Решение № 1473 от 11.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1473 гр. Пловдив, 11.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Спасимир Сп. Здравчев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Спасимир Сп. Здравчев Административно наказателно дело № 20265330200961 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Предупреждение № 238 / 24.11.2025 година на Началника на Отдел „Административнонаказателна дейност“ при Дирекция „Национална система 112“ - МВР, с което Е. А. А., ЕГН **********, от *** на основание чл.

28, ал. 1 от ЗАНН писмено е предупредена, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид – по чл. 28, ал. 1 във връзка с чл. 3, ал. 1 от Закон за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 (ЗНССПЕЕН 112) –, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на настоящото Предупреждение, за това друго нарушение ще й бъде наложено административно наказание.

В Жалбата си лично и в съдебно заседание на въззивната инстанция Е. А.

А. лично чрез процесуалния си представител адвокат Р. В. Р. иска Предупреждението да бъде отменено с доводи за процесуална и материална незаконосъобразност; претендира разноски с Жалбата.

Въззиваемата страна

– Началника на

Отдел

„Административнонаказателна дейност“ при Дирекция „Национална система 112“ - МВР чрез процесуалния си представител юрисконсулт В. В. И.-Ч. иска потвърждаване на Предупреждението като правизно и законосъобразно; представя писмени бележки; прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с 1 направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалвания акт на наказващия орган, независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна:

Жалбоподателката Е. А. А. и свидетелят С. А. К. живеят на съпружески начала от 14.06.2020 година до 18.02.2024 година в апартамент, собственост на А. С. К. (баща на С. К.), намиращ се в ***, като от съвместното им съжителство на 14.07.2020 година се ражда дъщеря им Л. С.ова К.а.

На 18.02.2024 година жената и мъжът се разделят и Е. А. отива да живее с детето при брат си – свидетеля М. А. А., на улица *** – жилище в близост до апартамента на С. К. на ***.

Около 21:30 часа на 16.08.2025 година С. К. разхожда кучето си покрай река Марица. По същото време Е. А. е извела Л. К.а да кара колело на велоалеята покрай реката, като веригата му пада. В този момент бащата на момиченцето ги среща и се опитва да поправи велосипеда, след което тръгва към дома си, а жалбоподтелката го следва с детето.

Щом пристигат на адреса на ***, Е. А. иска да се качи в предишното си жилище, но С. К. й казва, че е до тук, категорично й отказва да влезе и за да не пусне майката и детето си да дойдат след него, затваря пред тях външната врата за входа на блока, която се отключва с чип. Тогава жалбоподателката телефонира на съсед, който идва и й отваря, тя се качва до апартамента на С.

К. и иска да влезе под предлог, че на Л. К.а й се ходи по нужда, но мъжът не ги пуска вътре. Е. А. хлопа няколко минути по вратата, след което заявява да се приключват тези работи и от мобилния си телефон звъни на ЕЕН 112, като съобщава, че не може да влезе в дома си, защото съпругът й С. К. (за кого впоследствие уточнява, че нямат сключен брак, а живеят на семейни начала и жилището е на баща му) не ги допуска заедно с детето им Л. на 5 години и те стоят отвън пред вратата. Казва още, че мъжът й постоянно я гони, тя не знае защо, не я искат в това жилище, като на въпрос от оператора заявява, че това се е случвало и друг път, но тя не е подавала сигнал, а съпругът й най-редовно я изхвърля навън. Обаждането е осъществено на 16.08.2025 година в 22:39 часа. След това Е. А. и слиза надолу по стълбите да чака пред блока. От воя страна С. К., който я чува и я вижда през шпионката, звъни на баща си, защото не знае как ще се развият нещата.

След приемане на сигнала от жалбоподателката е уведомено 02 РУ на МВР - Пловдив, а в 22:48 часа Е. А. отново телефонира на ЕЕН 112, за да пита за екип; звъни и на брат си М. А., за да му каже че е изгонена.

На място са изпратени служители от Районното управление на 2 обслужвана територия, един от които свидетелят *** Ф. А. Д..

Жената, която държи, входната врата на блока отворена, се качва с органите на реда до жилището на С. К., като им обяснява, че не я пускат вътре в апартамента. Съответно С. К., който пуска полицаите в дома си им обяснява, че Е. А. не живее там, а те питат двмата от съседите, които на свой ред им отговарят, че не са виждали жалбоподателката от много време (факт, който А. премълчава, докато се оплаква на пристигналите полицаи). Докато случаят се изяснява на място, идват и бащата и брата на С. и те също заявяват, че Е. не живее там от година и половина.

По покана на С. К. Ф. Д. и колегата му влизат в жилището, за да видят, че няма дрехи на майката и детето, като отваря шкафове и гардероби и младшият инспектор констатира наличието само детско легло, за което не се вижда да е ползвано към момента. Той пита А. къде са й вещите, а тя започна да излага твърдения в насока, че са изхвърлени и не успява да покаже такива, като на въпрос защо е звъннала на 112 обяснява, че бащата на детето не го е пуснал до тоалетната. Ф. Д. пита още Е. А. дали е удряна от С. К., но тя отрича и че не е била допускана до жилището.

След приключване изясняването на инцидента на място Е. А. с момиченцето са изпратени от полицаите до близкия светофар и са посрещнати след това от М. А..

