Решение № 281 от 06.11.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 281 гр. Кюстендил, 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова при участието на секретаря Теодора С. Д. като разгледа докладваното от Йоана Н. Такова Въззивно гражданско дело № 20241500500354 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 5909/03.06.2024 г., депозирана от Р. В. Н. – главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – София срещу Решение № 218 от 09.05.2024 г., постановено по гр. д. № 1215/2023 г. по описа на Районен съд – Дупница, ГО, III-ти състав, с което е отхвърлен иска на въззивника против В. С. К., Р. Р. С., Д. В. С. и С. В. Р., за обявяване за относително недействителен по отношение на държавата на основание чл. 216, ал. 3 ДОПК, вр. с чл. 135 ЗЗД на договор за покупкопродажба на недвижим имот, представляващ поземлен имот планоснимачен номер № 209 по плана на с. К., махала „Г.“, общ. „Б.“, обл. К., с площ на имота: 637,99 кв.м., по кадастралния план утвърден със заповед № 305/28.12.2001 г. на Кмета на Община Б., при граници и съседи на имота: улица, път и поземлен имот планоснимачен номер № 180, собственост на А.А.К., ведно с построена в имота паянтова жилищна сграда, търпима при условията на §. 16, ал. 1 от ЗУТ, ведно с правото на строеж върху мястото, ведно с всички подобрения върху имота, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **, том II, рег. № 5060, дело № 298 от 05.09.2018 г. по описа на Л.С., нотариус с район на действие Районен съд – Дупница.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност на 1 постановеното съдебно решение поради нарушение на материалния закон. По същество се счита за неправилен извода на съда, че в случая не може да намери приложение разпоредбата на чл. 216, ал. 1 ДОПК в редакцията й към момента на атакуваната сделката – 2018 г., както и че същата не предвижда възможност да бъдат атакувани действия и сделки на длъжника, извършени след декларирани публични задължения. Поддържа се, че са налице предвидените в чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК предпоставки за уважаване на предявения иск. Изложени са доводи, че по делото са били установени публични задължения на продавача към момента на процесната покупкопродажба, изводимо от представените с исковата молба декларации и справка за задълженията на лицето към 2023 г. Настоява се, че способът за установяване на публични задължения не е само посредством акт на държавен орган – РА или АУЗД, като законосъобразно е и установяването посредством подадена от задълженото лице декларация, т.е. по реда на чл. 105 ДОПК.

Направено е систематично тълкуване на разпоредбите на чл. 105, чл. 195, ал. 1 и чл. 209, ал. 2, т. 2 ДОПК и е възприет извод, че задължения установени по реда на чл. 105 ДОПК са ликвидни и изискуеми, т.е. установени по основание и размер. Аргументира се приложението и на чл. 108, ал. 2 ДОПК, с оглед на която разпоредба се поддържа тезата, че публичните задължения се считат за окончателно установени по силата на закона, въз основа на декларирани от самия длъжник задължения с декларации образец № 6 и ГДД по ЗДДФЛ, поради което се настоява въззивният съд да приеме за осъществена първата представка на чл. 216, ал. 1 ДОПК. Поддържа се тезата, че отчуждаването на процесния недвижим имот е извършено именно с намерение за увреждане интересите на кредитора, тъй като е довело до невъзможност за удовлетворяване на публичните притезания. Счита се, че намерението за увреждане у прехвърлителя, е изводимо от подписването на декларация по чл.

264 ДОПК с невярно съдържание, липсата на друго притежавано от същия имущество и обстоятелството, че лицето е продължило да трупа публични задължения, като се подчертава, че в хипотезата на чл. 216, ал. 1 ДОПК намерението за увреждане у третото лице не е елемент от фактическия състав.

С оглед на изложеното моли се за отмяна на атакуваното решение и уважаване на предявения иск с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК. Претендира разноски за юрисконсулстко възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна В. К. чрез процесуалния си представител адв. С. Г. е подала отговор на въззивната жалба.

Излагат се подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба, като се оспорват твърденията на ищеца за наличие на установени публични задължения на ответника към момента на сключване на сделката и обстоятелството, че атакуваната сделката е увреждаща за ищеца, и че е извършена с намерение за увреждането му. Поддържат се релевираните пред долустоящия съд възражения за изтекла погасителна давност по отношение на твърдените публични вземания, погасяването на същите чрез плащане, недопустимост на иск поради изтичане на предвидената в закона давност за 2 предявяване на същия. Прави се искане към въззивния съд първоинстанционното решение да бъде потвърдено, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

Ответниците Р. С., Д. С. и С. Р., не се възползват от правото да подадат отговор на въззивната жалба.

С писмено становище по делото, Главният публичен изпълнител при ТД на НАП Р. Бандерова-Славева, поддържа въззивната жалба на основание доводите изложени с нея, като моли съда да отмени обжалваното решение, като постанови друго, с което да уважи предявения иск по чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд, пълномощникът на въззиваемата В. К., в лицето на адв. Г. поддържа оплакванията, възраженията и доводите, изложени в отговора на въззивната жалба. Претендират се разноски пред въззивната съдебна инстанция, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.

Въззиваемите Р. С., Д. С. и С. Р., не се явяват и не се представляват в съдебно заседание, респ. не изразяват становище в рамките на устните състезания.

Кюстендилският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа следното:

Първоинстанционият съд е бил сезиран с искова молба на Р. Н. – старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – София, против В. С. К., ЕГН **********, Р. Р. С., ЕГН ********** и С. В. Р., ЕГН **********.

Ищецът е поддържал, че към 12.07.2023 г. са били налице непогасени публични задължения на В. С. К. в общ размер на 61 047.47 лева, от които главница в размер на 40 128.16 лева и лихва в размер на 20 919.31 лева.

