Определение № 20963 от 05.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20963 гр. ********, 05.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАЙОНЕН СЪДИЯ като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело № 20261110*****951 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „***************“ ЕАД против Ц. Н. А. и Д. Н. А. за установяване дължимостта на вземания, за които е издадена заповед по чл. 410 ГПК по ЧГД № *****/2026 г. на Районен съд ***********.

За преценка допустимостта на иска и определяне на размера на дължимата ДТ е присъединено по електронен път електронното заповедно производство.

След като разгледа материалите по него, съдът счита, че настоящият процес е недопустим, тъй като предпоставките за предявяване на иска не са налице.

Исковият съд следи служебно за допустимостта на производството, при което извършва самостоятелна преценка дали заповедта е редовно връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, респ. - изпълнени ли са изискванията на чл. 47, ал. 1 ГПК, обуславящи залепване на уведомление на известния адрес и спазване на процедурата по залепването, доколкото тези обстоятелства са законова предпоставка за разглеждане на специалния установителен иск.

Видно от документите по ЧГД № *****/2026 г. на Районен съд ***********, съобщението до длъжника Ц. Н. А. е връчено по реда на чл. 47 ГПК, чрез залепване на уведомление. Преди залепване на уведомлението са направени посещения на 25.01.2026 г., 09.02.2026 г., 22.02.2026 г. (неделя) и 10.03.2026 г., като е посочено, че не е открито лице от адреса, което е съгласно да получи съобщението, не се отваря, а се усеща присъствие в жилището. Следва да се посочи, че връчителят не е събрал конкретни сведения с посочване на техния източник, че длъжникът не живее на адреса. В случай, че длъжникът не е открит при посещенията, осъществени в рамките на повече от един месец (както е в процесния случай) и това бъде удостоверено надлежно в съобщението, то в тази хипотеза съдът не следва да дава указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си, а да издаде изпълнителен лист за тях, след изтичане на срока за подаване на 1 възражение, считано от изтичане на двуседмичния срок за получаване на книжата съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК. Освен това от извършената справка в НБД „Население“ се установява, че този длъжник е адресно регистриран на друг адрес: гр. ********, ж. к. *****************, а е търсен само на адрес: гр.

********, ж. к. ****************** като същевременно не е сканирано и попълнено уведомление по чл. 47 ГПК, от което може да се установи дали действително е било залепено такова, къде и кога.

Видно от документите по ЧГД № *****/2026 г. на Районен съд ***********, съобщението до длъжника Д. Н. А. е връчено по реда на чл. 47 ГПК, чрез залепване на уведомление. Преди залепване на уведомлението са направени посещения на 25.01.2026 г., 09.02.2026 г., 22.02.2026 г. (неделя) и 10.03.2026 г., като е посочено, че не е открито лице от адреса, което е съгласно да получи съобщението, не се отваря, а се усеща присъствие в жилището. Следва да се посочи, че връчителят не е събрал конкретни сведения с посочване на техния източник, че длъжникът не живее на адреса. В случай, че длъжникът не е открит при посещенията, осъществени в рамките на повече от един месец (както е в процесния случай) и това бъде удостоверено надлежно в съобщението, то в тази хипотеза съдът не следва да дава указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си, а да издаде изпълнителен лист за тях, след изтичане на срока за подаване на възражение, считано от изтичане на двуседмичния срок за получаване на книжата съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК. Същевременно не е сканирано и попълнено уведомление по чл. 47 ГПК, от което може да се установи дали действително е било залепено такова, къде и кога.

Предвид събраните данни по делото, съдът счита, че не са били налице предпоставките за даване на указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК (в редакция след изменението с ДВ бр. 100 от 2019 г.). Съгласно посочената разпоредба съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си при наличие на две кумулативни условия:

1. заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.

47, ал. 5 ГПК; и

2. връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

В настоящия случай по отношение на първия длъжник процедурата по чл. 47 ГПК не е изпълнена надлежно, като първият длъжник не е търсен на регистрирания постоянен и настоящ адрес, респ. от сканираните документи не може да се направи извод по отношение и на двамата длъжници, че е залепено уведомление по чл. 47 ГПК. Дори и да се приеме, че процедурата по чл. 47 ГПК е надлежно изпълнена, то в разглеждания случай не е налице и втората кумулативно предвидена и изискуема предпоставка, тъй като няма събрани сведения от посочен източник за това, че длъжникът – ответник не живее на 2 адреса (удостоверено е, че длъжникът не е открит, но не са налице сведения, че не живее на адреса).

С оглед изложеното, предпоставки за даване на указания по чл. 415, ал.

1, т. 2 ГПК не са налице, а предявените установителни искове се явяват преждевременно заведени и като такива – недопустими.

В случая исковият съд не контролира законосъобразността на постановени съдебни актове на друг, равен му по степен съд, а преценява допустимостта на образуваното пред него производство, тъй като той не е обвързан от изводите на заповедния съд относно необходимостта от предявяване на иск за претендираното вземане.

Следва да се допълни, че в тази насока са и изричните разяснения, дадени в т. 10а на ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, където е отразено, че съдът, разглеждащ иска по чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, извършва самостоятелна преценка на тези специални процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство.

Исковата молба следва да бъде върната на осн. чл. 130 ГПК, а производството по делото – прекратено.

Заповедта не подлежи на обезсилване в тази хипотеза, а след стабилизиране на определението, частното производство следва формално (доколкото същото е електронно дело) да се върне на състава на Районен съд *********** за преценка за извършване на следните действия: да се направи опит за връчване на заповедта за изпълнение на Ц. Н. А. на регистрирания постоянен и настоящ адрес; ако не е залепено уведомление по чл. 47 ГПК, да се залепи на адрес: гр. ********, ж. к. ***************** по отношение и на двамата длъжници; респ. издаване на изпълнителен лист по отношение на Д.

Н. А., ако действително е залепено уведомление по чл. 47 ГПК и същото само не е било сканирано в ЕИСС.

Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба вх. № 160629/20.05.2026 г., подадена от „***************“ ЕАД, ЕИК 831609046 против Ц. Н. А., ЕГН ********** и Д. Н. А., ЕГН **********, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по ГД № 13951/2026 г. по описа на Софийски районен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок, считано от връчването му на ищеца.

Препис от Определението да се връчи на ищеца.

След стабилизиране на определението, заверен препис от същото ДА СЕ ИЗПРАТИ на Районен съд ***********, 4 състав, за преценка за 3 извършване на действията, посочени в мотивите на настоящото определение.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4