Решение № 8769 от 13.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8769 гр. София, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20251110155518 по описа за 2025 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ във вр. с чл. 180 ЗМВР за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение в общ размер на 10 682,13 лв. за периода от 01.02.2025 г. до 31.10.2025 г. и осъдителен иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху посочената сума. В депозираната от ищеца С. Г. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Ихтиман, ул. “Полк. Борис Дрангов” № 23, вх. А, ет. 2, ап. 5, искова молба с вх. № 414939/18.12.2025 г. се поддържа, че лицето е било назначено с трудов договор на длъжност “младши специалист (механик по СОТ)” в сектор “Управление на собствеността и социални дейности” при ОДМВР-София. Твърди се, че за процесния период служителят следва да получава 129,72 лв. повече на месец в сравнение със сумата, която получава, тъй като съгласно писмо от 17.04.2025 г. на Министъра на вътрешните работи по отношение на определяне на заплатите за длъжност на лицата, работещи по трудово правоотношение на длъжност “младши специалист” и “старши специалист”, същите следва да бъдат съобразени със заплатите на аналогичните длъжности от щатното разписание, определени в раздели II, III, IV и V от Приложение № 3 към чл.

5 и чл. 6, ал. 6 от Наредба № 8121з-919/2017 г.

В открито съдебно заседание, провело се на 25.03.2026 г., от ищеца е извършено изменение на предявения иск на основание чл. 214 ГПК, като същият следва да се счита за предявен за сумата от 11 462,95 лв., към датата на предявяване на иска. По отношение на иска с правно основание чл.

86 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва е посочено, че последният следва да се счита предявен за сумата от 462,99 лв.

В законоустановения срок от ответника МВР е постъпил писмен отговор с вх. № 20195/22.01.2026 г., като предявеният иск се оспорва като неоснователен и недоказан. Посочва се, че за периода от 01.02.2025 г. до 31.10.2025 г. са изплатени дължимите възнаграждения, като не е налице неизпълнение на законово задължение, предвидено в чл. 180 ЗМВР или друг нормативен акт.

Съдът като разгледа поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и като взе предвид доводите на страните, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Към доказателствения материал по делото са приложени трудови договори и заповеди за назначаване на длъжност, както следва:

1. Трудов договор № 4/13.02.1989 г., видно от който на 01.12.1988 г. на основание чл. 67 КТ е 1 бил сключен трудов договор между СОУ-МВР и ищеца С. Г. К., по силата на който служителят се е задължил да изпълнява длъжността “диспечер оператор на цулт” с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 195 лв. По силата на Съглашение № 168/22.06.1990 г. сключеният трудов договор е бил изменен, като дължимото трудово възнаграждение е увеличено на 215 лв.;

2. Трудов договор № 06/01.02.1999 г., сключен с РДВР-София, по силата на който ищецът е бил назначен на длъжност “пазач” на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ;

3. Заповед № 84 от 26.04.2000 г., с която ищецът е бил назначен на длъжност “Техник по СОД” в сектор “СОД” при РЗ “Полиция” на РДВР-софия със заплата 141,30 лв.;

4. Заповед № 154 от 02.07.2001 г., по силата на която служителят е бил преназначен на длъжност “старши техник” в същия сектор, като е определена заплата в размер на 194 лв.;

5. Заповед № 1910/04.09.2009 г. на директора на областна дирекция на МВР-София, с която ищецът е назначен като държавен служител в МВР на длъжност “Механик по СОТ” в група “Техника” на сектор “Сигнално-охранителна дейност” в отдел “Опазване на обществения ред и превенция” на Областна дирекция на МВР-София с трудово възнаграждение за категория “Е” в размер на 337 лв. и за длъжност в размер на 247 лв.;

6. Заповед № 289 от 28.01.2011 г. , издадена от директора на областна дирекция на МВР-София, с която на С. Г. К. е определена заплата за категория “Е” - I степен в размер на 337 лв. и за длъжност - 247 лв.;

7. Заповед № 1009/24.07.2014 г. за преназначаване на държавни служители в Областна дирекция на МВР-София, с която ищецът е назначен на младши изпълнителска длъжност “механик по СОТ” в “Управление на собствеността и социални дейности” при ОДМВРСофия с основно месечно възнаграждение в размер на 643 лв.;

