Решение № 335 от 04.08.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 335 гр. Варна, 04.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радостин Г. Петров при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Търговско дело № 20223100900126 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 432 от КЗ, вр. чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД от АНТ. АС. М., ЕГН **********, с адрес *****, чрез пълномощника адв. В.Н. от САК, против "ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК 030269049, със седалище гр. София, за заплащане на сумата от 150000 лева, претендирана като обезщетение за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени като пряка непосредствена последица от загубата на съпруга й Д.А.М., вследствие на ПТП, осъществено на 16.05.2020 г., по вина на водача на МПС л.а. „****“ с per. № ******, застраховано по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, ведно със законната лихва върху нея, считано от 16.05.2020 г. до окончателното й изплащане.

Ищцата твърди, че на 16.05.2020 г. на третокласен общински път VAR2005 /с. Бенковски – ****/, водачът на л.а „****“ с рег. № ****** е нарушил правилата за движение по пътищата и причинил ПТП. В резултат на това причинил смъртта на Д.М. /съпруг на ищцата/, който пътувал на предната седалка. Излага се, че внезапната загуба на Д.М. причинила на ищцата силни страдания и огромни затруднения. Твърди се, че до смъртта на Д.М. съпрузите съжителствали под един покрив в изключително близки и топли 1 взаимоотношения.

За причиненото ПТП било образувано НОХД № 217/2021 г. по описа на ВОС, по което е постановена Присъда № 30/15.04.2021 г., влязла в законна сила на 06.05.2021, с която А.А.Ш. е признат за виновен за това, че по непредпазливост е причинил смъртта на Д.А.М..

Излага, че е предявена претенцията пред застрахователя (вх. № 310В001794/20.01.2022 г.), по която е образувана щета № 210907807, но застрахователят е отказал да изплати обезщетение.

Предвид гореизложеното, моли застрахователя на виновния водач да бъде осъден да заплати обезщетение в размер на 150000 лева за причинените неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от настъпване на вредоносния резултат – 16.05.2020 г. до окончателното изплащане. Моли за присъждане на сторените в производството съдебно-деловодни разноски.

По делото e постъпил отговор от ответника "ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК 030269049, със седалище гр. София. Ответникът оспорва изцяло предявения иск по основание и по размер. Оспорва легитимацията на ищцата, като твърди, че е липсвал съвместен живот на ищцата с пострадалия. Същите са имали формално сключен брак, който е бил лишен от близка и трайна житейска връзка помежду им. Излага, че вследствие на смъртта на своя съпруг ищцата не е претърпяла болки и страдания, подлежащи на обезщетяване, предвид фактическата им раздяла от повече от 30 години, както и предвид липсата на финансова или емоционална обвързаност помежду им. Излага твърдения за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице Д.М., като твърди, че същият не е бил с поставен предпазен колан, както и наличието на количество алкохолно съдържание в кръвта, спомогнало за допринасяне на вредоносния резултат. Оспорва механизма на настъпване на ПТП, както и настъпване на травматичните увреждания в резултат на ПТП. В условия на евентуалност оспорва размера на претенцията за неимуществени вреди, като изключително завишен, като излага, че ищцата не е споделяла едно домакинство с пострадалия, независимо от наличието на брачна връзка помежду им.

Възразява срещу дължимостта на акцесорната претенция за лихва изцяло, а в условията на евентуалност за дължимостта й от момента на увреждането – 16.05.2020 г.

2

В допълнителната искова молба ищцата изразява становище, с което оспорва направените с отговора на исковата молба възражения. Излага се, че до смъртта на Д.М. с ищцата са поддържали близки и топли взаимоотношения на взаимно разбирателство, обич и подкрепа. Сочи, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди не е завишен с оглед причинените неимуществени вреди. Оспорва наличието на съпричиняване от страна на пострадалия.

В постъпилия допълнителен отговор от ответника се поддържат направените с отговора възражения и доказателствени искания.

В съдебно заседание ищцата АНТ. АС. М., чрез пълномощник адв. В.Н. поддържа исковата молба. Моли се за уважаване на иска и за присъждане на адв. хонорар на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за Адвокатурата.

Ответникът "ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД не изпраща представител в съдебно заседание. С депозирана преди съдебно заседание молба моли за отхвърляне на иска и за присъждане на направените по делото разноски. В представената по делото писмена защита вх. №18394/02.08.2022г. по същество се излагат доводи за неоснователност на иска.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

С влязла в сила Присъда № 30/15.04.2021 г. по НОХД № 217 по описа за 2021 г. на ВОС, А.А.Ш. е признат за виновен в това, че на 16.05.2020 г., като водач на МПС л.а. „****“ с per. № ****** нарушил ЗдВП и по непредпазливост причинил смъртта на Д.А.М..

Съдът прие за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, че към дата 16.05.2020 г. лек автомобил „****“ с рег. № ****** е бил застрахован в ответното дружество по риска „гражданска отговорност на автомобилистите“.

