Решение № 208 от 26.02.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. Бургас, 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Радостина П. И.

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря С. Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20232100501838 по описа за 2023 година

Производството по делото е въззивно, по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по жалбата на А. П. П. от гр.София чрез адв. Н.Маркова- Хасковска АК, с адрес за призоваване: гр.Димитровград, ул.“Цар Борис І“ №5, офис 12, подадена против Решение 30/14.09.23г. по гр.д.

№6/23г. по описа на РС-Малко Търново, с което е отхвърлен предявеният от въззивницата против въззиваемите ответници-С. Г. И. от гр.М.Търново, М. А. Б. и С. Р. Б.- двамата от гр.Бургас , иск за нищожност на сделка с подробно описан недвижим имот, находящ се в гр.М.Търново, като е отхвърлено и искането за обезсилване на нотариалния акт, в който е обективирана тази сделка- н.а.

№72,т.3,рег.№ 552, дело №460/12г.

Моли се за отмяна на решението, сочено за неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила.

Евентуално се иска обезсилването му и връщане за ново разглеждане на същия съд от друг състав.

Въведени са следните оплаквания:липсвали доказателства за заплащане на продажната цена на имота при общия за страните по делото наследодател;в нотариалния акт е посочена цена на сделката по-ниска от данъчната оценка на имота;цената е посочена като по- ниска, за да се избегне плащането по банков път;на практика сделката е симулативна и като такава е нищожна, т.к. продавачът не е искал да се разпорежда с имотите, нито е получавал средства;волята на страните била за дарение.

Ищцата била лишена от правото си за докаже основателността на твърденията си, поради 1 нарушение на съдопроизводствените правила, т.к. не е получила призовка с определението – проектодоклад на съда, ведно с отговора и доказателствата на ответниците, ако е имало такива; получила е призовка за разглеждането на делото на 18.08.23г. по време на съдебната ваканция, когато дела като настоящото не се разглеждат; процесуалният представител на страната е помолил за отлагане на делото, поради професионален ангажимент по наказателно производство в друг съд и е поискал връчване на горепосочените документи, но не ги е получил, а съдът е гледал делото в негово отсъствие, въпреки процесуалните пречки за това;решението е постановено, но не е качено в сайта на съда, откъдето страната да се информира за мотивите за отхвърлянето на претенцията;ищцата не била получила препис от решението, а само съобщение с крайното решение на съда;не са взети под внимание направените от ищцата разноски пред ВКС, за което се е разпоредил последният, като разноските на ищцата от 1000лв., представляващи заплатен хонорар по договор за правна помощ не са отразени в решението на съда. Не се ангажират нови доказателства.

В отговора на въззиваеми ответници: С. Г. И., М. А. Б. и С. Р. Б.- тримата със съдебен адрес за призоваване:гр.Бургас, ул.“Цар Симеон !“ 102,ет.1,ап.2, чрез процесуален представител адв. Иванка Синигерова- БАК, въззивната жалба се сочи за неоснователна.

Поддържа се, че така изтъкнатите процесуални нарушения не са допуснати при разглеждането на спора от първоинстанционния съд.

Твърди се, че датата на заседанието е била определена при взето съгласие от двете страни, че горепосочените документи са били връчени преди призовките за съдебно заседание, че е имало заявление от процесуалния представител на страната, че няма да се яви, поради отпуск, но не и поради изтъкната в жалбата обективна невъзможност;връчването предварително на проектодоклада не е посочено като изискване в закона;молбата на процесуалния представител във връзка с явяването в съдебно заседание била постъпила след провеждането му- администрирана в 13.30 часа. Имало молба и от ищцата, сканирана след съдебното заседание.

Справка в сайта на съда, където адвоката се сочи за ангажиран в същия ден сочела, че наказателното производство е отложено за 07.09.23г.Изразява се съмнение в присъствието на адвоката на посоченото заседание.

