Решение № 103 от 19.03.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№*3 гр. Плевен, 19.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА при участието на секретаря Д. Н. Б. като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно гражданско дело № 20254400500096 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 443/26.12.2024г., постановено по гр. дело № 1273/2024 г. по описа на Районен съд – Червен бряг е осъдена на основание чл. 225, ал. 1 от КТ Община - Червен бряг, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.

Червен бряг, ул. „Антим Първи“ № 1, представлявана от Кмета А. А. да заплати на М. К. Г., ЕГН ********** от с. ***, обл. П., ул. „В.Л.“ №*, сумата от 4 835,68 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от 28.05.2024 г. – 08.09.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 08.09.2024 г. до окончателното й изплащане.Със същото решение, Районен съд – Червен бряг е осъдил на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Община Червен бряг да заплати на М. К. Г. сумата от 970.00лв. направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Осъдил е на основание чл.78, ал.6 от ГПК Община Червен бряг да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Червен бряг държавна такса върху уважения иск общо в размер на 193,80 лв. и 340.10 лв. разноски за вещо лице по назначената и приета от съда ССЕ.Допуснато е на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението относно присъденото обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от 1

Община – Червен бряг, ЕИК *** чрез пълномощника – адв. Т. В. – Т. от ПлАК, в която се излага оплакването, че то е неправилно, поради нарушение на материалния закон и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила.

Навеждат се доводи, че предявеният иск срещу Община – Червен бряг е недопустим, както и изцяло неоснователен, необоснован и недоказан по размер, поради което същият се оспорва изцяло. Въззивникът посочва, че между същите страни, на същото основание и за същото искане е образувано друго дело, а именно гр. дело № 359/2024г. по описа на Районен съд – Червен бряг, по което е налице влязло в сила решение, ползващо се със сила на присъдено нещо, което е задължително за страните, техните правоприемници и за съда, който го е издал и за всички други съдилища и учреждения. С оглед влязлото в сила решение, Община – Червен бряг е заплатила на М. К. Г. всички присъдени суми, вкл. присъденото обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за оставане без работа за периода от 08.03.2024 г. до 28.05.2024 г. Според въззивника, в случая е преклудирана възможността на ищцата да предяви нов осъдителен иск относно претендираната сума в размер на 4690,75 лв., представляваща отново обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради незаконното уволнение за следващ период – за периода от 28.05.2024 г. до 08.09.2024г. Въззивникът оспорва изцяло основанието, на което ищцата твърди, че е възникнало задължението за заплащане от страна на Община – Червен бряг на претендираната сума в размер на 4690,75 лв., а именно Решение № 280/15.09.2024 г., постановено по гр. дело № 359/2024 г. по описа на ЧРС, тъй като по отношение на същото е налице реално и точно изпълнение на паричното задължение от страна на Община – Червен бряг.

Според въззивника е налице пълен обективен и субективен идентитет между двете дела, поради което искът се явява процесуално недопустим и производството по делото следва да бъде прекратено на основание чл.130 от ГПК.

Въззивникът навежда доводи за допуснато съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на обжалвания съдебен акт, изразяващо се в това, че в открито съдебно заседание на 23.12.2024 г. съдът е дал 10-дневен срок на страните за представяне на писмени бележки, а е постановил решението си на 26.12.2024 г., т.е. три дни след заседанието, в което е приключило съдебното дирене и е даден ход на делото по същество.

Като допуснато процесуално нарушение въззивникът посочва, че първоинстанционното решение страда от тежък порок, а именно липса на мотиви. При липса на мотиви на съдебния акт, се налага извода, че съдебното решение е немотивирано и необосновано, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, поради което е и незаконосъобразно.

Въззивникът заявява, че след като първоинстанционното решение е постановено в нарушение на посочените процесуални правила, поради обстоятелството, че не позволява да бъде проверена правилността на атакувания съдебен акт, то същото следва да бъде отменено.Въззивникът моли Окръжния съд, да отмени изцяло първоинстанционното решение, като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск от М. К. Г. срещу 2

Община – Червен бряг, като изцяло неоснователен и недоказан с произтичащите от това последици, вкл. в частта му за разноските. Претендира направените разноски за двете съдебни инстанции.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемата М. К. Г., в който се изразява становище, че обжалваното решение на ЧРС е правилно и законосъобразно, като не са налице основания за неговата отмяна или изменение. Въззиваемата навежда доводи, че вследствие на уволнението е останала без работа и след датата 28.05.2024г., тъй като е започнала работа на длъжността, на която е била възстановена от съда на 09.10.2024 г. Счита за неоснователни твърденията във въззивната жалба, че по отношение на спорния предмет, с оглед влязлото в сила решение по гр. дело № 359/2024г. е налице сила на пресъдено нещо, тъй като двете дела касаят различни периоди от предвидения в чл.225 ал.1 от КТ срок от шест месеца.

Въззиваемата моли Окръжния съд, да потвърди първоинстанционното решение на ЧРС. Претендира направените разноски за въззивната инстанция, съгласно списък по чл.80 от ГПК.

В съдебно заседание, въззивната Община – Червен бряг не се представлява. В подадено писмено становище, адв. Т. В. – Т. поддържа въззивната жалба по изложените в същата съображения по съществото на спора. Въззиваемата М. К. Г. лично и чрез процесуалния си представител – адв. И. А. от ПлАК навежда подробни доводи по съществото на спора, като моли съда, да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно.

