Определение № 2018 от 26.05.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2018 гр. Варна, 26.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Ивелина Владова като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20233100500879 по описа за 2023 година

С Решението на ВРС-35с-в № 202/20.01.2022 по гр.д.№ 8031/2022 Е ИЗМЕНЕН постановеният с Решение по гр.д.№ 10134/2021г на ВРС режим на лични отношения между децата С. С.ов Й. ЕГН ********** и М.

С.ов Й. ЕГН ********** и техния баща С. С. Й. ЕГН ********** с адрес: гр.Варна ул.„Б." № 50 ап.1А, на осн.чл.59 ал.9 СК, като Е ОПРЕДЕЛЕН следният по време на отсъствие на бащата от страната: всяка първа и трета седмица от месеца, в дните понеделник и сряда, посредством видео разговори чрез viber, messenger, skype или друго приложение, позволяващо провеждане на видео връзка, за период от 30 минути, които слредва да се осъществят в часовия диапазон от 18:00 ч. до 19:30 ч.; всяка втора и четвърта седмица от месеца, в дните вторник, четвъртък и събота, посредством видео разговори чрез viber, messenger, skype или друго приложение, позволяващо провеждане на видео връзка, за период от 30 минути, които слредва да се осъществят в часовия диапазон от 18:00 ч. до 19:30 ч.; по време на пребиваване на бащата в страната:

- всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 18ч в петък до 16ч в неделя с преспиване в дома на бащата;

1

- всяка втора събота от месеца от 10ч до 16ч със задължението бащата да взема децата от дома на майката и да ги връща там;

- всяка втора неделя от месеца от 10ч до 16ч със задължение на бащата на взема децата от дома на майката и да ги връща там;

- два пъти по десет дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск;

- през Коледните празници всяка четна календарна година за времето от 10ч на 24.12. до 19ч на 25.12.; всяка нечетна календарна година за времето от 10ч на 25.12. до 19ч на 26.12.

- през Новогодишните празници всяка нечетна календарна година за времето от 10ч на 28.12. до 10ча на 02.01.;

- за Великденските празници – всяка нечетна година за времето от 10ч на Великден (неделя) до 17ч на втория ден на Великден (понеделник);

- за рождените дни на децата – 25-ти април и 13-ти май - от 17.30ч до 19ч, независимо от определения РЛО;

ОТХВЪРЛЕН Е предявеният от С. С. Й. иск за намаляване размера на издръжките, определени с решение № 1044/10.08.2021г по гр.д.№ 10134/2021г на ВРС, дължими в полза на всяко от децата С., род. 13.05.2015, и М., род.25.04.2017г, от 850лв на 700лв, на осн.чл.150 СК;

ОСЪДЕН Е С. С. Й. ЕГН ********** с адрес: гр.Варна ул.„Б." № 50, ап.

1А, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по см-ка на ВРС държ.такса от 2448лв, на осн.чл.77 ГПК;

ОСЪДЕНА Е П. М. Д. ЕГН ********** с адрес: гр.Варна кв.„Ч." бл.66 ет.8 ап.29, да заплати на С. С. Й. сумата от 150лв – сторени разноски, определени съобразно уважената част на исковете, на осн.чл.78 ал.1 ГПК;

ОСЪДЕН Е С. С. Й. ЕГН ********** с адрес: гр.Варна ул.„Б." № 50 ап.1А, да заплати на П. М. Д. ЕГН ********** от гр.Варна кв.„Ч." бл.66 ет.8, ап.29, сумата от 400лв - разноски, определени съобразно отхвърлената част на исковете, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.

Недоволни от постановеното решение са и двете страни по спора, като го 2 обажалват в различните му части.

Въззивна жалба вх.№ 8542/2.02.2023 е подадена от П. М. Д., съд.адрес: гр.Варна ул."Н.Б." № 9 ет.З ап.№ 2 – адв.К. А., срещу решението на ВРС в частта му, с която е изменен определеният с предходно съдебно решение РЛО на децата с техиня баща, като е определен нов разширен такъв, разделен на две части – при отсъствие на бащата от страната и по време на пребиваването му в страната.