Решението на съда действително не е било връчено в цялост на страните, а само в диспозитив, но било своевременно качено на сайта на съда обезличено, а при интерес от страната, е можело да се запознае и с мотивите му посредством ел.достъп по ЕПЕП.

Касателно разноските, се твърди, че въззивницата няма право да претендира изменението им, т.к. не е представила списък на разноските, изискуем по чл.80 от ГПК.

В обобщение се моли първоинстанционното съдебно решение да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.Не се ангажират нови доказателства.

Дирени са деловодни разноски.

Въззивният съд е оставил без движение като нередовна подадената по делото искова молба и е дал указания за поправката й.

В дадения на страната срок е постъпило писмено уточнение на исковата молба, съгласно което тя е заявила по делото при условие на алтернативност само искания за прогласяване нищожността на сделката ,обективирана в н.а.№72,том 3,рег.№552, дело № 460 от 2012г. за покупко- продажба на процесния имот, на следните основания: като относително симулативна, т.к.

2 страните са целели прехвърлянето на собствеността чрез дарение, а не чрез продажба; поради симулация на уговорката за цената по продажбата, като такава под данъчната оценка, за да се избегне превеждането й по банков път и се прикрие липсата на плащане; сделката нарушавала добрите нрави, т.к. цената по нея е твърде ниска, за да бъде насрещна престация на получените в замяна вещни права.

В отговора на молбата- уточнение, подаден от И. и Б.и чрез адв. Синигерова, горните съображения се сочат за изцяло неоснователни.

Следва да се уточни, че пред Малко Търновски РС по заявената претенция е било образувано първоначално гр.д.№28/21г., решението по което е било обезсилено от БОС с влязло в сила(като недопуснато до касационен контрол) на 17.01.23г. Решение №229/17.03. 22г.по в.гр.д.

№94/22г. по описа на БОС, поради неучастие в процеса на продавачката С. Г. И., явяваща се задължителен необходим другар- ответник по делото.

След връщането на делото от ВКС за ново разглеждане от първата инстанция и конституирането на продавачката като страна в производството, е постановено обжалваното понастоящем Решение №30/14.09.23г. по гр.д.№ 6/23г. по описа на МТРС, с което претенцията за нищожност на горепосочената сделка е отново отхвърлена.

За да постанови този правен резултат, съдът е приел,че в процеса не са събрани доказателства, от които да се изведе, че сделката е относително симулативна, като уговорена с дарствено намерение, а не с цел продажба.

Проверката на съда по чл.269 от ГПК сочи обжалваното решение за валидно и частично допустимо, като съображенията за това се излагат по-долу.

По същество въззивният съд изцяло споделя крайния правен извод на първата инстанция, като излага следните съображения:

Производството по делото е по повод спор за валидността на сделка и намира правното си основание в чл.124, ал.1 от ГПК.

Делото е било образувано пред МТРС по исковата молба на А. П. П. от гр.София, чрез адв.

Недялка Маркова- АК-Хасково против С. Г. И. от гр.М.Търново, М. А. Б. и С. Р. Б.- двамата от гр.

Бургас с твърдението, че всички са наследници на общия наследодател – А.Д.И., бивш жител на гр.

Малко Търново, починал на 13.03.2020г.- ищцата е такава по заместване, като дъщеря на покойния син на наследодателя - П.А.Д., починал на 03.07.1991г. Ответница С. Г. И. била приживялата втора съпруга на А.И., а ответница М. А. Б.- тяхна дъщеря от втория брак на И., докато бащата на ищцата бил дете на наследодателя от първия му брак. Ответник С. Р. Б. се сочи за съпруг на М.Б..

Ищцата е твърдяла, че до 1991г. живяла с родителите си в гр. Малко Търново, но след смъртта на баща й се наложило с майка й да напуснат града и прекъснала отношенията с роднините на бащата. Десет години по–късно отношенията им били възстановени и това продължило до смъртта на А.И.. По повод сделка за прехвърляне на имот след като наследодателят починал, А. П. направила справка в Агенция по вписванията. Така установила, че приживе А. и С. И.и чрез покупко – продажба са прехвърлили на М. Б. недвижимо имущество, включващо къщата и дворното място в гр. Малко Търново, както и още няколко земеделски имота.

