Решение № 865 от 03.04.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 865 гр. Бургас, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ФИЛИП СТ. РАДИНОВ при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело № 20252120105753 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.

Образувано е по предявени от „АПС Бета България“ ЕООД срещу В. С. М., искове за установяване в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца, сумата от 500 лева, представляваща главница по сключен между „***“ АД и длъжника договор за потребителски кредит от 21.01.2020 г., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.02.2025 г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от 15 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 21.01.2020 г. до 20.02.2020 г. и сумата от 324,86 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.02.2020 г. до 29.01.2025 г., като вземането е прехвърлено на заявителя по силата на договор за цесия от 22.03.2024 г., за които суми е издадена Заповед № ***/27.02.2025 г. по ч. гр. д. № ***/2025 г. на РС - Бургас, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал.

1 ЗЗД.

Твърди се, че между ответницата и „***“ АД по ел. път е сключен договор за потребителски кредит от 21.01.2020 г., по силата на който на ответницата е предоставена сумата от 500 лева, който същата се е задължила да върне на една вноска в размер на 500 лева, с краен падеж 20.02.2020 г., ГЛП – 0 % и ГПР – 42,58 %. Поддържа се, че ответницата не е заплатила в срок задълженията по договора за кредит, поради което същите са прехвърлени от него на ищеца с договор за цесия от 22.03.2024 г. Сочи се, че длъжникът е уведомен по ел. поща за цесията, а ако не бъде възприето последното, се иска връчване на уведомлението, ведно с преписа от исковата молба. Поддържа се, че за процесното вземане ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение, връчена по чл. 47, ал. 5 ГПК и в дадените от съда указания по чл.

415 ГПК са породили правен интерес от предявяване на настоящите искове.

Направено е искане за уважаване на предявените искове.

Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответницата чрез процесуалния си 1 представител, е депозирала отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявените искове. Не се оспорва сключването на процесния договор за кредит и че заетата сума в размер от 500 лева е усвоена от ответницата, но се оспорва дължимостта на лихви, като се твърди, че договорът е нищожен поради противоречие чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 1 ЗПК. Поддържа се, че същият е бил сключен за едногодишен срок, а не за месечен срок, който впоследствие е удължен на три години, в които ответницата е дължала по 15 лева възнаградителна лихва на месец. Противопоставено е възражение за погасителна давност на лихвата.

Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.

В съдебното заседание ищецът не се представлява.

В съдебно заседание, чрез особения си представител, ответникът поддържа отговора на исковата молба.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно е от присъединеното ч. гр. д. № *** по описа за 2025 г. на РС -Бургас, че в полза на ищеца срещу ответниците е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за сумите, предмет на установителните искове, срещу която са подадени възражения, и исковете са предявени в срока по чл. 415 ГПК.

От ищеца по делото са ангажирани като писмени доказателства сключен между „***“ АД и длъжника договор за потребителски кредит от 21.01.2020 г., със следните параметри: заета сума – заета сума от 500 лева, дължима сума - 500 лева, с краен падеж 20.02.2020 г., ГЛП – 0 % и ГПР – 42,58 %; Съгласно чл. 20 от договора е уговорена неустойка в размер от 0,9% при непредоставяне на обезпечение по чл. 17 от договора. Договорът е придружен с Общи условия, погасителен план и стандартен европейски формуляр. Представени по делото са и договор за цесия от 22.03.2024 г., пълномощно в полза на ищеца за уведомяване на длъжниците за извършените цеисии, инкорпорирано в т.4.3. от договора за цесия, както и уведомление за извършена цесия до ответника.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно - счетоводна експертиза се установява, че усвоената сума по кредита е 500 лева и по договора няма извършени погашения от ответницата.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответникът е издадена по реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение редовно връчена по чл. 47, ал. 5 ГПК и в изпълнение на указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземанията, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост в частта по предявените установителни искове.

Предявени са искове с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл.

240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи в процеса в условията на пълно и главно доказване възникването в негова полза на изискуеми вземания, за които е издадена заповедта, т. е. да докаже възникването в негова полза на изискуеми вземания, за които е издадена заповедта, т. е. да докаже, че между страните е налице валидна облигационна връзка по посочения в исковата молба договор, включващ твърдените клаузи за дължимост на главница и лихви, по силата на който сумата по заема е усвоена от ответницата и за нея е възникнало задължение да заплати сумите, предмет на иска в претендираните размери, както и извършената цесия и уведомяването на ответницата за нея. Ищецът следва да установи, че клаузите, на които се основават вземанията по договора са индивидуално уговорени, тоест, че не са 2 неравноправни. В тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на задълженията си да заплати процесната сума или направените правоизключващи и правонамаляващи възражения.

