Решение № 17 от 30.01.2023, Районен съд - Поморие

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Поморие, 30.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нася Ив. Япаджиева при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева като разгледа докладваното от Нася Ив. Япаджиева Гражданско дело № 20222160100232 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред ПРС е образувано по предявен иск от „У. Б.“ АД гр.София против ответника Д. Т. А.. Ищецът твърди, че на 30.10.2008г. е сключил с Д.

Д. Й. - наследодател на ищцата, като кредитополучател договор за банков потребителски кредит за сумата в размер на 9,000лв., при уговорен начин на погасяване - месечни вноски с краен падеж на задължението за плащане - 15.10.2018г. като кредита е изцяло усвоен от кредитополучателя. Д. Й. се задължила да изплаща предоставения й кредит на анюитетни месечни вноски с падеж всяко 15-то число на месеца от месец октомври 2008г. до месец октомври 2018г., като в случай на неплащане на която и да е вноска по кредита по главница и/или лихва кредита става предсрочно изискуем, съгласно чл.17 от Договора за кредит №16/30.10.2008г..Поради неизпълнението на Договора за банков кредит от страна на кредитополучателя, изразяващо се в неплащане на няколко поред погасителни вноски, начиная от месец септември 2012г. до месец март 2013г. кредиторът - „У.

Б.”АД е обявил кредита за изцяло предсрочно изискуем към дата 19.03.2013 г. на основание чл.17 от Договора за кредит № 16/30.10.2008г. На кредитополучателят не е изпратено уведомително писмо. След смъртта на кредитополучателят на дата 02.07.2012г. на единствения наследник – ответника по делото - Д. Т. А. /дъщеря/ е изпратено Уведомление по чл.60 от ЗКИ с покана за доброволно изпълнение и доброволно изплащане на задължението по Договора за кредит, съобщение за обявената изискуемост и дължимите суми с изх. № 5232/01.02.2021г. Сочи, че задължението на ответника е в размер на главница - 6878.36лв.; лихви - 13921.26л в . Моли, съдът да постанови решение с което да осъди ответника - Д. Т. А. в качеството й на единствен наследник на кредитополучателя, да заплати 1 на У. Б. АД, ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление: гр.София, пл.Света Неделя №7, сума в размер на общо 20 799.62 лв. включваща Главница - 6878.36лв. , лихви - 13921.26лв. от които: редовна договорна лихва за периода 15.09.2012г. до 19.03.2013г. - 561.15лв.; лихва върху просрочена главница за периода 15.09.2012г.до 28.04.2022г. - 10065.18лв.; наказателна лихва при просрочие в размер на 3294.93лв. за период от 15.09.2012г. до 28.04.2022г., ведно със законовата лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателно изплащане на вземането.

Претендира и направените по делото разноски

В срока по чл. 131 от ГПК, е постъпил отговор от ответника чрез пълномощника адв. П. Н.. Оспорва че Д. Д. Й. е имала валидно договорно правоотношение с банката ищец, че е сключен договор за кредит, че подписите, които са положени под името в него са на наследодателката на ответницата, че е получила парични суми от банката на това основание, оспорва автентичността на представения договор за кредит и автентичността на представения договор за залог, оспорва и възможността банката да обяви кредита за предсрочно изискуем.

Твърди, че договорът за кредит е прекратен със смъртта на длъжника на 02.07.2012 г. и още тогава цялата сума останала по кредита е била евентуално дължима от наследниците на кредитополучателя, в случай, че се установи валидно договорно правоотношение между страните посочени в договора. В този смисъл счита, че погасителната давност на осн. чл. 110 от ЗЗД е настъпила пет години след смъртта на Д. Д. Й. на 02.07.2017 г., поради което прави възражение за настъпила погасителна давност за целия претендиран размер В случай, че съдът приеме, че банковия кредит е изцяло предсрочно изискуем към дата 19.03.2013 г., прави възражение на осн. чл. 110 от ЗЗД за настъпила погасителна давност на 19.03.2018 г. по отношение на цялото задължение. Оспорва претенцията за наказателна лихва при просрочие в размер на 3294,93 лв. и задължението за редовна договорна лихва за периода 15.09.2012 г. - 19.03.2022 г. в размер на 10065,18 лв.

Предявени са иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД и иск са правно основание чл.86 от ЗЗД.

ПРС, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата на страните и разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори по делото, че ответницата – Д. Т. А., родена на 26.05.2001год. е единствен наследник на Д. Д. Й., починала на 02.07.2012г. и към момента на открИ.е на наследството същата е била малолетна и това се установява от представеното удостоверение за наследници с изх. № 000085/02.07.2012г.

По делото е представен Договор за банков потребителски кредит на физическо лице №16/30.10.2008г. сключен между У. Б. АД - кредитор и Д. Д. Й.кридитополучател, по силата на който банката предоставила на Д.Й. потребителски кредит в размер на 9000 / девет хиляди/ лева с уговорена лихва и срок на погасяване – 15.10.2018г.

Кредитополучателя се задължил да погасява кредита чрез анюитетни вноски, ежемесечно на 15 число на всеки календарен месец в срок до 15.10.2018г. Към договора е представен и 2 погасителен план, видно от който кредитополучателя дължи общо сумата 16569.07лв. включваща: 9000лв. – главница и 7569.07лв. – лихва. Във връзка с оспорването на договора, съдът е назначил съдебно графологична експертиза, като от заключението на вещото лице се установява, че подписа положен в Договора за банков потребителски кредит на физическо лице №16/30.10.2008г. на мястото на кредитополучател е на Д. Й..Представен е и договор за залог върху вземания сключен между заложен кредитора – У. Б. и залогодател – кредитополучателя, видно от който за обезпечаване вземанията на кредитора се учредява в полза на кредитора залог върху бъдещи вземания на кредитополучателя произтичащи от трудово правоотношение по договор № 398 от 08.06.2007г. сключен между „Сънсет Ризорт Мениджмънт“ ООД и Д. Д. Й..

