Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 93 от 28.02.2024, Окръжен съд - Сливен

Съд
Окръжен съд - Сливен
Дело
Гражданско дело 389/2023
Вид
Протокол № 93
Подписан
28.02.2024
В сила
28.02.2024
Състав
Ваня Ангелова Маркова

Цитирани разпоредби

  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 148 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 192 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.199 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 137а ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 380 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432 ал.1 · Кодекс за застраховането

ПРОТОКОЛ

№ 93 гр. С., 27.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ваня Анг. Маркова при участието на секретаря Радост Д. Гърдева

Сложи за разглеждане докладваното от Ваня Анг. Маркова Гражданско дело № 20232200100389 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

Ищцата С. С. С., редовно призована, се явява лично и с адв. Н. К. от АК - С., надлежно упълномощен с пълномощно от 20.09.2023г.

Ответното дружество ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, редовно призовано, се представлява от адв. Д. Т., надлежно упълномощен от 02.09.2022г.

Вещото лице Доц. д-р инж. Х. В. У. , редовно призован, се явява лично.

Вещото лице д-р С. В. С., редовно призован, се явява лично.

СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.

Поради липса на процесуални пречки за даване ход на делото, съдът О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПРИСТЪПВА към изясняване на спора от фактическа страна.

Адв. К.: Поддържам исковата молба.

Адв. Т.: Уважаема г-жо Председател, оспорвам така предявените искове по изложеното в отговора на исковата молба съображения, които поддържам в цялост. Искам да заявя, че ответното дружество не оспорва наличието на валидна застрахователна полица, която обхваща процесния период и че е платена сумата 90 000 лв.,която е обезщетение за неимуществени вреди.

Съдът прикани страните към спогодба и след като такава не се постигна, на осн. чл. 146 ал.1 ГПК, пристъпи към устен ДОКЛАД на делото.

1

В исковата молба ищцата твърди, че е дъщеря на С. С. С., б.ж. на гр.С., загинал в ПТП на 04.08.2022г.

Твърди, че на същата дата, микробус „Фиат Дукато“, с per. № ********, управляван от С. Т. С., собственост на „Динас“АД, в който се возил загиналият й баща, се движил на път „І-6“, на км. 379, в посока гр.С..

В същото време, в обратната посока, от гр. Бургас за гр.София, се е движил товарен автомобил „Фолксваген Транспортер 2,5 ТДИ“, с per. № ********, управляван от Д. А. В., който предприел изпреварване на неизвестен автомобил, навлязъл в лентата за насрещно движение и настъпил челен удар с микробуса “Фуат Дукато“. Двамата водачи, както и двама от пътуващите в микробуса, между които и С. С. загинали на място.

По случая било образувано ДП № 1190/2022г. по описа на РУ - С. прекратено с постановление от 07.08.2023г. От изготвената по същото дело САТЕ се установило, че вина за настъпилото ПТП има водача на „Фолксваген Транспортер 2,5 ТДИ“, с per. № ********, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответното дружество.

Твърди, че е депозирала своята писмена застрахователна претенция до ответника, който й изплатил застрахователно обезщетение в размер на 90 000лв, но счита, че този размер не кореспондира с претърпените неимуществени вреди-болки и страдания. Счита, че справедливия размер на обезщетението е 250 000лв, поради което претендира разликата от 160 000лв, но иска е предявен като частичен- за сумата 50 000лв.

Сочи, че загубата на нейния баща е непрежалима, а болката й никога няма да премине, чувствала огромна празнота в живота си, която довела до влошаване на емоционалното й съС.ие. Продължавала да изпитва страдания, които се задълбочавали с времето, тъй като имала изключително близка връзка с баща си, винаги се осланяла на неговите съвети и подкрепа, а предвид факта, че била единствено дете и младата й възраст, изключително много се нуждаела от помощта на баща си. Двамата поддържали непрекъснат контакт помежду си, а отношенията им- основани на обич, близост и взаимна привързаност.

