Решение № 260572 от 18.06.2021, Районен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

№260572 гр.

Пловдив, 18.06.2021 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХІ н.с., в публично съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и двадесет и първа година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН

БЕКЯРОВ при участието на секретаря Елена Апостолова като разгледа докладваното от съдията АНД № 7645/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХІ н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление

/НП/ № 507919-F539710/23.04.2020 г. на ** на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с което на П.М.А. с ЕГН ********** и адрес *** на основание чл. 178 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена глоба в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 132, ал. 6 вр. ал. 5 от ЗДДС.

Жалбоподателят моли да се отмени

НП. Аргументите са свързани с приложението на чл. 28 от ЗАНН, доколкото според него случаят се явява маловажен и дружеството по ЗЗД, чийто ** е той не е регистрирало приходи през цялото си съществуване. Възразява се срещу действията на администрацията по налагане на санкция само спрямо двама от ** на дружеството по ЗЗД, а по отношение на третия е приложен чл. 28 от ЗАНН. В съдебно заседание се поддържат възраженията от жалбата, които се допълват с противопоставяне на аргументи за липсата на правосубектност на административнонаказателна отговорност на **. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна ТД на НАП

Пловдив чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Приема, че нарушението не е маловажно. Твърди отговорността да е на **, а не на съдружниците, в който смисъл е чл. 24, ал. 2 от ЗАНН. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което се явява допустима. По същество е основателна.

От фактическа страна съдът установи следното:

Дружествата „Фермерски пазаръ“ ЕООД с ЕИК *********, „Блукю“ ЕООД с ЕИК *********, „Дон Батон“ ООД с ЕИК *********, „Апи-Арт“ ЕООД с ЕИК *********, Земеделския производител З.Д.Д.с БУЛСТАТ ********** и „Био Уей“ ООД с ЕИК ********* сключили на 13.11.2018 г. на основание чл. 357 от ЗЗД дружествен договор се договорили да обединят действията си за постигане на обща цел, с което създали дружество по ЗЗД „Натурално - Обединение за местен пазар - фермери и занаятчии“. Договорената цел била обединяване на усилията им за извършване на съвместна дейност в областта на развитието на местен пазар на производители на плодове и зеленчуци, преработени продукти от плодове и зеленчуци, животновъди и производители на животински хранителни продукти - мляко, кашкавал, сирене, масло и др. под., както и занаятчии, т.ч. производители на хляб и тестени, изделия за бита и др. под. С дружествения договор за ** са избрани жалбоподателят и още две физически лица – С.В.Т.и И.Д.Г.. Към момента на подписване на дружествения договор дружеството „Апи-Арт“ ЕООД било регистрирано по ЗДДС от дата 11.01.2012 г.

На 14.02.2020 г. от името на дружеството по ЗЗД било подадено заявление за регистрация по ЗДДС на основание чл. 132, ал. 5 от ЗДДС с вх. № 163912000561824. По този повод била извършена проверка от администрацията за спазване на данъчното законодателство, която била документирана с протокол № **********/27.02.2020 г. Проверяващият инспектор по приходите, свидетелката Г.И., установила гореописаните обстоятелства. Преценила, че дружеството по ЗЗД е имало задължение за регистрация по ЗДДС, доколкото един от съдружниците му било регистрирано по ЗДДС. По повод на проверката дружеството по ЗЗД декларирало, че няма реализирани продажби от търговска дейност, но представило и решение от Община Пловдив за организиране на фермерски пазари и ползване на място на общинската собственост.

Изискан е отчет от фискалното устройство за проверявания период, като е представен нулев периодичен отчет. Във връзка с подаденото заявление за регистрация преценила, че дружеството по ЗЗД не е спазило 7-дневния срок за подаване на заявление за регистрация по чл. 132, ал. 6 от ЗДДС от настъпване на обстоятелствата за това – в случая от подписване на дружествения договор, доколкото към онзи момент един от съдружниците бил регистриран вече по същия ред, а именно до 20.11.2018 г.

