Решение № 144 от 08.10.2026, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. К.., 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖА., I. СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Васка Д. Халачева

Петър Д. Дамянов при участието на секретаря Елина П. Урумова като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно гражданско дело № 20265100500189 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

С Решение № 211/29.04.2026 г., постановено по гр.д. № 604/2025 г., Районен съд – КърджА. е признал за установено на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС по отношение на Ф. С. А., С. С. А., А. С. А., С. К., А. Д. Н. и В. М. М., че М. А. С. и З. А. С., са собственици въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност на поземлен имот с пл. сн. № 227, в кв. 32 по кадастралния и регулационен план на с. Б., одобрен със Заповед № 609/02.07.1987 г., целият с площ от 850 кв. м., ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 82,96 кв. м., състояща се от три стаи и коридор на първия етаж и три стаи, коридор и тераса на втория етаж, при граници на поземления имот: север - поземлен имот с пл. сн. № 228, запад - поземлен имот с пл. сн. № 228 и юг - общинско място, и на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК е отменил Нотариален акт № **, том **, рег. № ****, дело № ***** по описа на нотариус К.Д. с рег. № *** в НК, вписан под Акт № ***, том **, дело № ****** в СВ-К., с който С. А. А. е признат за собственик въз основа на обстоятелствена проверка за собственик по давност на поземлен имот с пл. сн. № 227, в кв. 32, по кадастралния и 1 регулационен план на с. Б., одобрен със Заповед № 609/02.07.1987 г., целият с площ от 850 кв. м., ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 82,96 кв. м., състояща се от три стаи и коридор на първия етаж и три стаи, коридор и тераса на втория етаж, при граници на поземления имот: север - поземлен имот с пл. сн. № 228, запад - поземлен имот с пл. сн. № 228 и юг - общинско място, както и издадения въз основа на него по наследствено правоприемство от С. А. А. Нотариален акт за собственост на недвижими имоти на основание чл. 587, ал. 1 от ГПК № *, том *, рег. № ******, дело № ****** по описа на нотариус Л.Т. с рег. № *** в НК, вписан под Акт № ***, том *, дело № **** в СВ-К.., с който Ф. С. А., С. С. А., А. С. А., С. К., А. Д. Н., са признати за съсобственици на посочените идеални части от на поземлен имот с пл. сн. № 227, в кв. 32, по кадастралния и регулационен план на с. Б., одобрен със Заповед № 609/02.07.1987 г., целият с площ от 850 кв. м., ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 82,96 кв. м., състояща се от три стаи и коридор на първия етаж и три стаи, коридор и тераса на втория етаж, при граници на поземления имот: север - поземлен имот с пл. сн. № 228, запад - поземлен имот с пл. сн. № 228 и юг - общинско място, както и издадените въз основа на него Нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот № *, том *, рег. № *****, дело № ***** по описа на нотариус Л.Т. с рег. № **** в НК, вписан под Акт № ***, том *, дело № ***** в СВ-К.., с който Ф. С. А., дарява на В. М. М., 1/10 ид.ч. от описания имот и Нотариален акт за покупкопродажба на идеални части от недвижим имот № **, том *, рег. № ****, дело № ***** по описа на нотариус Л.Т. с рег. № *** в НК, вписан под Акт № **, том *, дело № ****** в СВ-К.., с който Ф. С. А. продава на В. М. М., 5/10 ид.ч. от описания имот.

Първоинстанционният съд, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, е осъдил ответниците Ф. С. А., С. С. А., А. С. А., С. К., А. Д. Н. и В. М. М., да заплатят на ищците М. А. С. и З. А. С., направените по делото разноски за платена държавна такса в размер на 51.13 евро (100 лева), 5.11 евро (10 лева) за съдебни удостоверения и 1 227.10 евро за адвокатско възнаграждение.

Настоящото производство е образувано по въззивна жалба, депозирана чрез процесуален представител, от недоволните ответници в първоинстанционното производство - Ф. С. А., С. С. А., А. С. А., С. К., А. Д.

