Решение № 75 от 22.04.2025, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Бургас, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело № 20252000500042 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

С решение № 143/31.10.2024 год. по гр.д. № 175/2023 год. по описа на Окръжен съд-Ямбол е отхвърлен иска по чл.153, ал.1 ЗОНПИ /с предишно заглавие ЗПКОНПИ/ на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /понастоящем КОНПИ/ против Б. Ц. Ж. с ЕГН ********** от гр.Е., за отнемане в полза на Държавата, на основание чл.142, ал.2, т.1, вр. чл.141 от ЗОНПИ, на имущество на ответника на стойност 41 532,70 лв., а именно:

- Лек автомобил „Рено Клио“ с рег.№ *, първа регистрация на 02.11.1995 г., рама VF1C57B***, двигател №E7JT716C008526, придобит на 25.06.2019 г. с договор за покупко - продажба на МПС, с пазарна стойност на автомобила към настоящия момент 900 лв.

- Сума в размер на 40 632,70 лв. със следните купюри: 762 бр. с номинал 50 лв., 25 бр. с номинал 100 лв., 2 бр. с номинал 10 лв., 1 бр. с номинал 5 лв., 3 бр. с номинал 2 лв., 1 бр. монета с номинал 1 лв., 1 бр. монета с номинал 0,50 лв. и 1 бр. монета с номинал 0,20 лв., иззети с протокол за претърсване и изземване от 15.05.2013 г. на лек автомобил марка „Тойота", модел „Пикник" с рег. № *, ползван от Б. Ц. Ж., по досъдебно производство №93/2012 г. по описа на Окръжен следствен отдел в Окръжна прокуратура Бургас, ДП №3034/2018 г. по описа на Районна прокуратура - Бургас, 1 съхраняващи се надлежно като веществено доказателство № 278 в банкова касета №169, наета от Окръжна прокуратура - Бургас в трезора на „Уникредит Булбанк" АД - клон Бургас, в гр.Бургас, ***. Осъдена е Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /сега КОНПИ/ да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ЯОС, държавна такса в размер на 1661,31 лв.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ, Комисията/, чрез процесуален представител - старши инспектор Е. Д.. Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния закон, при пренебрегване на основните принципи залегнали в специалния закон. Твърди се, че решаващият извод на окръжния съд за липса на значително несъответствие между имуществото и нетния доход на проверяваното лице не кореспондира със събраните по делото доказателства, от които се установяват всички предпоставки за отнемане на незаконно придобито имущество, включително значително несъответствие. Сочи се, че от заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, се установява несъответствие между нетния доход и имуществото на ответника в размер на - 583 260,54 лв. - стойност, значително надхвърляща установения в закона праг от 150 000 лв. Твърди се, че първоинстанционният съд недопустимо е тълкувал разширително закона и е въвел допълнителна материална предпоставка за основателност на иска, която липсва в ЗОНПИ, тъй като законът не поставя изискване за минимална стойност на имуществото като предпоставка за отнемане на незаконно придобитото имущество. Сочи се, че това противоречи на законодателната воля за ефективно противодействие на незаконното обогатяване, независимо от неговия размер, а в легалната дефиниция на „значително несъответствие“ в §1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, такова ограничение за минимална стойност на имуществото не е поставено. Извършен е сравнителен анализ на законодателната воля уреждаща предпоставките за отнемане на имущество в исторически план, като се твърди, че целта на тези закони е обхващане на всички случаи на незаконно придобито имущество и липсата на праг като предпоставка за отнемане на имуществото.

Твърди се, че изводът на съда, че нетният доход може да бъде само положителна величина противоречи на правната и житейска логика.

Установеният недостиг на парични средства показва, че доходите, приходите или източниците на финансиране на проверяваното лице и членовете на семейството му не съответстват на финансовото му състояние, което е съществено обстоятелство за преценката на несъответствието. Концепцията за нетен доход в икономическата и счетоводната практика допуска възможността за отрицателни стойности и може да индикира наличие на недекларирани или незаконни източници на средства, а игнорирането на това обстоятелство би довело до изкривена представа за реалното имуществено състояние на проверяваното лице. Твърди се, че от събраните доказателства и приетата СИЕ е установено значително превишаване на стойността на извършените разходи:

2 установените доходи, приходи и източници на финансиране са в размер на 79 500,47 лв., а обичайните и извънредни разходи са в размер на 608 790,78 лв. – т.е. налице е недостиг на законни източници на средства, които да покрият извършваните разходи, като значителна част от направените разходи са реализирани с парични средства, чиито източник е незаконен. Твърди се, че въвеждането на стойностен праг за размера на имуществото, подлежащо на отнемане, нарушава принципа за равно третиране, който е фундаментален за правовата държава и е закрепен в чл. 6 от Конституцията на Република България. Твърди се, че за разлика от прага на имуществото, прагът на несъответствието от 150 000 лв. е създаден като комплексен механизъм, насочен към осигуряване на справедливост в процеса на определяне на относимите за несъответствието елементи и компенсира възможни неточности, произтичащи от използването на презумпции за обичайните разходи и методите за оценяване на активи, като е гаранция за пропорционалността на намесата в индивидуалната собственост. Твърди се, че решаващият правен извод на окръжния съд не кореспондира и с тълкуванията на върховните съдии в ТР № 4/18.05.2023 г. по т.д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, което не съдържа становище относно невъзможността да се отчете отрицателния нетен доход при определяне на несъответствието. Цитирано е Определение № 4810/24.10.2024 г. по гр.д. № 704/2024 г. на ВКС, III г.о., като даващо ясни насоки относно неправилността на въвеждането на формален праг на стойността на имуществото при преценка на несъответствието.

