Решение № 10 от 15.05.2024, Районен съд - Златоград

МОТИВИ към Решение № 10 от 15.05.2024 г. по НЧХД № 76/2023 г. по описа на РС-Златоград.

Настоящото производство е образувано въз основа на частна тъжба подадена от Р. Р. М. с ЕГН **********, против С. П. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Н., ул. „Й. Н.“ №*, за това, че: С. П. Д., в периода: 01.11.2023 г. – 22.12.2023 г., в условията на продължено престъпление, с бездействието си, изразяващо се в непредаване на детето Р. С. Д., ЕГН **********, на адреса на неговата майка - Р. Р. М. в гр. П., ж.к. „Д.“ № *, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, не изпълнил съдебна спогодба от 28.02.2022 г., по гр.д. № 221/2021 г. по описа на РС-З., относно упражняване на родителските права и личните контакти с детето.

В съдебно заседание, проведено на 15.05.2024 г., повереникът на частния тъжител поддържа внесеното обвинение, като пледира за постановяване на осъдителна присъда, по обвинение за извършено престъпление по чл. 182, ал. 2 НК.

Частният тъжител не се явява в проведеното открито съдебно заседание.

Защитникът на подсъдимия моли за постановяване на оправдателна присъда, като излага подробни съображения за несъставомерност на повдигнатото обвинение, поради липса на вина.

Подсъдимият С. П. Д., редовно призован, не се явява в проведеното открито съдебно заседание.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл.14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият С. П. Д. е роден на ***** г., живее в гр. Н., ул. „Й.Н.“ №*, неосъждан, с ЕГН **********.

През 2015 г. подсъдимият и частната тъжителка Р. Р. М., заживяват съвместно в гр. П., като в резултат на тяхното фактическо съжителство, се ражда общото им дете – Р. С.Д. с ЕГН **********. Раздялата между Д. и М. настъпва през м. юни 2021 г., като в този момент започват и разногласията между тях във връзка с отглеждането на Р..

С протоколно определение от 28.02.2022 г., по гр.д. № 221/2021 г. по описа на РС-З. е одобрена спогодба, постигната между подсъдимия С. П. Д. и частната тъжителка Р. Р. М., съгласно която родителските права по отношение на детето Р. С. Д. с ЕГН **********, са споделени между двамата родители, както следва: първите два месеца, считано от датата на спогодбата (28.02.2022 г.), родителските права да бъдат упражнявани от страна на майката. След изтичане на двумесечния период, родителските права следва да 1 бъдат упражнявани от страна на бащата, като бащата е длъжен да взима детето от адреса на майката в гр. П., а именно: гр. П., ж.к. „Д.“ № *, бл. *, вх.

*, ет. *, ап. *, където се счита, че е местоживеенето на детето за посочения период. Съгласно текста на спогодбата, бащата е длъжен да връща детето, след като изминат двата месеца, на същия адрес, при майката.

След приключване на делото за родителските права, в изпълнение на одобрената между страните съдебна спогодба, майката взела детето при себе си в гр. П. През м. 04.2022 г., подс. Д. заминал за К. Н. във връзка с трудовата си дейност. Върнал се обратно в Р.Б. през м.08.2022 г., като заживял отново с частната тъжителка и детето в апартамента й в гр. П., където останал до м.

03.2023 г. През м.03.2023 г., подсъдимият отново заминал да работи в К. Н., където останал за период от три месеца. Завърнал с отново в гр. П.на 26.06.2023 г., където останал до м.08.2023 г. На 06.08.2023 г. подсъдимият, отпътувал заедно с детето Р. С. Д. към дома си в гр. Н., където останал до 06.09.2023 г. За последно подс. Д. взел детето със себе си на 16.09.2023 г., когато окончателно напуснал дома на частната тъжитeл и се прибрал заедно със сина си в гр. Н.. При тези действия на подсъдимия М. подала жалба в полицията, която впоследствие оттеглила по съвет на кварталния полицейски инспектор, който й разяснил, че за този период, детето следва да бъде с баща си. На 16.11.2023 г., частната тъжителка депозирала жалби едновременно до РП-С. и до Д„СП“ – З. за неправомерното поведение на бащата, който не изпълнява режима за упражняване на родителските права върху общото им дете, установен по съдебен ред.

С постановление от 17.11.2023 г. на прокурор при РП-С., е отказано да бъде образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 182, ал. 2 НК и е прекратена преписката образувана по жалба на Р. М., по съображения, че няма данни за извършено престъпление от общ характер, доколкото наказателно производство за извършено престъпление по чл. 182, ал. 2 НК се образува въз основа на частна тъжба.