Счита решението в обжалваната част за неправилно и необосновано, като излага сл.съборажения :

За да постанови акта си съдът е приел, че най-добрият интерес на децата изисква контактите между тях и бащата да зачестят, което противоречи на всички събрани по делото доказателства.

В своите мотиви РС правилно е приел, че мерките следва да се подберат по начин да не стават допълнителен източник за спорове между родителите.

Въпреки това ВРС не е обсъдил всички събрани доказателства, не е преценил същите и не е анализирал конкретния случай.

Съдът необосновано е приел, че личностните качества на бащата предполагали развитието на умения в приготвянето на храни, съобразени със специалните потребности на по-голямото от децата.

Макар да прави извод, че РЛО следва да бъде съобразен с възрастта на децата, тяхната дневна и ежеседмична ангажираност, постановява две малки деца да застават неколкократно през седмицата, в определен /фиксиран/ часови диапазон от час и половина, за по 30 /тридесет/ минути, пред определено техническо средство за провеждането на видео-връзка чрез електронно приложение.

От един наистина ограничен РЛО, постановен като резултат от извършен акт на домашно насилие от бащата спрямо майката в присъствието на двете момченца, изведнъж рязко са променени параметрите на същия, определяйки го до такива детайли.

Счита, че е необходим плавен преход, с необходимото търпение и правилно отношение, а не обратното.

Затова счита, че направеният от съда извод не кореспондира на 3 събраните по делото доказателства, както и за явно несправедлив.

Имайки предвид поведението на бащата до момента, въззивницата е поставена в ситуация на непрекъсната зависимост и ограничаване на личната й свобода.

След като се запознала с решението на ВРС, в-цата П. Д. написала следното:

„Като майка на С. и М., която полага грижи за тях от самото им раждане, изразявам своето несъгласие децата да прекарват 3 уикенда /от четири възможни/ в дома на бащата, както и да ги взима от дома им още в петък.

Цяла седмица децата са заети с училище/детска градина, уроци при логопед и спорт след учебни занятия, а след вечеря и след подготовката на домашната им работа за следващия ден е време за сън.

В делничните дни времето, което прекарва с децата вечерно време е повече свързано с грижи, ангажименти, оказване на помощ и съдействие за подготовка на уроци, хигиена и домакинска работа. Единственото време, което можем да прекараме заедно /независимо вкъщи или извън дома/ е през почивните дни, които бащата иска да заеме почти изцяло.

Другите ми притеснения, свързани с бащата и времето, което прекарва с децата е храненето на голямото дете. Съдия В. К. е отбелязала, че личностните качества на бащата предполагат развитието на умения в приготвянето на храни, съобразени със специалните потребности на поголямото от децата. Но, за да започне да взима децата за по-продължително време, той вече би трябва да е развил тези умения и да е запознат с диетата на С. и нейните особености, т.е. да знае кое как се приготвя не само на теория, но и на практика, а това означава вече да е подготвен, за да не му се налага да се учи в бъдеще и да се упражнява на принципа „проба-грешка" за сметка здравето на детето. Една дори нищожна на пръв поглед грешка в диетата на голямото дете може да доведе до сериозни усложнения на здравето му. Ако С. консумира дори минимално количество глутен, започва увреждане на чревните му вили, нарушава се бариерната функция на червата, развива се малабсорбционен синдром, детето спира да усвоява полезни вещества от храната и започва да отслабва и да развива хранителни дефицити, независимо от качеството и количеството на приетата храна. Увеличава се и рискът от отключване на други автоимунни заболявания. В момента детето се храни 4 освен без глутен и без млечни продукти, също без яйца и без бобови храни, което е доста строга елиминация и изисква дори още повече внимание.

Смятам, че бащата не може да се справи с тази задача и едни продължителни срещи единствено в негово присъствие са предпоставка за объркване в хранителния режим на детето. Трябва да се има предвид, че той често през уикенда пътува извън града, т.е. ще прекарва с децата време извън дома и т.н., а храната, с която детето се храни трябва да е изцяло домашно приготвена, като изключим категорично възможността да се храни на заведение, ресторант, детски кът или в дома на други хора /освен ако не си носи храна/.

