Решение № 131 от 20.04.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Б***, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б***, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Александра Анд. Стоева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Административно наказателно дело № 20251210201611 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление № 008227 от 24.10.2025г. на главен директор на Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите (КЗП), на „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. С***, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лв. на основание чл. 210а от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) за нарушение на чл. 68в вр.чл. 68г, ал.4, във вр.чл. 68д, ал.1, пр.1 от ЗЗП.

Срещу НП е подадена в срок жалба от „Сити Кеш“ ООД, с която се претендира отмяната на НП поради незаконосъобразност, като се оспорва и извършването на нарушението. Твърди се, че вписаният в договора за кредит ГПР отразява реалния процент към момента на сключване на договора, а неустойката за непредоствено обезпечение не е включена в него, защото не е част от цената на кредита, а е санкция за неизпълнение по смисъла на чл. 92 ЗЗД. Поради изложеното дружеството настоява, че не е налице заблуждаваща търговска практика. Поради това се претендира отмяна на НП.

В съдебно заседание не се явява законен или процесуален представител на дружеството-жалбоподател.

Административнонаказващият орган - ответник по жалбата главен директор на Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, редовно призован, се представлява от юрк. Гергов, който моли за потвърждаване на НП. Счита, че не са допуснати нарушения при установяване на нарушението, то е доказано и за него е наложена съответната санкция.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за 1 установено следното:

В Комисия за защита на потребителите е постъпила жалба вх.№ Ц-032788/06.03.2025г. от потребителя Д*** относно сключен от нея договор за потребителски кредит със „Сити Кеш“ ООД. Във връзка с така постъпилата жалба свидетелят Е. Г. Г. – главен инспектор в КЗП, ТО – Б*** е изискала от „Сити Кеш“ ООД документи, свързани с договора за потребителски кредит, които са били представени от „Сити Кеш“ ООД с писмо вх.№ Ц-032788/08.04.2025г. При извършената проверка и анализ на представените от кредитора документи, на 10.07.2025г. свидетелката Г. установила, че в договора е посочен годишен процент на разходите по кредита, но той не съответства на действителния такъв, тъй като при изчисляването му не е включена неустойката за непредоставяне на обезпечение в размер на 2409,84 лв. Посочени са размер на кредита – 2300 лв. и обща дължима сума в размер на 3030,16 лв., при ГПР - 63,47 %, предвидена при представяне на обезпечение. При непредставяне на обезпечение неустойка в размер 2409,84 лв. се прибавя към общата дължима сума по кредита, която възлиза на 5440 лв. Договорът е сключен при допускане, че потребителят няма да представи обезпечение. Неустойката е посочена в погасителния план към договора, видно от който изплащането й е разсрочено и е включено към всяка от погасителните вноски. Посочената в договора неустойка е включена в погасителния план по кредита като отделно дължима сума. Включването на неустойката в общо дължимата сума по кредита би довело до значително завишаване размера на ГПР, който изчислен съгласно изискванията на чл. 19, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) ще е в размер значително надхвърлящ изискването, заложено в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, че ГПР не може да бъде по-висок пет пъти от размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, опредЕ. с постановление на Министерския съвет на Република България.

При така установеното св. Г. е приела, че кредиторът "Сити Кеш" ООД е сключил договор за потребителски кредит № 1197436/29.11.2024г., в който е посочен по-нисък от действителния ГПР, което представлява заблуждаваща търговка практика по смисъла на чл. 68д, ал.1, пр.1 от ЗЗП - търговската практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща, и с това е нарушил разпоредбите на 68в вр.чл.

68г, ал.4, във вр.чл. 68д, ал.1, пр.1 от ЗЗП. Тя изпратила покана до управителя на дружеството за явяване за съставяне на АУАН, но на указаната дата 14.08.2025г. „Сити Кеш“ ООД не изпратило свой представител в сградата на КЗП. С оглед гореизложеното, свидетелката Е. Г. като актосъставител, в присъствието на свидетелите И. И. К. и А. И. К. (свидетели при съставяне на акта), е съставила АУАН № 008227/14.08.2025г. на дружеството в отсъствие на представител на наказаното лице, връчен впоследствие на упълномощено лице. Въз основа на съставения АУАН, административнонаказващият орган издал атакуваното НП, в което нарушението е описано като прилагане на заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, пр. 1 от ЗЗП поради подвеждаща информация за ГПР в договора за кредит. В акта и в НП е прието, че така описаното нарушение е извършено на 29.11.2024 г., когато е подписан и процесният договор за кредит с описаното съдържание, а като място на извършване на нарушението е посочен гр. Б***, където е подписан 2 договорът.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото доказателства – гласни доказателства, изводими от показанията на свидетелите Е. Г. Г., И. И. К. и А. И. К., както и от писмените доказателства, приложени към административнонаказателната преписка.

