Решение № 3403 от 28.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3403 гр. София, 28.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20231110166626 по описа за 2023 година

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал искова молба, срещу ответниците Л. А. Д. и Е. Б. Д. с искане да бъде установена дължимостта по отношение на всяка от тях на сумите за потребена топлинна енергия в апартамент № 17, находящ се гр.София, ж.к. „*****“, аб. № 72955, за които е издадена Заповед № 18203/23.06.2023 г. по ч.гр. д. 26618/2023 г. по описа на 76 с-в при СРС, а именно:

1 / Л. А. Д. - 645,16 лв. представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 17, находящ се гр.София, ж.к.

„*****“, аб. № 72955, за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда /17.05.2023 г./ до плащането, сумата от 82,90 лв. - лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.01.2021г. до 09.05.2023 г., сумата от 26,40 лв. - цена за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда /17.05.2023 г./ до плащането, както и сумата от 5.00 лв. лихва за забава в плащането на главницата за разпределение на ТЕ за периода от 16.07.2020 г. до 09.05.2023 г.

2 / Е. Б. Д. - 645,16 лв. представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 17, находящ се гр.София, ж.к.

„*****“, аб. № 72955, за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда /17.05.2023 г./ до 1 плащането, сумата от 82,90 лв. - лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.01.2021г. до 09.05.2023 г., сумата от 26,40 лв. - цена за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда /17.05.2023 г./ до плащането, както и сумата от 5.00 лв. лихва за забава в плащането на главницата за разпределение на ТЕ за периода от 16.07.2020 г. до 09.05.2023 г.

Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали всички абонати на топлопреносното предприятие, без да е било необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.

Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като ответниците - в качеството им на потребител на топлинна енергия, произтичащо от притежаваното от тях право на собственост върху имота, не са осъществили насрещната парична престация – да заплатят установената покупна цена, обективирана в представените по делото фактури.

Сочи, че липсата на плащане е мотивирала ищеца да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, във връзка, с което е образувано производство пред СРС и е издадена Заповед № 18203/23.06.2023 г. по ч.гр. д. 26618/2023 г. по описа на 76 с-в при СРС.

Сочи, че в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответниците са подали възражение срещу издадената заповед за изпълнение, поради което, в указания от съда срок по чл. 415 ГПК, е предявил настоящия иск.

Моли съдът да установи вземанията, които има към ответниците, така както са описани в издадената заповед за изпълнение.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Е. Б. Д. е депозирала писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по тяхното основание.

Релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенциите за главница за топлинна енергия и такса за дялово разпределение.

Твърди, че не е потребител на топлинна енергия. Оспорва ищецът да е страна в облигационно отношение, по силата на което да му е възложено да събира сума за услуга дялово разпределение. Сочи, че не са представени доказателства и за размера й. Оспорва претенцията за лихва, като въвежда възражение, че не е отправяна покана. Моли съда да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК Л. А. Д. е депозирала писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по тяхното основание. Релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенциите за главница за топлинна енергия и такса за дялово разпределение. Твърди, че не е потребител на топлинна енергия. Оспорва ищецът да е страна в облигационно отношение, по силата на което да му е възложено да събира сума за услуга дялово разпределение. Сочи, че не са представени доказателства и за размера 2 й. Оспорва претенцията за лихва, като въвежда възражение, че не е отправяна покана. Моли съда да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски.

Софийски районен съд, като взе предвид доводите и възраженията на страните и обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, достигна до следните фактически и правни изводи:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 26618/2023 г. по описа на СРС, 76 св, вземанията по настоящото производство, съобразно петитума на исковата молба, уточнен с допълнителна молба, съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Исковата молба е предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК от получаване на указанията на съда по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.

Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, поради което предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По исковете по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.153 ЗЕ:

За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответниците топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.

В тежест на ответниците, при доказване на горните факти, е да докажат положителния факт на погасяване на дълга.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване.

Установява от приетите по делото писмени доказателства /л. 127/, че със съдебна спогодба, обективирана в протокол от 24.02.1984 г. по гр.д. № 3187/1984 г. на СРС, 49 с-в, ответниците по спора Е. Д. и Л. Д. са се спогодили процесният недвижим имот, притежаван от тях в съсобственост – по наследство от общия им наследодател Б. Д., да бъде поставен в дял и изключителна собственост на Е. Д., като Л. Д. е заявила, че е получила парично уравнения.

Няма данни по делото за последваща промяна в собствеността върху топлоснабдения имот.

Същият е също така деклариран пред данъчните власти единствено от Е. Д. /л. 103 – 105/, както и във връзка с топлофицирането му единствено Е. Д. е подала декларация за промяна на партида през 2000 г. / л. 25/, посочвайки, че домакинството й се състои от 1 член.

3

С оглед на това, съдът намира, че от представените по делото доказателства, се установява, че целият процесен апартамент е собственост единствено на Е. Д., като само тя /в качеството си на собственик, а и като лице, сключило индивидуален договор с ищеца за предоставяне на топлинна енергия/, следва да отговаря за задълженията за потребена топлинна енергия в него.

По отношение на другия ответник по иска Л. Д., по делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява че страната е била собственик на част от имота в процесния исков период, нито да е сключвала нарочен договор с ищеца, поради което исковете срещу този ответник следва да се отхвърлят изцяло като неоснователни.

В качеството на титуляр на правото на собственост, ответникът Е. Д. се явява и страна по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот, поради което дължи заплащане на потребената в него топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.150, ал.3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се твъри и не се установява ответникът да се е възползвали от правото си по чл.150, ал.3 ЗЕ.

Съгласно чл.143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата. Безспорно се установява по делото с помощта на допуснатата СТЕ, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена топлинна енергия. Не се оспорва от ответника, че начислените при ищеца количества потребена от ответника топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и разпредЕ. от ФДР при спазване нормативната уредба. Установява се по делото, че дяловото разпределение през процесния период е извършвано съгласно Наредба

№16-334 за топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост към Наредба № 16-334.

Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответника във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответника са начислени сметките за процесния период.

4

Ответникът Е. Д. е упражнила своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД, като е заявила възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца с исковата молба вземания.

За да се произнесе по направеното възражение, съдът съобрази следното:

Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело №3/2011г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.

В този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.

По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от 2016 г., като съгласно чл. 33, ал.1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.