Определение № 21136 от 06.10.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 8647/2026
- Вид
- Определение № 21136
- Подписан
- 06.10.2026
- В сила
- 06.10.2026
- Състав
- Невена Чеуз, Наталия Георгиева Халачева, Наталия Петрова Лаловска
Цитирани разпоредби
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 27, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 13б · Закон за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните
- чл. 4, ал. 2 · Закон за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните
- чл. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 2 · Закон за защита от дискриминация
- чл. 3 · Закон за защита от дискриминация
- чл. 4, ал. 1 · Закон за защита от дискриминация
- чл. 4, ал. 3 · Закон за защита от дискриминация
- чл. 71 · Закон за защита от дискриминация
- чл. 71, ал. 1 · Закон за защита от дискриминация
- чл. 9 · Закон за защита от дискриминация
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 21136 гр. София, 06.10.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Невена Чеуз
Членове:
Наталия П. Лаловска
Наталия Г. Халачева като разгледа докладваното от Наталия Г. Халачева Въззивно частно гражданско дело № 20261100508647 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК във чл. 130 от ГПК.
Образувано е по частна жалба № 249867/07.08.2026 г. на К. А. А., със съгласието на неговата майка Л. Т. М. срещу Разпореждане № 85235/13.07.2026 г. по гр. дело 46905/2025 г. по описа на СРС, 118 състав.
Жалбоподателят счита, че обжалваното Разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че съдът неправилно е приел, че не е налице надлежно посочен правосубектен ответник по отношение на МКБППМН - район „Слатина“, не е налице правен интерес от иск по чл. 71 ЗЗДискр., че твърденията в исковата молба представлявали единствено оплаквания за незаконосъобразност на решенията по възпитателните дела, че не е конкретизиран защитен признак „лично положение“, че искането за отмяна на решенията по ВД № 27/2022 г. и ВД № 28/2022 г. излизат извън правомощията на съда по чл. 71 ЗЗДискр. Релевирал е възражение, че другият ответник Централната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните (ЦКБППМН) е правосубектен такъв и съдът е следвало да продължи производството поне по отношение на него. Моли да се отмени атакуваното Разпореждане и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия.
Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на жалбоподателя намира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения за обжалване срок срещу подлежащ обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е частично основателна.
Първоинстанционното производство по гр. д. № 46905/2025 г. на Софийски районен съд, 118 състав е било образувано въз основа на искова молба от К. А. А., със съгласието на неговата майка Л. Т. М. срещу Местна комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни (МКБППМН) - район Слатина и срещу Централна комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните (ЦКБППМН) за признаване за установено, че спрямо ищеца е осъществена дискриминация по признак „лично положение“ от МКБППМН - район „Слатина“ и ЦКБППМН, изразяваща се в налагане на възпитателна мярка „предупреждение“ с Решения № 27/2022 и № 28/2022 от 05.12.2022 г. на МКБППМН - район „Слатина“, потвърдени от ЦКБППМН, въпреки изтеклия 6-месечен срок по чл. 13б от ЗБППМН, докато спрямо други лица в сравними сходни обстоятелства (В.К. и Т. А.) не са наложени такива мерки. Иска се от съда да 1 установи нарушение на ответниците - чл. 71, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от Закона за защита от дискриминацията. Предявяват се и осъдителни искове ответниците да преустановят нарушението на принципа на равно третиране и да се въздържат в бъдеще от по-нататъшни нарушения, като се иска съдът да отмени постановените решения по ВД № 27/2022 и ВД № 28/2022 г. Предявявани са и искове срещу ответниците солидарно да заплатят на ищеца сумата от 2 556,46 евро - обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
След изпълнение на указания на съда съгласно Разпореждане № 13635 от 29.01.2026 г., жалбоподателят е уточнил с молба от 11.02.2026 г., че спрямо него е извършена дискриминация по признак „лично положение“, като е посочил за всеки ответник конкретните актове, действия или бездействия, с които е проявена дискриминация спрямо него като навел твърдения за време, място и начин на реализиране.
С атакуваното Разпореждане СРС е приел, че предявеният иск е недопустим, доколкото в конкретния случай липсва правен интерес, липсват конкретно наведени твърдения за накърняване на конкретно право на ищеца чрез форма на дискриминация - „лично положение“. СРС е анализирал нормата чл. 2 и чл. 3 ЗЗДискр. като изложените от ищеца твърдения и е приел, че не съдържат фактически обстоятелства, от които да може да се направи извод за наличие на дискриминационно третиране по смисъла на закона и липсват конкретно посочени и обосновани факти, които да сочат на дискриминационно отношение на съда спрямо ищеца по някои от признаците в чл. 4 от ЗЗД. Посочено е също така, че не е налице надлежно посочен правосубектен ответник, доколкото МКБППМН - район „Слатина не се установява да разполага със самостоятелна правосубектност.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу акт, който подлежи на обжалване с частна жалба съгласно чл. 130 ГПК, поради което е допустима.
Съгласно чл. 27, ал. 1 ГПК процесуално правоспособен е този, който е правоспособен по материалното право. Процесуалната правоспособност е абсолютна процесуална предпоставка за възникването на правото на иск (в този смисъл т. 2 от ТР от 09.07.2019 г. № 1/2017 г., ОСГТК на ВКС). Съдът е длъжен да следи за наличието на процесуалните предпоставки за това във всяко положение на делото и за двете страни. (Така Решение № 108 от 29.10.2018 г. по гр.д. № 3789/2017 г., г.к., II г.о.). Тогава, когато към момента на подаване на исковата молба ответникът не е правосубектен, то правото на иск срещу тази страна не може да бъде упражнено. Началната липса на правоспособност на ответника не е нередовност на исковата молба, а е непреодолима пречка за допустимост на производството срещу посочения ответник.
