Решение № 23 от 15.01.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Бургас, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20252100500486 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба А. Л. Г. с ЕГН-********** и М. Р. С. с ЕГН- ********** подадена чрез пълномощниците им адв.Соличков и адв.Тасков и допълнителна въззивна жалба, подадена от М. С. против съдебно решение № 64 от 10.01.2025г., постановено по гр.д. №6319/2022г.по описа на БРС, с което съдът е приел за установено по отношение на ответниците М. Р. С., с ЕГН: **********, А. Л. Г., ЕГН: **********, двете с адрес: ***, и Л. П. Д., с ЕГН: **********, ***, че ищецът Д. Х. М., с ЕГН:

**********, от ***, е собственик, по силата на правна сделка – замяна, обективирана в Нотариален акт № 5, том III, дело № 754/1987г. на нотариус при РС Бургас, и наследствено правоприемство – по наследство, останало от баща му Х. Д. М., б. ж. на ***, починал на ***г., на следния недвижим имот:

ПИ с идентификатор *** по КККР на град Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-9/30.01.2009г. на Изп. директор на АГКК, последно изменение, засягащо ПИ – от 15.05.2017г., адм. адрес: ***, с площ от 217 кв. метра, при съседи – ПИ с идентификатори: ***, ***,

*** и ***.

С подадената въззивна жалба ответниците Г. и С. са оспорили решението на

БРС,като са навели оплаквания за неговата незаконосъобразност,неправилност и необоснованост,развити в няколко 1 пункта. Твърдят,че районният съд неправилно е приел,че спорът за правните последици от първата регулация е бил повдигнат едва с писмената защита,като сочат,че този спор е бил повдигнат с отговора на исковата молба.

На следващо място се сочи,че дори и да не е бил сезиран с изрично възражение,съдът дължи произнасяне по този въпрос,като даде отговор дали е било осъществено в полза на ищеца отчуждаване по регулация. Правят довод,че и самият ищец твърди,че действащият регулационен план не е бил приложен,като се позовават на съдебна практика на ВКС по въпроса за отмяната на отчуждителното действие на регулацията,което настъпва автоматично и се простира назад във времето до първия приложен план.

Оспорва се тезата на съда,че за да може да проследи действието на всички предходни ЗРП /преди последния действащ такъв и да съобрази правните им последици трябва да бъде изрично сезиран със спор за действието на всеки конкретен предходен план би означавало да се стигне до алогичен,юридически неиздържан и несъобразен с практиката на ВКС краен резултат,какъвто се наблюдава в настоящия случай.Считат,че преклузията е изключена от задължението на съда,след като е сезиран със спор за прилагането на правните последици на §8 от ПР на ЗУТ и съдът следва да съобрази всички установени по делото факти относими към фактическия състав и последиците на конкретната материалноправна норма.На трето място като неправилни са оспорени изводите на съда за наличие на процесуална преклузия и от гледна точка на задължителните указания,дадени в т.1 на ТР №1 от 09.12.2013г.на ВКС по т.д.№1/2013г.на ОСГТК на ВКС,както и на съдебна практика на ВКС,цитирана в жалбата.Във втория пункт на въззивната жалба са развити аргументи в подкрепа на оспорването като неправилен на извода на съда,че не е необхоД. да изследва каква част от имота на ответниците се придава към имота на ищеца по първия също неприложен ЗРП,тъй като ответниците били заявили иначе преклудираната си претенция с „неконкретизирани по обем права“. В третия пункт на въззивната жалба са изложени доводи в подкрепа на оспорването като неправилна на преценката на съда на правното значение на титулите за собственост,представени от ищеца.В четвъртия пункт на въззивната жалба като неправилни са оспорени изводите на съда,обосновани с констатациите,че оградата била материализирана на място и не била променяна във времето,от което се заключава,че ищецът неизменно е владял процесния имот.Считат,че този извод е неправилен от една страна поради факта,че част от имота попада в улица,а друга част навлизат сградите на ответниците,както и че този извод е в противоречие с императивните норми на чл.59 ал.1 ЗТСУ/отм./ и чл.200 от ЗУТ,в които съществува императивна забрана за придобиване по давност на реална част от урегулиран поземлен имот.Правят довод,че изводът на съда противоречи и на съдебната практика на ВКС,на която се позовават в жалбата.В петия пункт на въззивната жалба се прави оплакване,че под предлог,че не е сезиран редовно със спор за правните последици от градоустройственото планиране по всички действащи във времето регулационни планове,съдът е разглеждал спора само от гледна точка на кадастралното отразяване на имота,а оттук е пропуснал да се произнесе и по отделно формулираното изрично възражение в писмения отговор за 2 наличие на улична регулация върху част от имота. Съдът не е съобразил и цитираната от ответниците практика на ВКС,съгласно която трябва да се прави разлика между отчуждителното действие на ДРП и отчуждаването по уличнорегулационния план,което означава,че поне част от процесния имот,попадаща върху улицата не е и не може да бъде собственост на ищеца,а по отношение на тази част отмяна на отчуждителното действие на ЗРП няма.В заключение се подчертава,че БРС не е съобразил,че не само последният ЗРП не е бил приложен,а не са приложени и предходните ЗРП с дворищната регулация,което означава,че собствеността на страните се връща върху имотите,притежавани от тях като дворища по първата регулация. В резултат на отмяната на отчуждителното действие на поредицата от ЗРП ,ответниците са възстановили собствеността и върху онази трапецовидна част от своето дворище,която по силата на първата дворищна регулация е придадена към имота на ищеца,т.е.оказва се,че ответниците притежават част от собствеността върху процесния имот.В резултат на възстановяването на собствеността на ответниците върху тяхното дворище в границите му преди първата регулация искът се явява неоснователен поне до размера на онази част от дворището на ответниците,която е била придадена към имота на ищеца и според въззивниците този факт е достатъчен,за да бъде отхвърлен искът-изцяло или отчасти. Поддържат и доводите си за недопустимост на иска,изложени в писмения отговор.