2

Н. и В. М. М.. С нея решението се атакува като неправилно, постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, както и необосновано. Излагат се съображения. В жалбата се твърди, че видно от мотивите на обжалваното решение, същото се основавало само на показанията на разпитаните трима свидетели от страна на ищците, които не били категорични, поради което не давА. право на съда да вземе решение, че следва да ги кредитира и приеме, че са взаимосвързани и придобити при условията на непосредствено и лично възприятие за описаните факти и обстоятелства, като живущи в населеното място, в което се намира процесния имот.

Според жалбоподателите първоинстанционният съд напълно игнорирал събраните гласни доказателства, ангажирани от страна на ответниците, с което допуснал съществено нарушение на установените съдопроизводствени правила – да обсъжда събраните доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Изтъкват, че съдът телеграфно отразил, че показанията на св.Ш.Р. не следва да се кредитират, тъй като не кореспондирА. с останА.те свидетелски показания, доколкото ищцовите свидетели заявили, че не чувА. и виждА. наследници на С. А. да идват в селото. Намират за неправилни и необосновани изводите на съда, че показанията на св. Ш.Р. не установяват, че братът на ищцата З. е разрешил на сестра си да живее в къщата за известно време и че ищците са се настанили в нея с негово знание. Считат, че същият не може да бъде подкрепен с визираното от него Решение № 483/11.12.2012 г. по гр.д. № 493/2012 г. на ВКС, с което приема, че описаните действия на наследодателя на св. Ш.Р. представляват търпими действия и са се извършвА. с изричното или предполагаемо съгласие на владелеца. Освен гласните доказателства, първоинстанционния съд не обсъдил и приетите писмени доказателства, съдържащи данни за действия по противопоставяне от страна на ответниците, изразяващо се в отправено през 2007 г. искане от наследодателя на ответниците С. А. А., ищците да освободят процесния недвижим имот, предвид че същият се легитимирал като собственик на имота по давностно владение, за което е съставен НА за собственост № ***** г., както представените квитанции за плащане на дължимите данъци от ответниците за периода от 1990 г. до завеждане на исковата молба, така и от необсъдените връчвани нотариални покани за освобождаване на процесния имот през 2007 г. и през март 2025 г.

3

Според жалбоподателите не е обсъждано и анА.зирано, признаването от ищците, потвърдено от свидетелите по делото, че след смъртта на сина им, отношенията между страните се влошили изключително и от този момент било нА.це безспорно противопоставяне на ползването на имота, а не както първоинстанционния съд приел, че са нА.це търпими действия, обосновани с неприложима съдебна практика.

Жалбоподателите сочат, че фактическият състав на чл. 68, ал.1 от ЗС не е установен по делото, предвид че ответниците всяка година, считано от 1990 г. до завеждане на делото са посещавА. имота и са отсядА. в него; че до 2004 г. ищците не са препятствА. тези им действия; че от 2004 г. ответниците продължавА. да идват всяка година в имота, но всеки техен опит да влязат и останат в него бил осуетяван по насилствен начин. Изтъкват, че първият ищец М. СА. С. под влияние на алкохол ги заплашвал със физическа саморазправата, което се подкрепяло от показанията на св. Ш.Р..

На следващо място сочат в жалбата, че първоинстанционният съд е изключил изцяло в мотивите си обстоятелството, че общия наследодател на страните по делото - А.А.Й. е построил процесния имот, а общия наследодател на ответниците - С. А. е дал разрешение на ищците да ползват старата къща в имота, в която се самонастанили, както че процесният имот е собственост по наследство на ищцата З. А. С. и на всички ответници по делото. Твърдят, че ищците не са доказА. фактическия състав на владението, затова съдът следвало да прецени всеки елемент на владението според вид, предназначение и по начин на ползване. Изтъкват, че постоянното владение не означава осъществяване на непрекъснато фактическо въздействие, защото фактическата власт може да се упражнява и чрез периодични посещения, ако същите сочат намерение за своене на имота, каквито са осъществявани от страна на всички ответници заедно и поотделно.