На 18.08.2025 година Е. А. чрез процесуалния си представител сезира Районен съд - Пловдив с молба по Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН), образувано ГД № 13345 / 2025 година, по което с Решение № 1140 / 13.03.2026 година (потвърдено с Решение № 834 / 26.06.2026 година по ВГД № 936 / 2026 година на Окръжен съд Пловдив) С. К. и баща му А. К. са задължени да се въздържат от извършване на домашно насилие по отношение на Е. А. и им се забранява да я приближават, както жилището й в ***, местоработата й и местата й за социални контакти и отдих за срок от три месеца, считано от 13.03.2026 година, като на малолетната Л. К.а е определено временно местоживеене при майката за същия срок.

На 19.08.2025 година от С. К. като баща и законен представител на Л. К.а е предявен срещу Е. А. иск с правно основание чл. 127 от СК и е образувано ГД № 13397 / 2025 година. От своя страна на 26.08.2026 година майката Е. А. предявява срещу С. К. иск със същото основание и е образувано ГД № 13629 / 2025 година, присъединено към вече образуваното производство със същите страни и предмет, приключило с окончателно Решение № 3337 / 29.06.2026 година, съгласно което е утвърдено споразумение за предоставяне родителските права относно Л. К.а на майката Е. А. до навършване пълнолетие на детето, определяне режим на лични отношения между бащата С. К. и дъщеря му и определяне на задължението му за издръжка за момиченцето.

Докато траят гражданските производства, до Дирекция „Национална система 112“ на МВР с копие до 02 РУ на МВР - Пловдив от процесуалния 3 представител на С. К. на 09.09.2025 година е подаден сигнал за неправомерно използване на ЕЕН 112.

Въз основа на Сигнала във 02 РУ на МВР - Пловдив е образувана Преписка № 435000-17388 / 2025 година, по която на 01.12.2025 година с Постановление № 13948 / 2025 година от наблюдаващия прокурор е отказано образуване на досъдебно производство за евентуално престъпление по чл. 326, ал. 1 от НК на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, като е прието, че липсват предпоставки за наказателно преследване и на Началника на 02 РУ на МВР Пловдив е разпоредено да прецени относно и реализиране на административнонаказателна отговорност на Е. А. по Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112. Същевременно по подадения Сигнала на адвоката на в Дирекция „Национална система 112“ МВР е образувана Преписка № 253234720 / 2025 година, проверката по която е извършена от Ц. В. И. – главен експерт в Отдел „Административно наказателна дейност“ на Регионален център 112 - Кърджали (мястото където е получен и обработен подаденият на 16.08.2025 година от Е. А. сигнал).

След изслушване на записите от телефонното обаждане и събиране на сведения за и от екипа, посетил мястото на инцидента на инкриминираната дата, включително запознаване със събрани за случая от 02 РУ на МВР Пловдив при тяхната проверка материали, на 27.10.2025 година Ц. И. съставя и връчва срещу подпис на Е. А. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия AД, бл. № 958059 / 27.10.2025 година за нарушение по чл. по чл. 28, ал. 1 във връзка с чл. 3, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112.

Въз основа на акта е издадено процесното обжалвано Предупреждение по чл. 28, ал. 1 от ЗАНН.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от обясненията на показанията на разпитаните в съдебно заседание на въззивната инстанция свидетели Ц. В. И., М. А. А., С. А. К. и Ф. А. Д. и от обясненията на Е. А. А.; от приетите по съответния по НПК ред писмени доказателства – приложени по административнонаказателната преписка и изисканите служебно от Съда, както и от справки в деловодната програма на Районен съд - Пловдив за производство, по които жалбоподателката е страна.

От правна страна:

При така установените факти Съдът намира, че от наказващия орган правилно се сочи нарушение по чл. 28, ал. 1 във връзка с чл. 3, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона Единният европейски номер 112 (ЕЕН 112) се използва при необходимост от спешна помощ при различни рискове за живота, здравето, сигурността и имуществото на гражданите, както и при заплаха за околната среда, а по императива на чл. 28, ал. 1 се забранява се ползването на ЕЕН 112 не по предназначение, както и за предаване на неверни и заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ.

4

В случая фактът, че на инкриминираната дата Е. А. иска да влезе в дома С. К. на *** под предлог, че на Л. К.а й се ходело до тоалетна според нея по никакъв начин не обуславя използването на ЕЕН 112, защото противопоставянето на С. с пасивно поведение – недопускане до жилището на майката и на детето, по никакъв начин не предпоставя риск за живота, здравето или сигурността н двете, още по-малко за имуществото им, а камо ли е заплаха за околната среда.

Горното сочи на използването на ЕЕН 112 не по предназначение и подаденият от Е. А. сигнал е неверен и заблуждаващ. Неверен е от гледна точка на липсата на съществуващ риск за жената или детето й, а е заблуждаващ относно съобщаването, че Е. А. и Л. К.а живеят там, при все, че жената се е изнесла при брат си преди година и половина. За липсата на какъвто и да риск за Е. и Л. говори и последващото поведение на жалбоподателката. След като същата се оплаква на ЕЕН 112, слиза пред входа на блока, докато С. К. е в дома си на четвъртия етаж, но не се прибира вкъщи на ***, където живее и който адрес по справка от Гугъл Мапс се намира на около 1,2 км - 1,4 км от там и се достига пеша за около 15 минути (в зависимост от маршрута), а остава пред блока да чака полицията и 10 минути по късно отново звъни на ЕЕН 112 да пита за екип.

По изложеното настоящият състав намира за необосновани доводите на прокурора в Постановлението му от 01.12.2025 година, че съобщението на А. до ЕЕН 112 не е невярно, защото С. К. реално не я допуска в дома си.

Верността на сигнала, както се посочи по-горе, се разглежда от гледна точка на съществуващите реално рискове, посочени в чл. 3, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112, а такива случая не съществуват. Но прокурорският акт не е предмет на разглеждане в настоящото производство.