Решение № 230 от 10.01.2020, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 16093/2017
- Вид
- Решение № 230
- Подписан
- 10.01.2020
- В сила
- 09.03.2021
- Състав
- РАЙНА ПЕТРОВА МАРТИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 13 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
- чл. 13, ал. 5 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
- чл. 13, ал. 6 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
- чл. 14 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
- чл. 14, ал. 2 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
- чл. 17, ал. 7 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
- чл. 2 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
- чл. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
РЕШЕНИЕ
№ …….. гр. София, 10.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско отделение, І-18 състав в публично заседание на единадесети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЙНА МАРТИНОВА при секретаря Ирена Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я Мартинова гражданско дело № 16093 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Г.И. П.-Ч.против П.НА Р.Б., с която е предявен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
Ищцата твърди, че на 29.11.2012 г. била издадена заповед за задържането й, като на 30.11.2012 г. била задържана в 07.30 часа сутринта от служители на ГД „Борба с организираната престъпност“, като до този момент не й били изпращани призовки и съобщения от органите на МВР. Задържането й било по искане на съдебните власти на Съединените американски щати. С прокурорско постановление от 01.12.2012 г. била задържана за срок от 72 часа, като с искане вх. № *********.12.2012 г. Прокуратурата предложила да и бъде наложена мярка за неотклонение „задържане под стража за 60 дни“. Твърди, че по направеното искане било образувано НЧД № 5799/2012 г. по описа на СГС, 24 състав, като в съдебно заседание, проведено на 03.12.2012 г. не било уважено, а на ищцата била наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 500 лева. На 06.12.2012 г. прокуратурата протестирала определението на съда и делото било изпратено в САС. На 11.12.2012 г. определението на Софийски градски съд било потвърдено.
Твърди, че на 31.01.2013 г. във ВКП е постъпила Нота № 27 на посолството на САЩ, с която е поискана екстрадицията на Г.И. П.-Ч.в САЩ, като на същата дата била задържана с прокурорско постановление за срок от 72 часа. Твърди, че на 01.02.2013 г. е разгледана мярката й за неотклонение с искане от прокуратурата да й бъде определена мярка „задържане под стража“. Образувано било НЧХД № 548/2013 г. по описа на СГС, 24 състав, но съдът е преценил, че няма опасност ищцата да се укрие и е определил мярка „парична гаранция“. Твърди, че СГП е внесла искане за образуване на екстрадиционно производство в СГС на 01.02.2013 г., по което е образувано нчхд № 587/2013 г. и делото е насрочено за 15.02.2013 г. Във връзка с твърдения на прокурор в съдебното заседание, проведено на 15.02.2013 г. за събиране на допълнително доказателства, делото е отложено за 28.03.2013 г. В съдебно заседание, проведено на 28.03.2013 г. екстрадиционното производство е прекратено, тъй като искането не е направено от компетентен орган. Прокуратурата подала протест и Софийски апелативен съд отменил определението за прекратяване на производството. Насрочено било ново съдебно заседание на 08.05.2013 г., като състав на СГС е допуснал екстрадицията на ищцата, като е взета мярка за неотклонение задържане под стража до фактическото й предаване на молещата държава. Ищцата обжалвала решението за екстрадиция и на 23.05.2013 г. било проведено съдебно заседание, като след отлагания за 21.06.2013 г. и 02.07.2013 г., като на 02.07.2013 г. била преразгледана мярката за неотклонение и тя била изменена в парична гаранция. Ищцата била освободена на 02.07.2013 г. от ареста.
Твърди, че на 23.07.2013 г. постъпила нота от Посолството на САЩ, с което искането за екстрадиция било оттеглено, като на 25.07.2013 г. било постановено решение, с което е отменено решението за екстрадиране на ищцата. Поддръжа, че в резултат на незаконното задържане претърпяла неимуществени вреди, а именно унижение да бъде смятана за участник в извършването на тежко престъпление, за което се предвижда лишаване от свобода за срок от 3-68 години, ограничено било правото й на свободно придвижване за срок от 55 дни в периода от 08.05.2013 – 02.07.2013 г. До 25.07.2017 г. била ограничена да напуска пределите на Република България, потиснатост, тревожност от неизвестния изход от делото и възможността да бъде задържана под стража до предоставянето й на молещата държава, притеснения, че може да бъде екстрадирана и осъдена, угнетяващо чувство, че може да бъде обвинена, страх за себе си и семейството си и близките си, страх за децата й, и други (подробно описани в исковата молба). Оценява неимуществените си вреди на общо 375 000 лева. Моли ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди в претендирания размер, ведно със законната лихва от датата на прекратяване на екстрадиционното производство – 25.07.2013 г. до окончателното плащане на сумата. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът в отговора оспорва исковата молба като поддържа, че не са налице основания за ангажиране на отговорността на П.НА Р.Б., тъй като задържането на ищцата е станало по искане на друга държава, както и не е задържането не е отменено.