Цитирано е и Определение № 50228/08.06.2023 г. по гр.д. № 2831/2022 г. на ВКС, четвърто г.о. и Решение № 50104/23.01.2024 г. по гр.д. № 4647/2021 г. на III г.о. на ВКС, в което изрично е прието, че нетният доход може да бъде отрицателна величина. Твърди се, че в случай, че първоинстанционния съд беше приложил закона в унисон с неговата цел, логика и разпоредби, щеше да достигне до извод за наличие на значително несъответствие от 583 260,54 лв., тъй като установените по делото разходи в размер на 608 790,78 лв. надвишават многократно законните източници - 79 500,47 лв., като размерът им е формиран по следния начин: платени публичноправни задължения 441,11 лв., издръжка на семейство /по данни на НСИ/- 102 761,81 лв., придобити моторни превозни средства, неналични към края на проверявания период: 3 500 лв., вноски по банкови сметки - 573 лв., разходи за преводи към трети лица - 8 469 лв., погасителни вноски по кредити: 7 681,07 лв., плащания на ПОС -4 241,11 лв., банкови такси - 703,24 лв., установени суми по наказателното производство - 480 420,44 лв.

Твърди се, че установените парични средства внесени по банковите сметки на ответника и тези, представляващи облагата от престъпната дейност, станала повод за започване на проверката са разходи при определянето на несъответствието, което следва и от мотивите по Тълкувателно решение по ТД 4/2021 г. на ОСГК на ВКС.

Твърди се, че с въвеждането на допълнителни предпоставки съдът на практика извършва недопустима законодателна дейност, в нарушение на 3 фундаменталния конституционен принцип за разделение на властите, закрепен в чл. 8 от Конституцията, тъй като въвеждането на нови, непредвидени в закона елементи за доказване на основанията за отнемане, изцяло противоречи на конституционно установената компетентност на съдебната власт, създава правна несигурност и затруднява както правоприлагащите органи, така и гражданите при разбирането и прилагането на закона, а това е в противоречие с основни принципи на правовата държава и върховенството на закона. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и за решаване на спора по същество чрез уважаване на предявените искови претенции и присъждане на съдебните разноски за двете инстанции.

В дадения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна Б. Ц. Ж..

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу акт на окръжния съд, който подлежи на въззивно обжалване, поради което е ДОПУСТИМА.

С обжалваното решение Ямболският окръжен съд се е произнесъл по предявен иск по чл.153, ал.1 , вр. чл.142, ал.2, т.1, вр. чл.141 от ЗПКОНПИ, сега с изменено заглавие ЗОНПИ.

С определението си № 68/06.02.2025 год. по делото, въззивният съд е указал на ищеца по делото - КОНПИ, че е негова тежестта на доказване за наличието на връзка /пряка или косвена/ между престъплението/ята, дало/и повод за образуване на производство за отнемане на незаконно придобито имущество по ЗОНПИ или друга престъпна дейност и придобиването на имуществото, претендирано за отнемане от ответника, като му е предостаовена възможност да изложи фактически обстоятелства за такава връзка и да ангажира доказателства в този смисъл.

В постъпило писмено становище Комисията е посочила, че дадените указания от съда не са в съответствие с изискванията на закона, че ЗОНПИ не въвежда изисквания за излагане на обстоятелства от Комисията в този смисъл, а дадените указания противоречат на изричната воля на законодателя и по същество я изменят, създавайки нови правни норми, но въпреки това е посочено, че е налице връзка между имуществото, чието отнемане е предмет на иска и престъплението дало основание за започване на производството, тъй като претендираните за отнемане парични средства са придобити именно чрез извършените от ответника престъпни деяния и показател за това е, че са приложени като веществено доказателство по образуваното срещу него досъдебно производство.

В открито съдебно заседание на въззивния съд Комисията поддържа подадена въззивна жалба и изразените становища, не ангажира други доказателства, прави искане за присъждане на разноските, включително на юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемият Б. Ц. Ж. не се явява пред въззивния съд, не взема становище по въззивната жалба, не ангажира доказателства.

4

Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

При проверка по чл.269 от ГПК настоящият съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо, постановено по подаден пред Ямболския окръжен съд допустим иск на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитотото имущество с наименование към момента Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ, Комисията/, за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество /след частичен отказ и изменение /л.548/, от Б. Ц. Ж. с ЕГН ********** от гр.Е. на стойност опредЕ. от Комисията в размер на 41 532,70 лв., описано по-горе в отхвърлителния диспозитив на решението.

Сочи се от ищеца, че с Решение № 3201/28.11.2022 г. на КПКОНПИ /сега КОНПИ/ е образувано производството за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество въз основа на постъпило в КПКОНПИ уведомление от Районна прокуратура Бургас, регистрирано с вх. № УВКПКОНПИ-663-2/13.04.2021 г., че с постановление от 23.12.2016 г.

Районна прокуратура Бургас е привлякла Б. Ц. Ж., ЕГН ********** в качеството на обвиняем по досъдебно производство № 57/2013 г. по описа на Окръжен следствен отдел в Окръжна прокуратура Бургас, ДП № 1654/2013 г., вх. № 6833/2013 г. по описа на Районна прокуратура Бургас - престъпление по чл. 211, предл. първо вр. чл. 210, ал. 1, т. 3, предл. първо, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26 от НК, което попада в обхвата на чл. 108, ал.1, т.10 от ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ/. С Решение № 3202/28.11.2022 г. на КПКОНПИ /сега КОНПИ/ е образувано производството за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество въз основа на постъпило в Комисията уведомление от Районна прокуратура Бургас, регистрирано с вх.№ УВКПКОНПИ-776- 2/29.04.2021 г., че с постановление от 07.04.2021 г.