Решение № 950 от 13.11.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 950 гр. Бургас, 13.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско дело № 20242100501479 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 3338/16.07.2024г. на ЦРС от Община Царево, със седалище и адрес на управление: гр.Царево, ***, представлявана от кмета Марин Димов, чрез адвокат Георги Костадинов, служебен адрес: гр.Бургас, ул.”Патриарх Евтимий” № 2, вх.1, ет.1, против решение № 71/ 28.06.2024г. по гр.д.№ 310/23г. ЦРС, в частта, с която е уважен предявеният от „АВТОСТАРТ“ АД, с ЕИК: 122014879, представлявано от „БЪЛГАРСКИ ТРАНСПОРТЕН ХОЛДИНГ” АД, с ЕИК: 115090481, представлявано от Тодор Михайлов Попов, седалище и адрес на управление: град Самоков, бул.

„Македония“ № 76, съдебен адрес: град Пловдив, ***, Търговски център „Гранд”, ет. 3, офис 3-65, чрез адв. Росица Петрова Попова, п р о т и в Община Царево, иск за установяване на собствеността дружеството, на основание придобиване по давност, върху подробно описания в диспозитива на съдебното решение недвижим имот. Твърди, че решението не е правилно и че съдът неправилно е приложил института на придобивната давност. Моли да бъде отменено и искът – отхвърлен. Излага 1 подробни аргументи. Няма доказателствени искания. Моли за присъждане на разноски.

Въззиваемото по тази въззивна жалба „АВТОСТАРТ“ АД, оспорва въззивната жалба, чрез процесуалния си представител адв. Р. Попова.

Поддържа правилност на постановения съдебен акт в тази част. Моли за потвърждаването му. Претендира разноски.

По делото е постъпила и насрещна въззивна жалба вх.№ 3923/16.08.2024г. на ЦРС от „АВТОСТАРТ“ АД, чрез процесуалния представител адв. Р. Попова, против решение № 71/ 28.06.2024г. по гр.д.№ 310/23г. ЦРС в частта, с която е отхвърлен предявеният от дружеството установителен иск за собственост върху процесния имот на първото заявено основание от две правни основания, съединени при условията на евентуалност, а именно – придобиване на имота по реда на чл.17а ЗППДОП (отм.), вр. с чл.77, предл.ІІІ ЗС. Поддържа неправилност на решението в тази част и обосновава интерес от уважаване на иска на първото заявено основание. Моли за отмяна на решението на ЦРС в тази част и постановяване на ново такова, в горния смисъл. Няма доказателствени искания. Претендира разноски.

Въззиваемата по тази въззивна жалба страна - Община Царево я оспорва, чрез процесуалния си представител адв. Г. Костадинов. Твърди правилност на решението на ЦРС в тази част и моли за потвърждаването му.

Прилага преписка в оригинал и приложените към нея документи. Моли да бъдат приети като доказателства по делото. Излага подробни аргументи в подкрепа на становището, че не е осъществен фактическият състав по чл.17а ЗППДОП (отм.)

Жалбите са подадени в срока по чл.259 ГПК и чл.263, ал.2 ГПК от легитимирани лица, против акт, подлежащ на съдебен контрол, пред функционално компетентния съд и са допустими.

Предявени са обективно съединени искове при условие на евентуалност по реда на чл.124 ГПК, с правно основание чл.77, предл. ІІІ ЗС, вр. с чл.17а ЗППДОП (отм.) и чл. 79 ЗС.

Производството пред ЦРС е образувано по искова молба от „АВТОСТАРТ“ АД, гр.Самоков, против Община Царево с иск да се приеме за установено, че дружеството е собственик на : ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с 2 идентификатор *** по КККР на гр.Ахтопол, общ.Царево, обл.Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-55/24.08.2006г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот, е от 03.04.2009г., адрес на поземления имот: гр.Ахтопол, РАЗШИРЕНИЕ СЕВЕР, площ: 1393кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 438, квартал: 106, парцел: I, съседи: имоти с идентификатори ***, ***, *** и ***.

Твърди се, че имотът представлява почивна база, построена от праводател на ищеца в периода 1966г. – 1967г. въз основа на одобрен ситуационен и застроителен план, като базата включва 1538кв.м. и сгради: 17 броя бунгала и тоалетна и баня.

