Решение № 125 от 14.05.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. Бургас, 13.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

Петя Кр. Георгиева

Светлин Ив. Иванов при участието на секретаря Павлина Д. Костова в присъствието на прокурора Веселина Ат. Гайдажиева като разгледа докладваното от Светлин Ив. Иванов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232100600152 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХХI от НПК и е образувано по повод въззивна жалба от адв. Красимир Кацарски от АК-Бургас, в качеството му на упълномощен защитник на Х. М. Х. ЕГН ********** от с.*****, ул. „*****“, община ****, област ****– подсъдим по НОХД № 2623/ 2021г. по описа на Районен съд-Бургас, против Присъда №177 от 14.12.2022г., постановена по същото дело. С присъдата подс. Х. е признат за виновен в извършването в условията на чл.23 ал.1 от НК, на 4 отделни престъпления по чл.183 ал.1 от НК, за които на основание чл.23 ал.1 от НК му е определно и наложено едно общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от 3 години.

С жалбата се оспорва първоинстанционната присъда изцяло, с бланкетни твърдения, че тя е неправилна и необоснована, както и че на подс. Х. е наложено явно несправедливо наказание. В условията на евентуалност се претендира отмяна на присъдата и постановяване на нова въззивна присъда, с която Х. да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатите му с обвинителния акт обвинения, а в случай, че обвиненията бъдат счетени за доказани, се иска изменение на присъдата с намаляване на наложеното наказание. С жалбата не са отправени доказателствени искания.

Във въззивното съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Бургас изразява становище за неоснователност на жалбата, приема първоинстанционната присъда за правилна и законосъобразна както относно съставомерността на деянията като престъпления, така и по отношение на определеното за всяко от тях наказание, а впоследствие и относно определеното общо наказание. Предлага присъдата да бъде потвърдена.

1

В съдебно заседание пред въззивната инстанция подс.М. не се явява, като от материалите по делото се установява, че той е напуснал пределите на Република България на 15.01.2022г. и оттогава няма данни да се е завръщал. Не е установен и негов адрес в чужбина, на който да бъде призован за участие в съдебното заседание.

Явява се упълномощеният от подсъдимия в първоинстанционното съдебно производство защитник адв. Красимир Кацарски от АК-Бургас, който заявява, че в телефонен разговор подс. Х. М. го е уверил, че знае за датата на съдебното заседание, но няма да се яви. Защитникът поддържа жалбата с изложените в нея съображения, и моли в случай, че не се установят допуснати от първата инстанция съществени процесуални нарушения, присъдата да бъде изменена в частта относно наказанието, като на подсъдимия бъде наложено наказание „пробация“, или наложеното му наказание „лишаване от свобода“ бъде намалено до минимума от 3 месеца.

Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата в предмета и пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл. 314 НПК, независимо от основанията, посочени от страните, намери жалбата на подсъдимия за процесуално допустима, тъй като е подадена в установения в чл.319 от НПК преклузивен 15-дневен срок от легитимиран да обжалва субект и пред надлежния съд. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Първоинстанционното съдебно производство е протекло в отсъствие на подсъдия по реда на чл.269 ал.3 т.2 от НПК. Въззивният съд намира, че по делото по предвидения в НПК ред и форма са събрани достатъчни в обемно и съдържателно отношение доказателства, позволяващи правилното му решаване. След самостоятелна проверка и анализ на доказателствената съвкупност, настоящата инстанция възприе за установени фактически положения, аналогични с изложените от първоинстанционния съд в мотивите на обжалваната присъда, както следва:

Подс. Х. М. М. ЕГН ********** е роден на ***** г. в гр. ****, с постоянен адрес в с.

****, ул. „****“ № ****, община ****, област ****. Той е ****, ****гражданин, със ***** образование, **** (***), ****, *****.

Подс. Х. М. и свид. С. И. сключили граждански брак на 13.11.2013 г. в гр. Бургас. От брака им се родили 4 деца - на 06.10.2003 г. се родил синът им А. Х. М., на 10.07.2005 г. се родила дъщеря им Е. Х. М., на 03.02.2009 г. се родила дъщеря им Т. Х. М., и на 27.07.2014 г. се родил синът им Давид Х. М..

С решение № 487 от 05.02.2020 г., постановено по гр. дело № 3044/2019 г. по описа на Pайонен съд - Бургас, в сила от 29.05.2020 г. гражданския брак между съпрузите М. и И. бил прекратен. Съгласно решението, родителските права относно родените от брака деца А. М., Е. М., Т. М. и Д. М., били предоставени на майката им свид С. И.. Подс. Х. М. съответно бил осъден да заплаща месечна издръжка на всяко от децата си, както следва - за детето А. М., месечна издръжка в размер на 170.00 лева; за детето Е. М., месечна издръжка в размер на 165.00 лева; за детето Т. М., месечна издръжка в размер на 160.00 лева, и за детето Д. М., месечна издръжка в размер на 155.00 лева. Всички издръжки се дължали в гр.Бургас, чрез свид. И. като майка и законен представител на децата, до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката.