В допълнението към въззивната жалба,подадено само от М. С. се поддържа искане за обезсилване на решението на БРС поради недопустимост на иска и необоснован правен интерес за ищеца от предявяването му,като също се препраща към възраженията,изложени в отговора на исковата молба.Изложени са оплаквания за неправилност,необоснованост и незаконосъобразност по същество на решението на БРС ,като се сочи, че ищецът не е доказал едноличното си право на собственост върху процесния имот.В тази връзка се сочи,че от представените нотариални актове за собственост е видно,че праводателите му не са притежавали пълното право на собственост върху имота,а са прехвърлили повече права,отколкото са имали и тези обстоятелства не са били обсъдени в съдебното решение. Ищецът така и не е конкретизирал от кой момент счита,че е придобил по давност правото на собственост върху имота,като препраща към доводите в първоинстанционното производство- че придобивна давност не е текла в полза на ищеца,а дори и да е започнала е била прекъсната. Направен е анализ на нотариалните актове за собственост на ответниците,който според въззивницата подкрепя твърденията на ответниците,че към 1996г.ищецът и праводателите му са считали имота за съсобствен с ответниците,като не са демонстрирали промяна в анимуса си.Прави оплакване,че БРС не е обсъдил експертното мнение на вещите лица по повторната СТЕ,изложено в съдебно заседание на 22.05.2024г.,което е изложено подробно във въззивната жалба. Счита,че в цялост БРС не се е произнесъл по множеството твърдения,доводи и искания на ответниците,което представлява съществено процесуално нарушение,довело до произнасяне на неправилен и необоснован съдебен акт. Не са обсъдени писмени доказателства,представени от ответниците,показанията на св.Б. Ч.,не 3 е преценена истинността на оспорените от ответниците доказателства,не са взети предвид всички правни доводи и аргументи на ответниците,като въз основа на невярна интерпретация на доказателствата БРС е достигнал до неправилни фактически изводи.

Отправеното до БОС искане е за обезсилване на решението на БРС и прекратяване на производството по делото като недопустимо ,а в случай,че въззивният съд го намери за допустимо- да го отмени изцяло или отчасти,като постанови въззивно решение,с което предявеният иск да бъде отхвърлен.

Нямат доказателствени искания,претендират се разноски.

С представения писмен отговор въззиваемият Д. Х. М. е оспорил въззивната жалба,като е изразено становище за нейната неоснователност.

Намира за неоснователни възраженията на въззивниците свързани с неправилност на изводите на БРС относно приложената регулация за имота и респ.къде са установени границите на съсобственост,тъй като оплакванията не отговарят на съдържанието на мотивите на съдебното решение на БРС.

Посочва,че в мотивите съдът е посочил изрично,че приема за приложена и действаща регулацията за имота от 1891г./уличната регулация/ и от 1909г./дворищната регулация/,изменена съгласно преписки за доброволна делба от 1912г.,1922г.и 1931г.и Протокол №7/1931г. По въпроса кога следва да се счита за приложен предходният регулационен план,цитираното ТР №3 от 15.07.1993г.на ОСГК на ВКС разяснява,че при действието на ЗТСУ/отм./ДРП има непосредствено отчуждително действие по отношение на частите от имоти,придадени към съседни парцели. Когато старият план е бил приложен,новият план зачита парцелните граници по стария план като имотни.В хипотезата на изменение на ДРП,извършена по волята на заинтересуваните съсобственици,планът се счита за приложен и не може да става въпрос за отчуждителното му действие. Посочва се,че съдът е основал решението си на двете експертни заключения,според които сега действащата регулация не е приложена,но в съдебно заседание в.л.Мавродиев е твърдяло,че нито една от регулациите не е била приложена,с което е създадено погрешно впечатление,че в това се включва и първата имотна регулация.Според въззиваемия по делото са ангажирани както експертни заключения,така и чрез представеното с исковата молба удостоверение,издадено от община Бургас,които сочат безпротиворечиво на извода,възприет от БРС,който извод е в унисон и с горецитираното ТР- че имотите следва да се установят по първия одобрен ДРП на населеното място. На следващо място се заявява,че ищецът в нито един момент не се е позовавал на придобиване по регулация,с изключение на първоначалната. Праводателите и на двете страни по делото са се легитимирали като собственици и са извършвали правни сделки с действително притежаваните от тях права на собственост върху имотите в границите им съобразно приложената регулация от 1909г.-1912г.Мотивите на БРС досежно наличието на материализирана граница на място между двата съседни поземлени имота са изведени от действителното съдържание на показанията на разпитаните по делото свидетели,а не от превратното им представяне във въззивната жалба.Освен по изложените в обжалваното решение мотиви,въззиваемият е изложил и допълнителни

4 съображения,изведени от установеното по делото основание за приемане на част от дворищнорегулационните планове.Посочва, че през 1912г.е била извършена нова регулация на основание доброволна делба,с която са били установени регулационните граници между парцели VІІ,VІІІ,ІХ и Х ,а през 1922г.по силата отново на доброволна делба е извършена нова регулация,като парцел ІХ е разделен на три нови урегулирани имота- ІХ,Х и ХІ.Регулационният план от 1922г.не засяга въззиваемия,но по него се обособява имотът на ответниците като самостоятелен УПИ ХІ кв.65 заснет впоследствие в кадастралния план от 1956-58г.като имот пл.номер 6387.