Решение № 100 от 13.07.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Благоевград, 13.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Миглена Йовкова при участието на секретаря Мирела Гълъбова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Търговско дело № 20231200900024 по описа за 2023 година

Делото е образувано по ИМ, депозирана от М. Е. К. срещу Д.О.з., с която са предявени искове с правната квалификация чл. 432, ал.1 от КЗ - главния иск за обезщетение в размер на 60 000лв. и мораторна лихва е с правно основание чл.429, ал.3 от КЗ.

Ищцата твърди, че е сестра на Е.Е.С., починала на *** в резултат на травми от ПТП, настъпило на 03.04.2022 г. около 13 часа на път BLG-1166 км.2+1000, между с. Б. и с. П., общ. П., при което лицето Е. С. С. е управлявал собствения си л.а „Опел“, м. „Зафира“, с рег. № *** и поради движение с несъобразена скорост при ляв завой е навлязъл в пътния банкет, загубил е контрол над автомобила, в следствие на което се е преобърнал. Сочи, че за инцидента е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 314р-8419/03.04.2022 г. и е образувано ДП № 314-ЗМ-138/2022г. по описа на РУП – П..

Ищцата поддържа, че е изпаднала в шок от загубата на сестра си, не е могла да се адаптира към действителността в първите дни, а страданието, което е изпитала е било непоносимо.

Твърди, че между нея и сестра й има силна привързаност, разбирателство, взаимна обич и уважение, както и че сестра й Е. е била 1 изключително добра и грижовна сестра и са израснали заедно в един дом и винаги са споделяли помежду си. Твърди, че със сестра й са били най [1]близките си хора в живота и че все още не може да приеме факта, че няма да вижда сестра си до края на живота си.

Сочи, че е поела изцяло грижите за малолетните деца на сестра си - С. и М..

Твърди, че автомобилът, причинил ПТП-то, е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в „ДЗИ-ОЗ“ ЕАД, с полица № BG/06/122000007698, валидна до 26.01.2023 г., поради което с молба с вх. № 94-Г-136/25.05.2022 г. е предявила претенция към застрахователното дружество за заплащане на обезщетение, но такова не е платено.

Ответното дружество депозира отговор, в който не оспорва обстоятелството, че има застрахователен договор по застраховка „ГО“, обективиран в полица № BG/06/122000007698, сключена за л.а. „Опел“, м.“Зафира“ с рег. № ***, която е била валидна към датата на процесното събитие.

Ответникът оспорва елементите от фактическия състав на деликта, а именно противоправност на поведението и вина на соченият деликвент, причинно-следствената връзка между поведението и вредоносния резултат, а именно смъртта на Е. С. формулирано е и възражение за съпричиняване, изразяващо се в непоставяне на предпазен колан от пътничката Е. С. което според ответника е допринесло до настъпването на тежките травми, довели до смъртта й.

Направено е възражение, че ищцата не попада в кръга от лица, които имат право на обезщетение, тъй като връзката между нея и починалата й сестра не надхвърля обичайната връзка на обич и разбирателство между две сестри. Това възражение е обосновано с твърдението, че двете са били пълнолетни, имали са собствени семейства, отделни домакинства, имали са собствени деца, за които са се грижели, което неминуемо е довело до отдалечаване между тях.

Последното формулирано възражение по главния иск е, че претендираното обезщетение, дори и да се приеме за основателно не отговаря на критерия „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.

2

По отношение на претенцията за лихви се възразява, че такава не се дължи, тъй като не е изпаднал в забава по смисъла на чл. 497, ал.1 т.1 от КЗ.

Въз основа на анализа на събраните писмени и гласни доказателства в делото, съдът прие за установени следните факти :

Видно е от влязла в законна сила на 26.07.2023г. присъда №27 от 10.07.2023г., постановена по НОХД №652/2023г. по описа на БлОС, че Е. С. С. е признат за виновен в това, че на 03.04.2022г. около 12.50 - 13 часа на път BLG-1166 км.2+1000, между с. Б. и с. П., общ. П., при управление на л.а.

