Решение № 229 от 17.05.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 229 гр. Перник, 17.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА при участието на секретаря МИЛЕНА Р. КРЪСТАНОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Административно наказателно дело № 20261720200279 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба от Г. Д. А. против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8506045399, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура", с който на жалбоподателя, на основание чл. 179, ал. 3 във връзка с чл. 187а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба" в размер на 300 лева, за нарушение на чл. 139, ал.

6 от ЗДвП, извършено на 11.01.2023 г.

В жалбата са изложени подробни доводи за незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш. Поддържа се, че на датата на описаното нарушение – 11.01.2023г. му е наложена и компенсаторна такса в размер на 70 лв., която е заплатил незабавно на място при проверка от контролните органи, с което счита, че е изпълнил всички изисквания на закона и поради което е приел, че въпроса е окончателно решен и административно-наказателното производство е прекратено. Сочи, че издаването на електронен фиш години по-късно, след вече прието и реализирано плащане, представлява недопустимо двойно санкциониране за едно и също деяние, като включително и възпрепятства възможността да докаже плащането на компенсаторната такса. Твърди и че винетната такса е била реално платена, като е било налице единствено техническа грешка при изписване на регистрационния номер, която не представлява виновно поведение и не може да обоснове административно наказателна отговорност. При условията на евентуалност се позовава на изтекла погасителна давност по чл. 34, ал. 1, б. „в” от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Съобразно изложените подробни доводи е направено и съответно искане за отмяна на обжалвания електронен фиш.

1

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се явява и поддържа становището за незаконосъобразност на обжалвания акт и направеното съответно искане за неговата отмяна.

Административно-наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител в проведеното по делото открито съдебно заседание. С молба с вх. № 13054/14.04.2026 г. изразява становище за неоснователност на жалбата и прави искане обжалвания електронен фиш да бъде потвърден. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Относно твърдяното от жалбоподателя плащане на компенсаторна такса за процесното нарушение от 11.01.2023 г. твърди, че не е постъпвало такова в Електронната система за събиране на пътни такси.

Настоящият съдебен състав, след като се запозна с доводите и становищата на страните, прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

На 11.01.2023 г., в 11:10 часа, е установено нарушение №

F1FBE3Е530332B94E053011F160A0670, с ППС лек автомобил ХЮНДАЙ САНТА ФЕ, с регистрационен номер ********, с технически допустима максимална маса 2380, в Община Перник, за движение по път А-3 КМ 21+932, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1. т. 1 от Закона за пътищата. Нарушението е установено с устройство № 20321, представляващо елемент от Електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата, измиращо се на път А-3 км 21+932. Собственик, на когото е регистрирано посоченото ППС е жалбоподателя.

Във връзка с установеното нарушение е издаден обжалвания електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8506045399, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура", с който на жалбоподателя Г. Д. А., в качеството на собственик на посоченото ППС, на основание чл. 179, ал. 3 във връзка с чл. 187а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба" в размер на 300 лева, за нарушение на чл. 139, ал.

6 от ЗДвП.

Независимо от налагането на това административно наказание, в обжалвания електронен фиш е посочено и че Г. Д. А. дължи и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, съобразно категорията на притежаваното от него пътно превозно средство в размер на 9 лв.

В обжалвания електронен фиш е посочено, че наказаното лице може да се освободи от административно-наказателна отговорност, ако з 14-дневен срок от получаване на обсъждания електронен фиш бъде заплатена компенсаторна такса по чл.10, ал. 2 от Закона за пътищата в размер на 70 лв., при спазване на чл. 189е, ал. 3 и 4 от Закона за движението по пътищата, като с плащането на компенсаторната такса в срок електронния фиш ще бъде анулиран (не се дължи глоба), а задължението по чл.

10а, ал. 2 от Закона за пътищата ще се счита за изпълнено.

Представена е справка от Електронната система за събиране на пътни такси за закупените ел. винетки на ППС с рег. № ******** за периода на нарушението /л. 20 и сл. от делото/, от която се установява, че за датата на санкционираното с обжалвания електронен фиш нарушение – 11.01.2023 г. не е платена т.н. винетка за процесното ППС.

