Присъда № 7 от 18.02.2022, Районен съд - Хасково

МОТИВИ към Присъда № 7 от 18.02.2022 г. на Районен съд – Хасково, постановена по НОХД № 746 по описа за 2021 година.

Районна прокуратура – Хасково са внесли срещу подсъдимия А. М. М. от град Хасково обвинителен акт, с който на същия му е предявено обвинение за извършено престъпление по 172б, ал. 1 от Наказателния кодекс за това, че на 12.12.2017 г. в гр. Хасково, обл. Хасково, без съгласието на притежателите на изключителните права - „*********“ и „*************“, използвал в търговската дейност (по смисъла на чл. 13, ал.2, т.2, предложени III-то, вр. ал.1 от ЗМГО), марки (по смисъла на чл. 9, ал.1 от ЗМГО), обекти на тези изключителни права (по см. на чл. 13, ал.1 от ЗМГО), без правно основание, а именно съхранявал, с цел продажба или пускане на пазара на стоки със знаци, идентични на марката за стоки за които марката е регистрирана, а именно 291 броя спортни екипи (долнище и горнище), всички с трайно прикачени върху тях знаци идентични със знаците на търговски марки марка „***** и „*********“ - регистрирани като марки на Европейския съюз с рег. № ******, ***** (национална марка №1****) и **** ****, всички отнасящи се за стоки клас 25 по Ницската класификация – „Обувки, облекло и чанти за атлетика“ по МКСУ и са защитени за територията на Република България, като идентичността е до степен, водеща до вероятност за объркване на потребителя, включващо възможност за свързване на тези стоки с тези марки.

С внесения от РП –Хасково обвинителен акт е повдигнато обвинение и на подс. Ч. А.. от град Пловдив за престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК за това, че към 12.12.2017 г. в гр. Хасково, обл. Хасково, без съгласието на притежателите на изключителните права - „****************“ и „************“, използвал в търговската дейност (по смисъла на чл. 13, ал.2, т.2, предложение III-то, вр. ал.1 от ЗМГО), марки(по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗМГО), обекти на тези изключителни права (по см. на чл. 13, ал.1 от ЗМГО), без правно основание, а именно съхранявал с цел продажба или пускане на пазара на стоки със знаци, идентични на марката за стоки за които марката е регистрирана, а именно - 50 броя спортни екипи (долнище и горнище), всички с трайно прикачени върху тях знаци идентични със знаците на търговски марки „***** и „*****“ - регистрирани като марки на Европейския съюз с рег.№ ******, *******) и ******* всички отнасящи се за стоки клас 25 по Ницската класификация – “Обувки, облекло и чанти за атлетика ” по МКСУ и са защитени за територията на Република България, като идентичността е до степен, водеща до вероятност за объркване на потребителя, включващо възможност за свързване на тези стоки с тези марки.

С решение № 260065 от 17.06.2021 г., постановено от Окръжен съд – Хасково, първоинстанционната Присъда № 5 от 15.01.2020 г., постановена от РС – Хасково по НОХД № 1464 по описа за 2018 година е отменена, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на РС – Хасково, станало 1 основание за образуване на настоящото производство.

В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково при новото разглеждане на делото представителят на Районна прокуратура – Хасково, в хода на съдебните прения, поддържа обвинението във вида, в който е предявено и счита, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства то било доказано, въпреки, че в хода на настоящото съдебно производство се били откроили две основни тези, а именно че подсъдимите А.М. и Ч. А.. са държали маркови стоки, които са били предназначени за продажба и другата теза - че тези стоки били изцяло предназначени за Ч. А...

Видно от доказателствата, събрани в хода на цялото наказателно производство, включително дори и от огледа на колите, в които са били намерени тези маркови стоки било, че се виждали много ясно надписите „****“, знакът на „***“ и знакът на „****“, което и в разпита си подс. Ч. А.. сам потвърдил. Въпреки, че не било уважено от съда направеното искане за провеждане на следствен експеримент, то ясно станало, че микробусът на подсъдимия А.М., който не бил в движение бил използван като склад. Там инкриминираните стоки били държани именно с цел пускането им на пазара под една или друга форма, дали поединично, дали на едро, както се е случило в конкретния случай с подсъдимия Ч. А.., намало значение и нямало съмнение, че били годен предмет на престъплението по чл. 172б, ал. 1 от НК, въпреки несъответствието в изображението на една от процесните марки.

