Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 29 от 14.03.2018, Районен съд - Пирдоп

Съд
Районен съд - Пирдоп
Дело
Гражданско дело 521/2016
Вид
Решение № 29
Подписан
14.03.2018
В сила
20.07.2019
Състав
СИМЕОН ГОРАНОВ ГЮРОВ

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.

Пирдоп, 14.03.2018 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Пирдоп (РСПп), I-ви състав, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Симеон Гюров при участието на съдебния секретар М.Н., като разгледа докладваното от съдия Гюров гр. дело № 521 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344 ал.

1 т. 1, т. 2 и т. 3 от Кодекса на труда /КТ/, вр. вр.чл.225, ал.1 КТ,чл.226, ал.2, и ал.3, вр.чл.350 КТ, чл.224, ал.1 КТ, чл.220 КТ, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба вх. № 926/21.10.2016 година от И.С.С. с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, срещу ПК „НАПРЕД” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пирдоп, Софийска област, бул. „Цар Освободител” № 45, представлявано от ДГТ - Председател. Ищецът твърди в исковата молба, че на 01.04.1994г. между него и ответника ПК „Напред”, ЕИК ********* бил сключен трудов договор № 1/ 01.04.1994г. за длъжността Председател на потребителната кооперация, а със Заповед № 02/13.07.2016г. било прекратено трудовото му правоотношение във връзка с проведен избор на нов председател на ПК „Напред”,

ЕИК ********* в лицето на ДГТ. Твърди, че видно от приложената заповед за прекратяване на трудов договор № 02/13.07.2016г. прекратяването на служебното правоотношение черпи правното си основание от разпоредбата на чл. 325, ал. 1, т.З Кодекса на труда - с изтичане на уговорения срок. Ищецът твърди в исковата молба, че трудово правоотношение между него и ответника е възникнало въз основа на избора му за Председател на ПК „Напред”, респективно по отношение на прекратяването му се прилагат разпоредбите на Глава XVI, Раздел II от КТ - Прекратяване на трудовото правоотношение, възникнало от избор. Твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 337 от КТ Трудовото правоотношение, възникнало от избор, се прекратява с изтичане на срока, за който лицето е избрано, а ако при изтичане на този срок не е произведен нов избор, трудовото правоотношение продължава до произвеждането му. Ищецът твърди в исковата молба, че процесният случай не попада и в хипотезата на разпоредбата на чл. 340 от КТ уреждаща възможността трудовото правоотношение възникнало въз основа на избор да се прекрати и въз основа на друг нормативен акт или устав, тъй като уставът на ПК „Напред" не съдържа специална уредба относно прекратяването на трудовото правоотношение с избрания председател. Твърди, че респективно дори и да се приеме, че трудовият договор е сключен като срочен с основание чл. 68, ал. 5 от КТ, а именно - за определен мандат, когато такъв е установен за съответния орган, то подобен срочен трудов договор попада в хипотезата на изрично предвиденото основание за прекратяване чл. 325, ал. 1, т.

8 от КТ - с постъпване на работа на работника или служителя, който е избран или е спечелил конкурса и именно чл. 325, ал. 1, т.8 урежда хипотезата на прекратяване на трудово правоотношение по трудов договор с предмет работа, за която се предвижда възникване на основание избор или конкурс. Ищецът твърди в исковата молба, че в подкрепа на гореизложеното, прилага константната практика на ВКС по въпроса: Трудовото правоотношение на председател на кооперация, възникнало от избор, се прекратява по реда на чл. 325, т. 8 от Кодекса на труда. Със самото встъпване в длъжност на новоизбрания председател на кооперацията се прекратява трудовото правоотношение с предишния председател.

