Решение № 70 от 24.01.2024, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Б., 24.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ц. Хр. П. при участието на секретаря Л. Б. П. като разгледа докладваното от Ц. Хр. П. Административно наказателно дело № 20231810200720 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 72, ал. 4 от ЗМВР.

Предметът на обжалване:

Заповед за задържане на Г. Г. К. с ЕГН ********** от гр.Б. с рег.

№*/21.11.2022г. на Ц. Х. П. – инспектор при РУ – Б., към ОДМВР - С., с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, във връзка с проверяване на лицето в извършване на престъпление по чл. 144, ал.1 от НК-отправени закани и заплахи по телефона, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка "задържане за срок до 24 часа".

Становищата на страните:

В подадената жалба е описано искане за отмяна на така издадената заповед. Изразява се становище, че обжалваната заповед е незаконосъобразна като издадена при липса на компетентност и фактическо основание за издаването й, при неспазване на установената форма и в противоречие със закона. Отправя се искане за отмяна на атакуваната заповед.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. В. В. от САК, поддържа жалбата и моли атакуваната заповед да бъде отменена на изложените в нея основания. Изрично заявява, че не се претендират заплащане на направените разноски по делото.

Ответникът - Ц. Х. П. – инспектор при РУ – Б., към ОДМВР - С. , редовно уведомен, се явява лично.

Районна прокуратура гр.Б., редовно призована, не изпраща 1 представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

По допустимостта:

Жалбата е подадена от легитимирано лице-адресат на заповедта, в 14дневния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт и пред надлежния съд, поради което е процесуално допустима.

Районен съд-гр. Б., след като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и направи проверка на основание чл. 168, ал. 1 от АПК на законосъобразността на оспорената заповед и на посочените в жалбата основания, приема за установени следните обстоятелства по делото.

По фактите:

От заповед с рег.№*/21.11.2022г.. издадена от Ц. Х. П. – инспектор при РУ – Б., към ОДМВР - С., се установява, че жалбоподателят е задържан в РУБ., където била издадена процесната заповед, спрямо жалбоподателя и същия задържан за 24 часа на 21.11.2022г. от 09.30 часа до 09,20 часа на 22.11.2022г., когато бил освободен. В заповедта е посочено правно и фактическо основание за задържане на лицето – "чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР " и ч л . 144, ал.1 от НК-отправени закани и заплахи по телефона . Същата е подписана от полицейския орган – Ц. Х. П. – инспектор при РУ – Б., към ОДМВР - С., както и от задържаното лице. На гърба на заповедта е отразено, кога жалбоподателят е освободен.

Непосредствено след задържането на лицето е извършен личен обиск, обективиран в протокол, предоставена му е за попълване и декларация, с която са били разяснени правата по чл. 72, чл. 73 и чл. 74 ЗМВР.

С разписка на жалбоподателя са върнати иззетите при задържането му вещи и предмети.

Н а 22.11.2022г в 09,20 часа задържаният е освободен, видно от процесната заповед.

Горната фактическа обстановка се възприе от представената по делото административна преписка, приета, като годно доказателство. Приетите в съдебното производство доказателства си кореспондират и установените с тях факти не се оспорват от страните, поради което и съдът ги кредитира.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното:

От правна страна:

Със Заповед за задържане на лице с рег.№*/21.11.2022г. издадена от Ц.

Х. П. – инспектор при РУ – Б., към ОДМВР - С. е задържал жалбоподателя на осн. чл. 72, ал. 1, т. 1 от "Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) за срок от 24часа в помещение за временно задържане в РУ-Б., като същия е освободен преди изтичане на процесния период време т. е в законно установения интервал.

2

Основанията за оспорване на административните актове са: 1. липса на компетентност; 2. неспазване на установената форма; 3. съществено нарушение на административнопроизводствени правила; 4. противоречие с материалноправни разпоредби; 5. несъответствие с целта на закона.

Издателят на заповедта Ц. Х. П., към дата на издаването й заема длъжност инспектор при РУ - Б. и същият има качество на полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР.

В случая компетентността на полицейския орган да задържа лица произтича пряко от нормата на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР/чл. 72. (1) Полицейските органи могат да задържат лице: 1. за което има данни, че е извършило престъпление; 2. което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба; 3. което показва тежки психични отклонения и с поведението си нарушава обществения ред или излага живота си или живота на други лица на явна опасност; 4. при невъзможност да се установи самоличността му в случаите и по начините, посочени в чл. 70; 5. което се е отклонило от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или от местата, където е било задържано като обвиняем в изпълнение на разпореждане на орган на съдебната власт; 6. обявено за издирване с цел задържане, както и по искане на друга държава във връзка с неговата екстрадиция или в изпълнение на Европейска заповед за арест; 7. в други случаи, определени със закон. (2) В случаите по ал. 1 лицето може да бъде настанено в помещение за настаняване на задържани лица и спрямо него могат да бъдат взети мерки за лична сигурност, ако поведението му и целите на задържането налагат това. (3) Когато задържаното лице не владее български език, то незабавно се информира за основанията за задържането му на разбираем за него език. (4) Задържаното лице има право да обжалва законността на задържането пред районния съд по седалище на органа. Съдът се произнася по жалбата незабавно, като решението му подлежи на касационно обжалване по реда Административнопроцесуалния кодекс пред съответния административен съд. (5) От момента на задържането си лицето има право на защитник, като на задържания се разяснява и правото на отказ от защитник и последиците от него, както и правото му да откаже да дава обяснения, когато задържането е на основание ал. 1, т. 1. (6) За задържането съответният орган е длъжен незабавно да уведоми лице, посочено от задържания. (7) Полицейските органи са длъжни незабавно да освободят лицето, ако основанието за задържането е отпаднало. (8) Задържаните непълнолетни лица се настаняват в специални помещения отделно от задържаните пълнолетни лица. (9) Редът за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и редът в тях се определят с инструкция, издадена от министъра на вътрешните работи. / респ. ответника е оторизиран да задържа лица при наличие на законовите предпоставки за това.