„Опел“, м. „Зафира“, с рег. № *** е нарушил правилата за движение по пътищата, установени в чл. 20, ал.1 от ЗДвП и чл. 21, ал.2 от ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице – П.А. С.а, Е.Е.С. и средна телесна повредена на едно лице – престъпление по чл. 343, ал.4 във вр. с ал.3, б“б“, пр.1 във вр. с ал.1, б.“в“ във вр. с чл. 342, ал.1 във вр. с чл. 20, ал.1 от ЗДвП и чл. 21, ал.2 от ЗДвП.

Не е спорно между страните обстоятелството, че за лек автомобил Опел Зафира, с рег. № *** е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в „ДЗИ-ОЗ“ ЕАД, с полица № BG/06/122000007698, валидна до 26.01.2023 г.

От приетото заключение на КАТМЕ се установява, че след настъпило ПТП на 03.04.2022 г. Е.Е.С. е била приета за лечение в МБАЛ „Югозападна болница“ ЕООД, от където на *** в тежко общо състояние е преведена в ОАРИЛ, МИ - МВР гр. С.. Починала е същият ден, след което е била извършена аутопсия. Обективно е била установена комбинирана гръднакоремна травма и счупване на тръбести кости на крайници, изразяващи се в следното:

Гръдна травма: счупване на дясна ключица, счупване на дясна лопатка, счупване на пет съседни ребра в дясната гръдна половина по една линия на счупване, белодробен оток.

Коремна травма: разкъсване на черния дроб в десния дял, разкъсване на десния бъбрек и хирургичното му отстраняване.

Счупване на тръбести кости: счупване на костите на дясната предмишница в средната трета, на дясната бедрена кост на границата между горната и средната трета.

3

Мекотъканни увреждания: обширно кръвонасядане на главата в челнотеменната част, охлузване на гърба на носа, охлузване на двете колена, обширни охлузвания по гръбната повърхност на дясната предмишница, кръвонасядане по предностраничната част в горната трета на дясната мишница (рамо), кръвонасядане по предната повърхност на колената, кръвонасядане по вътрешната повърхност на лявата подбедрица, кръвонасядане в дясната половина на гърба към поясната област, охлузване от група драскотини в дясната страна на коремната стена на площ 15/10 см.

Според експертите, на база данните и анализа им, следва да се заключи, че уврежданията на автомобила от дясната страна и установените травматични увреждания, най - тежките от които са от дясната й страна, сочат, че пътничката Е. С. е пътувала в автомобила на задната дясна седалка, т.е. зад седалката за пътника до водача

Относно механизма на травматичните й увреждания експертите заключават, че са в резултат от удари на тялото й във вътрешните повърхности от купето. При рязкото намаляване скоростта на автомобила тялото й под въздействие на инерционни сили се е придвижило напред и нагоре, при което е получила обширното кръвонасядане в челнотеменната част на главата от удар на главата в тавана на автомобила, а охлузването по гърба на носа, охлузване на двете колена, разкъсването на черния дроб, от предна дясна седалка. При преобръщането на автомобила на дясната му страна е получила останалите и по-тежките травматични увреждания с локализация от дясно.

Сочат също, че обширните охлузвания от групирани драскотини се дължат на хлъзгане на засегнатите части върху парченца от счупени автомобилни стъкла и/или върху терена. Множеството травми установени по тялото по Е. С. са вследствие от свободното движение на тялото вътре в купето и силните удари на автомобила в траншеята и преобръщане на автомобила през таван и на дясната му страна.

Според вещите лица от техническа гледна точка (разположението, вида и степен на деформациите по автомобила и неговата скорост) и тежестта и разположението на травматичните увреждания, следва да се приеме, че пътничката към момента на настъпване на ПТП е пътувала в автомобила без поставен предпазен колан, въпреки че конкретният автомобил има заводски проектиран и монтиран инерционен предпазен колан с триточкова фиксация, 4 който е индивидуално предназначен за пътник пътуващ върху задната дясна част от седалката на автомобила.