П. поискала обяснение за разпореждането, а М. Б. заявила, че била гледала родителите си и на нея се полагали имотите им. Процесната по делото сделка била оформена като покупко – продажба, за да няма чужди претенции към имотите.

3

Ищцата намира за засегнати правата си като наследник на своя дядо А. по заместване на баща си Пламен- негов син. След направеното пред БОС уточнение по иска е заявила, че счита покупко – продажбата на градския имот, извършена с нотариален акт № 72, том 3, рег. № 552, дело № 460 от 2012г. и касаеща: ½ ид. част от дворно място с площ от 371кв.м., представляващо ПИ с ид. № *** с адм. адрес: гр. Малко Търново, ***, с посочени граници, ведно с втори етаж от построената в имота жилищна сграда със застроена площ от 79кв.м. , съставляваща имот с ид. № ***, ведно с прилежащите му две избени помещения, северозападен гараж със застроена площ от 22 кв.м. с ид. № *** на един етаж и сграда за търговия с ид. № *** със застроена площ от 24кв.м. на един етаж, за прикриваща дарение, поради което и симулативна, а оттам и за нищожна. Волята на страните била за дарение, а от поведението им ставало ясно, че липсва продажба.Те целели само да лишат ищцата от наследство.

Посочената в нотариалния акт цена от 9000лева била симулативна, била по–ниска от данъчната оценка ( 10427.80лв.), за да се заобиколи забраната за разплащане в брой.Сочи се, че всъщност нито общият наследодател е получил цената, нито купувачите са я платили.

Уговорената ниска цена нарушавала също така и еквивалентността на насрещните престации по сделката, поради което противоречала на добрите нрави.

Ищцата е искала постановяването на решение , с което да се признае за установено по отношение на ответниците, че сключеният договор за покупко – продажба, обективиран в нотариален акт № 72, том 3, рег. № 552, дело № 460 от 2012г. за посочените недвижими имоти, е нищожен. Молила е и за обезсилване на нотариалния акт, като последица от уважаването на заявената отрицателна установителна претенция.

В отговора си(вкл.след уточнението пред БОС) ответниците С. Г. И., М. А. Б. и С. Р. Б. чрез адв. И. С. от АК – Бургас намират претенциите на ищцата за неоснователни и недоказани.

Считат С. И. за изключителен собственик на имуществото ,предмет на оспорваната сделка, като получено в следствие на проведена с брат й К.П. делба на съсобствения им градски имот, закупен през 1961г., преди брака й с А.И.(1964г.).След влизане в сила на делбеното решение и въз основа на нотариален акт № 17, том I, дело 24/ 31.03.1983г. на МТРС, С. И. била призната за собственик на имот: ½ ид.ч. от дворно място от 372кв.м. цялото, съставляващо парцел X – 1291 в кв. 65 по плана на гр. Малко Търново, ведно с втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, застроен върху същото място, северозападен гараж, застроен в имота и две западни избени помещения.

През 90 – те години на XX – ти век в имота бил изграден търговски обект, който единствено можел да се приеме за собствен в режим на СИО за С. и А.И.и- този имот също бил включен в оспорваната по делото сделка.

Сумата от 9000лева била реално изплатена в брой, а С. И. била основният собственик на имотите. Страните по сделката имали уговорка продавачите да ползват имота пожизнено и безвъзмездно, което не било отразено в нотариалния акт, а в разписката за получената сума.

Ответниците твърдят още, че търговското помещение било изградено изцяло със средства на семейството на М. и С. Б.и. Първоначално това била сграда за фотоателие, след това преустроена в сграда за търговия от Б.и с техни средства и със съгласието на И.и. Сочи се, че част от документите за това са на името на ЕТ „СРБ“ – търговското предприятие на С. Б..