Решение № 200 от 04.07.2022, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. гр.Н., 04.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Н., VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Валери Вл. Събев при участието на секретаря Радостина Г. Менчева като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №

20222150100048 по описа за 2022 година

Предявени са:

1. иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД от ЗЛ. ЦВ. Ц. срещу „К.“ ЕАД за прогласяване нищожност поради противоречие със законна на Договор за потребителски кредит с № ***** от ****г.

1.1. в условията на евентуалност на иска по пункт 1: иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за прогласяване на нищожност поради противоречие със закона на клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договор за потребителски кредит с № ***** от ****г.;

1.2. в условията на евентуалност на иска по пункт 1: иск по чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за прогласяване на нищожност поради противоречие с добрите нрави на клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договор за потребителски кредит с № ***** от ****г.

2. иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД от ЗЛ. ЦВ. Ц. срещу „А.Т.“ ЕООД за прогласяване нищожност поради противоречие със законна на Договор за предоставяне на поръчителство от ****г..

2.1. в условията на евентуалност на иска по пункт 2: иск по чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за прогласяване на нищожност поради противоречие с добрите нрави на Договор за предоставяне на поръчителство от ****г.;

3. насрещен иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ от „К.“ ЕАД срещу ЗЛ. ЦВ.

Ц.;

3.1. при условията на евентуалност иск по чл. 23 ЗПК вр. чл. 55 от ЗЗД от „К.“ ЕАД срещу ЗЛ. ЦВ. Ц..

Ищцата ЗЛ. ЦВ. Ц. е предявила срещу ответника „К.“ ЕАД иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за прогласяване нищожност поради противоречие със законна на Договор за потребителски 1 кредит с № ***** от ****г., при условията на евентуалност - иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за прогласяване на нищожност поради противоречие със закона на клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договор за потребителски кредит с № ***** от ****г. и при условията на евентуалност - иск по чл. 26, ал.

1, предл. 3 от ЗЗД за прогласяване на нищожност поради противоречие с добрите нрави на клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договор за потребителски кредит с № ***** от ****г. Предявен е иск срещу ответника „А.Т.“ ЕООД с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за прогласяване на нищожност поради противоречие със закона на Договор за предоставяне на поръчителство от ****г., а при условията на евентуалност - за прогласяване на нищожност поради противоречие с добрите нрави на Договор за предоставяне на поръчителство от ****г. Ищцата сочи, че сключила с „К.“ ЕАД Договор за потребителски кредит с № ***** от ****г., а въз основа на чл. 4, ал. 1 от него сключила с „А.Т.“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство от ****г. Излага, че договорът за потребителски кредит противоречи на чл. 19, ал. 4, чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Развива подробни съображения в тази насока. Излага доводи и за конкретно противоречие на клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора с цитираните текстове. Намира, че същата противоречи и на добрите нрави, като излага съображенията си за това. Счита, че посочената клауза, както и Договор за предоставяне на поръчителство от ****г. противоречат на чл. 143, ал. 1 и чл. ***, ал. 1 от ЗЗП, като развива съображения за противоречие с добрите нрави и на договора за поръчителство. С тези доводи моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника „А.Т.“ ЕООД е подаден отговор, с който се твърди неоснователност на исковете. Акцентира се върху обстоятелството, че ищцата е можела да избере да сключи необезпечен кредит или да предостави банкова гаранция, като не е била задължена да сключва договор с дружество – гарант. Оспорва се твърдението, че възражението по договора за поръчителство следвало да бъде включвано от „К.“ ЕАД в ГПР. Развиват се доводи в тази насока.

Оспорват се твърденията, че ищцата е въведена в заблуждение. Твърди се, че договорът за поръчителство е съвсем отделен. Сочи се, че не е налице липса на насрещна престация по този договор. Обръща се внимание, че ищцата е имала възможност да се откаже от него. От съда се иска да отхвърли претенциите. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника „К.“ ЕАД е подаден отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват. Обръща се внимание, че сключването на договор за поръчителство е възможност, а не задължение. Излагат се аргументи в тази насока. Оспорва се ищцата да е била въведена в заблуждение. Сочи се, че договорът за поръчителство е съвсем отделен. Отправя се изявление за обявяване на вземанията по договора за предсрочно изискуеми, като се сочи, че за периода 30.10.2021г. – 01.03.2022г. не са заплащани вноски. От съда се иска да отхвърли претенциите. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от „К.“ ЕАД срещу ЗЛ. ЦВ. Ц. е предявен насрещен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ за присъждане на сумата от 458,07 лв., представляваща частична претенция за главница по Договор за потребителски кредит с № ***** от ****г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата претенция. При условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 23 ЗПК вр. чл. 55 ЗЗД за връщане на сумата от 458,07 лв., представляваща част от чистата стойност на кредита, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата претенция. Ищецът по насрещния иск сочи, че на ****г. бил сключен соченият договор, след като Ц. кандидатствала онлайн за отпускане на кредит. Излага, че договорът се сключил под формата на електронен документ с посочена крайна дата за погасяване на сумата – 10.02.2023г. Сочи, че договорът бил сключен при спазване на ЗПФУ и ЗЕДЕП. Излага, 2 че дружеството предоставило на Ц. заем в размер на 2772,07 лв., при лихвен процент от 39,81 % и годишен процент на разходите – 47,94 %. Сумата следвало да се върна на 24 месечни вноски от по 169,33 лв. всяка. Твърди се, че лицето многократно е търсено с цел извънсъдебно уреждане на отношенията. Сочи се, че Ц. е заплатила изцяло 7 погасителни вноски и частично осмата, като към момента на предявяване на насрещния иск са падежирали 6 вноски, а непогасените задължения към 01.03.2022г. са в размер на 2173,49 лв. – главница за периода 30.10.2021г. – 28.02.2023г., 697,59 лв. – договорна лихва за периода 30.10.2021г. – 28.02.2023г. и 16,17 лв. – обезщетение за забава за периода 01.11.2021г. – 01.03.2022г. С насрещната искова молба се отправя волеизявление за обявяване на вземанията по кредита за предсрочно изискуеми. Излага се, че дори договорът за кредит да е недействителен, то Ц. дължи връщане на чистата стойност по кредита – 2173,49 лв. С тези доводи от съда се иска да уважи претенцията. Претендират се разноски.