Експертите са категорични, че правилно поставения предпазен колан (заден десен) към момента на настъпване произшествието и страничното преобръщане на автомобила, е щяло да задържи тялото на возещата се върху задната дясна седалка Е. С. и технически това е нямало да доведе до силни удари при контакти на части от тялото на пътничката във вътрешните повърхности и части от купето, както и до контакти с телата на другите пътнички, които са пътували върху задната седалка. Сочат, че е добре известен фактът от теорията и практиката, че използването на обезопасителни колани значително намалява тежестта на травмите в областта на главата, гърдите и корема, като не може да се изключи напълно възможността за получаване на травматични увреждания дори и при поставен предпазен колан. В конкретния случай приемат, че при правилно поставен колан и фиксиране на тялото към задната седалка, увреждания които биха настъпили, ще са със значително помалка тежест.

В откритото с.з. вещите лица поясняват, че по – тежките травматични увреждантия са от ударитена тялотона пострадалата в купето, а по – лекитеохлузванията, са получени при изпадането на тялото й от колата, инерционните сили и скоростта на автомобила и на пътниците е ниска.

Като свидетел в делото е разпитан причинителя на ПТП – то, който е баща на ищцата и на постралата Е. С. който заявява, че не може да каже дали Е. и била с поставен предпазен колан към момента на ПТП – то. Сочи, че непосредствено след катастрофата тялото й е било изпаднало от автомобила и е било на 3-4 метра от него.

Вторият свидетел – В.К., е дал показания за преживените болки и страдания от ищцата от смъртта на нейната сестра. Твърди, че като техен близък роднина има непосредствени и почти ежедневни наблюдения, за това, че двете сестри са живели заедно в дома на родителите си шест месеца преди ПТП-то. Поради това всяка вечер са вечеряли заедно, разговаря ли са и двете сестри са били много близки. Твърди, че М. продължава да говори за сестра си и когато има време ходи на гроба й. Установява също, че децата на почината Е. се отглеждат от нейния съпруг и майка му, а М. им помага с каквото може.

Свидетелят сочи, че непосредствено след инцидента съпругата му е спряла да 5 излиза от дома си и да се среща с приятели и роднини, но вече (т.е. година и половина след него) излиза с приятели и с децата, вкл. с голямото дете на Е..

М. също е започнала да учи висше образование по специалност „Педагогика“.

Съдебно – психологичната експертиза изяснява, че като последица от стресогенното жизнено събитие – ПТП с близки пострадали с реална опасност за живота, М. К. е била в състояние на остра стресова реакция. Налице е било негативно засягане на психиката й със симтоматика на вцепененост, неадекватни реакции, нарушения в паметта и вниманието. Вещото лице психолог е категорично, че в следствие смъртта на сесетрата на ищцата, последната е изживяла субективен дистрес, емоционално разстройство, чиято форма и тежест на проявените симптоми покриват критериите на Разстройство в адаптацията – протрахирана деспресивна реакция.

В откритото с.з. вещото лице психолог поясняват, че „Протрахирана депресивна реакция“ означава проточена, по[1]продължителна във времето.

Това е разстройство на психиката, като счита, че към момента това разстройство в адаптацията е отшумяло. Установява, че прието в рамките на до година да се наблюдават такива симптоми, а ако не отшумят и са трайни последици за психиката на човека, тогава минава в друга категория – трайна промяна на личността.

Вещото лице психолог сочи, че „Разстройството в адаптацията“ е периодът, в който психиката на човека са нуждае от време за възстановяване.

Човек оценява, че никога животът му няма да бъде същият, но след като обстановката се е променила, той просто се нуждае от време, за да приеме новата действителност и да се адаптира към новите условия на живот. Това е дистрес за организма и трябва време, за да може човек да я приеме и да се възстанови доколкото е възможно да възстанови предстресовото си състояние.