Решение № 17299 от 24.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17299 гр. С., 24.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Н. Д. С. М. при участието на секретаря П. Н. Н. като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело № 20221110127610 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявени от „П. И. Г.“ ЕООД срещу Столична община, район К. С. обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между него, в качеството му на изпълнител, и ответника, в качеството му на възложител, е възникнало облигационно правоотношение по силата на Договор № РКС18-ДГ***/19.03.2018 г., въз основа на който ищцовото дружество е поело задължение за осъществяване на инвеститорски контрол при строителномонтажни работи (СМР) за обект: преустройство, частично пристрояване и надстрояване, реконструкция и ремонтно- възстановителни работи на старата сграда на ДГ № 124, находящ се в УПИ детско заведение, кв. 3, м. „Крива река“ по плана на гр.

С., срещу насрещното задължение на ответника да заплати възнаграждение в размер на 28 000 лв. с ДДС. Плащането на задължението било разсрочено, както следва: 20 % авансово – при подписване на договора, 30 % - при подписване на акт обр. 14 за приемане на конструкцията и изпълнение на грубия строеж, 40 % - при подписване на констативен акт обр. 15 за установяване годността за приемане на строежа, и 10 % окончателно плащане – след въвеждане на строежа в експлоатация. Ищецът навежда твърдение, че е изпълнил задълженията си по договора, като до момента ответникът е превел единствено авансово дължимата сума в размер на 5600 лв. За останалата част от дължимото възнаграждение били издадени фактура № 71/19.06.2020 г. за сумата от 8400 лв. и фактура № 79/02.11.2020 г. за сумата от 11 200 лв., които били представени на ответника, задълженията по които не били заплатени. Ищецът поканил ответника да заплати остатъка от дължимите суми в общ размер от 22 400 лв., от които 8400 лв. съставляващи 30 % от договореното възнаграждение, 11 200 лв., съставляващи 40 %, и 2800 лв., съставляващи 10 %, но плащане отново не последвало. Въз основа на горното иска от съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 22 400 лв., претендирана като дължимо възнаграждение по договор № РКС 18-ДГ *** от 19.03.2018 г. за осъществяване на функциите по инвеститорски контрол и 1 сумата от 3082,33 лв. (след изменение на размера на иска, направено в откритото съдебно заседание на 26.09.2023 г.), претендирана като обезщетение в размер на законната лихва върху сумата на незаплатеното възнаграждение за периода от настъпване на падежа на задължението за плащане на отделните части от него, съобразно издадени фактури № 71/19.06.2020 г. и № 79/2.11.2020 г. до предявяване на исковете на 28.03.2022 г. (съответно от 21.06.2020 г. до 28.03.2022 г. върху сумата от 8400 лв. по фактура № 71/19.06.2020 г.; за периода от 05.11.2020 г. до 28.03.2022 г. върху сумата от 11 200 лв. по фактура № 79/02.11.2020 г. и за периода от 09.03.2022 г. до 28.03.2022 г. върху сумата от 2800 лв.). Претендира разноски.

Ответникът е подал писмен отговор в рамките на законоустановения срок за това, в който не оспорва наличието на облигационно правоотношение с ищеца по процесния договор, но оспорва иска по основание. Твърди, че ищецът не е изпълнил задълженията си по договора, поради което ответникът не дължи възнаграждение. В законоустановения срок предявява насрещен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 8400 лв., представляваща неустойка за пълно неизпълнение на поетите задължения, претендирана въз основа на чл. 8.1 от Договор с рег. № РКС-18-ДГ555/19.03.2018 г., възлизаща на 30 % от стойността на договора.

В рамките на законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ищецът и ответник по насрещния иск е подал отговор, в който оспорва основателността на предявения срещу него насрещен иск. Сочи, че твърденията на ищеца за пълно неизпълнение на договора са голословни и бланкетни, като навежда твърдение, че работата е приета с конклудентни действия, поради което счита възраженията на ответника за преклудирани.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 и чл. 153 ГПК като неоспорени от ответника и ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства: наличието на валидно облигационно правоотношение по Договор № РКС18-ДГ***/19.03.2018 г., въз основа на който ищцовото дружество е поело задължение за осъществяване на инвеститорски контрол при СМР за обект: преустройство, частично пристрояване и надстрояване, реконструкция и ремонтновъзстановителни работи на старата сграда на ДГ № 124, находящ се в УПИ детско заведение, кв. 3, м. „Крива река“ по плана на гр. С., срещу насрещното задължение на ответника да заплати възнаграждение в размер на 28 000 лв. с ДДС. Наличието на валидно облигационно отношение се установява и от приложения по делото договор (л.8-14 от т.д. 580/2022 по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-24 състав). Видно от съдържанието на договора и по-конкретно чл. 3 от същия общата му стойност е в размер на 28 000 лева с ДДС. Уговорено е, че разплащането ще се извършва по банков път по сметка на изпълнителя по следните начин: 20 % авансово – при подписване на договора, 30 % - при подписване на акт образец 14 за приемане на конструкцията и изпълнение на грубия строеж, 40 % - при подписване на констативен акт образец 15 за установяване годността за приемане на строежа и 10 % окончателно плащане – след въвеждане на строежа в експлоатация.

В чл. 7.2 от договора е предвидено извършената работа и резултатите да се считат окончателно предадени на възложителя с подписване на протокол за приемане на работата от възложителя.

В чл. 8.1 от договора е уговорено, че при пълно неизпълнение на поетите с договора задължения изпълнителят дължи на възложителя неустойка в размер на 30 % от стойността на договора.

2

По делото са приложени междинен доклад № 1/15.01.2020 г. (л.32-62), междинен доклад № 2/16.03.2020 г. (л.63-93), изготвени от ищцовото дружество „П. И.