Решение № 130 от 04.05.2011 г. по гр.д. № 141/2010 г. на Върховен касацонен съд. Ищецът твърди в исковата молба, че във връзка с гореизложеното прекратяването на трудовото му правоотношение със Заповед № 02/13.07.2016г. почива на негодно основание, тъй като посоченото, а именно чл. 325, ал. 1, т. 3 не отговаря на правната квалификация на процесния случай и затова моли съда да постанови решение, с което да признае уволнението за незаконно и респективно да отмени правните последици, произтичащи от него, като го възстанови на заеманата преди незаконното уволнение длъжност- Председател на ПК „Напред”. Ищецът твърди в исковата молба, че с допълнително споразумение № 10/30.12.2015г. към Трудов договор № 1/ 01.04.1994г., за което настоящия състав отбелязва че е сключено от ищеца със самия него, основното му месечно трудово възнаграждение било променено на 2100 лв., считано от 01.01.2016г, като в съдържанието на допълнителното споразумение било посочено, че настоящото споразумение се сключва безсрочно, което също свидетелства за безсрочния характер на процесния трудов договор. Ищецът твърди в исковата молба, че в тази връзка освобождаването му на основание чл. 325 ал. 1 т. 3 от КТ е в абсолютно противоречие със закона, тъй като посочената законова хипотеза е неприложима в неговия случай, следователно уволнението му е незаконно и съгласно чл. 225, ал.

1 от КТ при незаконно уволнение служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.

Твърди, че обезщетението, което му се дължи следва да бъде изчислено на базата на последното му брутно трудово възнаграждение, като при това следва да бъде взето предвид увеличението на основното му трудово възнаграждение с горепосоченото допълнително споразумение № 10/30.12.2015г. към Трудов договор № 1/ 01.04.1994г., което считано от 01.01.2016г. възлиза на 2100 лв. Ищецът твърди в исковата молба, че работодателят все още не е изпълнил задължението си по чл.

350 ал. 1 от КТ да впише прекратяването на трудовото правоотношение в трудовата му книжка, като с тези си действия работодателят незаконосъобразно е задържал трудовата книжка му книжка в продължение на повече от два месеца, което му отнема правото да се регистрира в НОИ, за получаване на обезщетение в случай безработица, в размер на 60 % от брутното трудово възнаграждение. Ищецът твърди в исковата молба, че на основание чл. 350 от КТ във връзка с чл. 226, ал. 2 и ал. 3 от КТ работодателя в лицето на ПК „Напред” му дължи обезщетение поради незаконното задържане на трудовата му книжка и невписване на коректни данни в нея, в размер на брутното трудово възнаграждение от деня на прекратяването на трудовото правоотношение до предаване на трудовата книжка на работника или служителя - в процесния случай, равняващо се на сумата от 2 100 лв. - брутното трудово възнаграждение на ищеца за един месец. Ищецът твърди в исковата молба, че във връчената му заповед № 02/13.07.2016г. за прекратяване на трудов договор № 01/01.04.1994г. от страна на работодателя е разпоредено да му се изплатят обезщетения с основания чл. 220, ал. 1 от КТ за срока на недаденото или неспазено предизвестие и по чл. 224, ал. 1 за неизползван платен годишен отпуск, чиито точни размери нито са посочени в процесната заповед, нито са ми изплатени към момента на депозиране на настоящата искова молба. Твърди, че с оглед на изложените факти и обстоятелства и на основание чл. 224, ал. 1 КТ работодателят в лицето на ПК „Напред” му дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за общо 53 дни / по 20 дни платен годишен отпуск за годините 2014 и 2015г. и 13 дни неползван платен годишен отпуск за 2016г. до датата на незаконното ми уволнение/ в размер, определен по реда на чл. 177 към деня на прекратяването на трудовото правоотношение, а именно- 5 060 лв. /пет хиляди и шестдесет лева/- обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск. Ищецът твърди в исковата молба, че в подкрепа на предявената претенция към работодателя ПК „Напред” прилага и константната практика на ВКС по въпроса относно дължимостта на обезщетение по чл. 224 от КТ при всяко прекратяване на трудово правоотношение:

Няма пречка с исковете по чл. 344, ал. 1. т. 1-3 от Кодекса на труда да се съединят за общо разглеждане и претенции за изплащане на обезщетение поради неползване на платен годишен отпуск, като обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ се дължи винаги при прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от уважаването на иска за отмяната на уволнението. Решение №396 от 20.05.2010 г. по гр.д. № 1324/2009 г. на Върховен касационен съд, трето граждански отделение.