Поддържа, че не са налице и нарушения на ЕКПЧ. При условията на евентуалност поддържа, че не е доказан и размерът на причинените неимуществени вреди в претендирания размер. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Със Заповед № 33-376/30.11.2012 г. на ОР при ГДБОП-МВР, гр. София Г.И. П.Ч.е задържана за срок от 24 часа. С Постановление от 01.12.2012 г. на Прокурор при ВКП е постановено тя да бъде задържана за срок от 72 часа, считано от 07.30 часа на 01.12.2012 г., когато е изтекъл срокът на полицейското задържане във връзка с искане на Съединените американски щати и приложена заповед за задържане на съдия от Окръжен съд – Ню Йорк.
На 03.12.2012 г. прокурор при
Софийска градска прокуратура е внесъл в Софийски градски съд искане за временно задържане за срок до 60 дни на Г.И. П.-Ч.на основание чл. 13, ал. 6 от ЗЕЕЗА и чл. 11 от Договор за екстрадиция между правителството на Република Бъргария и правителството на Съединените американски щати в сила от 21.05.2009 г. По искането е образувано НЧД № 5799/2012 г. по описа на СГС, 24 състав. С Определение от 03.12.2012 г. искането на СГП е оставено без уважение като по отношение на Г.И. П.-Ч.е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 500 лева и тя е освободена незабавно. Определението е влязло в сила на 11.12.2012, след като е потвърдено с определение от 11.12.2012 г. по внчд № 1297/2012 г. по описа на Софийски апелативен съд.
С постановление на прокурор при ВКП от
31.01.2013 г. е постановено задържане на Г. Ч. за срок от 72 часа на основание чл. 14, ал. 2 от ЗЕЕЗА, а на 01.02.2013 г. в Софийски градски съд е внесено искане за вземане на мярка „задържане под стража“ до приключване на производството по екстрадиция. С Определение от 01.02.2013 г. по нчхд № 548/2013 г. по описа на СГС, 16 състав искането е оставено без уважение и по отношение на Г.И. П.-Ч.е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 500 лева.
На 01.02.2013 г. е внесено искане от прокурор при СГП за образуване на екстрадицонно производство въз основа на Нота № 027 на Посолството на САЩ и официална молба за екстрадиция от Департамента по Правосъдие на САЩ. Направено е и искане на основание чл. 17, ал. 7 от ЗЕЕЗА Г. П.-Ч.да бъде задържана до предаването й на съдебните власти на САЩ. По искането е образувано НЧД № 587/2013 г. по описа на СГС, 30 състав. С Разпореждане от 05.02.2013 г. е насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на направеното искане, както и е потвърдена мярката за неотклонение „парична гаранция“. С Решение от 08.05.2013 г. по НЧД № 587/2013 г. по описа на СГС, 30 състав е допусната екстрадиция на българска гражданка Г.И. П. Ч. за съдене по обвинителен акт на Районен федерален съд за Южен район на Ню Йорк, н.д. № 12CR-868/NBR/ за престъпления по т- 1 – участие в група за разпространение на наркотици и заговор, престъпление по Глава 21 от Кодекса на САЩ членове 841 и 846, по т. 2 – разпространение на наркотици чрез интернет, престъпление по Глава 21 от Кодекса на САЩ, членове 841 /b/, /1/, /е/ и 841 /h/, /1/, /а/, /b/ и по т. 6 – заговор за пране на пари, престъпление по Глава 18 от Кодекса на САЩ, член 1956 /h/. След постановяване на Решението с определение на основание чл. 17, ал. 7 от ЗЕЕЗА съдът е взел по отношение на Г.И. П.-Ч.мярка за неотклонение „задържане под стража“, като е постановено да бъде преведена в ареста на Националната следствена служба.
