Определение № 428 от 04.09.2023, Районен съд - Пещера

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 428 гр. Пещера, 04.09.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Гражданско дело № 20235240100467 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.

Образувано е по искова молба на А. Б. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.

Пещера, ул. ***, чрез адв. М. М. от АК - Пловдив, против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40-46 и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет.

2, офис 40-46, с която са предявени следните искове: иск за приемане за установено в отношенията между страните, че Договор за паричен заем № 4700670/19.01.2023 г., сключен между ищеца А. Б. Д. и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, е нищожен, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл.

11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. чл. 22 от ЗПК; иск за признаване за установено в отношенията между страните, че Договор за предоставяне на гаранция № 4700670 от 19.01.2023 г., сключен между ищеца А. Б. Д. и ответника „Файненшъл България“ ЕООД, е нищожен, на основание чл. 26, ал.

1, предл. 2 и предл. 3 от ЗПК във вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП; при условията на евентуалност, ако съдът приеме, че сключения между ищеца и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД Договор за паричен заем № 4700670/19.01.2023 г. не е недействителен, то се претендира признаване за установено в отношенията между страните, че клаузата на чл. 4 от Договор за паричен заем № 4700670/19.01.2023 г. е нищожна, на основание чл. 26, ал. 1 предл. 3 от ЗЗД, чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от ЗПК.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен Договор за паричен заем № 4700670/19.01.2023 г., по силата на който ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е предоставил на ищеца А. Д. паричен заем в размер на 2000,00 лв., която сума следва да бъде върната на 26 вноски. Поддържа се, че при усвоена главница в размер на 1

2000,00 лв. кредитополучателят следва да заплати общо 2383,68 лв., от които:

2000,00 лв. – главница и 383,68 лв. – лихва. Сочи се, че във връзка с чл. 4 от Договора за паричен заем, ищецът сключил с ответника „Файненшъл България“ ЕООД Договор за предоставяне на гаранция № 4700670 от 19.01.2023 г., с който да бъде обезпечена кредитната сделка – Договора за паричен заем. Възнаграждението, което ищецът следвало да заплати на гаранта било в общ размер на 1906,32 лв. или разсрочено по 73,32 лв, платими към всяка вноска по Договора за паричен заем.

Ищецът счита, че Договорът за паричен заем е нищожен, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. чл. 22 от ЗПК, като излага подробни съображения в тази насока. Посочва, че не са спазени императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, доколкото реалният ГПР не съответства на посочения в Договора. Последното, според ищеца, води до недействителност на сключения Договор за паричен заем, на основание чл. 22 от ЗПК.

Несъответствието се дължало на обстоятелството, че в ГПР не е включено възнаграждението за фирмата – гарант. Изложеното водело и до нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Изтъква, че са нарушени изискванията чл. 143 и сл. от ЗЗП. При условията на евентуалност, сочи, че клаузата на чл. 4 от Договора за паричен заем е нищожна, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП, като излага конкретни доводи в тази насока. По отношение на Договора за предоставяне на гаранция № 4700670 от 19.01.2023 г. ищецът излага съображения за неговата нищожност на основание чл. 26, ал. 1, предл.

2 и предл. 3 от ЗПК във вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП. Акцентира, че със сключването на Договора за предоставяне на гаранция не се цели реално обезпечаване на вземанията по Договора за паричен заем, а единствено се цели получаването на допълнително възнаграждение от кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, за да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Това от своя страна води до недействителност на Договора за предоставяне на гаранция. Договорът за предоставяне на гаранция бил сключен във вреда на потребителя и не отговарял на изискванията за добросъвестност и справедливост в гражданските правоотношения. Същият бил неразбираем и не позволявал на потребителя да прецени икономическите последици от сключването му, с което е нарушен чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП

По изложените съображения ищецът моли за уважаване на предявените искове. Ангажира писмени доказателства. Формулира доказателствени искания. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в който намира предявените искове за неоснователни. Оспорва твърдението на ищеца, че Договора за паричен заем е недействителен. Поддържа, че Договора за паричен заем е сключен в пълно съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1, 2 чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 от ЗПК. Намира за неоснователни твърденията на ищеца, че с Договора за паричен заем се нарушават изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и се заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като излага конкретни доводи в тази насока. Акцентира, че Договорът за предоставяне на гаранция е акцесорно облигационно правоотношение и не би могло дължимото се възнаграждение на гаранта да бъде включено в ГПР по Договора за паричен заем. Съобразно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, ГПР следвало да се изчислява към момента на сключване на договора за кредит, към която дата на кредитора нямало как да бъде известно дали заемателят ще предостави обезпечение, какъв разход ще направи за него или ще избере да не предоставя обезпечение. Поради това възнаграждението за гаранта нямало как да бъде включено в ГПР. Възнаграждението за гаранта „Файненшъл България“ ЕООД не представлявало пряк разход, свързан с кредита, доколкото същото се дължало, независимо дали отговорността на гаранта е ангажирана при евентуално длъжниково неизпълнение или не. Начинът на формиране на ГПР бил ясно посочен, като съответствал на формулата, регламентирана в Приложение № 1 към ЗПК. Твърди, че ГПР не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС № 426/18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, с оглед на което няма нарушение на чл. 19 от ЗПК. Поддържа, че не е нарушен принципа на добросъвестност в договорните отношения, тъй като в Договора за паричен заем, сключен между страните, са защитени правата и на двете страни.

