Решение № 321 от 26.07.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 321 гр. Пазарджик, 26.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Снежана Стоянова при участието на секретаря Елена Пенова като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно наказателно дело № 20245220200710 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на Р. А. С. от с. В., с ЕГН: ********** против НП № 24-0340-000340 от 16.04.2024 г. на Началник РУ в ОДМВР – Пазарджик, РУ - С., с което на основание чл.183, ал. 4, т.7, предл. първо от ЗДвП и за нарушение на чл. 137А, ал.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 50,00 /петдесет/ лв.

Релевираните в подадената жалба оплаквания се свеждат до твърдения за нарушение на нормата на чл. 42, т. 3 от ЗАНН, която поставя изискване в съдържанието на АУАН да е посочено мястото на извършване на нарушението. Твърди се, че в процесния АУАН са посочени две различни места – с. Л., ул. „П.“ и с. С., ул. „П.“ и по този начин е нарушено правото на защита на жалбоподателя.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

За ответника по жалбата - АНО, редовно призован, не се явява представител. Постъпило е писмено становище, видно от което жалбата се оспорва като неоснователна. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

1

Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие следното:

Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 24.03.2024 г. в 14,00 часа в с. С., ул.“П.“ е управлявал лек автомобил – „БМВ X5“ с рег. № РА 4545 MA, без поставен обезопасителен колан. Нарушението било установено от свид.У.

– служител в РУ - С.. Последният спрял автомобила, управляван от жалбоподателя, по повод рутинна проверка, в хода на която установил, че е водачът е без обезопасителен колан. При така констатираното нарушение свидетелят У. съставил против жалбоподателя АУАН № 1063381 от 24.03.2024 г., който му предявил веднага, на място. Последният се подписал без възражения.

Въз основа на този акт било издадено атакуваното НП № 24-0340000340. Последното било връчено лично на нарушителя на 10.05.2024 г., видно от отбелязването в него, а жалбата против НП била подадена чрез АНО на 17.05.2024 г., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и показанията на актосъставителя - свид.У..

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че по съществото си жалбата е неоснователна.

От показанията на актосъставителя А. У. - разпитан като свидетел, които съдът кредитира като безпристрастно депозирани, се установява, че на посочените в АУАН и НП дата и място жалбоподателят като водач на МПС е извършил нарушение на чл. 137А, ал.1 от ЗДвП, която норма вменява задължение към водачите на МПС да използват обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано при движение на същото. Съдът кредитира показанията на полицейския служител, тъй като са обективни и депозирани от лице, което не е заинтересовано от изхода на делото. Всъщност факта на нарушението не се отрича от жалбоподателя, видно от съдържанието на жалбата.

Неоснователно е посоченото в жалбата възражение, че е нарушено правото на защита на жалбоподателя, поради допуснато нарушение на 2 нормата на чл. 42, т. 3 от ЗАНН. Макар и да е вярно твърдението, че в процесния АУАН са посочени две различни места – с. Л., ул. „П.“ /в титулната част/ и с. С., ул. „П.“ /в обстоятелствената част/, то това не води до неяснота къде е извършено нарушението, съответно не е нарушено правото на защита на жалбоподателя.

В обстоятелствената част на АУАН ясно е посочено, че нарушението е извършено в село С., което се подкрепя от приложената по делото докладна записка и от показанията на актосъставителя. От последните става ясно, че използваната от органите система е генерирала място на нарушението в титулната част на АУАН с. Л., ул. „П.“ вместо с. С., ул. „П.“. Още на същата дата – 24.03.2024 г. е извършена редакция в системата и е поправено мястото на нарушението, което е видно от приложените по делото доказателства /л. 45/.

Съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗАНН наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. АНО е издал процесното НП съобразно посочената разпоредба, въпреки допуснатата нередовност в АУАН, тъй като по безспорен начин са били установени извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В НП правилно и безспорно е посочено, че нарушението е извършено в с. С..

С оглед на горното, възражението че нарушението е недоказано и не става ясно където точно е извършено, е неоснователно. Още повече, че жалбоподателят не твърди в същия ден и час да е управлявал процесния автомобил без обезопасителен колан и в с. Л..

При така установеното съдът намира, че извършеното от жалбоподателя Р. С. запълва състава на вмененото му административно нарушение и правилно е ангажирана неговата административно-наказателната отговорност.

Атакуваното наказателно постановление съдържа всички реквизити, посочени в чл. 57 ал.1 от ЗАНН. Нарушението е ясно конкретизирано като време и място на извършване. Конкретизирани са и обстоятелствата, при които е извършено нарушението.

Съдът не намира за нужно да обсъжда дали АНО се е съобразил при 3 индивидуализацията на наказанието с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, доколкото наказанието е определено във фиксиран размер. Достатъчно е да се каже, че то е съответно на нарушението, тъй като в случая не са налице никакви обстоятелства от които може да се направи извод, че случая разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, т.е не покрива критерия за маловажност.

По изложените съображения обжалваното наказателно постановление е обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото в полза на ОДМВР Пазарджик, към която структурно принадлежи РУ – С., следва да се присъди претендираното от гл. юрск. Пенова юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 80 лева, преценявайки фактическата и правна сложност на делото.

По изложените съображения и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, РС - Пазарджик

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 24-0340-000340 от 16.04.2024 г. на Началник РУ в ОДМВР – Пазарджик, РУ - С., с което на Р. А. С. от с. В., улица „С.“ № 55, с ЕГН: **********, на основание чл.183, ал. 4, т.7, предл. първо от ЗДвП и за нарушение на чл. 137А, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50,00 /петдесет/ лв., като законосъобразно.

ОСЪЖДА Р. А. С. с ЕГН: **********, адрес: с. В., ул. „С.“ № 55, ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР-Пазарджик, представлявана от директор, с административен адрес гр.Пазарджик, пл. „С.“ № 3 юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Административен съд - Пазарджик.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 4