Въз основа на това следва, че заповедта е издадена от компетентен орган и не са налице основания за отмяната й в условията на чл. 146, т. 1 от 3

АПК. Оспорваната заповед е в изискуемата форма за действителност.

Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР/чл. 74. (1) За лицата по чл. 72, ал. 1 се издава писмена заповед за задържане. (2) В заповедта по ал. 1 се посочват: 1. името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта; 2. фактическите и правните основания за задържането; 3. данни, индивидуализиращи задържаното лице; 4. датата и часът на задържането; 5. ограничаването на правата на лицето по чл. 73; 6. правото му: а) да обжалва пред съда законността на задържането; б) на адвокатска защита от момента на задържането; в) на медицинска помощ; г) на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане; д) да се свърже с консулските власти на съответната държава, в случай че не е български гражданин, както и по негово искане незабавно се уведомяват консулските органи на държавата, чийто гражданин е задържаният, чрез Министерството на външните работи; ако задържаният е гражданин на две или повече държави, той може да избере консулските органи на коя държава да бъдат уведомени за задържането му и с които желае да осъществи връзка; е) да ползва преводач, в случай че не разбира български език. (3) Задържаното лице попълва декларация, че е запознато с правата си, както и за намерението си да упражни или да не упражни правата си по ал. 2, т. 6, букви "б" – "е".

Заповедта се подписва от полицейския орган и от задържаното лице. (4) Отказът или невъзможността на задържаното лице да подпише заповедта се удостоверява с подписа на един свидетел. (5) Заповедта за задържане се вписва в специален регистър. (6) Копие от заповедта се връчва на задържаното лице срещу подпис / задържането на лицата по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР се извършва с писмена заповед.

Оспорената заповед има съдържанието посочено в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, като съдържа името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, основанието за задържането, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл. 72 от ЗМВР, както и данни, че задържания е уведомен за правото му на адвокатска защита от момента на задържането и за правото му да обжалва пред съда законността на задържането.

Посочено е в заповедта и правно основание за задържането–чл. 72, ал.

1, т. 1 от ЗМВР.

Но обжалваната в съдебния процес заповед не съдържа съществен реквизит, а именно: - не са посочени в изискуемата кумулативна наличност по смисъла на чл. 72, ал. 2, т. 2 от ЗМВР фактическите основания за задържането. В обжалваната заповед е посочено само правно основание за задържането, а именно: чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР и " чл. 144, ал.1 от НК-отправени закани и заплахи по телефона ".

По правната си същност, мярката "Задържане за срок от 24 часа", чиято уредба е в чл. 72–чл. 75 от "Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), представлява принудителна административна мярка/ПАМ/– 4 административното разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата.

Основната цел на задържането на лица по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като принудителна мярка е свързана с осигуряването на възможност за събиране на доказателства, при предотвратяване на възможността съпричастните лица да укрият доказателства, да се укрият, да осуетят разследването, да подпомогнат други лица да избегнат наказателно преследване или да им въздействат с оглед укриване на доказателства или лъжесвидетелстване или осигуряване възможност на органите на МВР да изпълняват своите задължения в рамките на своята компетентост.

Налагането на принудителната административна мярка в случая не е оправдано, защото в случая не са били налице конкретни данни, че задържането е извършено с оглед на обществения интерес за разкриване на извършители на престъпления, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане на личната свобода. Дори и при налични доказателства в тази насока и при повдигнато обвинение срещу лицето, това не обосновавало необходимостта от налагане на тази принудителна административна мярка. Изведените от практиката на Европейския съд по правата на човека принципи по прилагането на чл. 5 § 1 от ЕКПЧ, отнесени към настоящия случай, сочат, че за задържането на жалбоподателя не са налице достатъчно данни, обуславящи реална необходимост в името на обществения интерес, който е предпочетен над правото на зачитане на личната му свобода.

С оглед на гореизложеното, съдът приема, че постановеното задържане на жалбоподателя не е фактически обосновано и обжалваната заповед за задържане се явява незаконосъобразна поради това, че е издадена в противоречие с разпоредбата на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, тъй като не съдържа фактическите обстоятелства на които се основава задържането.

Следва да се има в предвид решение от 24.06.2014 г. на Европейския съд по правата на човека по жалби № 50027/08 и № 50781/096 - дело Петков и Профиров срещу България, в което е прието, че: "За да е налице обосновано подозрение следва да има факти и информация, които биха убедили един обективен наблюдател, че въпросното лице може да е извършило престъплението. Освен това подозрението трябва да се отнася до конкретно престъпление.". Изхождайки от изискването "подозрението да се базира на разумни основания, като съществена част от защитата срещу произволен арест и задържане", ЕСПЧ приема, че при липсата на конкретна фактическа обосновка на необходимостта от задържането, то се явява несъвместимо с принципа за защита на лицата от произвол, какъвто е настоящия случай.