Моли за постановяване на съдебно решение, с което ответника бъде осъден да му заплати 50 000лв. – частичен иск от общо 160000лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат настъпилата при ПТП на 04.08.2022г. смърт на нейния баща С. С. С., ведно със законната 2 лихва от датата на увреждането- 04.08.2022г. до окончателното изплащане.

Претендира разноски.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. Счита иска за допустим, но неоснователен.

Не оспорва твърдението на ищцата за наличие на валидно сключена застраховка“ гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Оспорва изключителната вина на водача на застрахования автомобил.Твърди, че вина за настъпване на ПТП носи и водача на другия автомобил- С. С. С..

Оспорва противоправността на действията на водача на автомобил “Фолксваген Транспортер“ - Д. В. и причинно-следствената връзка между неговите действия и настъпилите вреди.

Оспорва настъпилите емоционални травми за ищцата и преживените болки и страдания.

Оспорва твърдението, че ищцата е била изключително близка с баща си и твърди, че тя не е живял с него, дори не е поддържала контакт с него след развода на майка си. Имала свое семейство- съпруг, деца, с които живеела и не е била в добри отношения с баща си, който живеел в друго населено място.

Оспорва твърдението, че пълнолетната 36г. дъщеря към настоящия момент се нуждае от особените грижи на своя баща, от които е била лишена след настъпилата му смърт.

Твърди, че настъпилото ПТП на 04.08.2022г е трудова злополука, тъй като е станало на връщане от работа, в каквато насока е разпоредбата на чл.

55 ал.2 КСО, поради което семейството на пострадалия, в т.ч. ищцата като наследник на своя баща, получили от неговия работодател „Динас“АД обезщетение за трудова злополука.

Това обезщетение следвало да се вземе предвид от съда при определяне на справедливия размер на обезщетението с оглед забраната за неоснователно обогатяване. Независимо, че се касаело за различно основание за плащане, на обезщетение подлежали едни и същи вреди. Доколкото репарирането им се дължало в паричен еквивалент, при едно или повече задължени лица вместо и освен деликвента, отговорността на всеки от тях поотделно и общо не трябва да надвишава действителния размер на претърпените от деянието вреди.

Оспорва размера на обезщетение за неимуществени вреди като прекомерно завишено с оглед увреждания на ищеца, принципа на

3 справедливостта и съдебната практика.

Оспорва и претенцията за лихва.

Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия водач на „Фиат Дукато“- С. С. С. , който пътувал в автомобила без поставен предпазен колан, с което не само нарушил чл. 137а ал.1 ЗДвП, но и способствал за собственото си увреждане и смърт. Освен това, той управлявал автомобила с превишена и несъобразена с пътните условия скорост , значително над допустимата за участъка, не е намалил скоростта, когато е възникнала непосредствената опасност от сблъсъка между двете ППС, не се е прибрал максимално в дясната част на пътното платно, по което се движил и не е позволил на водача на “Фолксваген Транспортер“да извърши изпреварването и се прибере безопасно в своята пътна лента, евентуално предприел е забранена от закона маневра.

Правна квалификация на предявените права и възражения:

Предявен са пряк частичен иск на увредено лице срещу застрахователя на прекия причинител на вредите за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане по застраховка „ гражданска отговорност“ на автомобилистите, с правна квалификация чл. 432 ал.1 от КЗ , вр. с чл. 45 ЗЗД и цена на иска: 50 000лв- от общо 160 000 лв.

Обстоятелства, които не се оспорват от ответника: че към датата на процесното ПТП - 04.08.2022г, по отношение на лек автомобил “Фолксваген Транспортер 2,5 ТДИ“ с рег. № ********, е имало сключен с ответното дружество застрахователен договор по застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите. настъпване на застрахователно събитие на 04.08.2022г, когато при ПТП е загинал С. С. С. като пътник в същия автомобил, че ищцата е изпълнила задължителната процедура по чл. 380 КЗ за доброволно уреждане на спора със застрахователя- ответник, който в рамките на 3-месечния срок й е изплатил застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 90 000лв., с който размер не е съгласна. че по случая има образувано досъдебно производство, което е прекратено с постановление на прокурора.