Твърдят, че събраните по делото доказателства установявА., че ответната страна е прекъсвала упражняването на владелческата власт на ищците по отношение на процесния имот и този факт не следвало да бъде игнориран от съда. Оспорват като неоснователни и необосновани, изложените от съда мотиви, че не са доказА. в качеството им на наследници на общия им наследодател С. А., че същият е собственик или владелец на процесния имот.

Твърдят още, че ищците не са доказА. от кой определен момент е 4 установена фактическата им власт, а и такъв в решението липсвал. С оглед на посоченото, неправилно първоинстанционния съд отменил на основание чл.537, ал.2 от ГПК, НА № **, том **, рег. № ****, дело № ***** по описа на нотариус К.Д. с рег. № *** в НК, вписан под Акт № ***, том **, дело № ****** в СВ-К., констативен НА № *, том *, рег. № ******, дело № ****** по описа на нотариус Л.Т. с рег. № *** в НК, вписан под Акт № ***, том *, дело № **** в СВ-К.. и Нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот № **, том *, рег. № ****, дело № ***** по описа на нотариус Л.Т. с рег. № *** в НК, вписан под Акт № **, том *, дело № ****** в СВ-К...

Жалбоподателите искат обжалваното решение да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново по съществото на спора. Претендират присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

В дадения надлежен по чл. 263, ал. 1 от ГПК срок, от ответниците по жалбата - М. А. С. и З. А. С., е постъпил отговор на същата, с изложени съображения за нейната недопустимост относно въззивницата Ф. С., и нейната неоснователност относно останА.те въззивници. Въззиваемите искат съда да остави без разглеждане въззивната жалба, в частта й подадена от Ф. С. и да потвърди решението на първоинстанционния съд. Претендират присъждане на разноски за въззивната инстанция.

В съдебно заседание, жалбоподателите С. С. А., Ф. С. А., А. С. А., С. К., А. Д. Н. и В. М. М. не се представляват. С писмено становище, подадено чрез процесуалния им представител адв. К., поддържат въззивната си жалба по изложените в нея съображения. Претендират присъждане на разноски, съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК.

В съдебно заседание, въззиваемите М. А. С. и З. А. С., чрез процесуалния си представител адв. С., оспорват въззивната жалба. Представят писмена защита. Претендират присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Окръжният съд, по повод депозираната въззивна жалба, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата, като подадена в срок и от имащи правен интерес от това лица, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.

Производството пред Районен съд – КърджА. е образувано по предявени от ищците М. А. С. и З. А. С., активно и пасивно субективно и обективно 5 съединени установителни искове с правно основание чл. 124 от ГПК, вр. с чл.79, ал. 1 от ЗС, за признаване за установено по отношение на ответниците Ф. С. А., С. С. А., А. С. А., С. К., А. Д. Н. и В. М. М., че ищците са собственици на поземлен имот с пл. сн. № 227, в кв. 32 по кадастралния и регулационен план на с. Б., одобрен със Заповед № 609/02.07.1987 г., целият с площ от 850 кв. м., ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 82,96 кв. м., състояща се от три стаи и коридор на първия етаж и три стаи, коридор и тераса на втория етаж, при граници на поземления имот: север - поземлен имот с пл. сн. № 228, запад - поземлен имот с пл. сн. № 228 и юг - общинско място и на основание чл.537, ал.2 от ГПК да бъдат отмени констативен нотариален акт, вписан под Акт № **, том **, дело № ***** в СВ-К. и констативен нотариален акт за собственост, вписан под Акт № ***, том *, дело № ****** в СВ-К.

Разпечатката съдържа 27 от 100 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/02c17466-c183-4531-b878-95fd487589f7