Решение № 1147 от 07.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1147 гр. София, 07.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галя М.

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Валентина Ангелова Въззивно гражданско дело № 20221100501628 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е въззивно – по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

С Решение № 20148603 от 29.06.2021 г., постановено по гражданско дело № 68671 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 89 състав, бил прекратен брака, сключен между Н. И. С. и Б. Й. С., като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи; родителските права над детето Н.Н. С. били предоставени за упражняване на майката, при която да живее, с право на бащата да го вижда и взема всяка първа и трета седмица от месеца от 17 часа в петък до 19 часа в неделя, с преспиване, всяка четна година за Коледните празници от 10 часа на 24.12. до 18 часа на 26.12., с преспиване, а всяка нечетна година – за Новогодишните празници от 10 часа на 31.12. до 18 часа на 02.01. на следващата година, с преспиване, пет последователни дни през зимата (по време на зимната ваканция) и пет последователни дни през пролетта (през пролетната ваканция), както и за тридесет дни през лятото, по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката; осъдил бащата да заплаща на детето си Н., чрез майка му, месечна издръжка от по 300 лева, считано от 27.11.2019 г. до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума 1 до окончателното й изплащане, като допускал предварително изпълнение на решението в частта относно издръжката по чл. 242 от ГПК; предоставил ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Божурище, ж. к. „Пролет“, № 2, ап. 2 на съпругата; постановил тя да носи предбрачното си фамилно име М., като осъдил всяка от страните да заплати окончателна държавна такса при допускане на развода в размер на 25 лева, а Н. С. сумата от 432 лева държавна такса върху определената в полза на детето издръжка.

Недоволен от така постановеното решение останал Н. И. С., ищец в първоинстанционното и въззивник в настоящето производство, който обжалва същото в частите му относно вината си за разстройството на брака, началният момент, от който дължи присъдената в полза на детето издръжка и нейният размер. Излага оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в обжалваните части.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваните части, като съдът постанови, че той няма вина за разстройството на брака, като се определи издръжка за детето Н. в минимален размер и същата се дължи от датата на предявяване на насрещния иск.

Първоначално ищецът е обжалвал и постановеното решение в частите му относно родителските права, местоживеенето на детето Н. и определения режим на лични отношения с него, като с молба, вх. № 49436/03.08.20222 г. същият оттегля въззивната си жалба в тези й части и моли производството по делото да се прекрати в тази част. С определение № 7659/08.08.2022 г., влязло в сила като необжалвано на 24.08.2022 г. въззивният съд е приел оттеглянето на въззивната жалба, подадена от Н.

И. С. срещу първоинстанционното решение в частите му относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето Н. и определеният режим на лични отношения на бащата с детето, като прекратил производството по делото по тази въззивна жалба в посочените части.

В хода на съдебното дирене, лично и чрез пълномощника си по делото, поддържа въззивната си жалба в частите й относно своята вина за разстройството на брака, началния момент, от който дължи издръжка за детето Н. и нейния размер и пледира за уважаването й в тези части. Претендира разноски за настоящата въззивна инстанция по представен списък.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна по жалбата Б. Й. С. (сега с фамилно име М.), ответник по първоначалния и ищец по насрещния иск в първоинстанционното производство и въззиваема страна в настоящето производство е депозирала писмен отговор, с който оспорва жалбата на първоначалния ищец като неоснователна. Излага подробни съображения в подкрепа на заявеното становище, като моли съда да постанови решение, с което да остави същата без уважение. В същия срок тази страна предявява насрещна въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, 2 което обжалва в частите му относно началния момент от който бащата дължи издръжка за детето Н., като сочи, че е предявила насрещен иск, с който е претендирала издръжка за детето за минал период, а именно от 01.09.2019 г., като съдът неправилно определил за начален момент на това задължение датата на завеждане на първоначалната искова молба на 27.11.2019 г.

В хода на съдебното дирене оспорва жалбата на първоначалния ищец като неоснователна и поддържа подадената насрещна въззивна жалба и моли съда да постанови решение, с което да потвърди решението на първоинстанционния съд в обжалваните от първоначалния ищец части и да уважи подадената насрещна въззивна жалба, като осъди бащата да заплаща присъдения в полза на детето Н. размер издръжка считано от 01.09.2019 г. Не претендира разноски и не прави възражения по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК по отношение на претенцията на другата страна за присъждане на разноски. Окончателното си становище по делото излага в писмени бележки, вх. № 74833/09.11.2022 г.

Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лица, имащи интерес от обжалването, като отговарят на изискванията на чл. 261 от ГПК, поради което същите са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

С оглед предмета на въззивна проверка, очертан в жалбите, въззивният съд констатира, че решението на първоинстанционния съд е влязло в сила като необжалвано в частите, досежно прекратяването на брака между страните като дълбоко и непоправимо разстроен, витата на жената за разстройството на брачната връзка, фамилното име на жената след прекратяването на брака, упражняването на родителските права и местоживеенето на детето, както в частта относно режима на лични контакти между детето и бащата, както и в частта относно ползването на семейното жилище.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното :

Производството пред Първоинстанционният съд било образувано по предявен от Н. И. С. брачен иск с правно основание чл. 49, ал. 1 и 3 от СК срещу Б. Й. С., за прекратяване на брака на страните като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на жената, съединен с небрачни искове за предоставяне на упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете Н., определяне на местоживеенето на детето при него, определяне на режим на лични отношения на детето с майката и осъждането й за издръжката на детето в размер на 150 лева месечно, считано от влизане на решението в сила. В писмения си отговор на насрещния иск, първоначалния ищец оспорвал фактическите твърдения на насрещната ищца и считал същия за неоснователен.