Факти и обстоятелства, които не се нуждаят от доказване: наличието на сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на процесното ПТП при ответното застрахователно дружество, валидна към датата на 4 настъпване на ПТП.

Разпределение на доказателствена тежест:

В тежест на ищеца е да докаже наличието на деликт с всичките елементи от неговия сложен фактически състав, в кумулативна даденост: деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, вина на причинителя, вид и размер на вредите.

В тежест на ответника е да докаже твърденията и възраженията в отговора на исковата молба, в т.ч. възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналия С. С. С..

УКАЗВА на страните, че няма факти и обстоятелства, за които да не сочат доказателства.

ДАВА възможност на страните да вземат становище по изготвения доклад и предприемат съответните процесуални действия.

Адв. К.: Нямам възражения по доклада и по разпределение на доказателствената тежест. Едно ново обстоятелство, което ми стана известно, че моята доверителка страда от епилепсия. Досега й е било неудобно да ме запознае с този факт. Узнах го едва вчера. Ще представя медицински документи за това, като твърдението от наша страна е, че това заболяване се е задълбочило и след смъртта на своя баща тя по-често получава припадъци, като обяснението на лекуващия лекар е, че това се дължи на силните емоции, които преживява. В тази връзка ще Ви представя медицински документи.

Това са документи от Спешен център.

ИЩЦАТА: Посочвам, че фиша за спешна медицинска помощ е издаден от Спешен център към МБАЛ „Д-р Иван Селимински“. Получих припадък по време на работа, на работното си място. Това по памет се случи на 22.09.2022г или 23.09.2022г. Бях прегледана и издаден съответния документ.

Адв. К.: Другото, което ще Ви представя, са документи, удостоверяващи заболяването от 2003 г. Уточнявам, че не сме претендирали обезщетение от работодателя за трудова злополука. Претенция отправихме към застрахователно дружество, в което работниците имат застраховка, но с писмо ни уведомиха, че застрахователя отговаря за трудова злополука единствено и само на работното място, не и за времето отиване и връщане от работа. Представям и още 3 бр. документа за здравословното съС.ие, а именно за извършени прегледи от личен лекар дати 05.09.2022, 12.09.2022 и 19.09. 2022.

5

Адв. Т.: Нямам възражение по доклада. Държим обаче на изготвянето на съдебно удостоверение във връзка с изложеното от колегата, защото няма никакви документи. Няма друг начин как да се снабдим с това, което изложи колегата, че не е изплатено такова възнаграждение от работодателя или застрахователя. По отношение на представените документи - фиш за спешна медицинска помощ, доколкото разбирам и както поясни самата ищца става дума за нещо, което се е случило септември месец 2022г. Твърдението на колегата е, че едва сега му е като информация донесено. Самият документ е можело е да бъде представен още с исковата молба за да взема отношение с отговора. За мен то не е нововъзникнало обстоятелство и моля да не го приемате с оглед на посочената в него дата. Там се говори за нещо различно от тази диагноза, която търси колегата. По отношение на другата група документи, издадени от Тракийския университет през 2003 г., а другият документ - през 2002 г., когато лицето е било 14-годишно, отново не мога да разбера какъв е повода тези документи да бъдат приобщени към доказателствения материал за нещо, което се твърди, че ПТП е в причинноследствена връзка за последваща евентуална диагноза „Епилепсия“. Ако се е твърдяло нещо подобно, трябваше да бъдат приложени с исковата молба. Те не са нововъзникнали. Категорично твърдя, че за тях е настъпила преклузия.

По отношение на третата група документи, които са представени, отново виждам, че те са от септември месец 2022г. Всичко, което изложих по приобщаване на тези документи, важи и за тях. Кое точно беше нововъзникнало, споменаването на обстоятелството, че евентуално може да има такъв проблем и отключването на такъв проблем не прави документите и тяхното приобщаване нововъзникнали. Моля да не ги приобщавате към доказателствения материал.