Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 11345 от 11.06.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 33469/2023
Вид
Решение № 11345
Подписан
11.06.2024
В сила
11.06.2024
Състав
МАРИЯ НИКОЛАЕВА СТОЙКОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 18, ал. 1 · Закон за държавната собственост
  • чл. 149, ал. 1, т. 3 · Закон за енергетиката
  • чл. 150 · Закон за енергетиката
  • § 1, т. 33 · Закон за енергетиката
  • чл. 115 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 11345 гр. София, 11.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20231110133469 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „фирма“ ЕАД срещу - ***обл. ***, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми: сумата от 265,96 лв.- главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, магазин, за периода от м.07.2020 г. до м.04.2022 г. , с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от 18.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 44,78 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.12.2020 г. до 04.04.2023 г., сумата от 12,58 лв. - главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.09.2021 г., ведно със законната лихва от 18.04.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата от 2,60 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 04.04.2023 г., за които суми на 10.05.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.

20122/2023 г. по описа на СРС, 61 състав.

Ищецът твърди, че ответникът е собственик на процесния имот и като такъв – потребител на топлинна енергия за стопански нужди по смисъла на § 1, т. 33 от ДР на ЗЕ.

Поддържа, че до имота на ответника е била доставена топлинна енергия, която той е потребил, без страните да са били обвързани от договорна връзка по смисъла на чл. 149, ал.

1, т. 3 ЗЕ (писмен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди), поради което се е обогатил за сметка на ищеца със стойността на доставената топлинна енергия и сумата за дяловото разпределение, както и е изпаднал в забава за заплащане на посочените главници за топлинна енергия и услуга дялово разпределение на топлинна енергия. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника ***обл.***, с която оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че 1 процесният недвижим имот е общинска собственост и със Заповед № *** от *** г. на Обл.

*** на обл. *** Акт № ***/*** г. за частна държавна собственост, е отписан от актовите книги за държавна собственост. Оспорва между страните да има подписан договор за продажба на топлинна енергия. Поддържа, че не е налице обогатяване от страна на ответника за сметка на „фирма“ ЕАД. Поддържа, че ищецът не е ангажирал доказателства за изпадане на ответника в забава. Оспорва, че за процесния имот е извършена услугата дялово разпределение. Оспорва представен като доказателство договор № *** от 18.03.2002 г., сключен между „фирма“ ЕООД и потребителите в сграда етажна собственост. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

С определение № 1464 от 31.01.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 334/2024 по описа на СГС, I-Г състав, е отменено определение № 38980 от 01.11.2023 г., постановено по гр. д.

№ 33469/2023 г., по описа на СРС, 61 състав, с което е оставено без уважение искането на ответника за конституиране на ***общ. в качеството й на трето лице-помагач на негова страна, и на основание чл. 219, ал. 1 ГПК е конституирана ***общ. като трето лице помагач на страната на ответника Обл. ***-обл. ***.

Със становище от 08.03.2024 г. третото лице- помагач на страната на ответника – *** община заявява, че няма правно основание за конституирането й като трето лице- помагач по делото, тъй като липсват данни за титул за собственост на *** - район „***“ по отношение на топлоснабдения имот.

Третото лице – помагач на страната на ищеца „фирма“ ЕООД изразява становище, че в рамките на исковия период услугата дялово разпределение е била законосъобразно извършвана.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Съгласно разпоредбата на чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без правно основание за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да се защити

За да бъде уважен предявеният иск по чл. 59 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, количеството и цената на реално доставената през исковия период топлинна енергия, обогатяването на ответника – че последният е консумирал тази енергия, спестявайки разходите за заплащане на стойността на същата, както и връзка между обогатяването и обедняването – че енергията е доставяна до имота на ответника при липса на валидно основание за това; имуществено разместване в отношенията между двата субекта.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадане на длъжника в забава.

В тежест на ответника (при установяване на посочените обстоятелства) е да установи по делото погасяване на задълженията си към ищеца.

С оглед възражението за погасяване по давност на вземанията, в тежест на ищеца е да установи и наличието на обстоятелства, представляващи основание за спиране и/или прекъсване на давността по см. на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

Обществените отношения, свързани с осъществяването на производството и продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за енергетиката (ЗЕ).

2

Съгласно § 1, т. ЗЗа от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) и приложима за исковия период, „небитов клиент“ е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на ТЕ за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при ОУ, сключен между топлопреносното предприятие и клиента на ТЕ за небитови нужди – по аргумент от нормата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.).