Г.“, в които са отразени извършените до съответния момент СМР и съставените актове по време на строителството. С доклада по делото, съдът на основание чл. 190 ГПК е задължил ответника да представи намиращите се у него междинен доклад № 1/15.01.2020 г. и междинен доклад № 2/16.03.2020 г. с входящ номер върху същите, като му е указал, че при неизпълнение на това задължение в срок може да приеме за доказани фактите,за установяване на които е създал пречки. Ответникът не е изпълнил задължението си да представи междинните доклади и не е взел становище по този въпрос, поради което на основание чл. 161 ГПК съдът приема за доказано обстоятелствата, че посочените доклади са получени от ответника и отразяват извършените до момента на съставянето им СМР и съставените актове по време на строителството.

По делото са приложени и протокол № 2 от 19.11.2019 г. за приемане на действително извършените СМР по договор № РКС18-ДГ55-33/27.11.2018 г. (л.116128), подробна количествена сметка към протокол № 2/19.11.2019 г. за приемане на действително извършени СМР по договор № РКС18-ДГ55-33/27.11.2018 г. (л.128, стр. втора – л.137) , сметка за изплащане на СМР, извършени съгласно протокол от 07.10.2019 г. (л.114), протокол за действително извършени СМР по договор № РКС18ДГ55-33/27.11.2018 г. (л.94-104) и сметка за изплащане на строително-монтажните работи, извършени съгласно протокол за приемане на действително извършени СМР № 4/12.10.2020 г. (л.105).

По делото са приложени акт за приемане на конструкция от 20.08.2019 г. (л.1516 от т.д.580/2022 по описа на СГС, Търговско отделение, VI-24 състав), констативен акт за установяване годността за приемане на строежа от 27.05.2020 г. (л.17-23 от т.д.

580/2022) и удостоверение за въвеждане в експлоатация № 746/14.09.2020 г. (л.30 от т.д. 580/2022).

По делото е приложена фактура № 000000****/19.06.2020 г. (л.31 от т.д.

580/2022), издадена от „П. И. Г.“ ЕООД и получател Район К. С. за сумата от 7000 лв. без ДДС и 8 400 лв. с ДДС.

По делото е приложена фактура № **********/02.11.2020 г. (л.32 от т.д.

580/2022), издадена от „П. И. Г.“ ЕООД и получател Район К. С. за сумата от 9 333,33 лв. без ДДС и 11 200 лв. с ДДС. Видно от приложеното по делото писмо (л.33 от т.д. № 580/2022), същата е получена от ответника на 04.11.2020 г.

По делото е приложена фактура № 000000****/24.03.2022 г. (л.35 от т.д. № 580/2022), издадена от „П. И. Г.“ ЕООД и получател Район К. С. за сумата от 2 333,33 лв. без ДДС и 2 800 лв. с ДДС. Видно от приложеното по делото писмо (л.34 от т.д.

580/2022), същата е получена от ответника на 08.03.2022 г.

От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза (л.179-182) се установява, че процесните фактури са отразени от ищцовото дружество в дневника за продажби за съответните месеци на 2020 г. и 2022 г., като в счетоводството на ищеца се води непогасено вземане от ответника в размер на 22 400 лв. Фактурите не са осчетоводени от ответника. При разпита си в открито съдебно заседание, проведено на 26.09.2023 г. вещото лице посочва, че фактурата за авансово плащане е осчетоводена и платена от ответника, като пояснява още, че главният счетоводител е обяснил, че практиката била ръководството да задържа фактури след получаването им и да прецени кога да се представят за осчетоводяване.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Виктор Кукуянов и Катя Хаджийска в открито съдебно заседание, проведено на 26.09.2023 г. /протокол на л.188-190/.

3

От показанията на свидетеля Кукуянов се установява, че в процесния обект – детска градина № 124 e извършен ремонт, надстройка, нов физкултурен салон и пристройка, като инвеститорският контрол се осъществявал от „П. И. Г.“ ЕООД, за която ищецът работил. Задължение на свидетеля било да осъществява контрол върху качеството, количеството на извършваните строително-монтажни работи /СМР/, както и контрол върху актовете по време на строителството, като той лично извършвал тези дейности. В изпълнение на задълженията си свидетелят посещавал обекта и се срещал с проектанти, възложители, строители. Строителят изпълнил по график СМР и през 2020 г. било издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация. Съдът кредитира показанията на свидетеля доколкото са логични и последователни.

От показанията на свидетелката Хаджийска се установява, че през периода 2018 г. – 2020 г. е извършен ремонт, изградени са надстройка и пристройка в процесната детска градина. Свидетелката работи във фирма „Н.“ ЕАД, която е осъществявала строителен надзор върху строителните работи, извършвани в обекта.

Инвеститорският контрол върху обекта се извършвал от „П. И. Г.“ ЕООД, като на обекта свидетелката се е срещала с проектант. На обекта ищцовото дружество извършвало контрол относно качеството на СМР, тяхното съответствие с проектната документация и следяло за спазване на правилата за безопасни условия на труд.

Свидетелката участвала при съставянето на актовете, които се издават по време на строителството. Последният издаден акт за този обект е акт 15, с който се предава обектът на възложителя. На свидетелката не е известно да е имало възражения от страна на възложителя относно извършената работа. Съдът кредитира показанията на свидетелката, доколкото са логични и последователни.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационно правоотношение с ответника по договор за изработка с твърдяното съдържание, че възложената работа е била изпълнена, както и че работата е била приета от възложителя без възражения, както и че в тежест на възложителя е възникнало задължение за плащане на възнаграждение в претендирания размер.