Въпреки наличието им първия ответник В. К. се разпоредила със свое имущество, като на 05.09.2018 г. с договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № **, том II, рег. № 5060, дело № 298 от 2018 г. на нотариус Л.С. с рег. № 527 на НК, отчуждила в полза на Р. Р. С. и С. В. Р. следния недвижим имот – поземлен имот с планоснимачен номер 209, по плана на село К., махала „Г.“, община Б., област К., с площ на имота от 637.99 кв.м. по кадастралния план утвърден със заповед № 305/28.12.2001 г. на кмета на община Б., при граници и съседи на имота: улица, път и поземлен имот планоснимачен номер 180 – собственост на А.А.К., ведно с построена в имота паянтова жилищна сграда, търпима при условията на §16, ал. 1 ЗУТ, ведно с правото на стоеж върху мястото, ведно с всички подобрения върху имота за цена от 6000 лева.

Посочено е, че неизплатените публични задължения на В. К. са 3 установени с Декларация № 6 за периода от м. 01.2014 г. до м.07.2018 г.; от м.

12.2018 г. до м.03.2020 г.; от м.07.2020 г. до м.04.2023г.;и с ГДД по ЗДДФЛ за 2012 г.; 2013 г.; 2015 г.; за 2018 г. и за 2022 г.

Поддържани са доводи, че при наличието на непогасени публични задължения, първият ответник В. К. е намалила имуществото си с продажбата на недвижимия имот и е лишила държавата от възможността да удовлетвори вземането си чрез принудително изпълнение.

Поддържано е още, че ответникът В. К. не разполага с други активи и установените публични задължения не са обезпечени, което обуславя правния интерес на ищеца от предявяване на иск по чл. 216 от ДОПК.

Поради изложеното е било счетено, че е налице фактическият състав на чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК, съгласно който недействителни спрямо държавата са сделки, сключени от страна на длъжника по публичното задължение след датата на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизията и сключена с намерение да се увреди публичния взискател.

Изложено е, че намерението за увреждане се доказвало от самия факт на увреждането, а именно –вследствие на извършената покупко-продажба се намалявало на имуществото на задълженото лице, срещу което държавата може да насочи принудително изпълнение или да послужи за обезпечение на вече установените публични задължения.

При тези изложени обстоятелства от публичния изпълнител е било поискано постановяване на решение, с което съдът да обяви за недействителна по отношение на държавата на основание чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК, евентуално чл. 135, ал. 1 от ЗЗД сделка, обективирана в Нотариален акт № **, том II, рег. № 5060, дело № 298 от 2018 г. на нотариус Л.С. с рег. № 527 на НК, с която В. С. К., ЕГН ********** е продала на Р. Р. С., ЕГН ********** и С. В. Р., ЕГН ********** поземлен имот с планоснимачен номер 209, по плана на село К., махала „Г.“, община Б., област К., с площ на имота от 637.99 кв.м. по кадастралния план утвърден със заповед № 305/28.12.2001 г. на кмета на община Б., при граници и съседи на имота: улица, път и поземлен имот планоснимачен номер 180 – собственост на А.А.К., ведно с построена в имота паянтова жилищна сграда, търпима при условията на §16, ал. 1 ЗУТ, ведно с правото на стоеж върху мястото, ведно с всички подобрения върху имота за цена от 6000 лева.

С определение от 31.10.203 г. е конституирана като ответник в производството, съпругата на Р. Р. С. – Д. В. С..

Ответникът В. С. К. е депозирала отговор на исковата молба по реда и в срока по чл. 131 ГПК, в който е изразено становище за неоснователност на предявените искове. Изложени са фактически и правни съображения.

В срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба не е депозиран от ответниците Р. Р. С., С. В. Р. и Д. В. С..

4

С проект за доклад по делото от 05.01.2024 г., потвърден и в първото открито съдебно заседание като окончателен, първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с един иск, с правна квалификация по чл. 216, ал. 3 ДОПК, вр. с чл. 135 ЗЗД, предвид датата на сключване на оспорената сделка и отсъствието на твърдения в исковата молба публичните задължения на ответника В. К. да са били установени с ревизионен акт или на същата да е била връчвана заповед за възлагане на ревизия.

По делото е представен Нотариален акт № **, том II, рег. № 5060, дело № 298 от 2018 г. на нотариус Л.С. с рег. № 527 на НК, видно от който на 05.09.2018 г. между В. С. К., ЕГН ********** от една страна, като продавач и от друга страна Р. Р. С., ЕГН ********** и С. В. Р., ЕГН **********, като купувачи е бил сключен договор за покупко-продажба на следния недвижим имот - поземлен имот с планоснимачен номер 209, по плана на село К., махала „Г.“, община Б., област К., с площ на имота от 637.99 кв.м. по кадастралния план утвърден със заповед № 305/28.12.2001 г. на кмета на община Б., при граници и съседи на имота: улица, път и поземлен имот планоснимачен номер 180 – собственост на А.А.К., ведно с построена в имота паянтова жилищна сграда, търпима при условията на §16, ал. 1 ЗУТ, ведно с правото на стоеж върху мястото, ведно с всички подобрения върху имота за продажна цена в размер на 6000 лева, изплатена на продавача изцяло по банков път преди подписване на нотариалния акт. В нотариалния акт е вписано обстоятелството, че данъчната оценка на недвижимия имот към момента на изповядване на сделката е в размер на 1404.40 лева, съгласно удостоверение с изх. № 6001000982/05.09.2018 г., издадено от отдел „Местни данъци и такси“ при Община Б..

По делото са представени и приети като писмени доказателства заверени копия от декларации образец № 6 за дължими вноски и данък по чл.