Така изложената фактическа обстановка се установява от приложените по 2 делото писмени доказателства, които съдът кредитира като достоверни, а именно – електронен фиш № 8506045399 - заверено копие ; известие за доставка ИД P S 1618 0Р104Н К- заверено копие; Създаден доклад от Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал.3от ЗДвП за установени нарушения по чл. 179, ал. 3 - Зв от ЗДвП - извлечение; Статични изображения във вид на снимков материал на пътно превозно средство с peг. № ********- 2 бр. снимки- извлечение; справка за собственост на МПС - 1 страница - извлечение; справка от Електронната система за събиране на пътни такси за закупените ел. винетки на ППС с рег. № ******** за периода на нарушението, Протокол 28765/2021 г. и Заповед № РД-11-983/13.09.2021 г., с които е одобрен образеца на Електронен фиш, справка за регистрирани нарушения на процесното ППС.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:

Жалбата се явява процесуално допустима - същата е депозирана от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок и срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Налице е материална компетентност на издателя на обжалваният акт като електронен фиш и по принцип. В тази връзка съдът отчете нормата на чл. 167а от ЗДвП, съгласно която именно Агенция „Пътна инфраструктура" осъществява контрол върху заплащането на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата чрез електронната система за събиране на пътни такси. При изпълнение на функциите си по този закон, определените от председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура" длъжностни лица установяват нарушенията по чл. 179, ал. 3-3в от ЗДвП, като използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или табелата с регистрационния номер на пътното превозно средство, както и такива за измерване на размерите, масата или натоварването на ос на моторните превозни средства, осъществяват контрол по спазване на задълженията за заплащане на таксите по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, проверяват създадените записи по ал. 3 и на тяхна основа съставят актове за установяване на административни нарушения при спазване на разпоредбите на чл.

189е и чл. 189ж, респ. съставят и връчват актове за установяване на административни нарушения и електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3-3в от ЗДвП. От друга страна, съгласно нормата на чл. 10, ал. 10 във връзка с ал. 1 от Закона за пътищата, Агенция „Пътна инфраструктура" осъществява правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси по този член и функциите на лице, събиращо пътни такси, както и по управлението на смесената система за таксуване на различните категории пътни превозни средства /на база време и на база изминато разстояние/, ведно с дейността по практическото прилагане, въвеждането, функционирането и контрол чрез системата за събиране на пътните такси. В конкретният казус, твърдяното нарушение е именно свързано с незаплащането на дължима пътна такса по чл. 10, ал.

1, т. 1 от ЗП, установено въз основа на електронната система на АПИ, поради което и компетентен орган за контрол и налагане на санкция за такова нарушение по аргумент на регламентираната и цитирана правна уредба, е именно процесният издател – АПИ.

Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗП, за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние такса за ползване на платената пътна мрежа, като в т. 1 е предвидено плащането на винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7 и 7а, която дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа. Съгласно посочената 3 като нарушена в обжалвания електронен фиш разпоредба на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице. В конкретния случай такса е дължима, но от данните по делото се установява, че такава не е заплатена към датата на санкционираното нарушение – 11.01.2023 г.

Независимо от това, обаче, съдът намира, че обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен, тъй като санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП противоречи на Правото на Общността, предвиждайки фиксиран размер на административното наказание „глоба”. Съгласно Решение на Съда от 21 ноември 2024 г. по дело C-61/23 "член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година, трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, вкл. когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административно-наказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса " с фиксиран размер.

Следователно, предвиденият в ЗДвП фиксиран размер противоречи на член 9а от Директива 1999/62/ЕО поради неспазване на принципа за пропорционалност между конкретното нарушение и предвиденото за същото наказание, включително и в хипотезата на неплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата /ЗП/ /така решение № 5249 от 10.02.2026 г. на АдмС - София по адм. д. № 12717/2025 г., решение № 3950 от 28.04.2025 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 109/2025 г. и др./.

В този смисъл, налагането на наказание, което не е съобразено с извършеното нарушение винаги води до неговата отмяна, поради нарушение на основни принципи в правото на ЕС.

С оглед наличието на предпоставки за отмяна на обжалвания електронен фиш на посоченото основание, обсъждането на останалите доводи за незаконосъобразност на същото, релевирани от жалбоподателя, е безпредметно.

За пълнота следва да се посочи, че възражението на жалбоподателя, свързано с изтичане на срока по чл. 34, ал. 1, б. „в" от ЗАНН, е неоснователно. Без съмнение правомощието на държавата да реализира административно-наказателната отговорност на нарушителя с влязъл в сила електронен фиш не може да бъде неограничено във времето. Към процесното специално производство, обаче, касателно сроковете за ангажиране на административно-наказателна отговорност, приложими по аналогия (и по арг. и от чл. 11 на ЗАНН) са институтът на погасителната, съответно на абсолютната погасителна давност за административно-наказателно преследване по чл.