Обезщетението за неползван платен годишен отпуск се дължи винаги при прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от уважаването на иска за отмяната на уволнението. Решение №396 от 20.05.2010 г. по гр.д. № 1324/2009 г. на Върховен касационен съд, трето гражданско отделение. Ищецът твърди в исковата молба, че ответника не му е изплатил и дължимото му се обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазеното предизвестие в размер на 2 100 лева. Ищецът моли съда, на основание чл.344, ал. 1, т.1, т.2, т.З КТ, във вр. с чл. 225, ал.

1 КТ, във връзка с чл. 226, ал.2 и ал. 3 КТ във връзка с чл. 350, ал. 1 КТ, във вр с чл. 357 КТ, във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗЛ, във вр. с чл. 220, ал. 1 от КТ, във вр. с чл. 224 от КТ да постанови решение, с което да признае уволнението на ищеца И.С.С., ЕГН ********** за незаконно и респективно да отмени правните последици, произтичащи от него, като възстанови И.С.С., ЕГН ********** на предишната заемана от него длъжност - Председател на ПК „Напред” респективно да осъди ответника ПК „Напред” да заплати на ищеца сумата от 21 860 лева представляваща: обезщетение за времето, през което ищеца е останал без работа поради уволнението в размер на 12 600 лв. /дванадесет хиляди и шестстотин лева/ на основание чл. 225 КТ и законната лихва върху същото, за периода от предявяване на исковете до окончателното плащане на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД; обезщетение поради незаконно задържане на трудова книжка в размер на 2 100 лв /две хиляди и сто лева/, на основание чл. 226, ал. 2 и ал. 3 КТ във връзка с чл. 350, ал. 1 от КТ, заедно със законната лихва върху същото, за периода от предявяване на исковете до окончателното плащане на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД; обезщетение с правно основание чл. 224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 5 060 лв. /пет хиляди и шестдесет лева/, за периода от предявяване на исковете до окончателното плащане на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД; обезщетение с правно основание чл.

220 от КТ за неспазения срок на предизвестието за прекратяване на трудовия договор в размер на 2100 лева. Ищецът моли да му бъдат присъдени направените в настоящото производство съдебни и деловодни разноски, както и адвокатски хонорар.

Ответникът ПК „НАПРЕД” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пирдоп, Софийска област, бул. „Цар Освободител" № 45, представлявано от ДГТ - Председател, чрез адвокат А.С. *** -пълномощник, със съдебен адрес:***, в дадения му от съда срок, е дал писмен отговор, представил е заверени копия на писмени доказателства по опис от № 1 до № 10 включително и е направил доказателствени искания. Ответникът в писмения си отговор изцяло оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни, като прави възражение за изтекла погасителна давност на претенциите на ищеца.

Съдът е приел за безспорни и че не се нуждаят от доказване обстоятелствата между ищеца и ответника е, че представения в с.з. от 12.10.2017 г. Трудов договор № 6/05.05.1994 г. в оригинал и в копие е трудовия договор, сключен между ПК „Напред” и ищеца, за който се спори по делото, а не приложеното от ответника и оспорено от шщеца копие от трудов договор №

161/30.04.1994 г.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл. 235 от ГПК намира за установено следното от фактическа страна:

По делото са представени и приети следните писмени доказателства:

Трудов договор № 6/05.05.1994 г.; Решение на ОСК на ПК „Напред" от 19.08.2010 г.; Решение на ОСК на ПК „Напред” от

09.09.2013 г.; Решение

12 от 20.02.2014 г„ постановено по гр.д. 499/ 2013 г. по описа на Районен съд - Пирдоп; Решение

31II 07.07.2014 г„ постановено по възз.гр.д. 281 / 2014 г. на Софийския Окръжен съд; Решение на ОСК на ПК „Напред" от 16.06.2014 г.; Решение 168 от

09.01.2015 г., постановено по гр.д. 233/ 2014 г. по описа на Районен съд - Пирдоп; Решение