кореспондират с установеното по делото. Не се оспорва, а това е видно и от съдържанието на договорите за цесия, че е било договорено вземанията да бъдат прехвърлени с всички техни „привилегии, обезпечения, разноски и други принадлежност, включително обезпеченията учредени в полза на цедента“ /чл. 1 и по двата договора за цесия/. Спорно е дали с прехвърлянето на вземанията валидно е било прехвърлено и 3 ипотечното право върху продадените при публичната продан имоти, първоначално в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, а след това и в полза на С. С.
С. Възражението на жалбоподателя се свежда до това, че не е била спазена разпоредбата на чл. 171 от ЗЗД, поради което ипотечното право не е валидно прехвърлено заедно с вземанията - респ. взискателят С. С. С. не разполага с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД и неправилно с обжалваното разпределение са му разпределени парични суми на това основание.
Съгласно разпоредбата на чл. 171 от ЗЗД, за да има действие прехвърлянето на вземания и по отношение и на обезпечаващата го ипотека, трябва прехвърлянето да бъде извършено в писмена форма с нотариална заверка на подписите, а договорите трябва да бъдат вписани в имотния регистър. Видно от приложените към изпълнителното дело и представени на хартиен носител пред настоящия съд копия от договори за цесия, и за двата договора е спазена предвидената в закона форма за действителност за прехвърляне и на ипотечното право - писмена с нотариална заверка на подписите на страните, като е извършено вписване на договорите в имотния регистър. От представените копия по делото е видно, че договорът за цесия от 21.09.2022 год. е с нотариална заверка на подписите на страните извършена на 21.09.2022 год. от нотариус с рег. № 504 на НК - Мария Рашкова и е вписан в СП - Царево вх. рег. № 2906/28.10.2022 год., акт № ***, т. 1, имотна партида **, а договорът за цесия от 21.03.2025 год. е с нотариална заверка на подписите извършена на 21.03.2025 год. от нотариус № 784 на НК - пом. нотариус по заместване Йордан Николов и е вписан в СП - Царево вх. рег. № 696/02.04.2025 год., акт № **, т. 1, имотна партида **. Вписването в имотния регистър се потвърждава и от служебно извършената от настоящия съд справка в Агенцията по вписвания, СП - Царево по партидата на С. С. С.
От горното следва, че по делото е установена привилегията на взискателя С. С. С. по чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД, която правилно е била зачетена от ЧСИ при извършване на разпределението и от окръжния съд при постановяване на обжалваното решение. Ведно с прехвърлянето на вземанията в полза на С. С. С. валидно е било прехвърлено и обезпечаващото ги ипотечно право върху процесните имоти, което предвид извършеното вписване в имотния регистър има действие спрямо третите лица, включително спрямо жалбоподателя, а възраженията на жалбоподателя за противното не се споделят от настоящия съд.
Решението в допустимата за обжалване част е правилно, а жалбата в допустимата част, като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение от настоящия съд.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата подадена от В. Г. С. от гр. Ц., 4 ул. „Х. С.“ № *, ет. * срещу решение № 874/14.11.2025 год. по в.гр.д. № 1250/2025 год. по описа на Бургаския окръжен съд, В ЧАСТТА, с която е оставена без уважение жалба с вх. № 11864 от 20.05.2025 г. на В. Г. С. против разпределение от 16.05.2025 год. по изп.д. № 888/2016 год. по описа на ЧСИ Ивелина Божилова, с рег. № 800, с район на действие БОС, КАТО ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата подадена от В. Г. С. от гр. Ц., ул.
„Х. С.“ № *, ет. * срещу решение № 874/14.11.2025 год. по в.гр.д. № 1250/2025 год. по описа на Бургаския окръжен съд, В ЧАСТТА, с която е оставена без уважение жалба с вх. № 11865 от 20.05.2025 г. на В. Г. С., ЕГН ********** против разпределение от 16.05.2025 год. по изп.д. № 888/2016 год. по описа на ЧСИ Ивелина Божилова, с рег. № 800, с район на действие БОС.
Решението в частта, с която жалбата частично е оставена без разглеждане и производството по делото частично е прекратено има характера на определение и може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с частна въззивна жалба в едноседмичен срок от връчване на препис от него на страните. В останалата част решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5