Решение № 1652 от 06.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1652 гр. София, 06.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20211110163261 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК и е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД, искова молба, насочена против И. Т. В., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите както следва:

1845.85лв. – доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.07.2017г. – м.

04.2020г., за обект с абонатен № 95908, представляващ ап. 13, находящ се в /АДРЕС/, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на сумата, 232.50лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2018г.

– 26.02.2021г., 19.85лв. – дялово разпределение за периода м.09.2019г. – м.04.2020г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на сумата и 1.95лв. – мораторна лихва за периода 31.10.2019г.

– 26.02.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 14445/2021г, по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав.

Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия / в сила на 10.07.2016г./ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия до процесния имот, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди се, че след като не е заплатил дължимите се суми за доставена топлинна енергия и дялово разпределение ответникът е изпаднал в забава, като в тази връзка е формулирана акцесорна претенция за лихва в индивидуализираните в исковата молба размери. Сочи се, че дяловото разпределение е извършвано от дружеството „Б.“ О., която фирма е изготвяла и изравнителните сметки.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор /молба/, с който се излагат 1 съображения, че всички суми дължими се към ищцовото дружество са погасени, като се прилага платежен документ.

Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК, като са предявени установителни искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.

150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

С Молба вх. № 215926/13.10.2022г. /л.107/ ищцовото дружество сочи, че с плащания в хода на процеса на сумата от 2595.15лв. ответникът е погасил всички задължения за главница, мораторна лихва и съдебни разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, което твърдение се потвърждава от приложените към отговора на исковата молба копия на платежни документи. Наведените в молбата доводи се потвърдиха от процесуалния представител на ищеца и в проведеното на 27.01.2023г. открито съдебно заседание, в което същият заяви, че сумите са платени.

Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Наведените доводи от ищеца, че сумите са платени в хода на процеса, обуславя извода, че предявените искови претенции следва да бъдат отхвърлени, като погасени чрез плащане.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 и сл. ГПК от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: /АДРЕС/ срещу И. Т. В., ЕГН **********, с адрес: /АДРЕС/, обективно кумулативно съединени установителни искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл.

86 ЗЗД, за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите както следва: 1845.85лв. – доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.07.2017г. – м. 04.2020г., за обект с абонатен № 95908, представляващ ап. 13, находящ се в /АДРЕС/, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 12.03.2021г. до окончателно изплащане на сумата, 232.50лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2018г. – 26.02.2021г., 19.85лв. – дялово разпределение за периода м.09.2019г. – м.04.2020г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 12.03.2021г. до окончателно изплащане на сумата и 1.95лв. – мораторна лихва за периода 31.10.2019г. – 26.02.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 14445/2021г, по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав, като погасени чрез плащане в хода на процеса.

Решението е постановено при участието на трето лице - помагач страната на ищеца „Б.“ О..

Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2