След влизане в сила на решението по гр. дело № 3044/2019 г. по описа на Pайонен съд - Бургас, подсъдимият бездействал и не заплащал дължимата издръжка на децата си за продължителни периоди от време, което станало повод свид. И. да сезира органите на прокуратурата. Така за инкриминирания по делото период от м. юни 2020г. до м. януари 2021г. включително, когато бил привлечен в качеството на обвиняем, подс. М. не заплатил определената от съда с бракоразводното решение издръжка за 8 месеца за всяко от децата, а именно: за детето А. - 8 месечни вноски, всяка по 170.00 лева, общо в размер на 1 360.00 лева; за детето Е. М. - 8 месечни вноски, всяка по 165.00 лева, общо в размер на 1 320.00 лева; за детето Т. М. - 8 месечни вноски, всяка по 160.00 лева, общо в размер на 1 280.00 лева, и за детето Д. М. - 8 месечни вноски, всяка по 155.00 лева, общо в размер на 1 240.00 лева. Общата издръжка за четирите деца за периода от месец юни 2020 г. до месец януари 2021 г. включително, дължима, но неплатена от подс. М., възлиза на 5 200.00 лева. От приложените по делото разписки за парични преводи (л. 109 от досъдебното производство) се установява, че на 16.03.2021г. и на 13.04.2021 г. подс. Х. М. превел на свид. И. за 2 издръжка за децата сума в общ размер на 500.00 лева.

Изложените факти не се оспорват от защитника на подсъдимия и следват от показанията на свид.С. И., от анализа на писмените доказателства - решение № 487 от 05.02.2020 г., постановено по гр. дело № 3044/2019 г. по описа на Pайонен съд - Бургас, платежни разписки от „Български пощи“ ЕАД, от справката за съдимост на подс. Х. М. и другите събрани в досъдебната фаза писмени материали – писма, отговори от Агенцията по вписванията, ТД на НАП – Бургас, ТП на НОИ – Бургас, сектор „Пътна полиция“ - Бургас, Бюро по труда, Камарата на ЧСИ и други. Всички доказателства, разгледани в своята съвкупност, водят до несъмнен извод за извършени от подс. М. в условията на реална съвкупност четири престъпления по чл.183 ал.1 от НК.

При обсъдените доказателства и доказателствени средства, въззивният съд достигна до извод, че доказателствената преценка на районния съд е законосъобразна и подкрепена от събраните в съдебното и досъдебното производство доказателства, подкрепящи обвинението.

При правилно установените факти, районният съд е достигнал до законосъобразен извод за съставомерност на всяко от престъпленията, предмет на обвинението, като съзнателно неплащане на издръжка по смисъла на чл.183 ал.1 от НК за всяко от децата на подс. М.. Несъмнено, в периода от м. юни 2020г. до м. януари 2021г. включително, подс. Х.

М. бил длъжен да заплаща, но в действителност не заплатил на децата си А. Х. М., роден на 06.10.2003 г.; Емилия Х. М., родена на 10.07.2005 г.; Т. Х. М., родена на 03.02.2009 г., и Д. Х.

М., роден на 27.07.2014 г., присъдените с решението по гр. дело № 3044/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас месечни издръжки за период от 8 месеца. При наличието на осъдително решение за издръжка, последвалото неплащане на повече от две месечни издръжки осъществява обективния състав на престъплението по чл.183 ал.1 от НК, а в случая неплатените издръжки са общо 8 за всяко дете, или общо 32 за всички деца. По делото отсъстват твърдения и доказателства подс. М. да страда от здравословни или психически проблеми, които обективно да препятстват полагането на труд и акумулирането на доходи, а тъкмо напротив – деецът е в активна трудоспособна възраст, с нормална психика и физика, като според твърденията му в досъдебното производство, като след развода със свид. И. е заживял с друга жена и продължава да работи като строителен работник в чужбина. Съдът държи сметка, че разпоредбата на чл.143 ал.2 от СК вменява на родителите задължението да издържат ненавършилите пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, както и дали продължават да се в брак или са разведени.

