Решение № 73 от 05.01.2022, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Кюстендил, 23.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Галина Г. Кирилова като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско дело № 20211500500414 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба, депозирана от А1 България“ (с предишно наименование „МОБИЛТЕЛ”) ЕАД, с ЕИК:*** със седалище и адрес на управление: гр.София, ул."***" №1, против Решение №160/29.06.2021 г., постановено по гр.д. № 1547 от описа на Районен съд Кюстендил за 2020 г.

Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон.

Сочи, че операторът изпълнил задължението си да достави електронни съобщителни услуги и продукти, за което били издадени и съответни фактури, но те не били заплатени от потребителя. Доказателствата в т.см. обаче, не били обсъдени от съдебния състав.

Смята, че вземанията не са погасени по давност, доколкото неправилно първоинстанционният съд не приложил Закона за мерките и действията по време на извънредно положение. Давността била спряна по силата на същия нормативен срок за период от 61 дни, заради което правото на иск досежно част от сумите по издадената заповед по чл. 410 от ГПК, не било погасено в хипотезата на чл. 111 ЗЗД. Освен това процесните суми включвали както такива за дължими абонаментни такси, които се погасявали в тригодишния срок, така и такива за изплащане на устройство, които пък се погасявали с 1 петгодишната давност.

Неправилно било и становището на съда, че липсват доказателства за начина, по който се формирала претенцията за законна лихва.

При развитите доводи иска да бъде отменено постановеното решение в атакуваната част.

Не ангажира доказателства и поддържа доказателствени искания.

В законоустановеният срок по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна, чрез назначения от съда неин особен представител, в който се застъпва тезата, че тя е неоснователна.

Споделя становището, че правото на иск е погасено по давност. Смята, че пълно и главно доказване на доставените услуги не е осъществено от ищеца.

Навежда доводи за нищожност на клаузите по процесните договори, предвиждащи начисляване на неустойка.

Поддържа искане за определяне на възнаграждение за осъщественото процесуално представителство и пред въззивната инстанция.

В съдебно заседание въззивникът не e изпратил процесуален представител, но е изразил писмено становище, с което въззивната жалба се поддържа.

Особеният представител на ответника по жалбата – адв. К. съотв. оспорва депозираната жалба, по развити в отговора й съображения.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото приема, че въззивната жалба е допустима, доколкото изхожда от страна в първоинстанционното производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

При извършване на контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните доказателства пред първата и пред настоящата инстанция, намира, следното от фактическа страна:

Районен съд-Кюстендил е бил сезиран с искова молба, депозирана А1 България“ (с предишно наименование „МОБИЛТЕЛ”) ЕАД, с ЕИК:*** със седалище и адрес на управление: гр.София, ул."***" №1, в която е било заявено искане за установяване вземане на ищеца, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.415, ал.1 т.2 ГПК.

Ответникът, чрез назначения от съда особен представител по реда на 2 чл.47, ал.6 ГПК, е оспорила изцяло предявените искове.

По делото не е било спорно, че страните са били в облигационни отношения по силата на Рамков договор за електронни съобщителни услуги и продукти на изплащане с номер *** от 15.07.2015 г.

С последващи приложения към него е договорено и предоставянето на:

- мобилна абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер *** с месечна абонаментна такса от 6,90 лв. с вкл. ДДС;

- абонаментна услуга за цифрова телевизия с месечна абонаментна такса от 11,90 лв.;

- мобилна абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер *** с месечна абонаментна такса от 30,00 лв. с вкл. ДДС;

- мобилна абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер *** с месечна абонаментна такса от 23,99 лв. с вкл. ДДС;

- с Договор за продажба на изплащане от 23.07.2016 г., ищецът продал на ответника устройство с мобилна услуга, за срок от 23 месеца, като били уговорени една първоначална и 23 месечни вноски по 9 лв.

- според данните в Приложение №1 от 13.08.2016г., ищецът предоставил на ответника мобилна абонаментна услуга за СИМ карта с телефонен номер, с тарифен план от 33.99 лв., срок 24 месеца - до 13.08.2018 г.

- съгласно Договор за продажба на изплащане от 13.08.2016 г., ищецът продал на ответника продукт, в пакет с мобилна услуга, с една първоначална и 23 месечни вноски от по 18.50 лв.

- по силата на Приложение №1 от 15.08.2016 г., ищецът предоставил на ответника мобилна услуга за СИМ карта с телефонен номер ***, с тарифен план от 19.99 лв., за срок от 24 месеца, до 15.08.2018г.