Неоснователни били и твърденията на ищеца за недействителност на Договора за предоставяне на гаранция, тъй като именно изпълнението на договорното задължение на заемателя за обезпечаване на вземанията по Договора за паричен заем е породило сключването на Договора за предоставяне на гаранция. Доколкото основанието за сключване на Договора за предоставяне на гаранция се явява Договора за паричен заем, то Договорът за предоставяне на гаранция не е лишен от правно основание. Същият не противоречал на добрите нрави и съответствал на принципа на свободата на договаряне по чл. 9 от ЗЗД.

По изложените съображения ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД моли съда да постанови решение, с което да бъдат отхвърлени предявените искове. Ангажира писмени доказателства. Претендира разноски. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от ответника „Файненшъл България“ ЕООД, в който оспорва основателността на предявения иск. Сочи, че е финансова институция с предмет на дейност: предоставяне на гаранционни сделки по занятие и именно в това си качество на търговец следва да получава възнаграждение по всяка гаранционна сделка, която сключва. С оглед изпълнението на задължението на ищеца към другия ответник - „Изи Асет Мениджмънт“ АД по Дговора за паричен заем, същият е 3 сключил Договора за предоставяне на гаранция, поради което последният не бил лишен от основание. Договорът за предоставяне на гаранция не противоречал и на добрите нрави, като бил уговорен съобразно принципа за свобода на договарянето между частноправните субекти. Сочи, че искането на ищеца за обявяване на нищожност на Договора за предоставяне на гаранция, на основание чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП във вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК е неотносимо към процесния договор, порад факта, че разпоредбата на чл. 11 от ЗПК и последиците от неприлагането й са относими единствено и само за договори за потребителски кредит, какъвто Договора за предоставяне на гаранция не е.

По изложените съображения ответникът „Файненшъл България“ ЕООД моли съда да постанови решение, с което да бъде отхвърлен предявения срещу него иск. Ангажира писмени доказателства. Претендира разноски.

Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В срока за отговор на исковата молба са предявени от „Изи Асет Мениджмънт“ АД срещу А. Б. Д., при условията на евентуалност, следните насрещни искове: в случай че бъде отхвърлен предявения от А. Б. Д. против „Изи Асет Мениджмънт“ АД главен иск за обявяване на недействителността на целия договор, са предявени осъдителни искове за осъждане на ответника А. Б. Д. да заплати на ищеца „Изи Асет Мениджмънт“ АД сумата в размер на 543,13 лв. – незаплатена главница по Договор за паричен заем № 4700670/19.01.2023 г. , ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 25.05.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, и сумата в размер на 187,63 лв. – незаплатена възнаградителна лихва, дължима на основание Договор за паричен заем № 4700670/19.01.2023 г., за периода от 05.02.2023 г. до 15.05.2023 г.; в случай че бъде уважен предявения от А. Б. Д. против „Изи Асет Мениджмънт“ АД главен иск за обявяване на недействителността на целия договор, е предявен осъдителен иск за осъждане на ответника А. Б. Д. да заплати на ищеца „Изи Асет Мениджмънт“ АД сумата в размер на 543,13 лв., като частичен иск от 1997,32 лв., представляваща, на основание чл. 23 от ЗПК, падежирала главница по обявения за недействителен Договор за паричен заем № 4700670/19.01.2023 г.

Ищецът по насрещните искове „Изи Асет Мениджмънт“ АД твърди, че между страните бил сключен Договор за паричен заем № 4700670/19.01.2023 г., по силата на който предоставил на ответника А. Б. Д. сумата в размер на 2000,00 лв., която последният се задължил да върне на 26 равни двуседмични вноски, всяка от които в размер на 91,68 лв., платими на равни периоди.

Между страните бил уговорен фиксиран годишен лихвен процент в размер на 35,00 %, въз основа на който размерът на общо дължимата възнаградителна лихва за срока на Договора възлизала на 383,68 лв. Общата дължима сума, съгласно чл. 2, т. 7 от Договора, била в размер на 2383,68 лв. Първата дължима вноска следвало да бъде заплатена на 05.02.2023 г., а последната – 4 на 21.01.2024 г., която дата била крайния срок за погасяване на задълженията по кредита. Ищецът по насрещните искове сочи, че след прихващане на платената лихва в размер на 2,68 лв., дължимата главница по процесния Договор за паричен заем се равнява на 1997,32 лв., от която падежирала към датата на подаване на исковата молба е 543,13 лв. Към датата на подаване на насещната искова молба ответникът не изпълнил задълженията си по Договора за паричен заем.

По изложените съображения ищецът по насрещните искове моли съда да постанови решение, с което: в случай че бъде отхвърлен предявения от А.

Б. Д. против „Изи Асет Мениджмънт“ АД главен иск за обявяване на недействителността на целия Договор за паричен заем, да осъди ответника А.