8. Заповед № 517з-1013/30.03.2015 г. за преназначаване на държавни служители в Областна дирекция на МВР-София, с която ищецът е назначен на младши изпълнителска длъжност “механик по СОТ” в “Управление на собствеността и социални дейности” при ОДМВРСофия, със специфично наименование на длъжността “Младши инспектор” с основно месечно възнаграждение в размер на 643 лв.;

9. Трудов договор № 517р-1697/01.02.2017 г., сключен с Областна дирекция на МВР-София, по силата на който ищецът е бил назначен на длъжност “младши специалист (механик по СОТ)” в сектор “Финансово осигуряване, управление на собствеността и социални дейности” към отдел “Административен” при ОДМВР-София на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ с основно месечно възнаграждение в размер на 1136 лв.;

10. Допълнително споразумение № 517р-10730/13.05.2022 г. към Трудов договор № 517р1697/01.02.2017 г., по силата на което С. Г. К. е преназначен на длъжност “младши специалист (механик по СОТ)” по утвърден щат със Заповед № 8121К-3763/27.04.2022 г. относно изменение на Заповед № 8121К-550/24.02.2015 г. при същите условия на труд и възнаграждение;

11. Допълнително споразумение № 517р-24146/25.10.2022 г. към Трудов договор № 517р1697/01.02.2017 г., по силата на което възнаграждението на ищеца е определено в размер на 1190 лв.

12. Допълнително споразумение № 517р-24908/01.11.2022 г. към Трудов договор № 517р1697/01.02.2017 г., по силата на което служителят е преназначен на длъжност “младши специалист (механик по СОТ)” по утвърден щат със Заповед № 8121К-12037/11.10.2022 г. относно изменение на Заповед № 8121К-550/24.02.2015 г. при същите условия на труд и възнаграждение;

13. Заповед № 517з-795/24.02.2025 г., с която на С. Г. К. е определено трудово възнаграждение в размер на 1547 лв.

По делото е приложен Колективен трудов договор с рег. № 812100-23063/10.12.2024 г., който е обявен със Заповед № 8212з-1722/13.12.2024 г. на министъра на вътрешните работи, като е предвидено, че договорът влиза в сила на 01.01.2025 г. и има срок на действие 2 години - до 31.12.2026 г. включително.

Видно от писмо до ръководителите на структури по чл. 37 ЗМВР с рег. № 8121р5758/26.03.2025 г., подписано от министъра на вътрешните работи, по отношение на определяне на заплатите за длъжност на лицата, работещи по трудово правоотношение на длъжности “младши специалист” и “старши специалист”, същите следва да бъдат съобразени със заплатите на аналогичните длъжности от щатното разписание, определени в раздели II, III, IV и V от 2

Приложение № 3 към чл. 5 и чл. 6, ал. 6 от Наредба № 8121з-919/2017 г.

Със Заповед № 8121з-552/30.04.2025 г. е определен реда и размера на заплатата за длъжност на лицата, работещи по трудово правоотношение на длъжности “младши специалист” и “старши специалист” във връзка с постановено Решение № 11840/04.11.2024 г. по адм.д. № 5861/2024 г. на ВАС, 5-членен състав.

По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, като за вещо лице е назначена В. С.

С.. Видно от заключението по експертизата, което съдът кредитира като обосновано и надлежно изготвено, за периода от 01.01.2025 г. до 31.10.2025 г. начисленото трудово възнаграждение на ищеца е 2339,06 лв. месечно в брутен размер и 1815,60 лв. в нетен размер.

С писмо № 517р-7894 на ищеца е било предложено да бъде преназначен на длъжност “техник, електрически системи”в сектор УССД при ОДМВР с основно месечно възнаграждение в размер на 1676 лв., като ищецът е отказал да заеме посочената длъжност. При извършена проверка на щатното разписание на ОДМВР е установено, че няма длъжност “техник, електрически системи” в сектор УССД при ОДМВР. Към момента на извършване на проверката от страна на вещото лице е установено, че ищецът заема длъжност “младши специалист (механик по СОТ)” в сектор УССД при ОДМВР с код 31133006.