Доказани били както обективните признаци от състава на престъпление, така и субективния момент за всеки от подсъдимите. Според представителя на прокуратурата, за постигане на целите на наказанието по НК, предвид данните, че подсъдимите са неосъждани лица, с добри характеристични данни, следвало да намери приложение разпоредбата на чл. 55 от НК и предлага предвиденото наказание „Лишаване от свобода“ да бъде заменено с „Пробация“, като глобата бъде занижена. Стоките с поставените върху тях търговски марки, следвало да бъдат отнети в полза на държавата и да бъдат унищожени. Моли съдът да признае подсъдимите за виновни в извършване на престъплението, за което им е повдигнато обвинение и да им наложи наказание „Пробация“ за срок от 10 месеца със задължителните пробационни мерки и наказание „Глоба“ в размер на 3000 лева за всеки от тях.

Защитникът на подсъдимия А. М. М. от град Хасково – адв. К.Н. от АК – Хасково пледира да бъде постановен съдебен акт, с който нейния подзащитен бъде признат за невинен по повдигнатото му обвинение. Заявява, че в хода на съдебното следствие не били събрани доказателства, които да подкрепят несъмнено обвинителната теза на държавното обвинение, с оглед на което същата останала недоказана. Счита, че от обективна страна на деянието, в което бил обвинен А.М., държавното обвинение следвало да докаже, че същият на посочената дата и място е осъщестВ. изпълнителното деяние, което му било вменено, а именно че използвал търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 2, предл. 3-то във вр. ал. 1 от Закона за марките и географските означения, обекти на изключителни права, без правно 2 основание, а именно „съхранявал с цел продажба или пускане на пазара“ процесните стоки, каквито доказателства по делото не били събрани, като излага подробни и конкретни съображения в тази насока. Твърди, че по делото категорично се устаноВ.о, че подзащитният й нямал никакво отношение към поръчването и плащането на стоките, дадени за друго лице от Република Турция, като плащането им било станало между други лица, а подс. А.М. приел само да съхрани този неизвестен за него като съдържание багаж и да го даде на получателя му напълно безвъзмездно, като дори не получил и плащане за таксиметровата услуга, с каквато дейност единствено за занимавал. В тази насока били дадените разяснения и в задължителната съдебна практика, а именно в Тълкувателно решение № 1 от 2013г. на ВКС.

По делото не били събрани и веществени доказателства, годни да обосноват обвинителната теза, тъй като в случая не бил спазен предвидения законов ред за тяхното събиране, поради което не следвало да се вземат предвид при оценка на доказателствения материал по делото, като и в тази част излага конкретни доводи. От субективна страна обвинението също не било доказано по несъмнен начин. Деянието по чл.172б от НК можело да бъде извършено само с пряк умисъл, но в случая не била налице и доказателствена обезпеченост на предвидения в тази материалноправна норма умисъл като форма на вина. Моли съда да постанови присъда, с която да признае подсъдимия А.М. за невиновен и да го оправдае за извършване на престъплението, в което е обвинен.

Подсъдимият А. М. М., редовно призован, се явява лично като заявява, че разбира повдигнатото му обвинение, но не се признава за виновен по него, а в хода на съдебното следствие дава подробни обяснения по случая. В хода на съдебните прения се придържа към изложеното от защитника по делото, а при упражняване на правото си на последна дума изразява желанието си да бъде оправдан.