Ищецът е представил извлечение от счетоводните книги в което е посочено общо задължение на Д. Й. в размер на 20 799.62лв. включващо: 6878.36лв. – главница, 13921.26лв. – лихва.

Представена е покана за доброволно изпълнение с изх. № 5232/02.02.2021г. връчена от ЧСИ, с която ищецът е поканил Д. Т. А. в качеството на наследник на Д. Й. да погаси задължението в размер на 18155.02лв. по договор за банков кредит от 30.10.2008г. с краен срок на издължаване – 15.10.2018г. Не са представени доказателства преди тази дата ответницата по някакъв начин –чрез особения си представител или лична да е била уведомена за задължението.

По делото е назначена ССЕ и от заключението на вещото лице се установява, че кредита е обслужван редовно до септември 2012г., като последната погасителна вноска по кредита е от 15.08.2012г. и Д. Й. е погасила главница в размер на 2121.64лв. и лихва в размер на 4316.41лв. Поради неплащане на няколко вноски по кредита на 19.03.2013г. банката е обявила кредита за предсрочно изискуем.

Вещото лице е посочило, че към датата на завеждане на исковата молба общия размер на задължението е 20799.56лв. включващо остатък главница за погасяване – 6878.36лв., договорна лихва – 461.15лв., лихва върху просрочена главница – 10665.12лв. и наказателна лихва за просрочие – 3294.93лв. Във връзка с направеното възражение за погасителна давност вещото лице е посочило, че дължимата наказателна лихва от 29.04.2019г. до 28.04.2022г. е 1027.97лв., а размера на лихвата върху просрочената главница е в размер на 2943.03лв.

По делото, ищеца не е ангажирал доказателства, че е предприел действия по обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, на наследника на кредитополучателя.

При така изяснената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Според настоящия състав в производството се установи, че между ищецът и наследодателя на ответника са били налице облигационни отношения, като ищеца е изпълнил задължението си и предоставил кредит на Д. Й.. Установи се, че до смъртта на кредитополучателя, същия е бил изряден и е спазвал погасителния план. След смъртта на кредитополучателя, поради липсата на плащане по кредита, банката е обявила кредита за 3 предсрочно изискуем. Безспорно изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем не е достигнало до кредитополучателя, тъй като Д. Й. е била починала, а до смъртта си същата е погасявала задължението си и не са били налице предпоставките за обявяване предсрочна изискуемост. След като банката е узнала за смъртта на кредитополучателя, не е уведомила наследника за кредита, за размера на задължението, както и не го е уведомила, че кредита е обявен за предсрочно изискуем.

Обявяването на предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.

Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. След като кредиторът, счита че следва да ангажира отговорността на наследника на кредитополучателя, то е следвало да уведоми ответницата за обявяването на кредита за предсрочно изискуем. В настоящия случай, поради смъртта на кредитополучателя Д. Й., кредиторът е бил в обективна невъзможност да обяви на длъжника - кредитополучател, че упражнява правото си да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем. Насочването на осъдителния му иск срещу наследника на починалия кредитополучател обаче, не го освобождава от задължението да обяви това обстоятелство на наследника. Затова и настоящия състав, счита, че не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, тъй като същата не е била обявена, нито приживе на кредитополучателя, нито на наследника, към които е насочил претенцията си кредитора.

В тази връзка се дължат онези онези неизпълнени вноски за погасяване на кредита, с настъпил падеж до подаване на исковата молба и които не са погасени по давност, тъй като процесуалния представител на ответницата е направил възражение за погасяване по давност на всички задължения.

Съдът следва да се произнесе по наведените от ответника възражения за погасяване вземането на ищеца по давност. Тъй като видно от договора за кредит и погасителния план, падежа на последната вноска е на 15.10.2018г., а исковата молба е подадена на 03.05.2022г. то всички вземания за главница до 15.04.2017г. /вкл./ са погасени по давност, като това са вноски от 47 с падеж - 15.09.2012г. - първата неплатена вноска след смъртта на кредитополучателя до вноска 102 с падеж 15.04.2017г. Непогасени по давност са вноските за главница дължими от 15.05.2017г. до 15.10.2018г. на обща стойност – 2232.93лв. Относно лихвите съдът счита, че всички вземания за договорна лихва са погасени по давност. Падежа на дължима последната вноска е на 15.10.2018г. и от тази дата до предявяване на иска – 03.05.2022г. е изминал период по голям от три години.

Предявения иск с който се претендира договорната лихва е неоснователен. Неоснователн е и иска с които се претендира лихва за забава, тъй като кредита не е предсрочно изискуем и няма основание за начисляване на лихвата за забава, след като наследника на кредитополучателя не е бил уведомен за кредита и няма доказателсва да му е била обавена предсрочната изискуемост.

Съдът, счита, че иска е основателен за сумата 2232.93лв. – главница, тъй като това е задължението което е останало непогасено по давност и иска следва да се отхвърли за претендираната главница над 4

2232.93лв. Доколкото към момента на откИ.е на наследството ответницата е била непълнолетна, то същата е следвало да приема наследството по опис съгласно чл. 61, ал. 2 от ЗН, която разпоредба има защитен характер и цели да ограничи отговорността на приелия наследството по опис за задълженията на наследодателя, само до стойността, която се покрива от наследственото имущество.