Позовава се на протокол № 25 от 02.11.1956г. на ГНС – Ахтопол, свидетелстващ за прието решение за допускане на изменение на уличната регулация в кв.39 и кв.40 по плана на гр.Ахтопол за оформяне на петна за строеж на вилни сгради и създаване на парк. Твърди, че едно от предприятията, на които е предоставено петно за строеж, е ДАП Самоков – праводател на ищцовото дружество, като за реализацията на базата е издаден ситуационен и застроителен план. Освен описаните по-горе сгради, имотът е ограден.

Поддържа, че след публикуване на Указ № 56 за стопанската дейност от 1989г. на МС на НРБ, е образувана фирма с държавно имущество – „Автостарт“ – Самоков, правоприемник на Технологичния автомобилен комбинат – София-окръг по баланса му към 28.02.1989г. Впоследствие, ДФ „Автостарт“ – Самоков е преобразувана в „Автостарт“ ЕООД с държавно имущество, като при инвентаризацията е описано имуществото на почивната база. Впоследствие „Автостарт“ ЕООД е преобразувано в „Автостарт“ АД.

Въпреки това, Община Царево явно оспорва правата на дружеството, понеже е актувала терен, в който попада и почивната база на въззивника-ищец, за общински.

На основание описаното в исковата молба се твърди придобиване на процесния имот по реда на чл.17а ЗППДОП (отм.), като в условията на евентуалност се позовава и на придобиване по давност. Ангажира 3 доказателства и претендира разноски.

С приложения в срока и по реда на чл.131 ГПК отговор, Община Царево оспорва исковете. На първо място оспорва придобиването на имота по реда на чл.17а ЗППДОП (отм.), поради липсата на данни за предоставянето му на ДАП - Самоков. Излага подробни аргументи в подкрепа на становището си.

Оспорва, също така и твърдението за придобиването му по давност. Като правозащитно възражение въвежда реституция в полза на Община Царево по реда на ЗСПЗЗ и се позовава на разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, за да отрече придобиването на имота чрез упражнявано владение от страна на дружеството и неговия праводател. Също ангажира доказателства.

Претендира разноски.

С оглед обема на въведения пред въззивната инстанция спор и при приложение на Тълкувателно решение № 1/2013г. от 9 декември 2013г. по т.д.

№ 1/2013г. ОСГТК на ВКС, настоящата инстанция приема за установено правоприемството между Технологичен автомобилен комбинат – Софияокръг, част от който е ДАП – Самоков и ищеца – „Автостарт“ АД, гр.Самоков.

Страните нямат спорове по този въпрос и той е проследен подробно, коректно и описан в детайли от районния съд в първоинстанционното решение.

Както бе посочено по-горе, в исковата молба се твърди, че на ДАП – Самоков е отреден терен за изграждане на почивна база за предприятието. В тази връзка съдът съобрази следното:

Видно от приетото с Решение по приложения на стр.11 Протокол № 25 от заседанието на Изпълкома на ГНС – Ахтопол от 02.ХІ.1956г., на същата дата е отправена молба до Централна регулационна комисия при Министерството на Комунално стопанство и благоустройство да допусне изменение на уличната регулация на кв.39 и кв.40 по плана на гр.Ахтопол, за оформяне на квартал за строеж на вили и за създаване на парк, който да разкраси брега покрай плажа.

По делото липсват доказателства за удовлетворяване на молбата и за изменение на регулацията. Освен това ищецът не доказа по безспорен начин, че процесният терен попада в бившите кв.39 и кв.40 по плана на гр.Ахтопол, нито се установиха предвижданията по регулация за двата квартала. Нещо повече – налице са данни, че ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Ахтопол попада в бивши земеделски земи, извън регулацията на 4 гр.Ахтопол, които след шестдесетте години са били предоставени от ГНС – гр.Ахтопол на различни предприятия, за устройване на летни почивни бази, допуснати като временно строителство по реда на чл.120 ППЗТСУ отм., а земята била отдавана под наем – стр.85 и сл.

Въпреки това е безспорно, че в периода 1957г. – 1960г. ДАП – Самоков поставил в процесния терен дървени бунгала, като събраният доказателствен материал сочи за постройки със статут на временно строителство – стр.13, 14, 18 и др. по гр.д.№ 310/23г. ЦРС, уредено впоследствие от разпоредбите на ППЗТСУ с нормата на чл.120 от същия правилник.

Към твърдения период на изграждане на почивната база – 1957г. и следващите, предоставянето на държавни терени е ставало по реда на чл.15 от Правилник за държавните имоти отм., както следва: „1. По решение на Министерския съвет - когато учрежденията или учреждението и предприятието са от различни ведомства или едното е от ведомство, а другото от народен съвет.