Според заключението на вещото лице е налице разлика между основните месечни възнаграждения, включващи заплата за длъжност и добавка за работа в МВР, получавани от ищеца, и тези, определени за “техник, електрически системи в сектор” УССД при ОДМВР-София за периода от 01.01.2025 г. до 31.10.2025 г. Посочено е, че разликата се дължи на увеличения размер на заплатата за длъжност “техник, електрически системи в сектор” - 1596,19 лв., което води и до увеличение на възнаграждението за работа в МВР и % за стаж. Според изчисленията на вещото лице, ако се приеме, че на ищеца се дължи увеличено възнаграждение за длъжност “техник, електрически системи в сектор”, актуално към 01.01.2025 г. според Наредба № 8121з-919/2017 г., то брутният размер на дължимото трудово възнаграждение ще е 3 484,56 лв., а нетният размер - 2 703,95 лв. За процесния период от 01.01.2025 г. до 31.10.2025 г. общото трудово възнаграждение, което ефективно е изплатено на ищеца е в размер на 23 382,60 лв. бруто и 18 150,60 лв. нето. След увеличението в размер на 40,61 % месечното възнаграждение би възлизало общо на 34 845,56 лв. в брутен размер и 27 039,50 лв. в нетен размер. Според заключението разликата междъ двете възнаграждения възлиза на 11 462,95 лв. в брутен размер и 8888,90 лв. в нетен размер (без дължимите осигуровки и данъци).

По отношение на дължимата мораторна лихва върху всяка една главница в размер на 888,89 лв., представляваща разликата между трудовото възнаграждение на ищеца и месечното трудово възнаграждение с увеличение от 40,61 % на заплатата за длъжност “техник, електрически системи в сектор”, в нетен размер без осигуровки и данъци, с лихвен период от 01.02.2025 г. до 31.10.2025 г., изчислена по реда на чл. 86 ЗЗД, е посочено, че общият размер на лихвата е 462,99 лв. В открито съдебно заседание, провело се на 25.03.2026 г., вещото лице посочва, че поддържа представеното по делото заключение.

По силата на чл. 128, т. 2 КТ работодателят е длъжен да заплаща в срок дължимото на работника/служителя трудово възнаграждение. Правилата за определяне на дължимото трудово възнаграждение на работниците и служителите, работещи в структурите на МВР, се съдържат в разпоредбата на чл. 180 ЗМВР. В настоящия случай от представените по делото писмени доказателства се установява, че по силата на Трудов договор № 517р-1697/01.02.2017 г., сключен с Областна дирекция на МВР-София, ищецът е изпълнявал длъжността “младши специалист (механик по СОТ)” в сектор “Финансово осигуряване, управление на собствеността и социални дейности” към отдел “Административен” при ОДМВР-София. Размерът на дължимото трудово възнаграждение за посочената длъжност се определя на база Наредба № 8121з-919/2017 г., като следва да бъде съобразено и Писмо до ръководителите на структури по чл. 37 ЗМВР с рег. № 8121р-5758/26.03.2025 г., подписано от министъра на вътрешните работи, в което е посочено, че заплатите за длъжност на лицата, работещи по трудово правоотношение на длъжности “младши специалист”, следва да бъдат съобразени със заплатите на аналогичните длъжности от щатното разписание, определени в раздели II, III, IV и V от Приложение № 3 към чл. 5 и чл. 6, ал. 6 от Наредба № 8121з-919/2017 г. В този смисъл, доколкото от представените по делото доказателства, в това число приложената длъжностна характеристика, се установява, че аналогична на длъжността на ищеца е длъжността “техник, електрически системи в сектор”, дължимото трудово възнаграждение следва да бъде изчислено на база посочената длъжност. От заключението на 3 вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че разликата в изплатеното на ищеца възнаграждение за процесния период от 01.02.2025 г. до 31.10.2025 г. и дължимото възнаграждение след предвиденото увеличение в размер на 40,61 % на заплатата за длъжност “техник, електрически системи в сектор”, е в размер на 11 462,95 лв. в брутен размер и 8888,90 лв. в нетен размер, поради което предявеният осъдителен иск следва да бъде уважен за посочената сума.

Разпечатката съдържа 35 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/02be5275-410e-4dc9-a602-c786f3a1ef84