Между страните по делото не е спорно, че процесният имот е предназначен за задоволяване на стопански нужди, съответно небитови нужди, доколкото представлява магазин № ***, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“ бл. ***, ет.***, вх. ***. С оглед на това топлоснабдяването на имота следва да се извършва при условията на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ – въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и клиента на топлинна енергия за небитови нужди. В случаите, в които страна е клиент на топлинна енергия за битови нужди, договорът между него и доставчика на топлинна енергия се счита за сключен при публично оповестените Общи условия с конклудентни действия – по аргумент от разпоредбата на чл. 150 ЗЕ (правоотношението възниква по силата на закона с придобиване на правото на собственост или на вещното право на ползване на имота). Когато обаче топлинна енергия се продава на клиент за небитови нужди, законът предвижда това да се осъществява въз основа на писмени договори при Общи условия. Регламентираната в чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ специална форма за сключване на договора за продажба на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и клиентите за небитови нужди води до извода, че тя е форма за действителност на сделката. В конкретния случай ответникът има качеството на небитов клиент на ТЕ по смисъла на § 1, т.

ЗЗа ДР на ЗЕ, поради което и за да е действителен сключеният договор за продажба с топлопреносното предприятие, трябва да се установи, че е спазена предвидената в чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ писмена форма.

В настоящото производство не се спори, че между страни не е бил сключен договор за продажба на топлинна енергия за процесния период в предвидената в чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ писмена форма, поради което помежду им не е възникнало валидно облигационно отношение за продажба на топлинна енергия за небитови (стопански) нужди.

При невъзможност на топлопреносното предприятие да търси стойността на доставената топлинна енергия на договорно основание, то същото разполага с правата по чл.

59, ал. 1 ЗЗД, с която норма законодателят е предвидил, че всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена възможност в други текстове на закона.

В настоящия случай ищецът „фирма“ ЕАД твърди, че ответникът си е спестил разходи за доставена и ползвана от него топлинна енергия в процесния имот, на който последният е бил собственик.

Настоящият съдебен състав намира, че ищцовото дружество, чиято е доказателствената тежест в процеса съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, не е установило в процеса при условията на пълно и главно доказване, че ответната страна реално е ползвала топлинна енергия.

По делото е представен Акт № ***/*** г., видно от който процесният имот е бил актуван като частна държавна собственост, като правата на управление върху имота са били предоставени на областния управител на област *** на основание чл. 18, ал. 1 ЗДС. В графа 13 „забележка“ от същия е посочено, че на основание Заповед № ***/*** г. на Областният управител на област *** настоящият акт се отписва от актовите книги за държавна собственост.

3

Представена е и Заповед ***/*** г. на Областният управител на област ***, с която е наредено да се отпише от актовите книги за държавна собственост *** № ***/*** г. на областният управител на област ***, касаещ и процесния недвижим имот. Като мотиви в заповедта е посочено, че *** № ***/*** г. е неправилно съставен, тъй като имотите са общинска собственост на основание чл. 2, ал. 1, т. 6 и ал. 2, т. 2 ЗОС.

Приложените доказателства налагат извода, че ответникът е преустановил ползването на процесния имот, отписвайки го от актовите книги за държавна собственост.

За да е основателна претенцията по чл. 59 ЗЗД е необходимо да се докаже, че ответната страна действително е използвал имота и се е обогатил, спестявайки си разходите за потребена топлинна енергия. Материално легитимирано да отговаря по иска по чл. 59 ЗЗД е лицето, което действително е ползвало имота и доставяната до него топлинна енергия. В конкретния случай не се установява ответникът да е ползвал имота през процесния имот, което обуславя извод за липса на обогатяване от негова страна за сметка на обедняване от страна на топлоснабденото дружество.

С оглед изложеното искът по чл. 59 ЗЗД за стойност на топлинна енергия се явява неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне.

Искът по чл. 59 ЗЗД за стойността на дяловото разпределение е обусловен от изхода на делото по иска за стойност на топлинна енергия. Доколкото последният е неоснователен, то неоснователен е и иска по чл. 59 ЗЗД за стойност на услугата за дялово разпределение, извършвано за процесния период.

Предвид неоснователността на исковете с предмет главни парични вземания неоснователни са и претенциите за присъждане на акцесорните вземания за обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По разноските:

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът Областна ***област *** има право на направените в настоящата инстанция разноски в размер на 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение (определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК).