Решение № 150 от 05.07.2025, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. Сливница, 05.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Св. Василев при участието на секретаря Галина Д. Владимирова като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Гражданско дело № 20241890100696 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Д. Р. И., с която против „......................“ ЕООД са предявени обективно кумулативно съединени искове:

1/ установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 19, вр. чл. 22 от ЗПК за прогласяване на нищожността на договор за кредит № L315515 от 08.02.2023 г., респективно на клаузата в договора, предвиждаща такса за експресно разглеждане;

2/ осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 5 лева, част от сумата 349,55 лева, представляваща недължимо платена сума при начална липса на основание по нищожна клауза в договор за кредит, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че e сключил ответника „......................“ ЕООД договор за паричен заем. Посочва, че в договора е предвидено заплащането на такса за експресно разглеждане. Счита, че тази такса е свързана с усвояването на кредита и заобикаля ЗПК. Твърди, че посоченият в договора ГПР не отговаря на действителния такъв. Поради това договорът противоречи на редица разпоредби на ЗПК. Счита, че таксата не е била включена в ГПР. Посочва още, че процесната клауза е неравноправна, тъй като не е индивидуално уговорена.

Счита, че таксата за експресно разглеждане не се дължи. Поради изложеното моли исковете да бъдат изцяло уважени. Претендира разноски.

Ответникът „......................“ ЕООД оспорва исковете. Счита, че договорът и посочените клаузи отговарят на закона и са действителни.

Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически 1 и правни изводи:

По иска с правно основание чл. 124 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 2 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК:

Съгласно чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 от ЗЗД, нищожни са договорите, които противоречат на закона и които противоречат на добрите нрави. Според чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

За основателност на исковете в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да докаже: 1. сключването на процесния договор, 2. съдържанието на процесните клаузи, 3. както и че договора е нищожен на заявените в исковата молба основания – нарушаване на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 10, чл. 19, ал. 1, вр. чл. 10, ал. 2, чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Не се оспорва от ответника, а и от представения по делото договор за потребителски кредит L315515 от 08.02.2023 г., се установява, че между ищеца като кредитополучател и ответника като кредитодател е сключен договор за кредит. По силата на този договор ответникът е предоставил на ищеца в заем сумата от 1500 лева, а ищецът се е задължил да я върне на 18 месечни вноски, от които 17 вноски по 116,57 лева и една вноска 117,25 лева в срок до 10.08.2024 г., заедно с възнаградителна лихва. Към всяка вноска е добавена и такса. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент в размер на 20,00 % и годишен процент на разходите – 56,31 %. Следователно налице е първата предпоставка за уважаване на иска.

На следващо място трябва да се установи дали този договор съдържа клаузи уговарящи такси за експресно разглеждане и дали същите противоречат на закона или го заобикалят. Според договора таксата за разглеждане се дължи в деня на подписване на договора и се включва в месечните вноски. Същата е в размер на 349,55 лева

Сключеният между ответника и ищеца договор, представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което са приложими разпоредбите на този закон. По аргумент от чл. 19 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи (лихви, преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения), като в него не се включват разходите, които потребителят дължи при неизпълнение на договора. Уговарянето на възнаграждение за присъщи на основния предмет на договора услуги заобикаля ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК (ГПР да не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва).

В случая видно от заключението на вещото лице по ССчЕ с включването на договорната лихва, таксата за разглеждане, размерът на ГПР по процесния договор за кредит е 56,31 % и няма разминаване с посочения в договора. От друга страна обаче, същият има единствено цифрово изражение, което е незаконосъобразно, без да се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към закона начин.

2

Според чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да събира такси /т.е. възнаграждение/ за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, но тези дейности не може да са свързани с усвояването и управлението на кредита и освен това трябва да са точно и ясно определени в договора. Освен това таксата може да се събира само веднъж за едно действие. Таксата за бързо разглеждане на заявката за сключване на договор не попада в приложното поле на чл. 10а ЗПК. На първо място, касае се за преддоговорно поведение на кредитора, което е свързано с евентуално бъдещо усвояване на определена кредитна сума. Освен това по своята същност разглеждането на документите и изплащане на кредита е дейност на финансовата институция, свързана с усвояване на кредита - разглеждане на искането, отпускане на исканата сума, оформяне на съответните документи, като това са все действия, които са част от дейността по кредитиране и разходите за тях следва да са включени в цената на основната услуга – по предоставянето на кредит. В този смисъл това не е допълнителна услуга, която следва да се заплаща, а представлява действия, които са присъщи при отпускането на всеки един кредит за разглеждане на искането и изплащане на съответната сума. Предвид това, съдът намира, че тази клауза е нищожна поради противоречието й с императивни законови норми, но и поради противоречието й на добрите нрави с оглед на обстоятелството, че на длъжника е начислена такса с неясна насрещна престация, а самата клауза е предварително уговорена и няма доказателства потребителят да е разполагал с каквато и да е възможност да повлияе върху нейното съдържание. Същата е и с необосновано висок размер с оглед размера на отпуснатия кредит.