Въз основа на резултатите от проверката бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F539710/2727.02.2020 г. за нарушение на чл. 132, ал. 6 вр. ал. 5 от ЗДДС на жалбоподателя П.А. в качеството му на представител на дружеството по ЗЗД, доколкото актосъставителят е преценил, че същият на основание чл. 24, ал. 2 от ЗАНН е субект на административнонаказателна отговорност. Актът е съставен в присъствието на свидетел и жалбоподателя. Подадено е възражение от жалбоподателя против съставения акт, в което се сочи, че дейността на дружеството по ЗЗД е предимно медиаторска и не генерира приходи, поради което и моли да не бъде наказван.

За извършеното нарушение било издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 500 лв. за същото нарушение на основание чл. 178 от ЗДДС.

С НП № 507920-F539708/23.04.2020 г. наложена била и санкция на друг от ** на дружеството по ЗЗД, а именно С.В.Г., за същото нарушение, а на третия ** И.Г. било издадено предупреждение № 507894/F539889/23.04.2020 г. за спазване на данъчното законодателство, доколко за същото нарушение като разглежданото наказващият орган е преценил, че са налице предпоставките за маловажен случай.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Г. И. - актосъставител, както и от приложените към административнонаказателната преписка и делото писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал, включително АУАН, възражение, протокол по чл. 50 от ДОПК № **********/27.02.2020 г., заявление за регистрация вх. № 163912000561824/14.02.2020 г., НП № 507920-F539708/23.04.2020 г., предупреждение № 507894/F539889/23.04.2020 г., справка за регистрация по ЗДДС на „Апи-арт“ ЕООД, дружествен договор, оправомощителна заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г. на Изпълнителния ** на НАП и останалите прочетени и приети по делото писмени доказателства.

Разпитана в съдебно заседание свидетелката по акта потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. В допълнение изяснява, че е извършила проверката по преписката, изготвила е протокол по чл. 50 от ДОПК, проверила е дружествения договор и е направила справка за регистрация на съдружниците в дружеството по ЗЗД. Показанията на свидетеля съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и в пълно съответствие помежду си и с отразеното в АУАН и приетите по делото писмени доказателства, като съставения протокол, поради което им дава вяра.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл.

57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да опорочават административнонаказателното производство и самите актове и да нарушават правата на нарушителя. Материалната компетентност на актосъставителя и наказващия орган следва от така представената заповед.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено. Актът е съставен от компетентно лице и в същия е дадена правна квалификация на установените нарушения. Не е ограничено правото на жалбоподателя по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него, както е и сторил.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.

Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за нарушаване на правилата за регистриране по реда на ЗДДС и осъществяване на контрол над регистрираните и нерегистрираните субекти.

От правна страна съдът намира следното:

Въз основа на събраните доказателства съдът намира, че макар и да се установява от обективна и субективна страна извършване на нарушение по чл. 132, ал. 6 вр. 5 от ЗДДС, неправилно е ангажирана отговорността на ** физическо лице за същото.

Съгласно чл. 132, ал. 5 от ЗДДС задължително се регистрира по този закон неперсонифицирано дружество, в което участва съдружник, който е регистрирано по този закон лице. Регистрацията по ал. 5 се извършва с подаване на заявление за регистрация в 7-дневен срок от датата на създаване на неперсонифицираното дружество, която се смята за дата на регистрация на дружеството по този закон. Когато съдружникът се регистрира по този закон след датата на създаване на неперсонифицираното дружество, заявлението се подава в 7-дневен срок от датата на регистрацията на съдружника, която се смята за дата на регистрация на дружеството по този закон, в който смисъл е чл. 132, ал. 6 от ЗДДС.