В дадения срок по чл. 131 ГПК от З.Ц., чрез процесуалния й представител, е подаден отговор на насрещната искова молба, с който предявеният насрещен иск се оспорва. Сочи се, че тя не е дала повод за завеждане на такъв иск. Поддържат се доводите за нищожност на договора за потребителски кредит. От съда се иска да отхвърли насрещната искова претенция. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По предварителен въпрос във връзка с предявените от ищцата срещу ответниците искове:

В основата на всеки от предявените от ищцата срещу двамата ответници искове се поставя общ въпрос, а именно за валидността на клауза, свързана с определяне на отделно възнаграждение по сключен договор за поръчителство. По този въпрос съдът прави следните изводи:

Следва да се обърне внимание, че макар договорът за кредит № ***** от ****г. (на л. 6 – л.

8 от първоначално образуваното гр. д. № 8879/2021г. по описа на Районен съд Бургас) и договорът за поръчителство от ****г. (на л. 54 – л. 57 от делото) да са сключени отделно , то е очевидна договорната обвързаност между кредитора и поръчителя . В такава насока на първо място е уговорката в чл. 4, ал. 1 от договора за кредит, според която договорът за поръчителство следва да се сключи с одобрено от заемодателя дружество – поръчител. Освен това договорът за поръчителство е сключен в същия ден като договора за паричен заем. Налице е изрична уговорка за приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството , вкл. и заплащането й директно на заемателя – чл. 8, ал. 5 от Договора за поръчителство. Не без значение е й обстоятелството, че „А.Т.“ ЕООД и „К.“ са „свързани лица“ (второто дружество е едноличен собственик на капитала на първото). Дългът по кредитното правоотношение и този по договора за поръчителство (с оглед цитираните обстоятелства) следва да се разглеждат като едно цяло . Ето защо задължението към поръчителя следва да се включи в общия размер на разходите по кредита.

По този начин е постигнато заобикаляне на чл. 19, ал. 4 от ЗПК относно максималния размер на годишния процент на разходите. По арг. от чл. 19, ал. 4 от ЗПК и Постановление № 426 на МС от 18.12.2014г. максималният размер на годишния процент на разходите не може да надвишава 50 %.

В договора е вписан такъв процент от 47,94 %, като с прибавяне на сумата от 3282,48 лв. (по 136,77 лв. на месец видно от приложение № 1 към договора за поръчителство) безспорно разходите ще надвишат 50 %. От своя стрна последното води до нищожност на клаузата, предвиждаща възнаграждение по договора за поръчителство – арг. от чл. 19, ал. 5 от ЗПК. В множество съдебни актове въззивната инстанция е имала повод да се произнесе в същата насока – 3

Определение № 261052 от 18.12.2020г. по в.ч.гр.д. № 2807/2020г. по описа на Окръжен съд Бургас, Определение № VI-261041 от 17.12.2020г. по в.ч.гр.д. № 2762/2020г. по описа на Окръжен съд Бургас, Определение № 261003 от 14.12.2020г. по в.ч.гр.д. № 2782/2020г. по описа на Окръжен съд Бургас и много други.

С оглед дадения отговор на този предварителен въпрос, съдът прави следните фактически и правни изводи по предявените по делото искове.

По предявения от ЗЛ. ЦВ. Ц. срещу „К.“ ЕАД иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за прогласяване нищожност поради противоречие със законна на Договор за потребителски кредит с № ***** от ****г.:

В доказателствена тежест на ищцата е да докаже, че посочената сделка - Договор за потребителски кредит с № ***** от ****г., е сключена, както и твърденията си, че договорът противоречи на закона.

Съгласно чл. 19, ал. 5 от ЗПК к лаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4 (относно годишният процент на разходите), се считат за нищожни, а според чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В чл. 26, ал. 4 ЗЗД е предвидено, че н ищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните и части.

В случая нищожните клаузи са сключени с договора за поръчителство – чл. 4, ал. 1 от Договора за кредит, поради което не влекат след себе си нищожност на целия договор и предявеният главен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за прогласяване нищожност на целия договор е неостнователен.

По предявения от ЗЛ. ЦВ. Ц. срещу „К.“ ЕАД в условията на евентуалност на иска по пункт 1: иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за прогласяване на нищожност поради противоречие със закона на клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договор за потребителски кредит с № ***** от ****г.:

В доказателствена тежест на ищцата е да докаже, че посочената сделка - Договор за потребителски кредит с № ***** от ****г., е сключена, както и твърденията си, че клаузата на чл.

4, ал. 1 от договора противоречи на закона.

Както се установи клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договора за кредит, в частта й, в която се вменява задължение на ищшцата да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „К.“ юридическо лице (поръчител) в срок до 48 часа от подаване на заявлението, е нищожна, тъй като има за цел да заобиколи правилата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и да доведе до годишен процент на разходите, който надвишава определения от закона. Поради тази причина и на основание чл.