Указано е, че определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
По жалба на Г. П.-Ч.против Решение от 08.05.2013 г. е образувано ВНЧД № 492/2013 г. по описа на Софийски апелативен съд. С Определение от 02.07.2013 г. е изменена мярката за неотклонение на поисканата за екстрадиране в Съединените американски щати българска гражданка Г.И. П.-Ч.от „задържане под стража“ в „гаранция в пари“ в размер на 1000 лева. Постановено е задържаната да бъде освободена незабавно от следствения арест след внасяне на определената сума. С Решение от 25.07.2013 г. е отменено решение от 08.05.2013 г. по нчд І 587/2013 г., с което е допусната екстрадиция на българската гражданка Г.И. П.-Ч.за съдене по издаден обвинителен акт от Районен съд за Южен район на щата Ню Йорк и е прекратено производството за екстрадиция, поради оттегляне на молбата за предаване на лицето. Отменена е и мярката за неотклонение на Г. Ч., както и наложената „забрана за напускане на пределите на Република България“.
Във връзка с установяване на настъпването и размера на неимуществените вреди са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Р.Г.С., Я.А.Р.и Георги Симеонов Варамезов, както и е прието заключение на съдебно-психологическа експертиза.
В показанията си свидетелката Р.установява, че познава ищцата от 2005-2006 г., тъй като синът й й станал кум. В края на ноември 2012 г. при нея дошъл съпругът на Г. Д. и казал, че ищцата е задържана от ГДБОП по обвинение, че разпространява наркотици. Преди задържането си Г. работела като финансов мениджър в дружество, собственост на исландец, правела финансовите отчети и никога не била споделяла притеснения относно работата си.
Било петък и едва в понеделник разгледали мярката и я пуснали срещу гаранция от 500 лева. Веднага след като я освободили Г. и съпругът й отишли при свидетелката, за да обсъдят случилото се. Ищцата бил в шок. Цялата треперела.
Не можела да обясни какво се случва и защо. След задържането й нещата не се възстановили, защото продължило. В целия период изобщо не било спокойно.
Започнали да разглеждат договорът за екстрадиция, за да разберат какви са рисковете. Периодът на неяснота продължил от 30 ноември до 20 юли. В този период свидетелката непрекъснато се виждала с Г., тъй като разбрали, че няма да има защита по съдебен ред и решили, че това трябва да се сведе до знанието на обществото чрез медиите. Г. била в постоянен стрес, а от това не можела да спи.
Започнала да яде повече. Преди това била стройно и чаровно момиче – спортистка.
Взимала сънотворни, антидепресанти. Постоянно плачела. Давала децата си при родителите си, за да не разбира. Променила се физически и психически. Напълняла 30 килограма. Погледът й помръкнал. Водела и децата на психотерапевти, защото имали проблечи в училище – подмятания от страна на родители и деца. Г. се притеснявала, че това ще стигне до знанието на децата. От постоянния страх, че ако започне работа може да й се случи нещо, не можела да си намери работа вече шест години. След първото й задържане разказала какво е в ареста. В килията всичко било ужасно мръсно, хлебарки вървяли и я било страх да не се зарази от нео. Имало място за други жени и тя имала притеснения за това, че може да са осъдени или да бъдат съдени за убийства. Изпитвала страх от това да не бъде задържана, затова не пътувала извън България, тъй като делото още не било приключило в САЩ. Съпругът на Г. и децата ходели сами на почивка в Гърция, а тя не смеела да пътува с тях. Към настоящия момент живеели в Белгия, тъй като мъжът на ищцата приел работа там. Тя била домакиня и се грижела за децата.
Свидетелката установява, че при едно връщане в страната за празници станал известен случая със Ж.. Г. посветила цялото си време на него. Отново била по медиите. Давала интервюта. Била много развълнувана и отдадена на това да помогне на всяка цена с всичко, каквото може на Ж.. След наказателното производство нямала никакво самочувствие. Преди била упорита и амбициозна, но сега нямало нищо от това. Отношението й към държавата и институциите се променило, защото нямала доверие в съдебната система.
Разпечатката съдържа 29 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/02cc8ec1-35cd-48cd-ac6d-f00bd03739a9