От субективна страна, всяко от деянията е извършено умишлено, но за разлика от първоинстанционния съд, въззивната инстанция счита, че в случая е налице „евентуален“ умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 предл. второ от НК като форма на умишлена вина. За престъплението по чл.183 ал.1 от НК липсва легално ограничение относно формата на умисъла само до пряк умисъл. Такова ограничение не е въведено и по тълкувателен път, чрез задължителна съдебна практика. В интелектуален план, при осъществяване на престъпленията у дееца са били налични осъзнати представи за съществуващото за него задължение да заплаща ежемесечна издръжка на всяко от децата си въз основа на влязло в сила съдебно решение, както и относно конкретния размер на тези задължения и периодичния им характер, изразен в установените с решението ежемесечни платежи, до настъпване на установени от закона основания за отпадане на издръжката. В контекста на това престъпление, съзнателното му извършване означава само знание на дееца относно наличието на основание за заплащане на издръжка – осъдително съдебно решение, установеното от това решение задължение да се изплаща месечна издръжка в определен размер, падежа и мястото на дължимото плащане, предвиждане на негативния ефект от неплащането на издръжката за отглеждането на детето и посрещане на нуждите му, и осъзнатото бездействие да се заплатят най-малко две месечни вноски. Липсват доказателства във волеви план подс. Х. Ч. да е имал за конкретна цел специално да увреди интересите и да затрудни задоволяването на потребностите на което и да е от четирите си деца чрез неплащане на издръжката. Във всички случаи подсъдимият е съзнавал, че бездействието му може, и вероятно би довело до такъв резултат, т.е. допускал е настъпването на общественоопасните последици от престъплението, но се е примирявал с 3 тях, или те са му били безразлични, което мотивира извод за наличието на виновно поведение под формата на евентуален, а не пряк умисъл, както необосновано е приела първата инстанция. Въпреки различното схващане относно конкретната форма на умисъла, това обстоятелство не се отразява на съставомерността на извършените престъпления и не изисква изменение на присъдата в тази част.

За всяко от обсъдените четири престъпления, при условията на чл.54 ал.1 от НК районният съд определил на подс.М. наказание „Лишаване от свобода“ за срок от по 6 месеца, чието изпълнение отложил на основание чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 години. Въззивният съд намира така определеното наказание за индивидуализирано при спазване на принципа за неговата законоустановеност, и при прецизен баланс между идентифицираните по делото смекчаващи и отегчаващи вината и отговорността обстоятелства. Били са съобразени като отегчаващи обстоятелства броят на неплатените вноски, дългият период, за който те са били дължими, и обстоятелството, че макар да се е установил да живее и работи в чужбина и да е в активна трудоспособна възраст, до приключване на делото в първата инстанция подсъдимия не е извършил никакви допълнителни плащания за дължимите от него издръжки. Като смекчаващо обстоятелство обосновано е отчетено чистото съдебно минало на дееца, към което следва да се добавят добрите му характеристични данни, трудовата му ангажираност и направеното в досъдебното производство фактическо признание за извършеното престъпление. В резултат, за всяко от престъпленията е определено по-тежкото по вид наказание „Лишаване от свобода“, но в размер между минималния и средния размер на това наказание за конкретното престъпление, и правилно е преценено, че за постигане целите на наказанието не е наложително подсъдимият да го изтърпи ефективно. В това отношение въззивната инстанция намира оплакванията в жалбата за завишеност на наказанието за неоснователни, предвид установените факти – дълги периоди на неплащане на издръжката на всяко от четирите деца, голям брой и значителна стойност на неплатените суми за всяко дете, и фактът, че за инкриминирания период майката по принуда е била натоварена сама да поема отглеждането и издръжката на децата. Фактът, че подсъдимият е с чисто съдебно минало и добри характеристични данни е бил отчетен от първата инстанция, но в случая е очевидно, че отегчаващите обстоятелства имат лек, но отчетлив превес. Тези обстоятелства изключват възможността извършените от подс. М. престъпления да бъдат считани за деяния с толкова ниска обществена опасност, та на дееца да бъде наложено наказание в минималния установен от закона размер, или по-лекото предвидено от закона наказание „пробация“, каквато е претенцията в жалбата. При спазване правилата на чл.23 ал.1 от НК, на дееца е определено и наложено едно общо наказание в размер на най-тежкото – 6 месеца „Лишаване от свобода”, за което правилно е преценено, че не е необходимо да бъде изтърпяно ефективно, тъй като целите по чл.36 от НК могат да се постигнат в пълен обем и при отлагане изпълнението му за изпитателен срок по реда на чл.66 ал.1 от НК. Установеният изпитателен срок от 3 години за определеното общо наказание и според настоящия съд е достатъчен да съхрани възможностите и да не създава затруднения на подсъдимия да намира работа и реализира доходи, за да заплаща издръжката, и в същото време да му въздейства предупредително и превъзпитателно, като го въздържа от извършване на други престъпления най-малко под страх от привеждане в изпълнение на отложеното наказание.