Защитникът на подсъдимия Ч. А.. - адв. Н.П. от АК - Хасково също пледира за невиновност на подзащитния му и моли за оправдаването му по повдигнатото обвинение. Счита, че в хода на досъдебното производство били опуснати процесуални нарушения, които опорочавали извършените процесуално-следствени действия, които не били санирани чрез осъществените в хода на съдебното следствие процесуални действия. В тази връзка заявява, че позицията му нямало да бъде по – различна от тази на защитника на подс. Ч. А.., участвал в производството при първоначалното разглеждане на делото, но следвало да се направи собствен анализ на обвинителната теза и след проведеното съдебно следствие при новото разглеждане на делото. Излага подробни съображения относно доказателствената стойност на определени писмени доказателства, обективиращи извършването на процесуално – следствени действия по приобщаване на веществени доказателства, както и по отношение на недопустимост на свидетелски показания, с оглед качеството на определени свидетели, като лица, извършили действия по разследването. Аргументира 3 доводи по същество и за недоказаност на обвинението, освен от обективна, така също и от субективна страна по отношение на подзащитния му. При условията на евентуалност изразява становище по предложението на прокурора относно санкцията, която трябвало да бъде наложена, заявена в размер на 10 месеца спрямо двамата подсъдими, станало без да бъде разграничена с оглед стоките и техния брой, който се претендирало да бъде съхраняван от двамата подсъдими поотделно. Счита, че от 2017 г. до момента бил изтекъл прекалено голям период от време, който да оправдаел целта, предвидена в чл. 36 от Наказателния кодекс. Затова, в случай, че съдът приеме за виновни и двамата подсъдими, наказанието следвало да бъде по вид, какъвто прокурорът предложил, но в размер съгласно минимално определения в Наказателния кодекс, а глобата, която била предвидена следвало да бъде максимум до 2500 лева

Подсъдимият Ч. А.., редовно призован, се явява в съдебно заседание, проведено на 18.02.2022 г., след като бе разпоредено от съда задължителното му явяване на основание чл. 269, ал. 1, предл. 2 – ро НПК. Не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение и заявява, че не желае да даде обяснения, както и да отговаря на въпроси. В хода на съдебните прения се придържа към казаното от неговия защитник, а при упражняване на правото му на последна дума заявява, че е невинен.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият А. М. М. е роден на **** г. в с. Г., обл. Хасково, същият е ***********, с адрес: гр. Х., ул. ,,*************" .

Видно от приложената по делото Справка за съдимост, рег. № 1312, издадена от Районен съд – Хасково на 20.12.2017 г. подсъдимият А. М. М. не е осъждан, но има данни да е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда и на основание чл. 78а НК, станало с Решение от 26.05.2004 г., постановено от РС – Хасково по НОХД № 315/2004 г., в сила от 10.06.2004 г. От събраните за подсъдимия характеристични данни се установява, че същият е криминално регистриран и имало данни за криминална регистрация – отнася се за деянието, предмет на производството по цитираното по – горе наказателно дело. Вписани са и данни за постановени две присъди във Федерална република Германия.

Отразено в приложената декларация за семейно и материално положение и имотно състояние е, че притежава недвижим имот в режим на СИО и регистрирани на негово име моторни превозни средства, упражнява дейност като едноличен търговец с посочен размер на месечния доход от 540 лева.

Подсъдимаият Ч. А.. е роден на ***** г. в гр. Г., Република Т., същият е **********, с адрес за призоваване: град П. бул. ,,*********.

Видно от приложената по делото Справка за съдимост, рег. № 915, издадена от Министерство на правосъдието, Централно бюро за съдимост на 4

25.01.2018 г. подсъдимият Ч. А. не е осъждан и няма данни да е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда и на основание чл. 78а НК. От събраните за подсъдимия характеристични данни се установява, че същият не е криминално регистриран, женен е за българска гражданка – З. Е. П., а от брака им имат дете – Е. Ч. А... Отразено в приложената декларация за семейно и материално положение и имотно състояние е, че притежава недвижим имот в режим на *** – апартамент в град Пловдив и регистрирани на негово име моторни превозни средства – лек автомобил марка „****“, в режим на ***, упражнява дейност като едноличен търговец с посочен размер на месечния доход от 500 лева.