Ответницата, в насрещен иск, също заявила становище за прекратяване на брака, 3 но по вина на мъжа, като оспорвала основните факти и обстоятелства от исковата молба, но не и окончателната раздяла между страните, претендирала упражняване на родителските права по отношение на роденото от брака дете, както и издръжка в размер на 300 от бащата, включително и за минало време-за период, попадащ в едногодишния срок преди датата на предявяване на насрещния иск на 11.03.2020 г., а именно от 01.09.2019 г. Претендира ползване на семейното жилище и желаела да носи предбрачното си фамилно име М.. Като брачни провинения на съпруга посочила болезнена ревност, предизвикването на скандали без поводи, безпочвени обвинения, че има извънбрачна връзка и напускане на семейното жилище през септември 2019 г., с което предизвикал фактическата раздяла между съпрузите, която продължавала и сега.

За да постанови съдебния си акт в обжалваните части, Първоинстанционният съд приел за установена следната фактическа обстановка :

Страните по спора са съпрузи и родители на малолетното дете Н., родена на 18.11.2014 г. И двамата родители имали доходи от трудова дейност, като майката посочила такъв в размер на 610 лева, а бащата – в размер на 1200 лева. От представените справки от НАП и НОИ се установяват доходите на страните, като майката се осигурявала на минимална работна заплата, а бащата върху около 1700 лева.

Разпитани били четирима свидетели-по двама водени от всяка страна, като съдът кредитирал показанията им като цяло. С показанията им се установило, че двамата съпрузи често се карали в присъствие на детето, което се притеснявало, спорели за пари и вземали пари на заем. Двамата само спорели, между тях нямало физическо насилие, съпругът не пиел. Съпругата казвала на майка си да не се меси в отношенията им, като преди година съпругът се изнесъл от семейното жилище. В работно време съпругът често се обаждал на съпругата си по телефона, питал я къде и с кого е, с което я притеснявал, пречел на изпълнението на служебните й ангажименти и я поставял в неудобно положение пред колегите й. Съпругата ползвала груб и обиден тон в разговорите си със съпруга, обиждала го. Последният споделял, че не може да живее повече така и ще напусне семейното жилище, което сторил през есента на 2019 г., смятайки, че така ще осигури спокойствие на детето Н.. Той обичал детето и се грижел за него, без свидетелите да сочат конкретно полагани от него грижи и в какво са се изразили същите, и разполагал с подкрепяща среда в лицето на своите близки.

В хода на първоинстанционното производство не са ангажирани доказателства за заплащане на регулярна издръжка от бащата за детето в релевантния период от 01.09.2019 г. до датата на предявяване на насрещния иск на 11.03.2020 г.

При тези фактически констатации първоинстанционния съд постановил съдебния си акт.

Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след 4 като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази приложения закон, по свое убеждение, прие за установено следното :

Въззивният съд споделя в цялост установената от Първоинстанционният съд фактическата обстановка, като не намира за нужно да я преповтаря, а препраща към нея на основание чл. 272 от ГПК, правейки я по този начин част от своя съдебен акт.

Същата се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства, като от писмените доказателства относими към предмета на доказване по делото се явяват следните документи – удостоверение за сключен граждански брак, удостоверение за семейно положение, съпруг/а и деца, удостоверения за доходите на страните, справки от НАП и НОИ за доходите на страните.

Въззивният съд, като прецени показанията на свидетелите Г.С.С., без родство, С.И.К., сестра на ищеца по първоначалния иск, Д.И.К., без родство, С.Б. М., майка на ответницата по първоначалния иск, по реда на чл. 172 от ГПК, кредитира същите в частите им, обсъдени от първоинстанционния съд, като обективни и безпристрастни, подробни, последователни, кореспондиращи с наведените от страните твърдения и дадени в резултат на лични възприятия на същите свидетели за изнесените пред съда факти.

Във въззивното производство също са събрани писмени доказателства, от които относими към предмета на доказване по делото, се явяват следните документи – копие от страници 18-21 от трудовата книжка на Н. С., удостоверение за доходите му и 13 броя платежни нареждания.

От анализа на тези документи се установява, че трудовото правоотношение на Н.

С. с Ю.Б. ЕООД било прекратено от 01.06.2020 г. при условията на чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ-по взаимно съгласие на страните. Също така, за периода 01.10.2021 г. до 30.09.2022 г. Н. И. С., работел като продавач консултант във фирма Т.С. ЕООД, като за същият период реализирал осигурителен доход в размер на общо 8073,18 лева или средномесечен такъв в размер на приблизително 673 лева. От представените платежни нареждания се установява, че за периода 11.12.2019 г. до 08.06.2021 г. Н. С. превел по сметка на Б. М. сумата от общо 396,21 лева, с посочени основания за превода половин такса за детска градина, за уроци, учителка, учебни помагала, половината от сумата за лекарства, като за 2019 г. еднократно превел 30,25 лева за детска градина; за 2020 г. превел седем пъти различни по размер суми в общ размер 169,96 лева с посочените основания, а останалите шест плащания в общ размер на 196 лева направил за 2021 г.