Между страните е сключен договор за паричен заем от разстояние, по силата на който на ответницата е предоставена сумата от 500 лева. От приетите по делото писмени доказателства се установява, че тази сума е преведена и усвоена от ответника посредством услугите на Изипей, което обстоятелство се потвърждава от заключението на вещото лице по възложената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като пълно и обосновано. Въпросният договор е сключен по реда на ЗПФУР, където е предвидена възможността за предоставяне на парични кредити от разстояние, като отношенията между страните в тази връзка се уреждат по електронен път. Сключването на договора става не чрез подписването му от кредитополучателя, а посредством избиране на изпратена му препратка на съответна интернет страница на заемодателя, като чрез активиране на въпросния линк се счита, че потребителят е потвърдил съгласието си по договора. С избора си да активира съответната препратка потребителят е приел условията на съглашението. Дали същият се е запознал предварително с общите условия и дали ги е приел, в случая е без значение, защото той е имал тази възможност преди да направи онлайн избора си за сключването на договора.

С извършване на това фактическо действие последният се валидира и страните се задължават по него, а наред с това се считат и обвързани от общите условия, които са неразделна част от съглашението, без да е необходимо по отношение на клаузите от тях да се изразява отделно волеизявление за приемането им. Още повече, че изрично в тези общи условия е записано, че при одобряването на заемателя, на електронната поща на същия се изпраща като прикачен файл текстът на договора, в който е маркирано, че ОУ са неделима част от него. Наред с това е посочено, че с натискане на линка за потвърждение се декларира запознаване и съгласие с условията на договора, което пък е предпоставка за превеждане на съответната заемна сума по банковата сметка. По тези съображения съдът приема, че в случая е възникнало валидно правоотношение по такъв тип договор за потребителски кредит, по което всяко едно от лицата дължи изпълнение, като с извършения превод на исканата парична сума кредитодателят е изпълнил своето основно задължение. Оттук следва, че и ответникът дължи връщане на заема в съответния срок, като в противен случай в негова тежест възникват задължения за обезщетение за забава.

Ответникът, в чиято тежест е било, не е представил доказателства за цялостно връщане на сумата на уговорения падеж, поради което решаващият съдебен състав приема, че по отношение на същия са налице елементите от фактическия състав на виновно неизпълнение на поето договорно задължение.

Процесният договор за паричен заем е потребителски съобразно легалната дефиниция на чл. 9 ЗПК. Сключен е при действието на ЗПК и нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда.

Според нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Според дефиницията дадена в § 1, т. 1 "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

В случая в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора за кредит не е отразен вярно годишният процент на разходите, като не са посочени всички разходи и допускания, а именно тези неустойката по чл. 20 от договора в размер от 0,9 %. Уговорена в този размер, представляващ процент от стойността на всеки усвоен транш, същата е невключена ГПР от 42,58 % не съответства на действителния. Действията по предоставяне на обезпечение и 3 неустойка при неизпълнението, са свързани пряко или косвено с кредитното правоотношение, а именно с отпускането и предоговарянето на параметри от конкретния договор за кредит, поради което следва да бъдат включени в годишния процент на разходите.

В този смисъл е и даденото задължително тълкуване в Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело C714/22 член 3, буква ж) от Директива 2008/48. Предмет на цитираното решение са именно коментираните клаузи, включени в сходен договор между потребител и същото дружество. В т. 1 от решението по категоричен начин е възприето, че чл. 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, следва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител, приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "годишен процент на разходите" по смисъла на посочения чл. 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. В т. 4 от цитираното решение е прието, че чл. 3, пар. 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че клауза от договор за потребителски кредит, която позволява на съответния потребител да отлага или да разсрочва плащането на месечните вноски по кредита срещу заплащането на допълнителни разходи, макар да не е сигурно, че този потребител ще се възползва от посочената възможност, може да има неравноправен характер, когато по - специално тези разходи са явно непропорционални спрямо размера на отпуснатия заем. Настоящият случай попада в приложното поле на т. 1 от цитираното решение.