Установява се по делото създаденото дружество по ЗЗД „Натурално - Обединение за местен пазар - фермери и занаятчии“ да е неперсонифицирано образувание, което няма своя самостоятелност, не може да придобива права и задължения, освен е предвидените в законодателството изключения и не представлява юридическо лице. То няма самостоятелна правоспособност и дееспособност за разлика от дружествата по ТЗ, например. То не притежава корпоративна структура и затова е неперсонифициран субект, обединение на други лица за постигане на общи цели, които лично придобиват заедно права и разпределят задълженията си съгласно предвиденото в многостранна учредителна сделка – в случая дружествения договор. Уредба на това дружеството се предвижда в чл. 357 и сл. от ЗЗД.

Установява се още, че един от съдружниците в това дружество по ЗЗД е юридическо лица, регистрирано по ЗДДС, а именно това „Апи-арт“ ЕООД. Следователно е възникнало за дружеството по ЗЗД задължение да подаде заявление за регистрация по реда на същия закон. Това е следвало да бъде сторено в 7-дневен срок от създаването на неперсонифицираното дружество, която дата се смята и за дата на регистрация по реда на ЗДДС, при положение че един от съдружниците е регистриран. Процесното дружество е създадено с подписването на дружествения договор на 13.11.2018 г., следователно е следвало да бъде подадено заявление до 20.11.2018 г. Това обаче не е сторено в този срок, а заявление е подадено едва на 14.02.2020 г. с вх. № 163912000561824 от един от ** на дружеството по ЗЗД - И.Г.. Следователно от обективна страна са налице предпоставките за извършване на нарушение на посочената норма на чл.

132, ал. 6 вр. ал. 5 от ЗДДС.

Задължението за това обаче следва да тежи върху съдружниците в дружеството, които са регистрирани по ЗДДС. Именно последните са тези, които имат информация за регистрацията им по закона и следва да имат задължение за подаване на регистрация. Оттам и последиците от неизпълнението на задължението следва да тежи върху тях, тъй като именно последните след като са имали информация за регистрацията си, не са положили грижата на добър търговец и не са подали такова заявление. Не може и не следва да се търси отговорност на другите съдружници за неизпълнение на това задължение, тъй като не може да се очаква да са им известни данни за други лица. От друга страна правомощията на ** на неперсонифицираното образувание се определят от дружествения договор. Последният може да включва такова задължение за подаване на заявление за регистрация. Но неизпълнението му от тяхна страна може да доведе само от гражданска отговорност на тези лица, но в никакъв случай и до административнонаказателна такава. Последната следва да е изрично предвидена в закона, доколкото това е само и единствено в дискрецията на държавната политика в областта на налагане на наказанията. Законът в случая обаче не предвижда изрично възможност за санкциониране на ** на едно такова дружество по ЗЗД за неизпълнение на задължения към държавата. Следователно ** не могат да бъдат субекти на административнонаказателната отговорност. В аргумент на това виждане е пар. 46 от Преходни и заключителни разпоредби към ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове (ДВ, бр. 97 от 06.12.2016 г., в сила от 01.01.2017 г.), който предвижда задължението за подаване на заявление за регистрация да тежи върху дружеството, но не и върху неговите **. Именно в този смисъл е и съдебната практика - Решение № 450 от 07.03.2018 г. по к. адм. н. д. № 3479 / 2017 г. на XIX състав на Административен съд – Варна, Решение № 4581 от 05.7.2018 г. по адм.д. № 5100/2018 г. на Административен съд – София, Решение № 5235 от 13.8.2018 г. по адм.д. № 1197/2018 г. на Административен съд – София, Решение № 6284 от 31.10.2018 г. по адм.д. № 6137/2018 г. на Административен съд – София. Приема се именно отговорността за неизпълнение на задължението да се носи от съдружниците, т.е. те да са субекти на отговорността и да я носят, така че наложените санкции с наказателно постановление да са законосъобразни.

Разпечатката съдържа 42 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/02bd6437-bd90-4dcd-8869-89d828c390d9