В резултат на подадената жалба, на 17.11.2023 г. служители на Д„СП“ – З. посетили дома на подсъдимия в гр. Н., където се срещнали с него и детето.

Подсъдимият описал пред социалните служители кратка история на взаимоотношенията си с частната тъжителка. Заявил, че е наясно, че нарушава постигнатото и одобрено от съда споразумение за упражняване на родителските право спрямо Р., но категорично отказал да върне детето на майка му, тъй като според него здравословното й състояние не позволява тя да полага грижи за сина им. Уведомил социалните служители, че е направил постъпки за записване на детето в ДГ „П.“ – гр. Н., за което подал заявление на 15.11.2023 г. В хода на проведената среща, социалните служители разяснили на Д., че с поведението си нарушава закона, за което носи наказателна отговорност, както и че в случай, че счита, че майката не е в състояние да отглежда детето, то следва да сезира съда с искане за изменение на определения режим за упражняване на родителските права. На 05.12.2023 г. св. Е. К. – гл.соц.работник при ДСП-З. провела втора среща с подсъдимия за да проследи състоянието на детето и развитието по случая. Срещата се състояла в офиса на ДСП, в гр. Н., на която подсъдимият отново заявил, че 2 няма да се съобрази с одобрената съдебна спогодба, като няма да заведе детето при майката, както и обяснил, че е получил отказ от ДГ „П.“ гр. Н.о да приемат Р. в тяхна група, тъй като детето е записано в детска градина в гр. П. и е невъзможно записването му в друга институция. В тази връзка служителите от ДСП З., след като констатирали, че детето е лишено от право на образование (не посещава детско заведение считано от 18.09.2023 г.), въпреки че подлежи на задължително предучилищно образование съгласно ЗПУО, подали сигнал до РУО-С.за предприемане на действия по компетентност. С Постановление на РП-С., ТО-Д. от 28.12.2023 г. е отказано да се образува досъдебно производство и е прекратена преписката образувана по сигнал на Агенция за социално подпомагане.

По покана на водещия случая на детето Р. Д., социален работник, на 29.12.2023 г. е осъществена поредна среща с подсъдимия в офиса на ОЗД в гр.

Н., на която същият отново е уведомен, че с неизпълнение на съдебното определение за упражняване на родителските права над детето, Д. нарушава закона и е възможно да бъде привлечен към наказателна отговорност.

Междувременно, с оглед отказа на подсъдимия да изпълни задължението си да предаде детето, частната тъжитЕ. се сдобила с изпълнителен лист от 02.10.2023 г., изд. по гр.д. № 221/2021 г. на РС-З., въз основа на който по нейна молба от 13.12.2023 г. е образувано изп.д. № 45/2023 г. по описа на ДСИ при РС-З.. По цитираното изпълнително дело, на 28.12.2023 г., до длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение за предаване на детето, в резултат на което същият се явил в канцеларията на ДСИ при РС-З. на 03.01.2024 г. и обещал да предаде детето на майката до 15.01.2024 г.

Детето Р. С. Д. е предадено на майката – частната тъжителка Р. Р. М., в дома й в гр. П., от страна на подсъдимия Д., на 05.01.2024 г.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ отделно и в съвкупност на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: гласни - показанията на свидетелите:

Е. И. К., св. С. И. М. и частично на св. А.А. Д.; писмени – Протоколно определение № 33 от 28.02.2022 г. по гр.д. № 221/2021 г. на РС-З., ИЛ от 02.10.2023 г., изд. по гр.д. № 221/2021 г. на РС-З.; Служебна бележка изх. № 107/30.10.2023 г. от ДГ“К.“ – П.; Писмо с изх. № СГ/Д-СМ-ЗГ/25005/24.11.2023 г.; Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 17.11.2023 г. на РП-С.; Протокол за принудително отнемане на дете от 03.01.2024 г. по изп.д. № 45/2023 г. по описа на ДСИ-З.; Писмо, изх. № СЛ/Д-СМ-ЗГ/172-0111/10.01.2024 г. от Агенция за социално подпомагане, ДСП, отдел „Закрила на детето“ – З.д; Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 28.12.2023 г. на РП-С., ТО-Д.;

Протокол № 3/29.12.2023 г. на Агенция за социално подпомагане, ДСП, отдел „Закрила на детето“ – З.; Писмо, изх. № СЛ/Д-СМ-ЗГ/172-006/20.12.22023 г.