Претендира направените разноски, като прави възражение срещу размера на адвокатското възнаграждение на другата страна.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата, взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред първата инстанция доказателства, съобрази изискванията на закона, намира за установено следното: Въззивната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск от М. К. Г. от с. ***, обл. П. против Община – Червен бряг, с правно основание чл.225 ал.1 от КТ, с искане да бъде осъден ответника да й заплати сумата от 4 835,68 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от 28.05.2024 г. до 08.09.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 28.05.2024 г. до окончателното й изплащане.

От приложените писмени доказателства е видно, че с Решение № 280/15.09.2024 г., постановено по гр. дело № 359/2024 г. по описа на ЧРС е признато уволнението на М. К. Г. за незаконно и е отменено, като й е присъдено обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за времето през което е останала без работа за периода от 08.03.2024 г. до 28.05.2024 г., като същото е определено към датата на последното съдебно заседание, а именно 28.05.2024 г. С посоченото решение М. К. Г. е възстановена на основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ на заеманата преди уволнението длъжност „младши експерт“ в отдел „Хуманитарни дейности в Община – Червен бряг. Със Заповед № РД-09625/11.10.2024 г. на Кмета на Община – Червен бряг, М. К. Г. е възстановена 3 на работа на заеманата от нея длъжност „младши експерт“ в отдел „Хуманитарни дейности“, считано от 09.10.2024 г.

От приложеното копие от трудова книжка на М. К. Г. е видно, че след прекратяване на трудовото й правоотношение на 08.03.2024 г. няма данни за регистрирано друго трудово правоотношение до датата на възстановяването и на работа. Фактът, че е останала без работа през целия шестмесечен период по чл.225 КТ се установява и от приложената Регистрационна карта на М. Г. в Дирекция „Бюро по труда“ – Червен бряг. Освен това по делото е приложена и Декларация от М. К. Г., в която същата декларира, че след уволнението, извършено със Заповед № ЧР-03-254/06.03.2024 г. на Кмета на Община – Червен бряг е останала без работа по смисъла на чл.225 ал.1 вр. чл.344 ал.1 т.3 от КТ за периода от 28.05.2024 г. до 08.09.2024 г. и не е реализирала доходи от трудово, служебно, гражданско правоотношение и други приходоизточници, свързани с полагане на труд, за който период е била регистрирана като безработна в Бюро по труда – Червен бряг.

Спорно е, налице ли са предпоставки на чл.225 от КТ за присъждане на претендираната сума.

За да уважи исковата претенция, първоинстанционният съд е приел, че ищцата действително е останала без работа за пълния определен от КТ 6месечен период, като с Решение № 280/15.09.2024 г. постановено по гр.д. № 359/2024 г. по описа на ЧРС е признато уволнението на ищцата от ответника за незаконно и й е било присъдено обезщетение само за част от него – за времето от датата на прекратяване на трудовия й договор – 08.03.2024 г. до 28.05.2024 г. Пълният 6-месечен период обхваща периода от датата на уволнението 08.03.2024 г. и приключва на 08.09.2024 г. С обжалваното решение е присъдено обезщетение за останалата част от периода, а именно от 29.05.2024г. до 08.09.2024г. Определеният от заключението на вещото лице размер на дължимото обезщетение е в размер на 4835,68 лв., вкл. лихвата до 08.09.2024 г.

Въззивният съд намира изводите на първоинстанционния съд за правилни и обосновани. Съгласно чл.225 ал.1 от КТ, при незаконно уволнение, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, поради това уволнение, но за не повече от шест месеца. За да бъде осъществен фактическият състав на правото на обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ следва да бъде установено, че уволнението е признато за незаконно по реда на чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ ; че е налице вреда, изразяваща се в пропуснатата от работника или служителя възможност да получава брутно трудово възнаграждение за периода, в който е останал без работа, но не за повече от 6 месеца и да е налице причинна връзка между незаконното уволнение и оставането на служителя без работа.

С оглед установеното, че М. Г. е останала без работа на 08.03.2024 г., следва да се приеме, че 6-месечния срок, предвиден в чл.225 ал.1 от КТ изтича на 08.09.2024 г. С влязлото в сила Решение № 280/15.09.2024 г., постановено по гр. дело № 359/2024 г. по описа на ЧРС уволнението на М. Г. е признато за 4 незаконосъобразно и е отменено, като същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност. Със същото решение, на М. Г. е присъдено обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за периода от 08.03.2024 г. до 28.05.2024 г.

Ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност със Заповед № РД-09-625/11.10.2024 г. на Кмета на Община – Червен бряг, считано от 09.10.2024 г. С оглед констатациите в Трудовата книжка, Регистрационната карта на М. Г. в Дирекция „Бюро по труда“ – Червен бряг и Декларация за обстоятелствата по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 от КТ от М. Г., безспорно е установено, че за периода от 28.05.2024 г. до 08.09.2024 г., когато изтича 6месечния срок, правото на обезщетение за М. Г. по чл.225 ал.1 от КТ е надлежно възникнало и не е погасено.

Поради изложеното, съдът намира, че са налице предпоставки на чл.225 ал.1 от КТ и на М. Г. се дължи обезщетение за периода от 29.05.2024 г. до 08.09.2024 г., който представлява част от предвидения 6-месечен срок, обхващащ периода от 08.03.2024 г. до 08.09.2024 г. /за периода от 08.03.2024 г. до 28.05.2024 г. е налице влязло в сила съдебно решение/. Дължимото обезщетение на М. Г. за периода 28.05.2024 г. до 08.09.2024 г. е в размер на 4835,68 лв., вкл. лихвата до 08.09.2024 г., съгласно заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза.

Разпечатката съдържа 32 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/02bf8448-689d-4d20-9c91-8082bba011ae