Отделно от това с въвеждането на подобен тип такси и разходи се постига заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, която предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Към главницата по кредита се добавят допълнителни суми, които го оскъпяват за сметка на потребителя, независимо от това, че той сам е избрал тези услуги, за които всъщност кредитодателят не следва да събира такса /възнаграждение/. На следващо място следва да се отбележи и явното противоречие на уговорката за заплащане на възнаграждение за тези допълнителни услуги с добрите нрави. Отделно от това претендираните такси водят до неоснователно голямо увеличение на дълга на длъжника. Таксите, които се е задължил да заплати потребителят се явяват прекомерни и не отговарят на изискванията на закона.

Посочените такси създават предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на потребителя. Това е още един аргумент, че тази клауза е нищожна и не поражда целените с нея правни последици. По тези съображения предявения иск следва да бъде уважен.

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД:

Съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. Следователно за уважаване исковете следва да се установи 1. обедняване на ищеца – заплащането на процесните суми; 2. обогатяване на ответника – получаването на сумите; 3. изискуемост на вземането – моментът на даването/получаването на сумата.

3

От заключението на вещото лице по ССчЕ се установява, че ищцата е заплатила на ответника „......................“ ЕООД сумата от 349,55 лева за такса за експресно разглеждане по договор за кредит № L315515 от 08.02.2023 г.

Клаузата, която регламентира такса за експресно разглеждане се явява нищожна и платената по нея сума е лишена от основание. Тази сума подлежи на връщане съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. С оглед на това, основателен се явява и осъдителният иск.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на разноски с оглед уважената част от исковете – в пълен размер. Той е заплатил 50 лева за държавна такса и 300 лева за депозит за вещо лице. Бил е представлявана от адвокат, който е предоставил безплатна правна помощ според чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Ответникът е възразил по разноските.

Отчитайки постановките на решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело № C‑438/22 и определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС съдът намира, че посочените в наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда.

Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Все пак съдът взе предвид като ориентир посочения в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата размер и отчитайки фактическата и правна сложност на делото намира, че следва да бъде определено възнаграждение в размер на 400 лева.

Тази сума се явява напълно адекватна на извършената защита и съдействие по делото. Ето защо ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 350 лева за разноски по делото и 400 лева на адв. Д. М. за осъществената безплатна правна помощ.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК по иска на Д. Р. И., ЕГН **********, съдебен адрес гр. Со........................., чрез адв. М. срещу „......................“ ЕООД, ЕИК:

.................., със седалище и адрес на управление гр. ..........................., клауза по чл. 6.1 от сключения между страните договор за кредит № L315515 от 08.02.2023 г., уговаряща такса за експресно разглеждане на кредита като противоречаща на закона.

ОСЪЖДА „......................“ ЕООД, ЕИК: .................., със седалище и адрес на управление гр. ........................... да заплати на Д. Р. И., ЕГН **********, съдебен адрес гр. Со........................., чрез адв. М., на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД сумата от 349,55 лева за такса за експресно 4 разглеждане по договор за кредит № L315515 от 08.02.2023 г., платена при начална липса на основание.

ОСЪЖДА „......................“ ЕООД, ЕИК: .................., със седалище и адрес на управление гр. ........................... да заплати на Д. Р. И., ЕГН **********, сумата от 350 лева – разноски по делото.

ОСЪЖДА „......................“ ЕООД, ЕИК: .................., със седалище и адрес на управление гр. ..........................., да заплати на Еднолично адвокатско дружество “Д. М.” с адрес гр. Со........................., сумата от 400 лева за осъществената безплатна правна помощ на ищеца.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните с въззивна жалба пред Софийски окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________ 5