Относно ответника по делото Централната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните (ЦКБППМН) към Министерския съвет, първоинстанционният съд неправилно е приел, че не същият разполага със самостоятелна правосубектност. Разпоредбата на чл. 2 от Закона за борба противообществените прояви на малолетните и непълнолетните предвижда, че осъществяване на дейността по този закон се предвижда създаването на комисии за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните. Законът предвижда създаване на Централна такава към Министерски съвет (чл. 4) и местни към общините или районите (чл. 6). Съгласно чл. 4, ал. 2 от ЗБППМН Централната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София, като числеността на персонала и задачите на комисията се определят от Министерския съвет.
От така установеното следва извод, че Централната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните (ЦКБППМН) към Министерския съвет разполага със самостоятелна правосубектност, поради което Районният 2 съд неправилно е прието е недопустим поради липсва на надлежен ответник.
Правилно обаче СРС приел, че не е налице надлежно посочен правосубектен ответник.
МКБППМН - район „Слатина“ не разполага със самостоятелна правосубектност, доколкото местните комисии (МКБППМН) се създават към съответната община или районно кметство и са съвещателни/организационни органи, а не самостоятелни институции, с оглед на което в случай на оспорване на решение или действие на комисията по съдебен ред, надлежният ответник по делото следва да е съответната Община или Районната администрация, които притежават качеството на юридическо лице.
Правилно също така СРС е приел, че искането за отмяна на решенията по ВД № 27/2022 г. и ВД № 28/2022 г. излизат извън правомощията на съда по чл. 71 ЗЗДискр. Това е така, доколкото районният съд има правомощия да отменя, изменя или потвърждава решения и мерки, наложени по възпитателни дела, но правното основание за това е Законът за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните (ЗБППМН), а не чл. 71 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр).
Дискриминацията по смисъла на Закона за защита от дискриминацията (ЗЗДискр.) представлява различно, по-неблагоприятно третиране на физическо лице, основано на признак, описан в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. – пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Последователна е съдебната практика по въпроса, че за да е налице дискриминация, трябва да бъде установено не само по-неблагоприятно третиране, но и това че то се дължи на някой от защитените признаци по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр.
От значение при установяването на дискриминация е обективно съществуващият недопустим противоправен резултат при упражняване на дейността, проявен в която и да е от очертаните в ЗЗДискр. форми на нежелано или по-неблагоприятно третиране, независимо дали при осъществяването на тази дейност са спазени съответните нормативни изисквания.
ЗЗДискр. цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр.
Това по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. следва да се преценява в сравнение с начина по който се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. В този смисъл Решение № 3 от 22.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 534/2012 г., IV г. о., ГК, Решение № 244 от 14.08.2012 г. на ВКС по гр. д. № 777/2011 г., IV г. о., ГК.
Съгласно чл. 9 ЗЗДискр. в производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е дискриминирана, представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен. Разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр. установява специално правило за разпределяне на доказателствената тежест в процеса. То изисква фактите на дискриминация да бъдат първоначално установени в съдебния процес от ищеца, който провежда по отношение на тях насрещно доказване /което може да бъде и непълно/. Едва след това тежестта на доказване се прехвърля върху ответника, който следва да установи чрез провеждане на пълно доказване, че не е налице неравенство в третирането.
Тежестта на доказване по този закон е възложена на ответника и това изцяло важи за последните две предпоставки на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. – наличието на преследвана правомерна цел и пропорционалност на средствата за постигането /в този смисъл Решение № 274 от 14.05.2008 г. на ВКС по гр. д. № 1939/2007 г., II г. о., Решение № 74 от 25.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4046/2021 г., III г. о., ГК/.
Следователно, на фазата на допустимостта исковата молба трябва да съдържа твърдения за: неблагоприятно третиране, при наличие на защитен признак, което е в причинно-следствена връзка с този признак, както и за сравнителна група - лица в сходно 3 положение, третирани по-благоприятно (чл. 4, ал. 2 и чл. 4, ал. 3).
В настоящия случай съдът намира, че ищецът е изложил фактически твърдения за сходни обстоятелства, от които да се направи извод, че е бил третиран по-неблагоприятно спрямо други страни от страна на ответника. Твърди, че от приложените по делото Решения МКБППМН № 27 от 05.12.2022 г. и 28 от 05.12.2022 г. на К. А. А. образувани две възпитателни дела пред МКБППМН - район „Слатина за деяния от дата 20.04.2022 г. и 29.04.2022 г. и на същия за наложени наказания след изтичането на 6-месечния давностен срок по чл. 13б от ЗБППМН, докато на Владислав Василев Кръстев и Т. А. А. не са наложени възпитателни мерки.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че от твърденията в исковата молба и уточненията й, може да се установи какъв е неговият предмет, поради което същият подлежи на разглеждане от районен съд по общия исков ред на основание чл.
71, ал. 1 ЗЗДискр, в каквато насока е и трайната съдебна практика (Вж. определение № 2 от 22.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 78/2018 г., 5-членен с-в, ГК; определение № 4 от 1.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 84/2018 г., 5-членен с-в, ГК; определение № 45 от 17.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6/2018 г., 5-членен с-в и др.).