Агенция за социално подпомагане, ДСП, отдел „Закрила на детето“ – З.до ОП – С.; Писмо с изх. № АД-01-910/14.12.2023 г. на РУО- С. до АСП, отдел 3

„Закрила на детето“–З.; Писмо, изх. № СЛ/Д-СМ-ЗГ/172-006/08.12.22023 г. от Агенция за социално подпомагане до Директор на ДСП - З.; Писмо, изх. № СЛ/Д-СМ-ЗГ/172-002/05.12.22023 г. от АСП; Писмо от Детска градина „П.“, гр. Н.о, изх. № 20/05.12.2023 г. до АСП, отдел „Закрила на детето“; Протокол № 2/05.12.2023 г. от АСП,ДСП, Отдел „Закрила на детето“, гр. З.; Писмо, изх.

№ СГ/Д-СМ-ЗГ/25-005/24.11.2023 г. от АСП, ДСП, отдел „Закрила на детето“, гр. З.; Писмо, изх. № СГ/Д-СМ-ЗГ/25-004/17.11.2023 г. от АСП, ДСП, отдел „закрила на детето“, гр. З.; Протокол № 1/17.11.2023 г. от АСП, ДСП, Отдел „Закрила на детето“ – З. и справка за съдимост на С. П. Д. от 03.01.2024 г.

Показанията на свидетелите Е. И. К. – главен социален работник по случая на детето Р. Д. и св. С. И. М. (ценени критично от съда, предвид близката родствена връзка с частната тъжитЕ.) са еднопосочни и непротиворечиви, като взаимно се допълват и представляват смислово и логическо единство. Същите кореспондират изцяло с приобщените по делото писмени доказателства и ценени съвкупно формират хомогенна доказателствена съвкупност, която установява по несъмнен начин релевантната фактическа обстановка, поради което съдът ги постави в основата на своята преценка по фактите.

За пълнота следва да се посочи, че изложената фактическа обстановка не се оспорва от подсъдимия. Възраженията на защитата касаят причините и вършените мотиви на подсъдимия, които са довели до непредаване на детето, които според него обуславят несъставомерност на деянието от субективна страна и подлежат на оценка от правна страна.

От правна страна.

Престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК е уредено систематично в Глава четвърта от Особената част на НК, "Престъпления против брака, семейството и младежта", Раздел І, "Престъпления против брака и семейството", и има за непосредствен обект на закрила обществените отношения, които осигуряват упражняването на родителски права или осъществяването на лични контакти с дете, уредени въз основа на влязло в сила съдебно решение.

За да бъде осъществен съставът на престъплението по чл. 182, ал. 2 НК, от обективна страна, е необходимо да бъде установено, че родител или друг сродник не изпълнява или по какъвто и да е начин осуетява изпълнението на съдебно решение, относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете. Обективната съставомерност на деянието е обусловена от влязло в сила решение относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете, като изпълнителното деяние може да се осъществи в някоя от следните две форми, алтернативно предвидени в диспозицията на наказателно-правната норма – неизпълнение на съдебно решение или осуетяване изпълнението на съдебно решение, в това число и одобрена от съда съдебна спогодба, която има равностойно значение на влязло в сила съдебно решение.

Неизпълнението на съдебно решение е налице, когато субектът не изпълни конкретни предписания на съда относно упражняването на родителски права или относно лични контакти с дете, в това число 4 непредаване на дете по определения от съда ред. Тази форма на изпълнително деяние се осъществява чрез бездействие, а престъплението формално - на просто извършване. За съставомерността на деянието е предвиден особен субект – родител или друг сродник.

В случая, са налице всички обективни елементи от фактическия състав на престъплението по чл. 182, ал. 2 НК. Налице е съдебна спогодба от 28.02.2022 г., по гр.д. № 221/2021 г. по описа на РС-З., относно упражняване на родителските права и личните контакти с детето Р.С. Д., ЕГН **********, като за инкриминирания период, съгласно параметрите на постигнатата спогодба, детето е следвало да бъде предадено от бащата – подс. С. П. Д. на адреса на неговата майка – частния тъжител - Р. Р. М. в гр. П., ж.к. „Д.“ №*, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, което последният не е сторил. Съгласно одобрения режим за съвместно упражняване на родителските права за периода 28.10.2023 г. – 28.12.2023 г. (в който попада и инкриминирания период от време), детето е следвало да пребивава на адреса на своята майка, като периодите са фиксирани в сключената между родителите съдебна спогодба и същата има задължителна сила за тях. Следва изрично да се посочи, че без взаимното съгласие на двете страни, периодите фиксирани в съдебното определение не могат да бъдат променяни, според субективните възможности на родителите, като в случай, че някой от тях е възпрепятстван за определения му времеви период, това не води до „компенсирането“ му по друго време. Противното би довело до създаване на условия за възникване на спорове и тълкуване на многообразни житейски хипотези, с което да се внесе недопустима несигурност в живота на детето и противоречи на неговия интерес – първостепенен критерий, от който съдът винаги е длъжен да се ръководи.