От представеното удостоверение за съпруга и родствени връзки се установява, че АНТ. АС. М. е преживяла съпруга на починалия Д.А.М.. От представеното удостоверение за промени на настоящ адрес е видно, че от 22.05.1995г. настоящия адрес на АНТ. АС. М. е *****. От представеното удостоверение за промени на постоянен адрес е видно, че от 2001г.

3 постоянният адрес на АНТ. АС. М. е в ****.

От заключението на вещото лице по съдебно-медицинска експертиза, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че на 16.05.2020 г. в резултат на ПТП като пътник в лек автомобил Д.А.М. е получил тежка гръдна травма - счупване на 2-6 десни ребра, 2-8 леви ребра, счупване на гръдната кост; тежка контузия на бели дробове - вдишана кръв в бели дробове, колапс на белите дробове, състояние след десностранен хемопневмоторакс; разгъвно счупване на ниво 2-3-ти гръдния прешлени с пълно прекъсване на гръбначния мозък на същото ниво, счупване на дясна тазобедрена ямка, разкъсване на черен дроб, излив на кръв в коремната кухина, счупване на леви и десни срамни кости с разкъсване на лонното съчленение, счупване изкълчване на ниво лява хълбочно-кръстцова става, двустранен задперитонеален хематом, счупване на вътрешния глезен на дясната глезенна става, оток на мозъка. Концентрацията на етилов алкохол в пробите кръв -1,23%о и гръбначномозъчна течност - 1,37%о. Налице са тежки травматични увреждания в областта на гръдния кош, корема и таза, като всяка една от тях реално може да доведе до настъпване на смъртния изход, но същият не би се реализирал за толкова кратко време. Причината за смъртта е комбинираната травма гърди, корем, таз. Не са установени данни пострадалия М. към момента на получаване на травматичните увреждания са е бил с поставен предпазен колан. Предвид механизма на пътно транспортното произшествие и тежките увреждания на лекия автомобил в дясно, където е пътувал М., реално той би получил травматични увреждания вкл. и с поставен предпазен колан. Установената концентрация на етилов алкохол в пробите кръв - 1,23%о и гръбначномозъчна течност - 1,37%о, съответстват на лека степен на алкохолно повлияване, при която са налице нарушения на критичната оценка на собствените постъпки, адекватното възприемане на околната среда, рефлексите, координацията на движенията и други. Същият е могъл да ръководи постъпките си, като реакциите са били забавени.

За установяване болките и страданията на ищцата и отношенията с починалия й съпруг по делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите А.М.И., Б.С.Г., Ц. В. Д., ЗЛ. М. ИВ. и АНК. М. ИВ., чиито показания съдът възприема в частта, съдържаща данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени 4 и гласни доказателства, както и с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК. От показанията на свидетелите А.М.И., Б.С.Г., ЗЛ. М. ИВ. и АНК. М. ИВ., се установява, че много години преди смъртта на Д.А.М., съпругата му АНТ.

АС. М. се е преместила да живее в ****, а той е останал да живее в ****.

Според свидетелите, причината да заживеят в различни населени места е била работата на А.М.. Видно от показанията на свидетелите А.И., Б.Г. З.И. и А.И., ищцата и Д.М. са поддържали семейни отношения, като почти всяка седмица Д.М. е бил със съпругата си в ****. Показанията им не се опровергават от показанията на свид. Ц.Д., т.к. същата няма преки впечатления от съвместния живот на съпрузите, а само от живота на Д.М. в ****. Видно от показанията на А.И. и Б.Г. е, че ищцата е понесла много тежко смъртта на съпруга си. От обстоятелството, че не е присъствала на погребението му не може да се направи обратен извод, т.к. както се установява от показанията А.И., Б.Г. З.И. и А.И., че е била болна и по тази причина не е присъствала.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл.429, ал.1 от КЗ, с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. За успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно застрахователно правоотношение, настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.

В настоящия случай между страните по делото не е налице спор, че към датата на настъпилото ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение по застраховката “Гражданска отговорност” за лек автомобил ****“ с рег. № ******, сключена с ответното дружество.

Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда 5 гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Т.е. с влязлата в сила присъда обстоятелствата относно авторството, противоправността и вината за извършеното от А.А.Ш. престъпление на 16.05.2020 г., като водач на МПС л.а. „****“ с per. № ******, в резултат на което е настъпила смъртта на Д.А.М., са безспорно установени.

С оглед на това и предвид установеното наличие на валидно сключено застрахователно правоотношение по задължителната застраховка

”Гражданска отговорност” на автомобилистите с ответника - застраховател, съдът намира, че са налице всички предпоставки за възникване на отговорността на застрахователя за обезщетяване на претърпените от ищцата вреди от деликта.

Ищцата се явява преживяла съпруга на починалото при ПТП лице, поради което и попада в кръга на лицата, имащи право на обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди /в тази връзка е Постановление № 4/1961 г. на Пленума на ВС/.

Съобразно критерия за справедливост установен в чл.52 от ЗЗД, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се имат предвид обективно съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай. Наред с тези обстоятелства при определяне размера на обезщетението следва да бъде взета предвид и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и установената в тази насока съдебна практика /в този смисъл е Решение № 25 от 17.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 211/2009 г./.