Вече разказах не една история, които са показателни как бащата среща трудности да влезе в родителската си роля и дори умишлено демонстрира, че неговите ангажименти към децата, към техните нужди и възпитание са избирателни и когато той самият не желае, когато не е в настроение или когато има други по-важни неща за вършене, може да си позволи да абдикира от родителските си задължения.

За абсолютна безотговорност говорят и историите, които разказах - че бащата не пожела да припознае първородния си син и се опита да ме принуди чрез отсъствието си от страната да запиша детето на името на неговия баща дядо на детето. Това абсурдно поведение говори за опит за прехвърляне на родителска отговорност и свързаните с нея материални ангажименти на друг човек - пенсионер, който вече не е сред живите.

При тези действия, както и описаните истории, смятам, че С. не е способен да се справи с храненето на детето, че неговото поведение не дава добър пример на децата и не е възпитателно, както и че той не осъзнава необходимостта от грижи, които трябва да полага и произтичащата отговорност от това да има двама сина.

Предвид насилието, което С. доказано е упражнявал върху мен пред децата и то не веднъж, намирам че не е безопасно за тях да остават насаме с него толкова дълго време.

Изразявам несъгласие С. да взима децата от дома ни 3 уикенда от 4 и то, взимайки ги още от петък вечер, като по този начин ограничава свободното време, което аз бих прекарала с децата, което се свежда до 1 уикенд на месец.

С. е изключително манипулативен и доказано е насилвал физически и психически и мен, а също косвено и децата. Като баща трябва да му се даде 5 шанс да прекарва време с тях без мое присъствие.

Изразявам своето несъгласие, когато бащата е в чужбина да ме принуждава да осигурявам Интернет-връзка, видео-разговори и да стоя и да чакам негови обаждания, да ме заставя да бъда на разположение през ден в строго определен час.

Категорично смятам, че бащата чрез тези почти ежедневни разговори, под претекст, че иска да разговаря с децата, цели:

- Да контролира, да притеснява и да наблюдава майката и личния й живот, тъй като децата винаги са с нея.

- Да нарушава личното пространство в дома им и по тази причина разговорите следва да са по-рядко и да са звукови (без картина) - Да се информира за личния живот на майката - къде се намира, с кого е, как прекарва времето си след работа, има ли партньор, къде живее и т.н., което е предпоставка за грубо навлизане в личното пространство.

В подкрепа на това споделям, че докато е бил на рейс, той не е проявявал желание, интерес или инициатива да разговаря с децата по телефона, въпреки че се чувахме през ден и че децата бяха вече достатъчно големи да водят разговор с него по телефона. Той винаги е разговарял само и единствено с мен. Изключение са били случаите, когато аз настоявам да говори с децата или ако те искат нещо да му кажат, което се е случвало изключително рядко.

Отделно от това, смятам, че по-редки разговори с децата биха били поползотворни и пълноценни и за тях и за него, от гледна точка на това, че всеки от тях би имал какво да сподели, какво да разкаже и с какво да се похвали. Децата нямат кой знае колко динамично променящо се ежедневие.

Те нямат все още и умения да водят толкова дълъг разговор. При последните им телефонни разговори, аз помагах на голямото дете, като му подсказвах и го подсещах какво да разкаже на баща си, за да оползотворят времето, през което са на телефона.

Не е за подценяване и това, че децата не искат да разговарят толкова често с него.

Аз периодично ги питам дали искат да говорят с тати, напомням им че може да му се обадят, дори да е на кораба, но те нямат желание за това.

Ако съдът ги застави да водят толкова чести телефонни разговори, не 6 само, че няма да се изгради връзка с баща им по естествен път, а може да се постигне обратен ефект - децата да се стресират и да започнат да чувстват тези обаждания като задължение. Обратно, ако се чуват с баща си веднъж и през седмица, те ще имат да му разказват много истории, случки които са преживели и събития, които са им се случили, независимо дали в градината, на училище или във връзка със спорта, който практикуват или нещо ново, което са научили ши направили.