2. (Изм. - Изв., бр. 80 от 1957 г.) По решение на съответния министър или председател на изпълнителния комитет на народния съвет - когато учреждението и предприятието са от едно ведомство, съответно един народен съвет.

По решение на ръководителя на управлението, към което се числи предприятието, предаващо имотите - когато се предават имоти от предприятие на учреждение, числящи се към едно ведомство

3.По решение на председателя на изпълнителния комитет на по-горния народен съвет - когато учрежденията или учреждението и предприятията са от различни народни съвети.

4. По решение на Министерския съвет - когато учрежденията или учреждението и предприятието са от народни съвети в различни окръзи“.

В конкретния случай е безспорно, че подобен административен акт липсва, липсва и протокол-опис за предаване на държавен имот, както и разрешение за поставяне на бунгалата. Няма данни и за отреждане на терена с регулационен план по реда на чл.37 и чл.39 ЗПИНМ отм. за почивна база на ДАП - Самоков. Горният извод не може да бъде разколебан от приложеното на стр.183 копие от скица, свързано с извършване на ремонтни работи по 5 бунгалата, доколкото съгласно разпоредбата на чл.2 НДИ отм. управлението и стопанисването на държавните имоти, които не са предоставени на други държавни ведомства за стопанисване и управление, се е извършвало от ОНС към ремонтните работи – 20.ІХ.1978г. и ОНС е бил компетентен орган да издаде разрешение за ремонта, изразяващ се в премахване на старите изгнили бунгала и монтиране на нови.

Безспорно, всички събрани доказателства – както писмени, така и гласни (св.Вуков и св.Бърдарски, разпитани в с.з. на 13.12.2023г.), свидетелстват, че имотът и поставените в него бунгала са се ползвали и поддържали от служители на ДАП - Самоков, но при съобразяване с разпоредбата на чл.77, ал.7, т.4 НДИ отм. актуване не е извършено, понеже постройките са били с временен характер.

При така описаната фактическа обстановка, с приложеното на стр.15 по гр.д.№ 310/23г. ЦРС Решение № 50 от 30 март 1989г. на МС на НРБ за образуване на фирми, МС е решил въз основа на чл.11, ал.3, т.1, б. „а“ от Указ № 56 за стопанската дейност да се образуват фирми с държавно имущество и да се прекратят обединенията и предприятията, съгласно приложения.

Постановено е да се образува фирма „Автостарт“, със седалище Самоков. На фирмата е предоставено държавно имущество, което тя получава като правоприемник на Технологичния автомобилен комбинат – София-окръг, по баланса му към 28 февруари 1989г. В тази връзка по делото са приложени Приложение № І – 128/22.6.1989г. – Приемателен протокол към разделителен протокол от 14.06.1989г. (стр.177 по гр.д.№ 310/2023г. ЦРС, идентичен със стр.73 по наст.дело) и Инвентаризационен опис на Почивната база на „Автостарт“ гр.Ахтопол, общ.Царево – стр.175, идентичен със стр.71 по наст.дело.

Видно и от двата документа, под т.І е вписан като актив ЗЕМЯ с площ 1538кв.м., пл.№ 74 по плана на гр.Ахтопол. Включването му в активите на търговско дружество от страна на Държавата, обаче, не води до автоматично придобиване на собственост върху него, понеже счетоводната операция не почива на валидно правно основание. В тази връзка Бургаският окръжен съд се позовава на разясненията по Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 4/2014 г., ОСГК, т.2Г, съгласно които „Осчетоводяването или отразяването в баланс, инвентарна книга и/или друг подобен регистър, воден 6 от държавното предприятие, не е елемент от фактическия състав нито на предоставянето на държавното имущество за стопанисване и управление, нито на уредения в чл. 17а от ЗППДОбП (отм.) придобивен способ, нито на който и да било друг придобивен способ.“ Горните счетоводни операции могат да служат само за индиция за предоставяне на терена, но решаващ е административният акт, с който имотът е предоставен за управление и стопанисване, а при липсата му като непреки доказателства за волята на Държавата да предостави терена може да послужи съставен акт за държавна собственост, в който е вписано предоставеното право, но такъв не е бил съставен към установяване на фактическата власт върху имота по гореописаните причини, нито има каквито и да е доказателства, свидетелстващи за предоставяне на терен.

Разпечатката съдържа 43 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/02c70c20-c64d-4c81-b2f9-498d133e5991