Решение № 511 от 27.12.2018, Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ /27.12.2018г. гр.П. 27.12.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

П.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ

І-ви гр.с.в публичното заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:РЕНИ

СПАРТАНСКА при секретаря Вергиния Петкова и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията РЕНИ СПАРТАНСКА гр.дело №251 по описа за

2018г. и за да се произнесе съобрази следното:

Настоящото дело е образувано на основание постъпила ИМ от малолетния Ц.Х.Н. чрез неговата майка и законен представител К.С.С. чрез пълномощника й –адвокат Т.П. *** бряг.

В ИМ се твърди ,че на 22.10.2017г.ищецът Ц.Н. прибирайки се към дома си,заедно с майка си и нейна приятелка Б.Д. по ул.“***“ в с.*** внезапно паднал в необезопасена дупка,намираща се на тротоара с диаметър около 20-30см.и дълбочина приблизително 5 см.Твърди се ,че при падането ищецът е ударил десния си крак ,закаран е от майка си в МБАЛ Ч. ЕООД и оттам е препратен в болницата в П.,където са му направени манипулации и изследвания,при които е установено счупване на глезена.Твърди се,че вследствие настъпилото произшествие на 22.10.2017г.по причина необезопасена дупка на тротоара ,ищецът е получил физически и психически травми, изразяващи се във фисура на дясна тибия в дисталната част.Посочва се,че в продължение на 1 месец е имал силни болки в десния крак ,бил е с шина за около 20 дни,поради напълно обездвижения десен крак бил неспособен да се грижи сам за себе си ,като за ежедневните си нужди е бил принуден да ползва чужда помощ,че за дълъг период от време е бил лишен от обичайния си динамичен живот на безгрижно дете,а преживеният шок и стрес вследствие претърпяната злополука ще останат завинаги в съзнанието му.Твърди се ,че описаните неимуществени вреди са в пряка и непосредствена връзка с настъпилото произшествие на 22.10.2017г.,вследствие неизпълнение на задълженията на Община Ч. да обезопасява общинските пътища и улици.В ИМ ищецът се позовава на разпоредбите на чл.2 ал.1т.2 от ЗОС и на §7 л.1т.4 от ПЗР на ЗМСМА.Изложени са доводи,че се претендира обезщетение за вреди ,причинени не от присъщи качества на една вещ ,а за вреди,които са в резултат на нехарактерно състояние на вещта,поради което отговорността на нейния собственик е по чл.49 ЗЗД за виновно бездействие за отстраняване на повредите и възстановяване на типичното състояние на вещта.Посочено е,че в качеството на собственик Община Ч. е длъжна да поддържа в изправно състояние процесния пътен участък,че улиците следва да се поддържат годни за обикновеното си предназначение,а именно безопасното движение на пешеходци и МПС-та,че това свое задължение Община Ч. следва да изпълнява чрез съответните служители или работници или чрез лице,на което изрично е възложено поддържането на пътните участъци и тротоарите.В заключение ищецът моли съда да постанови решение,с което Община Ч. да бъде осъдена да заплати на Ц.Х.Н. ,чрез неговия законен представител К.С.С. сумата от 26 000лв.,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди ,вследствие падане в необезопасена дупка,ведно със законна лихва от датата на увреждането 22.10.2017г.до окончателното изплащане. Претендират се и направените по делото разноски,вкл.адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.1т.2 ЗА.В съдебното заседание на 27.11.2018г.,на което бе даден ход по същество ищецът ,представляван от своята майка и законен представител К.С. чрез пълномощника си адвокат Т.П. от САК поддържа така предявения иск и моли съда да го уважи изцяло,като се претендира адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.Подробни доводи и съображения в тази насока са изложени в депозираните от адвокат П. писмени бележки .

В едномесечния срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Община Ч.,представлявана от кмета инж.Д.В.. В същия е взето становище,че предявеният иск е допустим като предявен срещу процесуално легитимирана страна-Община Ч. в качеството й на собственик по закон на общинските пътища,улиците,булевардите , площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване, че искът е предявен от лице ,имащо правен интерес от завеждането му. Предявеният иск се оспорва се по основание и размер.Ответникът оспорва твърденията в ИМ относно деня,мястото и обстоятелствата около инцидента, като счита,че не е установено конкретното място ,на което липсва настилка от тротоара на ул.“***“ в с.*** и на което е настъпило травматичното увреждане.Оспорва се твърдението за наличие на необезопасена, нарушена или липсваща настилка на която и да е част от тротоара на ул.“***“в с.***.Изложени са доводи,че получените увреждания не са настъпили вследствие падане на ищеца на тротоара, а в резултат на неговото собствено поведение.Посочено е,че липсват данни за усложнения или за по-тежки последствия от обичайните при подобен род наранявания,че посоченият в ИМ възстановителен период не предполага по-продължително лечение от обичайното.С оглед посочения в ИМ период на носене на шина около 20 дни,ответникът счита ,че не е налице счупване на глезена,а значително по-леко увреждане ,което може да е и спукване на костта.

Оспорва се представеното писмено доказателство-резултат от образно изследване относно отразеното в него заключение.С отговора се оспорва размера на претендираното обезщетение,като се твърди,че същото е прекомерно с оглед характера и продължителността на причинените неудобства,че не кореспондира с трайно установената практика,нито с принципа за справедливо обезщетяване на претърпени вреди и пропуснати ползи.Изложени са доводи,че ако съдът прецени,че искът е основателен , същият следва да бъде уважен за част от претендираното обезщетение за неимуществени вреди съобразно вида и тежестта на увреждането , приложеното лечение ,продължителността на възстановителния период и претенцията за заплащане на сумата 26 000 лв.бъде отхвърлена като прекомерна.В съдебното заседание на 27.11.2018г.на което бе даден ход по същество ответникът Община Ч. чрез своя пълномощник адвокат С.Б. от ПАК моли съда да постанови решение,с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.В дадения от съда на основание чл.149 ал.3 ГПК едноседмичен срок не е представена писмена защита от адвокат Б..

Окръжният съд като прецени становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

В изготвения от съда проекто-доклад ,съгласно определение №698 от 21.06.2018г.,приет за окончателен в съдебното заседание на 10.07.2018г.по който страните не са направили възражения,съдът е приел,че е предявен иск с правно основание чл.49