Съдът кредитира изцяло писмените доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съдът кредитира и показанията на свидетелите Г., К. и К., тъй като същите са непротиворечиви и достоверни, подкрепени от писмените доказателства по делото. Свидетелката Г. посочва, че лично е извършила проверка на представения договор от дружеството, като е установила начисляването на неустойка за непредоставено обезпечение, която обаче не е била включена при изчислението на посочения в договора ГПР.

Съдът установи, че жалбоподателят не оспорва фактическите констатации относно сключения договор и неговото съдържание, а оспорва единствено правните изводи на актосъставителя и наказващия орган.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното НП.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл.

84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при спазване на процесуалните правила и материалния закон. Настоящият състав намира, че при съставянето на АУАН и НП не са допуснати процесуални нарушения, като в тях ясно е посочено място и дата на извършване на нарушението. То е описано ясно и конкретно, като са посочени номерът, датата и мястото на сключване на процесния договор за кредит и е описано най-същественото му съдържание. В АУАН и НП ясно и непротиворечиво е посочено, че в случая заблуждаващата търговска практика касае съдържанието на цитирания договор от 29.11.2024г., като подробно са анализирани именно неговите параметри. На нарушението е дадена и съответната правна квалификация по чл. 68д, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 68 г, ал. 4, вр. чл. 68в от ЗЗП. Поради всичко изложено съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения при издаването на НП.

Съгласно чл. 68в от ЗЗП се забраняват нелоялните търговски практики, като в чл. 68г, ал. 4 от същия закон е допълнено, че нелоялни са и заблуждаващите търговски практики по чл. 68д-68к от закона. В обжалваното НП на дружеството е вменено нарушение на чл. 68д, ал. 1, пр. 1 от ЗЗП.

3

Съгласно чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП "Търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика“. Преценката за наличие или вероятност от съществено изменение на икономическото поведение на потребителите, предвид т. 25 на § 13 от ДР на ЗЗП се извършва, като органът съобразява използването на търговска практика, която намалява значително способността на потребителя да вземе информирано решение, което води до вземането на решение, което потребителят не би взел без използването на тази търговска практика.

Определението на „търговска практика“ се съдържа в § 13, т. 23 ДР ЗЗП, съгласно която „търговска практика“ е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. Очевидно в случая е налице търговска практика под формата на сключване на договор с конкретен потребител за конкретна услуга – потребителски кредит. Като основният въпрос в случая е дали в договора се съдържа невярна, т.е. подвеждаща информация за ГПР, което да се отразява и на вероятното икономическо поведение на потребителите.

В контекста на изложеното следва да се подчертае, че преценката за възможността за въвеждане в заблуждение по смисъла на чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП законодателят изисква да се направи спрямо „средния потребител“. В българското законодателство не съществува легална дефиниция на понятието „среден потребител“. Но съгласно т. 18 на преамбюла на Директива № 2005/29/ЕО от 11.05.2005г. на Европейския парламент и на Съвета година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар, „средният потребител“ е този потребител, който е сравнително добре информиран и сравнително наблюдателен и предпазлив, като се отчитат обществените, културни и лингвистични фактори.

По същество съдът намира за правилни и обосновани изводите на актосъставителя и наказващия орган относно верността на информацията за ГПР, посочена в договора и правните последици от това.

Според разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Представените по делото писмени доказателства установяват по категоричен начин, че сключеният на 29.11.2024г. договор за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. ГПР по 4 кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими от посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Именно затова в посочената величина - ГПР, следва по ясен и разбираем начин за потребителя/кредитополучателя да са посочени всички разходи, които той ще направи и които са пряко свързани с кредитното му правоотношение.