- с Договор за продажба на изплащане от 15.08.2016 г., ищецът продал на ответника устройство, в пакет с мобилна услуга, за срок от 23 месеца, при договорени една първоначална и 23 месечни вноски от 20.50 лв.

Приети по делото са приложени и представените с исковата молба писмени доказателства, в т.ч. процесните договори, приложимите Общи условия на оператора (ОУ), както и издадени фактури за натрупани 3 задължения.

Приобщено е и ч.гр.д.№658/2020г. на КРС, образувано по заявление на настоящия ищец, по което е била издадена заповед по чл.410 ГПК за изпълнение на парично задължение за сума в размер на 960.49 лв. - главница, представляваща неизпълнени договорни задължения, произтичащи от рамков договор за електронни съобщителни услуги и продукти на изплащане с номер ***, 301.59 лв. - законна лихва за забава в общ размер, изчислена върху главницата за периода 24.01.2017г. до 13.04.2020г., неустойка в размер на 705.81 лв., ведно със законна лихва върху 1 главницата, считано от 13.04.2020г. до окончателното изплащане.

В постановеното решение по спора първоинстанционният съд е приел, че не са налице всички предпоставки за основателност на претенцията и отхвърлил исковата претенция за установяване вземане в размер на 960.49 лв.

- главница, представляваща неизпълнени договорни задължения, произтичащи от рамков договор за електронни съобщителни услуги и продукти на изплащане с номер ***, 301.59 лв.- законна лихва за забава в общ размер, изчислена върху главницата за периода 24.01.2017г. до 13.04.2020г., неустойка в размер на 705.81 лв., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 13.04.2020г. до окончателното изплащане, за което по ч.гр.д.

№658/20г. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Преценявайки гореизложеното, съдът приема от правна страна, следното:

В съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК, извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

То е и допустимо.

По правилността на решението:

Исковата претенция е предявена по реда на чл. чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от с.к.

Налице е издадена заповед за изпълнение в хода на заповедното производството за вземането, предмет на настоящата искова молба , връчена на длъжника при условията на чл. 47 от ГПК, като е разпоредена процедура по чл. 415 от ГПК. Указанията на заповедния съд до заявителя по реда на чл.

415 ГПК са съответни на наличните данни за връчване на заповедта по реда 4 на чл. 47 от ГПК, като е спазен и срокът за предявяване на установителния иск.

По отношение на исковете за установяване на дължимост на сума в размер на 960,49 лв.:

Сумата е формирана от два компонента – 75,49 лв. за ползвани електронни съобщителни услуги в периода 03.01.2017 г. – 13.02.2017 г., както и 885,00 лв. – неплатени вноски за предоставени продукти на изплащане.

На първо място, между страните няма спор за наличието на възникналите между тях валидни облигационни отношения по процесните договори и приложения към тях.

Действително представените фактури и приложенията към тях, като частни свидетелстващи документи, не се ползват с материална доказателствена сила за удостоверените в тях правнорелевантни обстоятелства. Те сами по себе си не са годно доказателство да установят, че мобилният оператор е предоставил на ответника мобилни услуги през релевантния период, но имат доказателствена стойност, която следва да се цени в съвкупност с другите доказателства по делото. В случая няма данни, които да опровергават посоченото в тях, поради което съдът ги цени, а доколкото е ноторен и фактът, че софтуерът на билинг системата на оператора е на независима трета страна – Amdocs, като се сертифицира и редовно одитира, и практически е невъзможно процесът по съставяне на фактурите и отразяването в същите на разходването от клиентите на трафични данни да бъдат манипулирани, следва да приеме, че сумата от 75,49 лв. безспорно се дължи. В този смисъл, доказани се явяват стойността на доставените телекомуникационни услуги и изискуемостта на задълженията.

Изискуемостта им е настъпила на датите, отразени във фактурите като краен срок за плащане. Крайният срок за заплащане на всяка от фактурите е посочен и в самата фактура.

Досежно сумата от 885 лв.:

Твърди се, че тя се дължи на основание сключен между страните:

Договор за продажба на изплащане от 01.02.2017 г.;

Договор за продажба на изплащане от 13.08.2016 г., както и Договор за продажба на изплащане от 15.08.2016 г.

В случая не се оспорва валидността и на тези договори, както и фактът, на получаване на мобилните апарати от ответника. Принципът за неоснователно обогатяване изисква срещу получената вещ ответникът да заплати дължимата престация. Поради това сумата от 885 лв. също се дължи.

По иска за установяване дължимостта на сумата от 301,59 лв.: