Решение № 1295 от 06.11.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1295 гр. Варна, 06.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XII СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нейко С. Д. при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова като разгледа докладваното от Нейко С. Д. Гражданско дело № 20223100102104 по описа за 2022 година

Предявени са искове от Н. Д. И. и И. К. И. срещу И. И. Д., Я. Д. М. и "НАЙС БИЛД" ЕООД за заплащане солидарно сумите:

- главница от 30 000 лв., частично от 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищците имуществени вреди, изразяващи се в паричната стойност, от която е изключена експлоатационната, на собствената на ищците и премахната сграда ид. ***;

- главница от 3 000 лв., частично от 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищците имуществени вреди, изразяващи се в лишаване от ползването на същата сграда *** от момента на събарянето й 01.08.2020 г. до момента на подаване на исковата молба;

- 6 000 лв., частично от сумата 21972 лв. мораторна лихва за забавено плащане на главницата от 100 000 лв., считано от датата на увреждането 01.08.2020 г. до подаване на исковата молба;

- 600 лв., частично от сумата 4394.45 лв. мораторна лихва за забавено плащане на главницата от 20 000 лв., считано от датата на увреждането 01.08.2020 г. до подаване на исковата молба;

- главници от по 500 лв., частично от 2500 лв., представляваща обезщетение за претърпените от премахването страх и тревожност за всеки от ищците, по чл. 49 вр. чл. 45 вр. с чл. 51, ал. 1 и чл. 86 вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главниците, с присъждане на разноски.

В съдебното заседание уточняват, че са строили въз основа на съгласие от бащата на ищеца (л. 267), евентуално са придобили сградата по давност (л.

271).

Ответниците Я. М. и И. Д. предявяват възражения, че ищецът Н. И. е дал съгласие за премахване на сградата с декларация нот. заверка рег. № 6561 от 06.08.2020 г., ищците са запазили право на строеж за ап. 14, а родителите 1 на ищеца, по негово искане, са отстъпили на сина му O=K= Д. ап. 16 в новата сграда чрез договор, сключен на 12.03.2021 г. Претендират разноски.

Дружеството предявява възражение, че премахнатата сграда е била незаконна, тъй като не е била завършена с покрив в срока по разрешението и до премахването, евентуално е временна. Сочи, че ищецът е сключил договор за строителство от 25.03.2019 г., а сградата е премахната от друго дружество, от ищците и сина им (л. 224).

Ищцата сочи, че декларацията не е подписана от нея. Ищецът твърди, че е издадена след премахването на сградата (л. 199).

Страните възразяват за прекомерност на адвокатските възнаграждения.

По същество поддържат становищата. Представят писмени бележки.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, прие за установено следното:

Исковете и отговорът са допустими и надлежно предявени.

По същество:

По собствеността на ищците:

От представените от ищците заверени преписи се установява, че на 12.01.1976 г. е сключен договор с нот. акт № 25, том I, д. № 57/1976 на ВН, чрез който Н.Д. дарява на ищеца 1/3 идеална част от жилище – дясната част на къща-близнак, построена в държавно място (л. 18), както и че е издадено разрешение № 16/24.11.1995 г. от Главния архитект на кметство Младост, община Варна за строеж на временна сграда по чл. 149 ППЗТСУ на два етажа (л. 9) въз основа на одобрени на 03.11.1995 г. проекти (л. 11-15).

По фактическия състав, от който може да възникне право на строеж:

Тъй като ищецът и Д. И. са притежавали общо сградата, ведно с правото на строеж върху държавното място, ищецът би могъл да придобие право да построи временна сграда по молба, подписана от двамата, нотариално заверена и вписана, съгласно чл. 15в, ал. 2 ЗС (определение № 189 от 3.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4668/2021 г., I г. о., ГК). Разпоредбата е приложима, тъй като Д. И. е придобил правото на строеж върху държавна земя с административен акт (решение № 333 от 1.06.2010 г. на ВКС по гр. д.

№ 152/2009 г., III г. о., ГК).

Практиката е противоречива по въпроса дали вписването на молбата е елемент от фактическия състав на придобиването на право на строеж или само изискване за противопоставимост (решение № 149 от 29.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1232/2011 г., I г. о., ГК и решение № 950 от 22.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 2524/2007 г., III г. о.), но е постоянна по въпроса за приложимостта на разпоредбата и спрямо временните постройки (цитираните решения).

На ищците е указано да представят декларация в откритото съдебно заседание на 26.05.2023 г. (л. 267), но те не са сторили това.

Съдът приема, че те не са придобили правото на собственост върху временната постройка чрез двете евентуално предявени основания, тъй като тя не може да бъде придобивана по давност (определение № 386 от 10.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1943/2009 г., I г. о., ГК).

2

Няма пречка за придобиването по давност с оглед на собственика, тъй като правото на строеж е отстъпено от народния съвет на физическо лице (решение № 202 от 18.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2227/2013 г., I г. о., ГК).

Съдът приема, че придобиването по давност е прието за недопустимо в цитираното определение № 386, поради временния градоустройствен статут на постройката.

Ищците не са притежавали собствеността.

Изграждане на временната постройка:

Построената сграда, отразена по скица № 15-143656-13.02.2020 г. (л. 17) е различна от предвидената по визата за проектиране (л. 10): западната й стена не отстои, а минава по имотната граница (така и заключението на вещото лице А. на л. 260).

В последното открито заседание (л. 368) вещото лице излага, че чупката може да представлява и външно стълбище, което ако е високо над 1.20 м се заснема като част от сградата.

Съдът приема, че отклонението в западна посока не е било стълбище, а част от временната постройка, тъй като стълбището е заснето извън контура по скицата при описанието на строителната площадка (л. 39).

Застроената площ, измерена по кадастралната карта е била 64 кв. м (л.

350), вместо разрешената 40 кв. м (л. 11).

Ищцата е заявила, че постройката е имала плосък покрив с керемиди (открито заседание от 26.05.2023 г. – л. 268, гръб).

Свидетелите М.Д. и Н. И. (майка на ищеца и на ответницата Я. М.) сочат, че покривната конструкция не е била изцяло затворена. Показанията кореспондират с обясненията на вещото лице М. А. в последното открито заседание (л. 367, гръб).

В обобщение съдът приема, че временната постройка е изградена въз основа на визата за проектиране и обяснителната записка (в които е вписан номерът на парцела) и типови проекти, но с отклонение от тях чрез разширение в западна посока.

Временните постройки не могат да бъдат търпими.

В случай, че бе прието, че ищците са притежавали право на собственост, само обстоятелството, че е била построена в отклонение от разрешението, не би изключило правото на обезщетение. То се определя и за незаконни строежи, като се съобразява възможността за премахване (т. 7 Постановление № 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г., Пленум на ВС), а в процесния случай, тъй като отклонението не е било премахнато преди премахването на сградата, обезщетението би било определено в пълния размер.

По премахването:

По момента и лицето, което е премахнало постройката:

В представения в заверен препис (л. 39) протокол за откриване на строителна площадка от 06.08.2020 г. (раздел I) е вписано, че на площадката има пет сгради, сред които и процесната, отразена по схема (л. 39, гръб), 3 подлежащи на премахване, а при определянето на строителната линия и ниво на строежа от 31.08.2020 г. (раздел II) е съставена окомерна скица (л. 40, гръб), по която вече не са отразени сгради.

Страните спорят за момента на премахването (л. 267, гръб): ищците твърдят, че сградата е премахната в края на юли – началото на август до петишести август, а ответниците – през втората половина на м. септември.

Свидетелят К. сочи, че изнесли багажа в началото на август, защото вторият етаж от сградата вече бил премахнат (л. 269-270).

Свидетелят Д., твърди, че сградата била премахната десетина дни след откриването на строителната площадка (л. 270, гръб).

Съдът приема, че постройката е била премахната в средата на м. август.

Ответниците физически лица са възложили на трето лице почистването и извозването на строителни отпадъци и земни маси от същия урегулиран имот (л. 116).

Свидетелят Н., който работел на строежа сочи, че друго дружество премахвало сградата (л. 270).

Съдът приема, че постройката е премахната от трето лице.

По твърдяната противоправност:

Временната постройка не е включена в режима на застрояване, поради което възложителят е бил длъжен да я премахне най-късно до завършване на разрешения строеж (чл. 53а ЗУТ сравни чл. 236, ал. 2-4 ППЗТСУ, според който тези постройки се премахват преди издаването на разрешението за строеж).

От представения заверен препис (л. 35) се установява, че е издадено разрешение № 96/15.06.2020 г. от Главния архитект на община Варна за строеж на жилищна сграда в същия урегулиран имот по одобрен проект.

Указанието по т. 6 от разрешението е съществуващите сгради в имота да се премахнат.

Съдът приема, че премахването не е противоправно.

По съгласието на ищците: